Проф. д-р Георги Чернев, дерматолог: Бенки не се горят, късат, замразяват
В разгара на лятото, когато се изкушаваме да се попечем на слънце, не трябва да забравяме заплахите, които крие слънчевата радиация. За тях, а и за други фактори, които е допустимо да провокират рак на кожата, " Труд " беседва с проф. доктор Георги Чернев, дерматолог/дерматохирург, завеждащ към този момент трети мандат Отделението по дерматология, венерология и дерматологична хирургия към Медицинския институт на Министерство на вътрешните работи.
Той е един от българските учени, открили, че не слънцето единствено по себе си, а продължителният банкет на медикаменти, съдържащи или произвеждащи в организма избрани фотокарциногени/ нитрозамини, кара организма под влияние на слънчевата светлина да трансформира тези вещества във субстанции, предизвикващи рак - освен кожен, а и на други органи. За откритието си, потвърдено посредством многочислени проучвания и изявления в влиятелни научни списания, проф. Чернев е класиран три следващи години от Станфордския университет измежду най-изявените 2% от учените в света. Той и учреденото от него Българско сдружение по дерматологична хирургия печелят все по-голям престиж в международната дерматологична общественост и гласът им се чува на най-утвърдените научни конгреси.
“Ние сме откриватели на така наречен нитрозо- фотокарциногенеза - склонността на организма да образува тумори поради някои вещества в медикаментите - споделя проф. Чернев. - Когато медикаментите се вземат дълготрайно време, те се отсрочват в кожата и могат да доведат до генериране на фототоксичност. Тя може да обхване разнообразни типове кафези. Когато засегне кератиноцитите, се развива или спино-, или базоцелуларен карцином.
Когато обхване меланоцитите - меланом. В взаимозависимост от самостоятелната сензитивност се развиват или епителиални тумори (най-често по кожата, устната лигавица, ларинкса), или меланоми (отличават се с висока настъпателност и нараснал риск от метастази), или множествени меланоми, които пораждат въз основата на генерираната карциногенност. ”
Ракът на кожата се дължи на външни фактори в над 95% от случаите. Това са така наречен външни мутагени и карциногени. Контактът с тях трансформира човешкия геном и провокира разновидности.
“Това са въздухът, който дишаме, храните и фармацията - прецизира проф. Чернев. - Колкото повече медикаменти приемате, толкоз повече опасности съществуват по повод развиването на избрани тумори. Особено когато тези медикаменти са посочени от регулаторите като ФДА и ЕМА като евентуално карциногенно рискови за индивида! Тази корелация я следим, ние, група български учени, и сме основали статистика, която се удостоверява в последвали изследвания на сътрудници от целия свят. Живеем в ерата на рака. Развитието на разнообразни ракови форми не става от веднъж, а с перманентното приемане, и то освен на един медикамент, а на 3-4 или на лекарства, които са в листата на регулаторите за потенциални/ действително карциногенни такива. Това се дължи на рисковата им лекарствена конструкция, която при избрани условия се трансформира в прокарциногенна нитрозо-структура. Кумулирането на медикацията в кожата може да се окаже с последвал генотоксичен и/или фототоксичен карциногенен резултат за пациента или мутагенен за самата клетка. ”
Ново разбиране има и по въпроса дали да се пипат бенките. Сега клиницистите са по-радикални и споделят: в случай че са налице избрани данни - да се в профил е по-добре!
“Дерматоскопията дава опция да създадем оценка на лезиите в по-дълбок проект и да се изкажем дали бенката е евентуално рискова и отсам към този момент да преценим какви са най-хубавите благоприятни условия за пациента - изяснява проф. Чернев. - Налице са с изключение на избрани клинични, по този начин също и дерматоскопски критерии, въз основата на които дефинираме дадена бенка като рискова и даваме нашия съвет към пациента: да я отстрани, с цел да не се развие меланом. Или, в случай че измененията са минимални, осведомяваме, че съществуват и съветваме хората да вършат регулярни прегледи. ”
Честотата на тези прегледи зависи от степента на откритите морфологични промени. За рисковите бенки - наблюдаване на 6 до 8 месеца, за другите - на 12 или 24 месеца. Прилага се и самонаблюдение за тези, които не обичат да посещават доктор. Те могат да фотографират бенката на всеки 4-5 месеца и да съпоставят фотосите. Ако открият разлики в цветовата гама, интензитета, формата, да потърсят експерт.
