Цената на Свободата
Доц. доктор Минчо НАЙДЕНОВ ,
зам.-председател на УС на БАС
На 9 септември в цялата страна ще се означи 74-та годишнина от успеха на социалистическата гражданска война в България. Девети септември е знакова дата в най-новата ни история, тъй като въплъщава успеха над фашизма у нас. До това историческо събитие се стигна след дълга и тежка битка, в която проляха кръвта си хиляди борци.
На 22 юни 1941 година фашистка Германия стартира вероломна война против Съветския съюз. На 24 юни Политбюро на Централен комитет на БРП(к) взе решение за образуване на въоръжена битка против немските окупатори и монархо-фашистката тирания. Веднага стартира образуване на партизански чети, в които се вляха минали в конспиративност дейци на БРП(к) и РМС. Те станаха центрове за формиране на нови партизански формирования. Партизанското придвижване се създаваше мъчно, в изискванията на нечовечен фашистки гнет, без задоволително оръжие, тилово и техническо обезпечаване. Независимо от това през 1942 година бяха извършени дръзки нападателни акции против военни елементи, информационни възли и хранилища.
През 1942 година и началото на 1943-а се сътвориха нови партизански чети и отряди, набъбна тяхната бойна интензивност. През пролетта на 1943 година с решение на Политбюро на Централен комитет на БРП(к) се сътвори Народоосвободителната въстаническа войска (НОВА), която се ръководеше от Главен щаб. Страната беше разграничена на 12 въстанически оперативни зони. На всяка зона бяха назначени командири и щабове. Така се ускори военнополитическото управление на партизанските елементи, които се изграждаха и действаха като постоянни войскови единици. В този виновен исторически стадий извънредно значима беше ролята на командирите на зоните.
Кои бяха те? Каква е тяхната житейска орис?
Първа ВОЗ - София, Славчо Трънски (1914-1999), създател и пълководец на Трънския партизански отряд. След 9 септември 1944 година приключва ВА "М.В. Фрунзе " в Москва, командва дивизия и войска, дълги години е зам.-министър на защитата, генерал-полковник, член на Централен комитет на Българска комунистическа партия, воин на социалистическия труд.
Втора ВОЗ - Пловдив, Боян Българанов (1896-1972), дълготраен политзатворник, след 9 септември 1944 година е помощник-командир на Втора войска, член на Политбюро и секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, ръководител на Народно събрание на Отечествен фронт, генерал-полковник, воин на социалистическия труд и воин на Народна република България.
Трета ВОЗ - Пазарджик, Методи Шаторов (1897-1944), член на Централен комитет на БРП(к), партиен деятел, политемигрант, интербригадист в Испания, умира на 7 септември 1944 година в стълкновение с полиция и армия в местността "Милеви скали ".
Четвърта ВОЗ - Благоевград, Крум Радонов (1912-2002), един от създателите на първата партизанска чета в България (26 юни 1941 г.), след 9 септември 1944 година приключва ВА "М.В. Фрунзе " в Москва, генерал-лейтенант, пълководец на дивизия, зам.-началник на Генерален щаб на Българска народна армия, воин на социалистическия труд и воин на Народна република България.
Пета ВОЗ - Стара Загора, Стойо Неделчев-Чочоолу (1908-1987), бежанец в Съюз на съветските социалистически републики, завръща се в България през есента на 1941 година с парашутните групи, след 9 септември 1944 година приключва ВА "М.В. Фрунзе " в Москва, генерал-майор, пълководец на дивизия, член на ЦКРК на Българска комунистическа партия, воин на социалистическия труд и воин на Народна република България.
Шеста ВОЗ - Ямбол, Димитър Димов (1903-1968), политически пандизчия от 1925 до 1940 година, кандидат-член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, генерал-лейтенант, дипломат в Китай, воин на социалистическия труд.
Седма ВОЗ - Хасково, Иван Араклиев (1915-1996), партиен деятел, след 9 септември 1944 година служи в армията, полковник, икономически началник, член на ЦКРК, воин на Народна република България.
