Доц. Тонев: Отпадане на една здравна вноска годишно би било добър стимул хората да се включат в скрининговите програми
Доц. Антон Тонев, дм, е експерт хирург онколог в коремната област във Варна и София с над 15 години медицински опит. Извършва лекуване на доброкачествени и злокачествени болести на гастроинтестиналния тракт, всички типове миниинвазивна (ендоскопска) диагностика и лапароскопско лекуване на болесттите на гастроинтестиналния тракт и жлъчно-чернодробната система. Автор е на 198 научни публикации и известия в страната и чужбина.
Председател на парламентарната здравна комисия в предходните две Народни събрания, а в този момент е консултант на министъра на опазването на здравето.
Доц. Тонев, предходната седмица стана ясно, че се стопира планът за хеликоптерите чартърен. Има ли и други планове, стартирани от служебното държавно управление, които ще бъдат прекъснати?
Министър Хинков изрече своето мнение за този план. Преди повече от месец, още по времето на служебното държавно управление, изтече вест, която беше доста ясно дефинирана от настоящия министър на превоза Георги Гвоздейков. Припомням, че той ръководеше държавната компания HEMS, която пък на собствен ред беше закрита от служебните управления на министерствата на опазването на здравето и превоза с немного ясно дефиниран претекст, зад който доста хора видяха и политически аргументи.
Тогава господин Гвоздейков разгласи, че изискванията, при които ще се осъществя този наем, са стопански неефективни и съпостави с сходни условия (говорим като разходна част) с Германия, където заплащането на въздушна кола за спешна помощ е два или три пъти по-евтино. Министър Хинков удостовери това мнение посредством решението си за преустановяване на контракта за наем. Оказа се, че „ наетите хеликоптери “ нямаха лиценз за нощни полети. Това би лимитирало тяхното прилагане, за сметка на увеличеното възнаграждение. Все още проучваме аргументите, довели до това служебното държавно управление да вземе решение за такава неизгодна договорка.
Доколкото знам, пречките да не може да се прави тази активност през нощта са в закона.
Съгласен съм, само че такива законодателни промени не са били обсъждани или предлагани от служебното министерство, а имаше подписан контракт.
По отношение на обновяването и модернизирането на Спешната наземна помощ, има ли опция да върнем по-малко от плануваните все още 85 млн. лв.?
По отношение на този необятно дискутиран план, който продължава 10 години, желая да напомня, че той се състои от три съставния елемент и е на обща стойност над 160 млн. лева. Компонентите включват поправки на здания на ЦСМП, закупуване на съоръжение и инсталация и закупуване на 400 коли за спешна помощ. По два от съставените елементи дейностите са към този момент завършили и средствата са усвоени, само че при строителните действия има закъснение заради Коронавирус рецесията и последвалата политическа рецесия през последните две години. За страдание, има риск да не бъде завършен този съставен елемент в период и част от средствата да бъдат върнати. Търси се вид през държавния бюджет да се добавят изчезналите средства или да прелеят от съпътстващ план.
До мен доближи информация, че има подаден сигнал за осъществяването на този почнал през 2018 година съставен елемент като част от стратегия 2014-2020, като сигналът засяга единствено част от ръководството на плана. Би било редно да се проверява ръководството на плана в неговата целокупност и да се проучват всички аргументи, довели до забавянето му.
Проблемите в опазването на здравето са доста, а от тази седмица към тях се прибавиха и изчезнали от нашите аптеки инсулини. Как може да се реши този проблем без смяна в Закона за медикаментите, който пък се бави поради съгласувателна процедура в Европейска комисия?
Въпросната процедура е инициирана от служебното държавно управление и сега се изчаква отговор от Европейска комисия, както знаем, това може да отнеме от минималните 3 месеца до много повече време. Разглеждайки казуса с непрекъснато появяващия се дефицит на разнообразни по тип медикаменти, би трябвало да признаем, че привилегията да употребяваме медикаменти на едни от най-ниските цени в Европа си има и своите дефекти. По този метод тласъците за успореден експорт към страни със доста по-високи цени водят до бързо привършване на импортираните количества, някои от които даже не доближават до търговците на дребно. Да не приказваме за напълно незаконния експорт, за който всички научихме в детайли от журналистически следствия. Този проблем се среща в целия Европейски Съюз и по публични данни се търси централизирано решение. Трябва да признаем обаче, че до момента в който има мощно различаващи се цени, преносът на лекарствени форми в Европа след внасянето им в съответна страна ще бъде постоянно еднопосочен. Ниските цени дават опция доста медикаменти да бъдат по-лесно налични, както за пациентите, които доплащат и си ги купуват, по този начин и разрешава на обществения ни фонд – НЗОК, да икономисва известна част от своите средства. Едно от универсалните решения би било равнене на цените на медикаменти в целия Европейски Съюз, само че това не може да се реализира незабавно и ще бъде обвързвано с реимбурсиране на избрани таргетни групи. Тази концепция може да се реализира посредством поръчки на медикаменти „ на едро " – по този начин както се постъпи с имунизациите против коронавирус, които в последствие да се разпределят по съответните страни. По този метод ще изчезнат част от тласъците, водещи до продължителен дефицит.