Трябва да се има поради, че една естествена по своята морфология бенка с неприятна локация, с течение на времето може да се трансформира в рискова поради перманентното раздразнение, комбинирано или не с ултравиолетовата радиация, да вземем за пример в зоната на бикините, сутиена, колана и т. н. Тогава препоръките са бенката да се отстрани с оглед предварителна защита в бъдеще. На процедура се предлага по този начин наречената профилактична/ превантивна ексцизия. Премахването е въпрос на полемика и последвало консенсусно решение. Пациентите сами вземат решение, само че има хора, които са пренебрегнали съвета на кожния лекар и след 4-5 години се оказват с меланом.
“Ние виждаме избрана бенка в даден миг, когато споделяме окей, може да остане, в случай че не се нервира механично, само че в случай че има 9-10 тежки иритации в границите на 3-4 месеца, не можем да предвиждаме с акуратност дали тя няма да еволюира. Промените в бенките могат да са динамични. Именно по тази причина самонаблюдението остава основно ”, поучава професорът.
“Когато се отстранява бенка, това би трябвало да се прави майсторски и професионално, от кожен лекар или дерматохирург, следвайки интернационалните рекомендации. Самата бенка не се допира, а се отстранява с несъмнено поле на хирургична сигурност, като наложително се изследва хистологично. Ако се съблюдават разпоредбите, не би следвало да има проблем - твърди проф. Чернев. - Проблемите стават, когато се работи аматьорски, непрофесионално и се ползват някои непозволени практики - бенките да се горят, късат, замразяват. Негативните аспекти на тези способи на премахване са, че липсва хистология и не се знае дали бенката е отстранена изцяло, тъй като тя може да продължи да пораства в дълбочина и пациентът след няколко години да се окаже с предплатил локално меланом или диспластична бенка. Когато следваме верните медицински практики, резултатите са оптимални и пациентите резервират своите усмивки и успокоение. ”
Той е един от българските учени, открили, че не слънцето единствено по себе си, а продължителният банкет на медикаменти, съдържащи или произвеждащи в организма избрани фотокарциногени/ нитрозамини, кара организма под влияние на слънчевата светлина да трансформира тези вещества във субстанции, предизвикващи рак - освен кожен, а и на други органи. За откритието си, потвърдено посредством многочислени проучвания и изявления в влиятелни научни списания, проф. Чернев е класиран три следващи години от Станфордския университет измежду най-изявените 2% от учените в света. Той и учреденото от него Българско сдружение по дерматологична хирургия печелят все по-голям престиж в международната дерматологична общественост и гласът им се чува на най-утвърдените научни конгреси.
“Ние сме откриватели на така наречен нитрозо- фотокарциногенеза - склонността на организма да образува тумори поради някои вещества в медикаментите - споделя проф. Чернев. - Когато медикаментите се вземат дълготрайно време, те се отсрочват в кожата и могат да доведат до генериране на фототоксичност. Тя може да обхване разнообразни типове кафези. Когато засегне кератиноцитите, се развива или спино-, или базоцелуларен карцином.
Когато обхване меланоцитите - меланом. В взаимозависимост от самостоятелната сензитивност се развиват или епителиални тумори (най-често по кожата, устната лигавица, ларинкса), или меланоми (отличават се с висока настъпателност и нараснал риск от метастази), или множествени меланоми, които пораждат въз основата на генерираната карциногенност. ”
Ракът на кожата се дължи на външни фактори в над 95% от случаите. Това са така наречен външни мутагени и карциногени. Контактът с тях трансформира човешкия геном и провокира разновидности.
