Доставчиците на социални медии трябва да се съобразяват с принципите

Доставчиците на обществени медии би трябвало да се преценяват с правилата и разпоредбите при обработването на персонални данни, в това число при даване на таргетирана реклама като част от бизнес модела на платформата, както и с настоящите правни правила по отношение на отбрана на правата и свободите на индивида. Това се удостоверява и от произнасянето на Съда на Европейския съюз по тъжба на австрийския деятел в областта на поверителността Макс Шремс против Meta Platforms след профилирането му като консуматор на Фейсбук и непозволеното култивиране на негови персонални данни за таргетирана реклама.

Коментарът е на създателя на онлайн платформата „ Ние, потребителите “ Габриела Руменова по Bloomberg TV Bulgaria, където тя посочи ролята на сходни деятели и уточни, че въпреки да е по самостоятелен проблем, от произнасянето на Съда на Европейски Съюз ще могат да се възползват всички европейски консуматори, в това число и българските. И добави, че то е в унисон с поредност от версии на Насоки на Европейска комисия, които дефинират участниците, техните функции и отговорности в процеса по култивиране на данни и изпращане на персонализирано наличие до потребителите на обществени медии.

„ Потребителите на обществените мрежи е потребно да знаят, че обработването на персоналните данни би трябвало да се свежда до най-малко. Това значи, че не могат да бъдат събирани и обработвани повече данни от тези, които са нужни за даването на дадената услуга. Трябва да има бистрота: кой е админ на данните, какви данни ще се обработват, по какви критерии, за какъв интервал от време, дали ще се дават на трети лица и за какви цели. Освен това, следва да им е дадена опция във всеки един миг да отдръпват единодушието си и да изискат да бъдат „ забравени “, да лимитират обработването на данни, както и да изискат смяната им “, изясни тя.

Руменова акцентира, че за потребителите е мъчно да схванат по кое време отбраната на персоналните данни е нарушена, защото събирането и обработването на тези данни е доста комплициран развой и може да се основава на разнообразни критерии: „ Например, критерият може да е непринудено предоставени от потребителите данни. Друг аршин се базира на правилото на наблюдението на държанието в обществените мрежи, както и отвън тях, а даже и офлайн. Трети аршин може да бъде разбор на всички събрани по разнообразни пътища данни. При обединяването им потребителят не всеки път може да знае кои тъкмо данни са обработвани, дал ли е единодушието си те да се обработват тъкмо по този метод, което на процедура му лишава правото на бистрота в този развой и на опцията да го ръководи. “

При нарушавания българските консуматори могат да се обръщат към националните органи, натоварени с функционалности по използването на законодателството в региона на отбрана на данните – Комисия за отбрана на персоналните данни, по отношение на дискриминирането – Комисия за отбрана от дискриминация и така нататък

Според нея обаче у нас към момента не сме задоволително чувствителни при даване на единодушие за култивиране на персоналните данни и не сме изключително дейни да подаваме сигнали при нарушавания. „ Дори сме привикнали да мислим, че услуги като регистрация на профили в обществените мрежи, потребление на дисково пространство, евакуиране на приложения и други сходни са все безвъзмездни услуги, а в действителност ние плащаме за тях с персоналните си данни “, заключи тя.