Какви други хрумвания във връзка с лекарствената политика обсъждате?
Един от главните проблеми в родното опазване на здравето е прекомерно огромният % доплащане – над 40% от общите разноски като заемаме неприятното първо място по този индикатор в Европейски Съюз – или другояче казано – българският пациент има стеснен достъп до здраве, тъй като това е обвързвано с моментното му финансово положение. А това не води до възстановяване на здравните резултати. Ако разгледаме структурата на това доплащане, за което имаме и отчети и на Европейска комисия, и на СЗО, и на Световната банка, прави усещане, че над 80% в структурата на доплащането заемат медикаментите. Вярно е, че когато ни се наложи някакъв тип интервенция – ортопедична или неврохирургична, там сумите за импланти са от по няколко хиляди лв. и се намират по-трудно от пациентите, което основава неприятно чувство и безпокойствие. Но в случай че погледнем на годишна база, интервенциите в болница са виновни за към 100-200 млн. в структурата на доплащания, които може би действително надминават 3 милиарда лева За да понижим доста тази сума, би трябвало да предложим политики, при които българските пациенти да доплащат по-малко за медикаменти, които на правилото на Спортния тотализатор – „ С дребни суми, само че постоянно ", като че ли остават по-незабележими, само че водят до струпване на тази забележителна сума. Някои пациенти оповестяват, че заради стопански аргументи, изключително в зимните месеци пропущат някои от медикаментите, които са им предписани. Може би това е и една от аргументите да реализираме разнообразни резултати при лекуването на някои обществено значими болести, в случай, че използваме едни и същи медикаменти с другите страни от Европейски Съюз. Съществува политика, при която се употребява доста или цялостно реимбурсиране на генерични форми на избрани лекарства. Лекарите са свободни в своя избор да предпишат най-подходящия, постоянно нов и по-скъп медикамент, нормално обезщетен от НЗОК отчасти до 25 или 50%, като останалата част се доплаща от пациента. В случаите, когато той е уверен и може да си го разреши, това би бил най-хубавият избор. Но в останалите случаи би могла да се реимбурсира изцяло генеричната форма, която да замести в началото предписаната и пациентът да взе участие със свое решение коя да вземе – предписаното лекарство и да доплати или заплатеното от НЗОК генерично средство, според от своите благоприятни условия. Така ще се отстрани опцията да се прекъсва лекуването, което е огромен проблем.
Как смятате, че може да бъде решен казусът с фрагментите в здравния бранш в България?
Този въпрос може да се раздели на две. Като брой лекари на глава от популацията, ние сме някъде по средата на Европейските страни и нямаме изострен дефицит на лекари. Може би имаме неравномерно систематизиране. Имаме, обаче, изострен проблем във връзка с възрастовата им конструкция. Средната възраст на българските лекари нараства през последните години като трайна наклонност. Ако не се предложат и одобряват съществени промени, след към 10 години, главно ще ни лекуват сътрудници, които са в пред или напряко в пенсионна възраст. Необходими са ограничения и промени, които да извърнат тази наклонност. Една от задачите, с които Министерството на здравеопазването се е заело сега, е да сътвори нови условия за специализация на младите лекари в България. Вероятно, следва изработването на нова Наредба 1, с която да правим качествена смяна в изискванията на специализация. Трябва да признаем, че пазара на труд в Европейски Съюз предлага както по-стимулиращо възнаграждение, по този начин и доста по-добри условия на труд и кариерно развиване. Много по-предвидимо кариерно израстване, при което не се постанова да имаш връзки или родственици, а в някои случаи и много пари, с които да започнеш своята специализация. Съществува смешка, че с цел да започнеш специализация в Германия, да вземем за пример, са нужни две условия – да имаш тапия по медицина и да кацнеш на някое немско летище.
