Суровините – не дали, а как се добиват
Доц. доктор инж. Иван Митев е изпълнителен шеф на Българската минно-геоложка камара (БМГК) от началото на 2018 година Паралелно с това той има академична кариера в Минно-геоложкия университет „ Св. Иван Рилски “ в София, където преподава в катедра „ Подземно строителство “ и съчетава научна, проектантска и експертна активност. В научноизследователската си работа е взел участие в голям брой планове, свързани с геотехника, инженерна геология, планиране и енергийна успеваемост.
Доц. Митев, минната промишленост е „ прешлен от гръбнака “ на зеления преход. Каква тъкмо е нейната роля в подтекста на България?
Минната промишленост обезпечава суровинната база, без която електрификация, възобновима сила и съвременна инфраструктура са на практика невъзможни. В българския подтекст ролята ѝ е и стратегическа: Гарантираме физическата сигурност на доставките, задържаме добавената стойност в страната и поддържаме стопанската система на цели райони, където другите възможности за претовареност са лимитирани.
Как оценявате настоящото положение на минната промишленост у нас?
Състоянието на бранша е устойчиво. Значителните вложения на фирмите през миналите десетилетия в рационализация, околна среда и обществена отговорност са в основата на това. В същото време работим в изискванията на растящи разноски, комплицирана регулация и сериозен публичен напън. Основното предизвикателство е не в способността да произвеждаме, а в неналичието на дълготрайна предвидимост.
Кои са някои от най-съществените постижения на българската минна промишленост през последните 15 година?
Запазихме минната промишленост и осигурихме бъдеще на бранша. Имаме развити подотрасли в добива на първични материали със стратегическо значение за цяла Европа - рандеман на метали, индустриални първични материали, основни строителни първични материали за произвеждане на цимент и, не на последно място, развива се и въгледобивът.
Основни трудности, пред които е изправен секторът сега - регулаторни, стопански, кадрови, публични?
Регулаторната рамка остава най-сериозното затруднение. Процедурите са мудни и постоянно непредвидими. Икономическият напън от цените на силата и логистиката също е забележителен. А публичното съмнение в регионите, в които няма рандеман към момента, се базира повече на остарели показа, в сравнение с действителната картина в бранша.
Как въздействат европейските политики и условия върху конкурентоспособността на минните компании у нас?
Те подвигат висока летва, което е вярно като цел, само че е с риск за конкурентоспособността на фирмите. Ако условията не са придружени от ускорени процедури, достъп до финансиране и предвидима рамка, европейските производители, освен в добивната промишленост, само че и по цялата верига на добавена стойност, рискуват да се трансфорат в заложници на неконкурентна среда, в която пазарът се господства от импорт от страни с по-ниски стандарти.
Как ще се трансформира ролята на минните компании в идващите 10 – 20 години?
Ролята на минните компании ще става все по-ключова в подтекста на новата икономическа и геополитическа действителност. Ресурсната самостоятелност ще бъде във фокуса на всяка страна и на всеки стопански съюз. Това значи засилен блян към обезпечаване на първичните първични материали, нужни за софтуерния прогрес и поддържането на дълготрайна икономическа непоклатимост. Виждаме ясни международни трендове, наред с оползотворяването на локалните запаси, страните все по-активно работят и за гарантиране на външни доставки посредством стратегически партньорства. Паралелно с това ще пораства смисъла на преработването и повторната приложимост на материали.
Какво още може да се направи за по-тясна връзка сред бизнеса, науката и образованието?
Разширяване на дуалното образование, повече стажове и действителни проблеми в университетите, взаимни лаборатории и научноприложни планове. Необходим е и по-ясен механизъм за държавна поддръжка на специалности със значение за минното дело.
Какво е най-важното обръщение, което бихте желали обществото и институциите да чуят за минната промишленост през днешния ден?
Технологичният напредък не е вероятен без първични материали, по тази причина въпросът не е „ дали “, а „ по какъв начин “ се добиват. Нашата цел е добивът да бъде транспарантен, виновен и конкурентен, с измерими екологични резултати и действителни изгоди за районите. Затова са нужни предвидими правила, ефикасни процедури и партньорство. Исторически и стопански е потвърдено, че индустриалното развиване е един от главните мотори на публичния напредък и на дълготрайното богатство на стопанската система.
