Доц. Д-р Ангел Кунчев е главният държавен здравен инспектор към

Доц. Д-р Ангел Кунчев е основният държавен здравен контрольор към Министерството на здравеопазването на България. Завършил е Висшия медицински институт в Пловдив със компетентност медицина. Започва работа като епидемиолог в РЗИ-Хасково и през 2000 година се трансферира в София. От 2008 година - шеф на отдел " Надзор на заразните заболявания ", Министерство на здравеопазването, а на сегашната си значима служба е от 2011 година Към момента той е основна фигура в Националния действен щаб за битката с ковид и неговата експертиза играе значима роля за взимането на решения от НОЩ.

Флагман.БГ беседва с него, с цел да даде светлина върху някои от значимите въпроси, които мнозина българи си задават – изключително откакто през днешния ден бе оповестено леко разхлабване на ограниченията за сигурност.

- Доц. доктор Кунчев, има един въпрос, който касае изключително голяма част от българския бизнес, изключително по морето. Какво се случва с летния сезон, можем ли да създадем прогноза по кое време и по какъв начин би стартирал той?

- Това е най-трудното. Първо би трябвало да преценим дали и по кое време ще се стигне до някакъв пик, в случай че желаете и плато го наречете. Второ би трябвало да знаем до по кое време ще продължи всичко това. И двете са свързани с доста променливи, които вършат съвсем невероятно правенето на каквато и да е прогноза. Основното в действителност е, че вирусът е нов и към момента има доста незнайни. До огромна степен се обясни, че той е прескочил от диви животни към индивида, само че по този начин и досега не знаем кой е естествения му контейнер – дали са прилепи, панголини или някакви други представители на фауната, това към момента не е ясно. Допълнително има много други неясноти. За момента знаем, че методът му на предаване е по въздушно-капков път, само че може и тук да се поспори, защото е по-скоро тъкмо капков, тъй като замърсява повърхности.  Като нов вирус, с който до момента не сме се срещали, не знаем до какъв брой му въздействат климатичните условия. Той въпреки всичко е част от огромната група на респираторни болести, които си имат " обичани " сезони за разпространяване и ги съблюдават много тъкмо. Всички знаем, че като се стартира от декември и най-много януари, февруари, заболеваемостта от грип и другите респираторни инфекции е най-голяма. После обаче, при сезонните вируси, при повдигането на температурата и при изсушаване на въздуха, тези условия не са удобни за тяхното развиване и въпросните вируси съвсем изчезват за летния сезон, сменени с другите видове инфекции, каквито са ентеровирусите. Най-нормалното е да чакаме и този вирус да се държи по този метод, казусът обаче е, че все още нямаме гаранция за това. 

- Все отново SARS-CoV-2 е от вида коронавируси, би следвало да следва ненапълно пътя на останалите от фамилията?

- Така е, само че те са генерално казано от групата на респираторните вируси. Има други 4 вида коронавируси, за които знаем, че са причинители на леки респираторни болести, дори отпреди сегашната пандемия в Националния център за заразни и паразитни заболявания имахме опция да потвърждаваме тяхното наличие в проби от секрет и сме ги залавяли. Този обаче е по-различен. Той идва от животинския свят и към този момент е явно, че не познаваме задоволително добре механизмът, по който реагира имунната система на него. Получава отвреме в точния момент доста странни известия, идващи от разнообразни места по света – Съединени американски щати, Хонг Конг, Китай и така нататък – че болестта не се развива тъкмо съгласно упованията на вирусолозите. Много постоянно имунитетът, който се получава след бреболедуване не е задоволително мощен, не се намират антитела в нужните равнища... Засега това са обособени известия, само че чак когато се натрупа задоволително опит, в действителност ще стане ясно дали това ще въздейства на контрола върху епидемията. От тази позиция и всевъзможни прогнози за летния сезон са извънредно сложни и не са нищо повече от спекулации.

- Нека се върнем обратно във времето в България – на 8 март бяха оповестени първите позитивни проби на болни у нас. По образец на Китай и други страни в света, изработен ли е разбор на инфектираните – взимани ли са изявленията с първите болни, с цел да се откри по какъв начин вирусът е достигнал до тях?

- Да, несъмнено. При епидемиологичните изследвания ние се стараем всякога да търсим връзката на това кой от кого се е заразил и на кого го е предал. Това е изключително елементарно когато случаите са малко. Не постоянно обаче е допустимо да се наблюдава точният път на вируса. В България имаше 2-3 талази на друг импорт на вируса, които са доста типични. Едната част бяха хора, които са карали ски в Австрия, Швейцария и Северна Италия, където там явно е било място, където интензивно се е разпространявал вируса. Една от теориите за това е, че от преохлаждането на лигавицата, изложена на студено, тя става по-чувствителна и по-податлива. Там и контактите са по-интензивни. Не знам, кое е правилно, само че истината е, че тези места станаха доста деен разплодник на инфекцията.  Другата част от първите инфектирани бяха хора, които са посещавали всеобщо Северна Италия, главно Ломбардия. Там работят доста българи и при завръщането им тук, наблюдавахме забележителен импорт на причинители на вируса от тях.