С една дума, с цел да върнем към този момент подготвените лекари в Европа у нас, и да задържим новозавършващите сътрудници, нашите условия би трябвало да станат съизмерими с тези в останалата част от континента. И защото не можем с магическа пръчка да изравним заплатите в здравния бранш – те са резултат от една добре подредена и конкурентна стопанска система, то най-малко възстановяване на изискванията и основаване на предвидими и устойчиви правила за започване на специализация и кариерно израстване можем да предложим още в този момент. Това постанова и основаване на нова Наредба за специализации.
Но по какъв начин ще убедите младите лекари да се върнат да работят в дребните обитаеми места?
Преди да стартираме диалог с младите лекари, първо би трябвало да убедим обществото какъв брой сериозен е този проблем. Преди няколко дни изтече вест, че Англия, която има подобен проблем, е заложила сума от няколко милиарда паунда в политики и промени, с които да подтикват англичаните да работят в тяхната здравна система. В момента съотношението сред работещи англичани и чужденци е 4 към 1. Тяхната цел е да бъде реализирано 10 към 1, т. е. на 10 работещи англичани да има един доктор въпреки това. Това ще коства основна сума на английските данъкоплатци, само че те са уверени в потребността от такава инвестиция. Ние би трябвало да успеем да разбираем и убедим нашето общество, че развиването на една консервативна система, каквато е опазването на здравето, изисква първо вложения и второ - визия какво ще се случи след 5 или 10 години. За да имаме високи заплати и висока успеваемост, би трябвало да създадем изискванията в България такива, каквито са в Европейски Съюз, без да приказваме за безспорни стойности.
Какво ще се случи с лечебните заведения в дребните обитаеми места, които не работят дейно?
За да можем да предположим къде и коя болница може да работи дейно, би трябвало да има действителна Здравна карта – документ, който да демонстрира какъв брой хора от какви здравни услуги за какъв интервал от време ще имат потребност. По този метод посредством вярно райониране на предлаганите услуги може да се реализира баланс от задоволителен брой пациенти за лечебното заведение, което да обуславя нужните вложения в постройка и инсталация, които след себе си ще доведат и лекари, които да се грижат за съответните пациенти. Така би се избегнало скупчване на здравни услуги в няколко огромни града или основаване на няколко мегаболници. Това понижава опциите за достъп на пациентите и като цяло утежнява здравните резултати. Здравната карта съставлява закон, който се приема от Народното събрание, което ще изисква нужното единодушие. Нужно е да си построим и ремонтираме и пътищата, което да не слага въпроса дали във всяко обитаемо място би трябвало да има постройка, която назовават болница, само че тя да има, да речем, обществени функционалности.
За кое обаче има единодушие и не е належащо занапред да се търси?
Съгласие постоянно е имало за нуждата от профилактика и скринингови стратегии. Всички към този момент сме осведомени, че посредством приложението на такива стратегии се реализира по-добър надзор върху редица обществено значими болести. Тези способи, обаче, се постанова да се оферират на хора, които не са пациенти, а са здрави, ходещи ведро по улицата и заобикалящи всяко едно здравно заведение от километър. Ние би трябвало да развием способи, с които да привличаме тези здрави хора да употребяват профилактични и скринингови стратегии и артикули. Трябва да си променим и метода на мислене и да развием здравна просвета, тъй че всеки да осъзнае посланието на лекарите, че осъществяването на сходни проучвания е главно в полза на всеки съответен човек. И в полза на здравната система, която ще се постанова да поема по-малко усложнени и скъпоструващи случаи, чието лекуване постоянно приключва несполучливо. Такъв инструмент, който по едно и също време да улеснява достъпа до профилактични проучвания и да осведоми хората за изгодите от тях, е разработваният от нас Профилактичен календар. Той ще съставлява електронно приложение за телефон, като част от системата НЗИС, което да ви подсказва, споделя и припомня, по какъв начин след навършване на избрана възраст, вие можете да се възползвате от избрани скринингови проучвания, заплатени от обществения фонд, които да получите при посещаване от персоналния доктор. Когато става дума за лабораторни проучвания, като примерно PSA при мъжете, това даже може да става и с „ чакащо " ви електронно направление за това проучване, и визитата при персоналния доктор да се направи едвам по-късно, и то в случай че резултатът е отвън референтните граници. Биха могли да се прибавят и тласъци, като да вземем за пример икономисване на една здравна месечна вноска, в случай че сте си изпълнили всички нужни проучвания за Вашата възраст. В момента водим диалози с министерството на финансите по тази тематика. По този метод бихме нараснали предварителната защита, тъй като доста от хората считат, че на доктор се върви чак когато имаме признаци. Обаче всекидневно появяването на признаците демонстрира към този момент напреднали онкологични болести да вземем за пример.