“Това са въздухът, който дишаме, храните и фармацията - прецизира проф. Чернев. - Колкото повече медикаменти приемате, толкоз повече опасности съществуват по повод развиването на избрани тумори. Особено когато тези медикаменти са посочени от регулаторите като ФДА и ЕМА като евентуално карциногенно рискови за индивида! Тази корелация я следим, ние, група български учени, и сме основали статистика, която се удостоверява в последвали изследвания на сътрудници от целия свят. Живеем в ерата на рака. Развитието на разнообразни ракови форми не става от веднъж, а с перманентното приемане, и то освен на един медикамент, а на 3-4 или на лекарства, които са в листата на регулаторите за потенциални/ действително карциногенни такива. Това се дължи на рисковата им лекарствена конструкция, която при избрани условия се трансформира в прокарциногенна нитрозо-структура. Кумулирането на медикацията в кожата може да се окаже с последвал генотоксичен и/или фототоксичен карциногенен резултат за пациента или мутагенен за самата клетка. ”
Ново разбиране има и по въпроса дали да се пипат бенките. Сега клиницистите са по-радикални и споделят: в случай че са налице избрани данни - да се в профил е по-добре!
“Дерматоскопията дава опция да създадем оценка на лезиите в по-дълбок проект и да се изкажем дали бенката е евентуално рискова и отсам към този момент да преценим какви са най-хубавите благоприятни условия за пациента - изяснява проф. Чернев. - Налице са с изключение на избрани клинични, по този начин също и дерматоскопски критерии, въз основата на които дефинираме дадена бенка като рискова и даваме нашия съвет към пациента: да я отстрани, с цел да не се развие меланом. Или, в случай че измененията са минимални, осведомяваме, че съществуват и съветваме хората да вършат регулярни прегледи. ”
Честотата на тези прегледи зависи от степента на откритите морфологични промени. За рисковите бенки - наблюдаване на 6 до 8 месеца, за другите - на 12 или 24 месеца. Прилага се и самонаблюдение за тези, които не обичат да посещават доктор. Те могат да фотографират бенката на всеки 4-5 месеца и да съпоставят фотосите. Ако открият разлики в цветовата гама, интензитета, формата, да потърсят експерт.
Трябва да се има поради, че една естествена по своята морфология бенка с неприятна локация, с течение на времето може да се трансформира в рискова поради перманентното раздразнение, комбинирано или не с ултравиолетовата радиация, да вземем за пример в зоната на бикините, сутиена, колана и т. н. Тогава препоръките са бенката да се отстрани с оглед предварителна защита в бъдеще. На процедура се предлага по този начин наречената профилактична/ превантивна ексцизия. Премахването е въпрос на полемика и последвало консенсусно решение. Пациентите сами вземат решение, само че има хора, които са пренебрегнали съвета на кожния лекар и след 4-5 години се оказват с меланом.
“Ние виждаме избрана бенка в даден миг, когато споделяме окей, може да остане, в случай че не се нервира механично, само че в случай че има 9-10 тежки иритации в границите на 3-4 месеца, не можем да предвиждаме с акуратност дали тя няма да еволюира. Промените в бенките могат да са динамични. Именно по тази причина самонаблюдението остава основно ”, поучава професорът.
“Когато се отстранява бенка, това би трябвало да се прави майсторски и професионално, от кожен лекар или дерматохирург, следвайки интернационалните рекомендации. Самата бенка не се допира, а се отстранява с несъмнено поле на хирургична сигурност, като наложително се изследва хистологично. Ако се съблюдават разпоредбите, не би следвало да има проблем - твърди проф. Чернев. - Проблемите стават, когато се работи аматьорски, непрофесионално и се ползват някои непозволени практики - бенките да се горят, късат, замразяват. Негативните аспекти на тези способи на премахване са, че липсва хистология и не се знае дали бенката е отстранена изцяло, тъй като тя може да продължи да пораства в дълбочина и пациентът след няколко години да се окаже с предплатил локално меланом или диспластична бенка. Когато следваме верните медицински практики, резултатите са оптимални и пациентите резервират своите усмивки и успокоение. ”
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