Осма ВОЗ - Горна Оряховица, Борис Копчев (1906-1989), политемигрант, политзатворник, след 9 септември 1944 година приключва Военната академия на Генералния щаб "К.Е. Ворошилов " в Москва, командва корпус, шеф тила на Българска народна армия, генерал-лейтенант, член на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
Девета ВОЗ - Шумен, Груди Атанасов (1909-1990), дълготраен политзатворник, след 9 септември 1944 година е първи секретар на Областния комитет на Българска комунистическа партия във Варна, ръководител на ЦКРК на партията, дипломат в Югославия, член на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
Десета ВОЗ - Варна, Ламбо Теолов (1913-2007), дълготраен политически пандизчия, след 9 септември 1944 година е първи секретар на Градския комитет на Българска комунистическа партия - Варна, завеждащ отдел в Централен комитет на Българска комунистическа партия, дипломат в Италия, член на Централен комитет на Българска комунистическа партия, воин на социалистическия труд.
Единадесета ВОЗ - Плевен, Борис Попов (1906-1994), политзатворник, партиен деятел, интербригадист в Испания, след 9 септември 1944 година е на дипломатическа работа - дипломат в Египет, Сирия, Норвегия, Исландия, член на ЦКРК, воин на социалистическия труд.
Дванадесета ВОЗ - Враца, Дико Диков (1910-1984), дълготраен политзатворник, след 9 септември 1944 година приключва в Москва военните академии "М.В. Фрунзе " и "К.Е. Ворошилов ", зам.-министър на защитата, завеждащ отдел "Военен " на Централен комитет на Българска комунистическа партия, министър на вътрешните работи, дипломат в Куба, член на Централен комитет на Българска комунистическа партия, воин на социалистически труд.
Командирите на зони са известни дейци на БРП(к), мощни персони, с богат житейски опит, с политически и организаторски качества. Седем от тях са били политически пандизчии, двама - интербригадисти в Испания, трима - политически емигранти. Всички те имат извънреден принос за масовизиране на партизанското придвижване, за организирането на партизански чети, отряди и бригади, за превръщането им в мощни военни формирования, които интензивно водиха война против фашизма до победния Девети септември.
След успеха те още веднъж работиха безрезервно за построяването на нова България. Четирима от тях бяха партийни ръководители на централно и регионално равнище, шестима - строители на Българска народна армия, трима работиха като посланици на България в чужбина. Шестима от командирите на зони са избирани в състава на Централен комитет на Българска комунистическа партия, а петима - в ЦКРК.
Пламенни родолюбци, те до края на виталния си път отдаваха сили, познания и сила за материалния и духовния напредък на България.
В навечерието на деветосептемврийския празник да си спомним с благодарност и почитание за командирите на въстаническите оперативни зони на Народоосвободителна въстаническа армия.
.jpg )
Един от най-легендарните партизански командири е Александър Иванов Пипонков (Чапай). На 9 септември 1944 година отпред на партизанската колона Александър Пипонков слиза на гара Белово, където е възторжено приветстван от натрупалото се население
Осъдените на гибел от така наречен Народен съд са 2730 души - министри, депутати, публицисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
"Жертви " на комунизма: 2730!
Убити от "жертвите " на комунизма: 26 070
Разликата: 23 340 единствено убити от "жертвите ", за другото прочете по-долу!
Кога се почитат жертвите на "жертвите "?
Убити от "жертвите " на комунизма в числа:
* 1923 година - без съд и присъда са убити над 5000 комунисти и земеделци.
* 1924-1925 година - към 10 000 души са наказани на разнообразни периоди затвор.
* По разпореждане персонално на Иван Велков в софийските казарми са разстреляни и удушени над 500 души. За страната този брой е неведнъж по-голям.
* 1941 година - 474 души са наказани на разнообразни периоди затвор.
* 1941-1944 година - в България са задържани 64 354 души. На 12 461 е поискано смъртно наказване, а 7324 са наказани на непоколебим тъмничен затвор. Само военните съдии са осъдили на гибел 1570 бойци и офицери, а на непоколебим тъмничен затвор - 1133.
Убити са 9140 партизани с премия по 50 000 лева на глава за палачите.
Убити ятаци и близки на партизаните - 10 930.
31 250 интернирани.
2139 изгорени къщи на партизани и ятаци. Тяхната стойност възлиза на 195 454 225 лв. по тогавашния курс.
За битка против антифашисткото придвижване са изразходвани 197 586 286 лева, като от тях 63 милиона са дадени за премия за убити партизани и ятаци.
10 милиона лв. са дадени за образуване на контрачети против партизаните.
15 милиона лв. са дадени за премия на сътрудници на полицията. В посочените разноски не влизат средствата за жандармерията, сътрудниците, доносниците и други Те са милиарди.