Председател на парламентарната здравна комисия в предходните две Народни събрания, а в този момент е консултант на министъра на опазването на здравето.
Доц. Тонев, предходната седмица стана ясно, че се стопира планът за хеликоптерите чартърен. Има ли и други планове, стартирани от служебното държавно управление, които ще бъдат прекъснати?
Министър Хинков изрече своето мнение за този план. Преди повече от месец, още по времето на служебното държавно управление, изтече вест, която беше доста ясно дефинирана от настоящия министър на превоза Георги Гвоздейков. Припомням, че той ръководеше държавната компания HEMS, която пък на собствен ред беше закрита от служебните управления на министерствата на опазването на здравето и превоза с немного ясно дефиниран претекст, зад който доста хора видяха и политически аргументи.
Тогава господин Гвоздейков разгласи, че изискванията, при които ще се осъществя този наем, са стопански неефективни и съпостави с сходни условия (говорим като разходна част) с Германия, където заплащането на въздушна кола за спешна помощ е два или три пъти по-евтино. Министър Хинков удостовери това мнение посредством решението си за преустановяване на контракта за наем. Оказа се, че „ наетите хеликоптери “ нямаха лиценз за нощни полети. Това би лимитирало тяхното прилагане, за сметка на увеличеното възнаграждение. Все още проучваме аргументите, довели до това служебното държавно управление да вземе решение за такава неизгодна договорка.
Доколкото знам, пречките да не може да се прави тази активност през нощта са в закона.
Съгласен съм, само че такива законодателни промени не са били обсъждани или предлагани от служебното министерство, а имаше подписан контракт.
По отношение на обновяването и модернизирането на Спешната наземна помощ, има ли опция да върнем по-малко от плануваните все още 85 млн. лв.?
По отношение на този необятно дискутиран план, който продължава 10 години, желая да напомня, че той се състои от три съставния елемент и е на обща стойност над 160 млн. лева. Компонентите включват поправки на здания на ЦСМП, закупуване на съоръжение и инсталация и закупуване на 400 коли за спешна помощ. По два от съставените елементи дейностите са към този момент завършили и средствата са усвоени, само че при строителните действия има закъснение заради Коронавирус рецесията и последвалата политическа рецесия през последните две години. За страдание, има риск да не бъде завършен този съставен елемент в период и част от средствата да бъдат върнати. Търси се вид през държавния бюджет да се добавят изчезналите средства или да прелеят от съпътстващ план.
До мен доближи информация, че има подаден сигнал за осъществяването на този почнал през 2018 година съставен елемент като част от стратегия 2014-2020, като сигналът засяга единствено част от ръководството на плана. Би било редно да се проверява ръководството на плана в неговата целокупност и да се проучват всички аргументи, довели до забавянето му.
Проблемите в опазването на здравето са доста, а от тази седмица към тях се прибавиха и изчезнали от нашите аптеки инсулини. Как може да се реши този проблем без смяна в Закона за медикаментите, който пък се бави поради съгласувателна процедура в Европейска комисия?
Въпросната процедура е инициирана от служебното държавно управление и сега се изчаква отговор от Европейска комисия, както знаем, това може да отнеме от минималните 3 месеца до много повече време. Разглеждайки казуса с непрекъснато появяващия се дефицит на разнообразни по тип медикаменти, би трябвало да признаем, че привилегията да употребяваме медикаменти на едни от най-ниските цени в Европа си има и своите дефекти. По този метод тласъците за успореден експорт към страни със доста по-високи цени водят до бързо привършване на импортираните количества, някои от които даже не доближават до търговците на дребно. Да не приказваме за напълно незаконния експорт, за който всички научихме в детайли от журналистически следствия. Този проблем се среща в целия Европейски Съюз и по публични данни се търси централизирано решение. Трябва да признаем обаче, че до момента в който има мощно различаващи се цени, преносът на лекарствени форми в Европа след внасянето им в съответна страна ще бъде постоянно еднопосочен. Ниските цени дават опция доста медикаменти да бъдат по-лесно налични, както за пациентите, които доплащат и си ги купуват, по този начин и разрешава на обществения ни фонд – НЗОК, да икономисва известна част от своите средства. Едно от универсалните решения би било равнене на цените на медикаменти в целия Европейски Съюз, само че това не може да се реализира незабавно и ще бъде обвързвано с реимбурсиране на избрани таргетни групи. Тази концепция може да се реализира посредством поръчки на медикаменти „ на едро " – по този начин както се постъпи с имунизациите против коронавирус, които в последствие да се разпределят по съответните страни. По този метод ще изчезнат част от тласъците, водещи до продължителен дефицит.
