Доц. д-р Мира Радева е един от най-известните български социолози.

Доц. доктор Мира Радева е един от най-известните български социолози. Магистър по социология от Софийския университет. Специализира в Университета Париж VII и Калифорнийския университет в Бъркли, Съединени американски щати. Дългогодишен учител в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. От 1991 година управлява Института за обществени проучвания и маркетинг „ МБМД “.

- Доц. Радева, какъв баланс от специалисти в разнообразни сфери е необходим в Народното събрание? Виждаме ли го в кандидатдепутатските листи за 45-ия парламент?

- Какъв да бъде вътрешният баланс, т.е. какъв брой адвокати, икономисти, учители ни трябват, е работа на партиите. Те би трябвало да преценяват какво им би трябвало от позиция на заложеното в стратегиите, обвързвано е с вътрешните цели на всяка политическа стратегия.

Ако съответната партия залага на промени в законодателството, разумно е да се опита да вкара най-вече адвокати. Ако друга партия залага на промени в опазването на здравето, обикновено е да се опита да вкара повече лекари - това е естествената логичност на политическия развой.

Но този път сякаш се следят много

лекари в листите

- обяснението е просто: лекарите станаха известни около пандемията. И тъй като са известни лица от екрана, към този момент няма нито една партия, която да не изтласка напред лекари: проф. Андрей Чорбанов води листа на „ Има подобен народ”, доцент Атанас Мангъров на АБВ, доктор Александър Симидчиев на „ Демократична България”. И това не е обвързвано с предизборните стратегии, с концепциите на партиите за ръководство, а с евтина политическа известност.

- В отиващия си парламент юристите са едвам 26. Следващия пък ще го напълним с лекари. Пак ли няма да имаме работещо Народно събрание?

- Няма да имаме работещ парламент, тъй като по принцип целият политически развой не е открит, не е почтен. През цялото време виждаме завоалиран политически развой - гледаш нещо, зад което се случва напълно друго. Това постоянно е било. Хвърлят ти прахуляк в очите с едно нещо, ние си гласуваме, а какво ще стане след това, е тяхна работа.

- А какъв е смисълът да поставят шоумени и футболисти в листите?

- По същата причина - известни хора да привлекат младите гласоподаватели.

- Колко нездравословно е да се пълнят кандидатдепутатските листи с правилни партийци без експертиза, подготвени да гласоподават под строй?

- Имам доста ясно и изрично мнение по този въпрос - аз съм за мажоритарна изборна система и съм изрично срещу пропорционалната, която създава

безотговорни към публичния интерес народни представители.

От самото начало те знаят, че са там не поради това, че са се борили, че имат някакви качества, а тъй като някой ги е поставил в листа на избираемо място. И единствената им цел е да се мазнят на тоя, който ги е поставил, и да изкарат някой лев, до момента в който са в мандат.

Пропорционалната система в днешния си тип е продължение на безотговорния модел, по който се е управлявала страната и по времето на комунизма.

А не стигаме до мажоритарна система, тъй като това значи цялостна смяна на метода, по който мислим в политиката. А никой не желае това. Кой желае да си вкарва таралеж в гащите? Един народен представител, който самичък се е борил да бъде определен, отива в Народното събрание със надлежно самочувствие и отговорност да пази ползите на тия, които са го пратили. Това е мечтана от всички смяна, само че

водачите на политически партии не желаят да си вкарат таралеж в гащите.

Единствените, които искрено влизат в сходна теза, са " ИТН " на Слави Трифонов, само че те сами не могат да създадат смяната. Дълбоко се колебая, че ГЕРБ, които преди се обявяваха за мажоритарни избори, ще поддържат сходно предложение на " ИТН ".

- По-добър ли е дългият престой в Народното събрание, или освежаването с нови лица е за предпочитане?

- Постоянното вкарване на нови лица съгласно мен е дори по-лошо. Това ще направи депутатите още по-несигурни и още по-продажни.

- Рейтингът на Народното събрание е извънредно невисок. Има ли късмет да се обърне наклонността?

Жалко е, че сме парламентарна република, а Народното събрание е институцията с най-ниска известност

Проблемът е в това, че гласоподавателят няма чувство, че хората в Народното събрание се борят за неговите ползи. Хората непрестанно имат възприятието, че ползите им са предадени, виждат по какъв начин разните партии си пазят единствено котерийните ползи. Хората виждат, че в Народното събрание няма кардинална позиция по един или различен въпрос, а има просто борба: ГЕРБ против Българска социалистическа партия, и назад. Това е един и същи цирк, който се разиграва години наред. Как да имаш доверие?!

68 % гласоподаваха за смяна на модела на референдума, само че се вършим, че не ги чуваме. Няма интерес за смяна. Затова ще гледаме още от същото.