- Първият случай в България, доколкото си припомням, бе стара, болнолежаща, трудноподвижна жена. Установи ли се в последна сметка пътят на болестта при нея?

- Не. Първите случаи в Габрово и Плевен бяха много странни. Те бяха свързани с хора, които не са типични и профилът им по никакъв начин не съответствува с този на предстоящите инфектирани. Тези първите случаи след 8 март бяха в действителност доста странни и е мъчно да се каже по какъв начин вирусът е попаднал там...

- Това не би ли водило до две изводи: Първо – на мястото, където е открит първия случай, да се оформи " гнездо " на болестта. Второ, това не значи ли, че болестта не е напълно пренесена от чужбина, откакто при първите случаи не са открити контактни на болните лица, които да дават отговор на профила?

- Със сигурност е импортирана от чужбина, тъй като тя все от някъде би трябвало да пристигна. В самото начало даже доста внимавахме да не я внесем от Ухан, Китай, само че по този начин или другояче тогава успявахме да го предотвратим. Но по-късно по този начин или другояче влезе у нас от естествените порти – студенти, работещи, завръщащи се и туристи, посетили спортни прояви отвън страната. И в Испания, и в Италия точно тези спортни прояви изиграха сериозна роля в разпространяването.  Относно преместването – обикновено е да считаме, че в случай че на обещано място има един случай, то ще има и повече и може да се трансформира в огнище. И в множеството случаи е по този начин, само че имаме и случаи на инфектирани от SARS-CoV-2, които макар че са контактували с хора, наподобява или имат по-малки количества от вируса в себе си и си остават единични случаи. Самият показател на разпространяването на този нов ковид не е доста висок. В началото германците го изчисляваха да е 1:3 – 1 болен заразява 3-ма нови. Но след това този показател спадна до 1-1.5. Сравнено с други болести – да речем морбили – един човек там заразява средо 12-15 други. 

- Преди броени дни бе оповестено изследване от университета в Станфърд, Съединени американски щати, съгласно което смъртността от вируса е сред 0.1 и 0.2% в контрастност на първичните изказвания за 3-10%. Щабът осведомен ли е с изводите на сътрудниците си от Съединени американски щати?

- Аз не бих споделил към момента, че смъртността е 0.1-0.2%. За да има сигурност в данните, би трябвало да има тъждественост в критериите за това кой е позитивен и кой е със сигурна диагноза за гибел, породена от COVID-19. Там може да се играе малко със цифрите. Така или другояче обаче, в случай че имаме задоволително необятно тестване, можем да " изрисуваме " ясната картина. Смъртността в международен мащаб се движеше от 1 до 2-3% в Китай и много по-висока в Италия, Испания и Белгия. Но зависи доста и какъв контингент се обгръща. Ако болестта се развива в старешки дом, където всички са на напреднала възраст с съпътстващи болести, е естествено смъртността да скочи доста. 

- Има ли в действителност взаимозависимост от възрастта? Кой е по-застрашен в тази ситуация?

- Определено има взаимозависимост и тя се удостовери съвсем напълно. Не е загадка, че като вършим проучвания откриваме позитивни резултати в по-млади, само че думата " заразяване " не значи " заболяване ". Има се поради, че даден човек е притежател на вируса. Така че при децата съвсем няма такива, които са с клиника, а да не приказваме, че при тях съвсем няма смъртност, с доста дребни изключения в някои страни в Европа. Рисковата група остават хората над 60-65 години и то тези от тях, които са с хронични болести. Средната възраст на умрелите в България все още 56 души е 66 години. 

- На брифинга тази заран, ген.майор проф. доктор Венцислав Мутафчийски говореше за " втори пик ". Как по този начин България се озова във " втория пик " на болестта без даже да разберем, че сме минали публично и през първия?

- Аз не го одобрявам това за втори пик. Генералът сподели едно леко завишаване при започване на април, което зависи от доста индикатори. Дали човек е попаднал на място, където има по-голяма централизация на инфектирани, дали са направени повече проучвания и от там се подвига броя – променливите са доста. Аз бих споделил дори, че на дневната заболеваемост не би трябвало да се обръща изключително внимание, защото тогава работят доста фактори и може да се доближи до заблуди. По-правилно е да се работи на седмици. А там данните демонстрират, че въпреки и постепенно, се движим нагоре и не мисля, че сме достигнали до някакво върхово равнище към момента. Идеята е да не го и стигаме, тъй като по този начин или другояче не можем да предотвратим изцяло разпространяването. Целим обаче да нямаме доста високи стойности в къс интервал и броят на новозаразените да е в допустими числа, по отношение на другите страни.

- В последната седмица фактически се следи завишение на случаите. Но това дължи ли се най-малко ненапълно на повишения брой проби, които се правят дневно?