Пламен ПАСКОВ,
фейсбук
зам.-председател на УС на БАС
На 9 септември в цялата страна ще се означи 74-та годишнина от успеха на социалистическата гражданска война в България. Девети септември е знакова дата в най-новата ни история, тъй като въплъщава успеха над фашизма у нас. До това историческо събитие се стигна след дълга и тежка битка, в която проляха кръвта си хиляди борци.
На 22 юни 1941 година фашистка Германия стартира вероломна война против Съветския съюз. На 24 юни Политбюро на Централен комитет на БРП(к) взе решение за образуване на въоръжена битка против немските окупатори и монархо-фашистката тирания. Веднага стартира образуване на партизански чети, в които се вляха минали в конспиративност дейци на БРП(к) и РМС. Те станаха центрове за формиране на нови партизански формирования. Партизанското придвижване се създаваше мъчно, в изискванията на нечовечен фашистки гнет, без задоволително оръжие, тилово и техническо обезпечаване. Независимо от това през 1942 година бяха извършени дръзки нападателни акции против военни елементи, информационни възли и хранилища.
През 1942 година и началото на 1943-а се сътвориха нови партизански чети и отряди, набъбна тяхната бойна интензивност. През пролетта на 1943 година с решение на Политбюро на Централен комитет на БРП(к) се сътвори Народоосвободителната въстаническа войска (НОВА), която се ръководеше от Главен щаб. Страната беше разграничена на 12 въстанически оперативни зони. На всяка зона бяха назначени командири и щабове. Така се ускори военнополитическото управление на партизанските елементи, които се изграждаха и действаха като постоянни войскови единици. В този виновен исторически стадий извънредно значима беше ролята на командирите на зоните.
Кои бяха те? Каква е тяхната житейска орис?
Първа ВОЗ - София, Славчо Трънски (1914-1999), създател и пълководец на Трънския партизански отряд. След 9 септември 1944 година приключва ВА "М.В. Фрунзе " в Москва, командва дивизия и войска, дълги години е зам.-министър на защитата, генерал-полковник, член на Централен комитет на Българска комунистическа партия, воин на социалистическия труд.
Втора ВОЗ - Пловдив, Боян Българанов (1896-1972), дълготраен политзатворник, след 9 септември 1944 година е помощник-командир на Втора войска, член на Политбюро и секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, ръководител на Народно събрание на Отечествен фронт, генерал-полковник, воин на социалистическия труд и воин на Народна република България.
Трета ВОЗ - Пазарджик, Методи Шаторов (1897-1944), член на Централен комитет на БРП(к), партиен деятел, политемигрант, интербригадист в Испания, умира на 7 септември 1944 година в стълкновение с полиция и армия в местността "Милеви скали ".
Четвърта ВОЗ - Благоевград, Крум Радонов (1912-2002), един от създателите на първата партизанска чета в България (26 юни 1941 г.), след 9 септември 1944 година приключва ВА "М.В. Фрунзе " в Москва, генерал-лейтенант, пълководец на дивизия, зам.-началник на Генерален щаб на Българска народна армия, воин на социалистическия труд и воин на Народна република България.
Пета ВОЗ - Стара Загора, Стойо Неделчев-Чочоолу (1908-1987), бежанец в Съюз на съветските социалистически републики, завръща се в България през есента на 1941 година с парашутните групи, след 9 септември 1944 година приключва ВА "М.В. Фрунзе " в Москва, генерал-майор, пълководец на дивизия, член на ЦКРК на Българска комунистическа партия, воин на социалистическия труд и воин на Народна република България.
Шеста ВОЗ - Ямбол, Димитър Димов (1903-1968), политически пандизчия от 1925 до 1940 година, кандидат-член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, генерал-лейтенант, дипломат в Китай, воин на социалистическия труд.
Седма ВОЗ - Хасково, Иван Араклиев (1915-1996), партиен деятел, след 9 септември 1944 година служи в армията, полковник, икономически началник, член на ЦКРК, воин на Народна република България.