Текстът е част от бр. 131 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
БМГК доктор инж Иван Митев рандеман на първични материали добивна промишленост минна камара
Доц. Митев, минната промишленост е „ прешлен от гръбнака “ на зеления преход. Каква тъкмо е нейната роля в подтекста на България?
Минната промишленост обезпечава суровинната база, без която електрификация, възобновима сила и съвременна инфраструктура са на практика невъзможни. В българския подтекст ролята ѝ е и стратегическа: Гарантираме физическата сигурност на доставките, задържаме добавената стойност в страната и поддържаме стопанската система на цели райони, където другите възможности за претовареност са лимитирани.
Как оценявате настоящото положение на минната промишленост у нас?
Състоянието на бранша е устойчиво. Значителните вложения на фирмите през миналите десетилетия в рационализация, околна среда и обществена отговорност са в основата на това. В същото време работим в изискванията на растящи разноски, комплицирана регулация и сериозен публичен напън. Основното предизвикателство е не в способността да произвеждаме, а в неналичието на дълготрайна предвидимост.
Кои са някои от най-съществените постижения на българската минна промишленост през последните 15 година?
Запазихме минната промишленост и осигурихме бъдеще на бранша. Имаме развити подотрасли в добива на първични материали със стратегическо значение за цяла Европа - рандеман на метали, индустриални първични материали, основни строителни първични материали за произвеждане на цимент и, не на последно място, развива се и въгледобивът.
Основни трудности, пред които е изправен секторът сега - регулаторни, стопански, кадрови, публични?
Регулаторната рамка остава най-сериозното затруднение. Процедурите са мудни и постоянно непредвидими. Икономическият напън от цените на силата и логистиката също е забележителен. А публичното съмнение в регионите, в които няма рандеман към момента, се базира повече на остарели показа, в сравнение с действителната картина в бранша.
Как въздействат европейските политики и условия върху конкурентоспособността на минните компании у нас?
Те подвигат висока летва, което е вярно като цел, само че е с риск за конкурентоспособността на фирмите. Ако условията не са придружени от ускорени процедури, достъп до финансиране и предвидима рамка, европейските производители, освен в добивната промишленост, само че и по цялата верига на добавена стойност, рискуват да се трансфорат в заложници на неконкурентна среда, в която пазарът се господства от импорт от страни с по-ниски стандарти.
Как ще се трансформира ролята на минните компании в идващите 10 – 20 години?
Ролята на минните компании ще става все по-ключова в подтекста на новата икономическа и геополитическа действителност. Ресурсната самостоятелност ще бъде във фокуса на всяка страна и на всеки стопански съюз. Това значи засилен блян към обезпечаване на първичните първични материали, нужни за софтуерния прогрес и поддържането на дълготрайна икономическа непоклатимост. Виждаме ясни международни трендове, наред с оползотворяването на локалните запаси, страните все по-активно работят и за гарантиране на външни доставки посредством стратегически партньорства. Паралелно с това ще пораства смисъла на преработването и повторната приложимост на материали.
Какво още може да се направи за по-тясна връзка сред бизнеса, науката и образованието?
Разширяване на дуалното образование, повече стажове и действителни проблеми в университетите, взаимни лаборатории и научноприложни планове. Необходим е и по-ясен механизъм за държавна поддръжка на специалности със значение за минното дело.
Какво е най-важното обръщение, което бихте желали обществото и институциите да чуят за минната промишленост през днешния ден?
Технологичният напредък не е вероятен без първични материали, по тази причина въпросът не е „ дали “, а „ по какъв начин “ се добиват. Нашата цел е добивът да бъде транспарантен, виновен и конкурентен, с измерими екологични резултати и действителни изгоди за районите. Затова са нужни предвидими правила, ефикасни процедури и партньорство. Исторически и стопански е потвърдено, че индустриалното развиване е един от главните мотори на публичния напредък и на дълготрайното богатство на стопанската система.
Текстът е част от бр. 131 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
БМГК доктор инж Иван Митев рандеман на първични материали добивна промишленост минна камара
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