- Разбира се, че и това е един от факторите. Колкото повече изследваме, толкоз повече хора хващаме с позитивни проби. Затова аз споделям, че броя на инфектираните не е най-точният индикатор. Броят на смъртните случаи носи доста повече информация, тъй като те нито могат да се скрият, нито някой желае да ги скрие, а няма и по какъв начин да бъдат пропуснати. Така или другояче хората в България рядко си умират по къщите – по-голямата част от тях са в лечебни заведения, където вършат проучвания. Когато се потвърди, че даден пациент е притежател на ковид, за нас е без значение, че той има други съпътстващи хронични болести – водещото е, че SARS-CoV-2 е довел до тяхното обостряне.

- Днес отвориха отчасти парковете в България. Има ли аргумент съгласно Вас в Шведския модел, изключително откакто се вижда по формалните статистики, че там кривата е по-полегата от Италия, Испания и други страни, където макар драконови ограничения експоненциалният растеж продължи дълго по-късно?

- Зависи кое ще приемем за насочна точка. Швеция, съпоставена с Италия и Испания, несъмнено е доста по-добре. Но защото болестта зависи от доста обществени фактори, е най-добре да се съпоставят близки по просвета и нрав нации. Затова и когато приказваме за България за каквото и да е, в това число ковид, аз не обичам да я съпоставям с Германия, Франция или Англия, а по-скоро с околните ни, балкански страни – просто нравът и разбирането за живота ни са съвсем идентични. По същия метод, като приказваме за Швеция и я съпоставим с околните й страни – Дания, Норвегия, Финландия – там заболеваемостта и смъртността са доста по-високи. 

- В последните дни се заприказва за това, че има взаимозависимост сред броя случаи и съответно смъртност с това дали дадена страна е използвала наложителното имунизиране против туберкулоза – БЦЖ. Има ли аргумент в такива изказвания?

- Дай Боже да има! Защото в случай че е по този начин, от тази позиция ние ще имаме доста огромно преимущество. Тук доста от дълго време и доста компактно се ползва тази ваксина, в това число и реимунизации. Сега, макар че леко сме понижили самодейността да имунизираме наложително, продължаваме да сме преди всичко в Европа в това отношение. Всъщност Европа де-факто е разграничена на две – Източна, където тази имунизация бе наложителна по соца, и Западна, където въобще не се е правила в никакъв случай.  Проблемът с въпроса дали има аргумент в такива изказвания е времето. За да може да се направи аргументиран извод, че сред заболеваемостта и БЦЖ имунизацията има причинно-следствена връзка, би трябвало да се изследват доста други фактори и много по-голям брой хора. Намираме разлики... Ако погледнете да вземем за пример Испания и Португалия, ще видите, че Португалия е много по-пощадена и с много по-ниска заболеваемост и смъртност. 

- Там обаче БЦЖ имунизацията е била въведена за избран интервал от време в края на предишния век...

-Нямам сигурни данни. Там пък обаче информацията, даже да е по този начин, не се връзва с това, което става в Източна Европа. Дано да е по този начин, само че на този стадий не можем да го твърдим сигурно. 

- Днес, както казахме, стартира отхлабването на ограниченията в парковете. Обмисля ли се опцията поетапно да се отстраняват избрани ограничения, само че те въпреки всичко да останат в действие за хората, които са най-застрашени от ковид? Все отново стопанската система в един или различен миг би трябвало да се рестартира.

-Това е разумно и в случай че епидемията продължи прекомерно дълго, точно това е най-очаквания ход. Но този вид ограничения са доста сложни за използване и доста сложни за управление. Хипотезата за разслояване на обществото е доста смислена, само че си задайте следния въпрос: Как едно семейство, живеещо в едностаен апартамент с 3 генерации, ще съблюдава сходни ограничения? Но несъмнено има логичност. Като цяло концепцията ни е да пазим възрастните, тъй като по този начин или другояче е ясно, че те са най-застрашените. Опитваме да го създадем по този начин, че да не съсипем цели браншове в стопанската система, тъй като тогава пък обстановката ще стане доста по-сложна. Изключително сложни са решенията пред Щаба. 

- Да разсеем и една интрига. Много хора мислят, че повода за вируса се крие в 5G мрежата. Какво бихте споделили по тематиката?

- Не виждам метод, по който би могло двете неща да са свързани – нито като генезис, нито като разпространяване. Няма и взаимозависимост сред това къде е публикувана тази нова технология и къде са сериозните епицентрове на болестта в международен мащаб. Няма по какъв начин, съгласно мен, вирус да се въздейства от електромагнитно поле. Стойностите, в които сега мрежата работи, са толкоз ниски, че няма по какъв начин да въздействат на здравето. Но пък не съм и последовател на безкрайните оптимисти, които настояват, че няма никаква заплаха, че всичко " е тъкмо ". Може и да няма, само че би трябвало да създадем изследванията, а не авансово да заключаваме, че тази нова технология не може да има нездравословен резултат върху здравословното положение на хората.