Осма ВОЗ - Горна Оряховица, Борис Копчев (1906-1989), политемигрант, политзатворник, след 9 септември 1944 година приключва Военната академия на Генералния щаб "К.Е. Ворошилов " в Москва, командва корпус, шеф тила на Българска народна армия, генерал-лейтенант, член на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
Девета ВОЗ - Шумен, Груди Атанасов (1909-1990), дълготраен политзатворник, след 9 септември 1944 година е първи секретар на Областния комитет на Българска комунистическа партия във Варна, ръководител на ЦКРК на партията, дипломат в Югославия, член на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
Десета ВОЗ - Варна, Ламбо Теолов (1913-2007), дълготраен политически пандизчия, след 9 септември 1944 година е първи секретар на Градския комитет на Българска комунистическа партия - Варна, завеждащ отдел в Централен комитет на Българска комунистическа партия, дипломат в Италия, член на Централен комитет на Българска комунистическа партия, воин на социалистическия труд.
Единадесета ВОЗ - Плевен, Борис Попов (1906-1994), политзатворник, партиен деятел, интербригадист в Испания, след 9 септември 1944 година е на дипломатическа работа - дипломат в Египет, Сирия, Норвегия, Исландия, член на ЦКРК, воин на социалистическия труд.
Дванадесета ВОЗ - Враца, Дико Диков (1910-1984), дълготраен политзатворник, след 9 септември 1944 година приключва в Москва военните академии "М.В. Фрунзе " и "К.Е. Ворошилов ", зам.-министър на защитата, завеждащ отдел "Военен " на Централен комитет на Българска комунистическа партия, министър на вътрешните работи, дипломат в Куба, член на Централен комитет на Българска комунистическа партия, воин на социалистически труд.
Командирите на зони са известни дейци на БРП(к), мощни персони, с богат житейски опит, с политически и организаторски качества. Седем от тях са били политически пандизчии, двама - интербригадисти в Испания, трима - политически емигранти. Всички те имат извънреден принос за масовизиране на партизанското придвижване, за организирането на партизански чети, отряди и бригади, за превръщането им в мощни военни формирования, които интензивно водиха война против фашизма до победния Девети септември.
След успеха те още веднъж работиха безрезервно за построяването на нова България. Четирима от тях бяха партийни ръководители на централно и регионално равнище, шестима - строители на Българска народна армия, трима работиха като посланици на България в чужбина. Шестима от командирите на зони са избирани в състава на Централен комитет на Българска комунистическа партия, а петима - в ЦКРК.
Пламенни родолюбци, те до края на виталния си път отдаваха сили, познания и сила за материалния и духовния напредък на България.
В навечерието на деветосептемврийския празник да си спомним с благодарност и почитание за командирите на въстаническите оперативни зони на Народоосвободителна въстаническа армия.
Един от най-легендарните партизански командири е Александър Иванов Пипонков (Чапай). На 9 септември 1944 година отпред на партизанската колона Александър Пипонков слиза на гара Белово, където е възторжено приветстван от натрупалото се население
Осъдените на гибел от така наречен Народен съд са 2730 души - министри, депутати, публицисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
"Жертви " на комунизма: 2730!
Убити от "жертвите " на комунизма: 26 070
Разликата: 23 340 единствено убити от "жертвите ", за другото прочете по-долу!
Кога се почитат жертвите на "жертвите "?
Убити от "жертвите " на комунизма в числа:
* 1923 година - без съд и присъда са убити над 5000 комунисти и земеделци.
* 1924-1925 година - към 10 000 души са наказани на разнообразни периоди затвор.
* По разпореждане персонално на Иван Велков в софийските казарми са разстреляни и удушени над 500 души. За страната този брой е неведнъж по-голям.
* 1941 година - 474 души са наказани на разнообразни периоди затвор.
* 1941-1944 година - в България са задържани 64 354 души. На 12 461 е поискано смъртно наказване, а 7324 са наказани на непоколебим тъмничен затвор. Само военните съдии са осъдили на гибел 1570 бойци и офицери, а на непоколебим тъмничен затвор - 1133.
Убити са 9140 партизани с премия по 50 000 лева на глава за палачите.
Убити ятаци и близки на партизаните - 10 930.
31 250 интернирани.
2139 изгорени къщи на партизани и ятаци. Тяхната стойност възлиза на 195 454 225 лв. по тогавашния курс.
За битка против антифашисткото придвижване са изразходвани 197 586 286 лева, като от тях 63 милиона са дадени за премия за убити партизани и ятаци.
10 милиона лв. са дадени за образуване на контрачети против партизаните.
15 милиона лв. са дадени за премия на сътрудници на полицията. В посочените разноски не влизат средствата за жандармерията, сътрудниците, доносниците и други Те са милиарди.
Пламен ПАСКОВ,
фейсбук
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