Какви други хрумвания във връзка с лекарствената политика обсъждате?
Един от главните проблеми в родното опазване на здравето е прекомерно огромният % доплащане – над 40% от общите разноски като заемаме неприятното първо място по този индикатор в Европейски Съюз – или другояче казано – българският пациент има стеснен достъп до здраве, тъй като това е обвързвано с моментното му финансово положение. А това не води до възстановяване на здравните резултати. Ако разгледаме структурата на това доплащане, за което имаме и отчети и на Европейска комисия, и на СЗО, и на Световната банка, прави усещане, че над 80% в структурата на доплащането заемат медикаментите. Вярно е, че когато ни се наложи някакъв тип интервенция – ортопедична или неврохирургична, там сумите за импланти са от по няколко хиляди лв. и се намират по-трудно от пациентите, което основава неприятно чувство и безпокойствие. Но в случай че погледнем на годишна база, интервенциите в болница са виновни за към 100-200 млн. в структурата на доплащания, които може би действително надминават 3 милиарда лева За да понижим доста тази сума, би трябвало да предложим политики, при които българските пациенти да доплащат по-малко за медикаменти, които на правилото на Спортния тотализатор – „ С дребни суми, само че постоянно ", като че ли остават по-незабележими, само че водят до струпване на тази забележителна сума. Някои пациенти оповестяват, че заради стопански аргументи, изключително в зимните месеци пропущат някои от медикаментите, които са им предписани. Може би това е и една от аргументите да реализираме разнообразни резултати при лекуването на някои обществено значими болести, в случай, че използваме едни и същи медикаменти с другите страни от Европейски Съюз. Съществува политика, при която се употребява доста или цялостно реимбурсиране на генерични форми на избрани лекарства. Лекарите са свободни в своя избор да предпишат най-подходящия, постоянно нов и по-скъп медикамент, нормално обезщетен от НЗОК отчасти до 25 или 50%, като останалата част се доплаща от пациента. В случаите, когато той е уверен и може да си го разреши, това би бил най-хубавият избор. Но в останалите случаи би могла да се реимбурсира изцяло генеричната форма, която да замести в началото предписаната и пациентът да взе участие със свое решение коя да вземе – предписаното лекарство и да доплати или заплатеното от НЗОК генерично средство, според от своите благоприятни условия. Така ще се отстрани опцията да се прекъсва лекуването, което е огромен проблем.
Как смятате, че може да бъде решен казусът с фрагментите в здравния бранш в България?
Този въпрос може да се раздели на две. Като брой лекари на глава от популацията, ние сме някъде по средата на Европейските страни и нямаме изострен дефицит на лекари. Може би имаме неравномерно систематизиране. Имаме, обаче, изострен проблем във връзка с възрастовата им конструкция. Средната възраст на българските лекари нараства през последните години като трайна наклонност. Ако не се предложат и одобряват съществени промени, след към 10 години, главно ще ни лекуват сътрудници, които са в пред или напряко в пенсионна възраст. Необходими са ограничения и промени, които да извърнат тази наклонност. Една от задачите, с които Министерството на здравеопазването се е заело сега, е да сътвори нови условия за специализация на младите лекари в България. Вероятно, следва изработването на нова Наредба 1, с която да правим качествена смяна в изискванията на специализация. Трябва да признаем, че пазара на труд в Европейски Съюз предлага както по-стимулиращо възнаграждение, по този начин и доста по-добри условия на труд и кариерно развиване. Много по-предвидимо кариерно израстване, при което не се постанова да имаш връзки или родственици, а в някои случаи и много пари, с които да започнеш своята специализация. Съществува смешка, че с цел да започнеш специализация в Германия, да вземем за пример, са нужни две условия – да имаш тапия по медицина и да кацнеш на някое немско летище.
С една дума, с цел да върнем към този момент подготвените лекари в Европа у нас, и да задържим новозавършващите сътрудници, нашите условия би трябвало да станат съизмерими с тези в останалата част от континента. И защото не можем с магическа пръчка да изравним заплатите в здравния бранш – те са резултат от една добре подредена и конкурентна стопанска система, то най-малко възстановяване на изискванията и основаване на предвидими и устойчиви правила за започване на специализация и кариерно израстване можем да предложим още в този момент. Това постанова и основаване на нова Наредба за специализации.
