Най-добрият ни българин
Доц. доктор Георги ВЪЛЧЕВ, зам.-председател на Общобългарския комитет " Васил Левски "
На този ден към този момент 149 години България осъмва изтръпнала. Събужда се с горест по може би най-свидния си наследник. По оня, който в шеметния вървеж на динамичния ХтХ век откри правилния за българите път и не се поколеба да го извърви до дъно, даже с цената на личния си живот - Васил Иванов Кунчев - Левски!
Всяка година, от ранна заран чак до късно вечерта, на всички места в страната ликът му се покрива с цветя, а върволицата от признателни хора пред многочислените му монументи не секва. Независимо дали денят е студен или изпълнен с чувство за идна пролет, и млади, и остарели като че ли се надпреварват да изразят своята
чиста човешка респект
Правят го с откровено примирение и неподправено поклонение към неговата персона и дело, тъй като през миналите години той съумя да се трансформира в пример за публичен и политически лидер, да се трансформира в приключен блян, с който генерации българи към този момент могат да съпоставят своите политици! Правят го настойчиво, упорито и като че ли все по-убедено, тъй като инстинктивно усещат, че малко на брой от тях могат да устоят сходно съпоставяне и заслужават доверието да сочат общия ни път напред!
" Най-добрият ни българин ", както още неговите съвременници го нарекоха, съумя да завоюва сърцата на хората, защото осъзна точните потребности на това гранично време и формулира просто и ясно дилемите, които трябваше да бъдат решавани тогава от българската нация. Нещо повече - с държанието и гибелта си той направи допустимо цялостен един народ да заживее с упованието за близкото допиране до най-великото човешко завладяване -
концепцията за свободата
Това е мъчно измеримата като историческа заслуга задача на Апостола. При осъществяването й той съумя да кръстоса надлъж и нашир " цяло Българско ", откри време да се допре до душите и мозъците на елементарните българи, да ги трансформира в почтени хора, жадуващи едно по-справедливо бъдеще за децата си!
Пръв Левски прозря простата истина, че в случай че желаеме да бъдем уважавани, сами би трябвало да решаваме проблемите си, сами би трябвало да подредим личния си двор, където без разлика на етнос и религия можем да живеем всички дружно. Единствен той самоуверено и намерено съобщи на тогавашния ни политически хайлайф, че освобождението е дело допустимо единствено за свободни духом хора и стартира да работи непосредствено с тях, говорейки разбираемо на техния всекидневен език.
Нагърбвайки се с една съвсем непостижима задача, той се трансформира в обединителната фигура за цялата ни революционна емиграция, която с помощта на него осъзна, че българското бъдеще не би трябвало да се дефинира от кабинетите на една или друга велика мощ и от случайностите на огромната политика. С делото, с живота и саможертвата си Васил Левски се трансформира в най-яркото доказателство, че в хода на човешката история няма задни порти и в случай че желаеме като народ да оставим неизлечима диря в нея, би трябвало да минем през парадния й вход, пък било то и с цената на доста свидни жертви!
Ето за какво, към този момент 149 години след ония паметни събития, модерна България осъмва в деня на неговата самотна крах, с изключение на с разбираема тъга, и с нежна вяра. С тъгата по един рано убит живот и с вярата, че в сложни за страната ни моменти, че във времена на бъдещи тествания тази земя и този народ още веднъж ще родят горди и почтени персони, които да вдъхнат на обърканото ни общество
нова религия и смели фантазии
А това значи, че сходни дни на поклонение са в действителност и дни на размисъл. Че полагайки цветето си за респект, би трябвало да си задаваме и голям брой въпроси. Например - кои са най-важните проблеми на днешното ни общество? Адекватни ли са те на толкоз динамично изменящия се актуален свят? Защо живеем с непрекъснатото чувство за неправда, а сами доста постоянно с ненаситност се помиряваме с нея? Не превърнахме ли рационалното допускане на взаимни отстъпки в прям конформизъм, а паметта за Левски и неговите съратници - в индулгенция за личното си безучастие?
Снимка ЕМИЛИЯ КОСТАДИНОВА
Търсейки отговор на тези въпроси, би трябвало намерено да признаем, че
през днешния ден не сме на висотата на нашето време
че то не е задоволително в нас и ние не сме изцяло съответни на него, че бъдещето ни убягва и това ни прави тревожни. Паметта за Апостола и това потомство откровени мечтатели не би трябвало да бъде възпроизвеждана само и единствено като някаква ритуалност.
Макар и значимо, в дни като този към този момент не е задоволително да развеем националните флагове, да слушаме патриотични песни и да сервира венци и цветя на техните монументи. Ако желаеме общочовешките им фантазии и идеали да бъдат съхранени, би трябвало да бъдем на първо място жители и да решаваме съответно проблемите на днешния ден. Само по този начин техният блян за свободна и самостоятелна България би останал жив и това е най-хубавата допустима компенсация за всеотдайност им!
Страната ни и паметта за нейното минало ще ги има единствено тогава, когато превърнем България в място, където освен се раждат, само че и където ще мечтаят и остаряват децата ни!
