"И днес стихотворенията на Константин Павлов имат подривна сила спрямо всяка власт"
Достатъчно е и през днешния ден да се прочетат стихотворенията на Константин Павлов, с цел да се види тяхната подривна мощ. Те имат подривна мощ по отношение на всяка власт, а по отношение на една тоталитарна власт мощта им е голяма ". Това споделя литературоведът Михаил Неделчев в изявление за. Изданието на Българската телеграфна организация през месец април е отдадено на 90-годишнината от рождението на поета и сценарист Константин Павлов.
По думите на Михаил Неделчев през днешния ден един създател не може да бъде възприеман като толкоз " рисков " от властта, тъй като към този момент " няма подобен фетиш към поетите ".
В началото на 80-те години на предишния век литературоведът взе участие в организирането на няколко обществени представяния на Константин Павлов и поезията му - през 1981 година в Пловдив и през 1983 година в Перник.
На въпроса на списание ЛИК по какъв начин е реагирала публиката тогава, Михаил Неделчев споделя: " Публиката реагираше доста съответно. Тя беше интелигентна, знаеща, беше чела Константин Павлов. Тоест хората не бяха пристигнали от някакво любознание. " " През 1981 година ние за пръв път представихме обществено Константин Павлов на един " Литературен петък ", което беше инак невероятно... Първо, публиката беше там. Салонът в Младежкия дом в град Пловдив беше претъпкан. Константин Павлов имаше доста другари - най-много измежду художниците и измежду артистите, и всички те бяха там ", споделя литературоведът.
По думите му това събитие води до уволнението на Веселин Сариев и преназначаването му на по-висока позиция, която обаче го лишава от шанса да провежда други събития.
" През 1983 година само в Клуба на културните дейци в град Перник можеше да се провежда юбилейно празненство за Константин Павлов ", споделя Михаил Неделчев. Допълва, че измежду гостите е нямало поети, а единствено художници и " едни прелестни баби с национални носии ". " Самият Константин Павлов е от едно село, което е под водата, а бабите бяха пристигнали тъкмо от задната страна на Витоша. И до момента в който аз четях моето слово, те доста се кефеха, тъй като видяха, че са пристигнали на тържеството на някакъв погрешен човек, по този начин да се каже. Бяха си пуснали по редицата и една бутилка гроздова, която си бяха донесли, и по-късно пяха със ужасно въодушевление. Това беше безспорна опция на безумните публични празнувания на бездарни стихотворци, да не им споделям имената, които се правеха в Народния спектакъл и под дърво и камък... ", споделя литературоведът.
Пред списание ЛИК Михаил Неделчев споделя каква съгласно него е връзката сред поезията на Константин Павлов и киносценариите му, приказва за стихосбирките му и перипетиите към тяхното издаване, както и за другите страхове по времето на тоталитаризма и през днешния ден. Изданието на Българката телеграфна организация може да бъде намерено в разпространителската мрежа в средата на месец април.
Пише първите си стихове на 9-10 години
Константин Павлов е роден на 2 април 1933 година в с. Попово (след 1944 година Витошко), Пернишко. При завиряването на язовир " Студена " през 1953 година селото е потопено. На 3-годишна възраст се научава да чете и написа. Първите си стихове написва, когато е на 9-10 години. За първи път са оповестени негови стихотворения през 1947 година, когато е на 14 години. Започва креативния си път с хумористични стихове и епиграми на обществено-политически тематики. През 1952 година Константин Павлов приключва гимназия и се записва да следва литература в Софийския университет " Климент Охридски ".
По неведоми пътища се оказва студент по право и приключва университета семестриално, без да се яви на държавен изпит. От 1957 година до 1959 година работи като редактор в Радио " София ". През 1961 -1962 година той работи като редактор в издателство " Български публицист ", през 1963 година е редактор във в. " Литературен фронт ", през 1964-1965 година още веднъж е редактор в издателство " Български публицист ", а през 1965 - 1966 година е редактор в " Мултифилм ".
Издава единствено две поетични книги
Писмо до СветлинС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
До навършване на 50 години Константин Павлов има издадени единствено две поетични книги. През 1960 година излиза първата му стихосбирка - " Сатири ", след което стопират да го печатат. През 1965 година издават пробно книгата му " Стихове ", която незабавно е неразрешена. Въпреки това стиховете му се преписвали на ръка и се разпространявали. От 1966 година до 1975 година му е неразрешено да работи и разгласява поради двете му издадени книги. Нареждането е издадено персонално от тогавашния ръководител на Комитета по просвета и изкуство Павел Матев.
През 1963 година Константин Павлов предлага ръкописа на книгата си " Спомен за страха ". Поетът не получава даже негативен отговор. Случайно открит в архивите на издателството, текстът е публикуван едвам през 1998 година През 1967 година той още веднъж предлага на същото издателство творбата " Надпяване - памфлет ", която и до момента не е издадена. Псевдонимът, даден му от Държавна сигурност, е " Отшелник ".
През 1975 година Константин Павлов получава позволение да бъде назначен за редактор в " Българска кинематография ". Същата година е признат за член на Съюза на българските кино дейци. През 1982 година е определен за член на Съюза на българските писатели по гледище на тогавашния ръководител на креативната организация Любомир Левчев, само че не е признат в секция " Поезия ", а в секция " Драматургия ". През 1983 година във връзка 50 години от рождението му е издадена книгата " Стари неща " със стихове от първите му две книги и сюжети. През 1989 година за първи път след дълго спиране печата свои стихотворения във в. " Литературен конгрес ". Напуска Съюза на българските писатели на 3 февруари 1989 година и в никакъв случай не е членувал в други организации или партии.