Но по какъв начин ще убедите младите лекари да се върнат да работят в дребните обитаеми места?
Преди да стартираме диалог с младите лекари, първо би трябвало да убедим обществото какъв брой сериозен е този проблем. Преди няколко дни изтече вест, че Англия, която има подобен проблем, е заложила сума от няколко милиарда паунда в политики и промени, с които да подтикват англичаните да работят в тяхната здравна система. В момента съотношението сред работещи англичани и чужденци е 4 към 1. Тяхната цел е да бъде реализирано 10 към 1, т. е. на 10 работещи англичани да има един доктор въпреки това. Това ще коства основна сума на английските данъкоплатци, само че те са уверени в потребността от такава инвестиция. Ние би трябвало да успеем да разбираем и убедим нашето общество, че развиването на една консервативна система, каквато е опазването на здравето, изисква първо вложения и второ - визия какво ще се случи след 5 или 10 години. За да имаме високи заплати и висока успеваемост, би трябвало да създадем изискванията в България такива, каквито са в Европейски Съюз, без да приказваме за безспорни стойности.
Какво ще се случи с лечебните заведения в дребните обитаеми места, които не работят дейно?
За да можем да предположим къде и коя болница може да работи дейно, би трябвало да има действителна Здравна карта – документ, който да демонстрира какъв брой хора от какви здравни услуги за какъв интервал от време ще имат потребност. По този метод посредством вярно райониране на предлаганите услуги може да се реализира баланс от задоволителен брой пациенти за лечебното заведение, което да обуславя нужните вложения в постройка и инсталация, които след себе си ще доведат и лекари, които да се грижат за съответните пациенти. Така би се избегнало скупчване на здравни услуги в няколко огромни града или основаване на няколко мегаболници. Това понижава опциите за достъп на пациентите и като цяло утежнява здравните резултати. Здравната карта съставлява закон, който се приема от Народното събрание, което ще изисква нужното единодушие. Нужно е да си построим и ремонтираме и пътищата, което да не слага въпроса дали във всяко обитаемо място би трябвало да има постройка, която назовават болница, само че тя да има, да речем, обществени функционалности.
За кое обаче има единодушие и не е належащо занапред да се търси?
Съгласие постоянно е имало за нуждата от профилактика и скринингови стратегии. Всички към този момент сме осведомени, че посредством приложението на такива стратегии се реализира по-добър надзор върху редица обществено значими болести. Тези способи, обаче, се постанова да се оферират на хора, които не са пациенти, а са здрави, ходещи ведро по улицата и заобикалящи всяко едно здравно заведение от километър. Ние би трябвало да развием способи, с които да привличаме тези здрави хора да употребяват профилактични и скринингови стратегии и артикули. Трябва да си променим и метода на мислене и да развием здравна просвета, тъй че всеки да осъзнае посланието на лекарите, че осъществяването на сходни проучвания е главно в полза на всеки съответен човек. И в полза на здравната система, която ще се постанова да поема по-малко усложнени и скъпоструващи случаи, чието лекуване постоянно приключва несполучливо. Такъв инструмент, който по едно и също време да улеснява достъпа до профилактични проучвания и да осведоми хората за изгодите от тях, е разработваният от нас Профилактичен календар. Той ще съставлява електронно приложение за телефон, като част от системата НЗИС, което да ви подсказва, споделя и припомня, по какъв начин след навършване на избрана възраст, вие можете да се възползвате от избрани скринингови проучвания, заплатени от обществения фонд, които да получите при посещаване от персоналния доктор. Когато става дума за лабораторни проучвания, като примерно PSA при мъжете, това даже може да става и с „ чакащо " ви електронно направление за това проучване, и визитата при персоналния доктор да се направи едвам по-късно, и то в случай че резултатът е отвън референтните граници. Биха могли да се прибавят и тласъци, като да вземем за пример икономисване на една здравна месечна вноска, в случай че сте си изпълнили всички нужни проучвания за Вашата възраст. В момента водим диалози с министерството на финансите по тази тематика. По този метод бихме нараснали предварителната защита, тъй като доста от хората считат, че на доктор се върви чак когато имаме признаци. Обаче всекидневно появяването на признаците демонстрира към този момент напреднали онкологични болести да вземем за пример.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