" С делото, с живота и саможертвата си Васил Левски се трансформира в най-яркото доказателство, че в хода на човешката история няма задни порти и в случай че желаеме като народ да оставим неизлечима диря в нея, би трябвало да минем през парадния й вход, пък било то и с цената на доста свидни жертви! "
На този ден към този момент 149 години България осъмва изтръпнала. Събужда се с горест по може би най-свидния си наследник. По оня, който в шеметния вървеж на динамичния ХтХ век откри правилния за българите път и не се поколеба да го извърви до дъно, даже с цената на личния си живот - Васил Иванов Кунчев - Левски!
Всяка година, от ранна заран чак до късно вечерта, на всички места в страната ликът му се покрива с цветя, а върволицата от признателни хора пред многочислените му монументи не секва. Независимо дали денят е студен или изпълнен с чувство за идна пролет, и млади, и остарели като че ли се надпреварват да изразят своята
чиста човешка респект
Правят го с откровено примирение и неподправено поклонение към неговата персона и дело, тъй като през миналите години той съумя да се трансформира в пример за публичен и политически лидер, да се трансформира в приключен блян, с който генерации българи към този момент могат да съпоставят своите политици! Правят го настойчиво, упорито и като че ли все по-убедено, тъй като инстинктивно усещат, че малко на брой от тях могат да устоят сходно съпоставяне и заслужават доверието да сочат общия ни път напред!
" Най-добрият ни българин ", както още неговите съвременници го нарекоха, съумя да завоюва сърцата на хората, защото осъзна точните потребности на това гранично време и формулира просто и ясно дилемите, които трябваше да бъдат решавани тогава от българската нация. Нещо повече - с държанието и гибелта си той направи допустимо цялостен един народ да заживее с упованието за близкото допиране до най-великото човешко завладяване -
концепцията за свободата
Това е мъчно измеримата като историческа заслуга задача на Апостола. При осъществяването й той съумя да кръстоса надлъж и нашир " цяло Българско ", откри време да се допре до душите и мозъците на елементарните българи, да ги трансформира в почтени хора, жадуващи едно по-справедливо бъдеще за децата си!
Пръв Левски прозря простата истина, че в случай че желаеме да бъдем уважавани, сами би трябвало да решаваме проблемите си, сами би трябвало да подредим личния си двор, където без разлика на етнос и религия можем да живеем всички дружно. Единствен той самоуверено и намерено съобщи на тогавашния ни политически хайлайф, че освобождението е дело допустимо единствено за свободни духом хора и стартира да работи непосредствено с тях, говорейки разбираемо на техния всекидневен език.
Нагърбвайки се с една съвсем непостижима задача, той се трансформира в обединителната фигура за цялата ни революционна емиграция, която с помощта на него осъзна, че българското бъдеще не би трябвало да се дефинира от кабинетите на една или друга велика мощ и от случайностите на огромната политика. С делото, с живота и саможертвата си Васил Левски се трансформира в най-яркото доказателство, че в хода на човешката история няма задни порти и в случай че желаеме като народ да оставим неизлечима диря в нея, би трябвало да минем през парадния й вход, пък било то и с цената на доста свидни жертви!
Ето за какво, към този момент 149 години след ония паметни събития, модерна България осъмва в деня на неговата самотна крах, с изключение на с разбираема тъга, и с нежна вяра. С тъгата по един рано убит живот и с вярата, че в сложни за страната ни моменти, че във времена на бъдещи тествания тази земя и този народ още веднъж ще родят горди и почтени персони, които да вдъхнат на обърканото ни общество
нова религия и смели фантазии
А това значи, че сходни дни на поклонение са в действителност и дни на размисъл. Че полагайки цветето си за респект, би трябвало да си задаваме и голям брой въпроси. Например - кои са най-важните проблеми на днешното ни общество? Адекватни ли са те на толкоз динамично изменящия се актуален свят? Защо живеем с непрекъснатото чувство за неправда, а сами доста постоянно с ненаситност се помиряваме с нея? Не превърнахме ли рационалното допускане на взаимни отстъпки в прям конформизъм, а паметта за Левски и неговите съратници - в индулгенция за личното си безучастие?
Снимка ЕМИЛИЯ КОСТАДИНОВА
Търсейки отговор на тези въпроси, би трябвало намерено да признаем, че
през днешния ден не сме на висотата на нашето време
че то не е задоволително в нас и ние не сме изцяло съответни на него, че бъдещето ни убягва и това ни прави тревожни. Паметта за Апостола и това потомство откровени мечтатели не би трябвало да бъде възпроизвеждана само и единствено като някаква ритуалност.
Макар и значимо, в дни като този към този момент не е задоволително да развеем националните флагове, да слушаме патриотични песни и да сервира венци и цветя на техните монументи. Ако желаеме общочовешките им фантазии и идеали да бъдат съхранени, би трябвало да бъдем на първо място жители и да решаваме съответно проблемите на днешния ден. Само по този начин техният блян за свободна и самостоятелна България би останал жив и това е най-хубавата допустима компенсация за всеотдайност им!
Страната ни и паметта за нейното минало ще ги има единствено тогава, когато превърнем България в място, където освен се раждат, само че и където ще мечтаят и остаряват децата ни!
" С делото, с живота и саможертвата си Васил Левски се трансформира в най-яркото доказателство, че в хода на човешката история няма задни порти и в случай че желаеме като народ да оставим неизлечима диря в нея, би трябвало да минем през парадния й вход, пък било то и с цената на доста свидни жертви! "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