Признание
Истинското публично самопризнание на поетичното му творчество настава след 1989 година Тогава е издадена стихосбирката му " Появяване " (1989). Следват стихосбирките " Агонио сладка " (1991), " Убийство на латентен човек " (1992), " Елегичен оптимизъм " (1993), " Спасение " (1995), " Спомен за страха " (1998), " Отдавна " (1998), " Надпяване " (2001), " Избрано " в четири тома (2002). В книгата му " Записки. 1970-1993 ", издадена през 2000 година, поетът споделя мисли за живота, изкуството и демокрацията. През 2017 година излиза ново издание на книгата, което включва записките, правени от Константин Павлов в две тетрадки с твърди корици - огромна и дребна. Някои от тях са нахвърляни на обособени листове, съхранени от брачната половинка Мария Павлова, други са преписвани или правени от нея под диктовката на поета.
Константин Павлов е създател на сюжетите на игралните филми " Спомен за близначката " (1976), " Чуй петела! " (1978), " Илюзия " (1980), " Масово знамение " (1981), неразрешен за прожекции, " Бяла магия (1982), " Памет " (1985), " Без драскотина " (1989), " Нещо във въздуха " (1993), " Съдбата като плъх " (2001), телевизионния сериал " Селцето " (1978), също неразрешен за лъчение. Той е създател и на сюжети на анимационни и научно-популярни филми. Поетът умира на 28 септември 2008 година До последния си мирис не се отхвърля от мотото си: " Такъв, какъвто съм. "
Константин Павлов е приет като автентичен създател със мощно въздействие върху модерната българска лирика и просвета. Той е сред най-значителните български поети на XX век. Оригиналността му намира високо самопризнание в чужбина още от края на 60-те години на предишния век. Тогава Анна Ахматова откровено възкликва: " Константин Павлов е най-големият български стихотворец, който в миналото съм чела! " Стиховете му са превеждани на френски, британски, испански, немски, полски, съветски, сърбохърватски, маджарски и други езици.
Награди
Константин Павлов. Пиеси С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
През 1980 година Константин Павлов е почетен с Първа премия на Международния фестивал в Карлови Вари за кино лентата " Илюзия ". За сюжета на същия филм получава и Наградата на Съюза на българските кино дейци. През 1992 година той получава премията за лирика на Международната академия на изкуствата в Париж. Поетът е измежду носителите на Националната премия за лирика " Иван Николов ", учредена през 1994 година за поддръжка на актуалната българска лирика и литература. През 1996 година той е почетен с Националната литературна премия " Пеньо Пенев " за изключително високи достижения в региона на поезията. През 2000 година Константин Павлов получава Националната премия за лирика " Никола Фурнаджиев " за принос в българската лирика. На 24 май 2003 година поетът е почетен с премията " Златен век " на Министерство на културата за принос в развиването на българската просвета. През юни същата година художникът Светлин Русев с отворено писмо отхвърля да получи медал " Стара планина " първа степен поради това, че не е награден и поетът Константин Павлов, за който предлагането е импортирано на 1 април 2003 година
На 2 декември 2003 година Константин Павлов е почетен с Голямата премия за литература за 2003 година на Софийския университет " Св. Климент Охридски " и с почетния знак на университета " Синя лента ". На 9 юни 2005 година той е отличен с Голямата премия " Христо Г. Данов " за изключителния си принос в българската лирика и драматургия. През юни 2006 година получава първата премия " Орфеев венец " за модерна лирика в границите на обичайния интернационален книжовен фестивал " Пловдив чете ", проведен от издателство " Жанет 45 ", с поддръжката на Община Пловдив.
Константин Павлов е определен да получи новоучредената премия след анонимна анкета, изискваща от 60 представители на поетическата колегия в страната да посочат кой е най-големият стихотворец на модерна България. На 23 май 2008 година той е почетен от президента Георги Първанов с медал " Св. св. Кирил и Методий " огърлие за одобряване на българската просвета.
Национална премия за лирика " Константин Павлов "
На 27 януари 2022 година в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в София е оповестено учредяването на Национална премия за лирика " Константин Павлов ". Инициатор за основаването на литературната премия е журналистката и дългогодишна ръководителка на българската редакция на радио " Дойче веле " Румяна Таслакова, която финансира премията със лични средства. На учредяването тя показва, че главният аршин за открояване на достойните за премията поети би трябвало да бъде гражданският им дух - като персони и като създатели. Символът на премията е изящна пластика, направена от скулптора Ангел Станев. Наградата е съпроводена с грамота и парична сума в размер на 1500 евро.
Наградата се връчва всяка година на рождения ден на поета - 2 април, на тържествена гала в Софийската градска художествена изложба. В първото издание на състезанието за Националната премия " Константин Павлов " на 1 април 2022 година са връчени две равностойни награди на Амелия Личева, учител в Катедрата по доктрина на литературата към Софийския университет " Св. Климент Охридски ", за стихосбирката й " Потребност от преработване " (издателство " Лексикон " ) и на Кирил Василев, учител по културология в университета, отличен за стихосбирката му " Шествието " (на издателство " Да " ). Двамата са определени всред 27 български поети.
Целта на връчването на премията е да бъде съхранена паметта за поета Константин Павлов, да дава нови мотиви за преоткриване на неповторимия му вербален свят, да напомня смисъла на гражданското достолепие и обогатява пространствата за разрастване на модерната национална лирика.
На 25 март 2023 година пред входа на дома му на бул. " Евлогий Георгиев " 93 в София е сложена паметна плоча в наличието на дъщерята на поета Донка Павлова, неговата внучка Неда Лаптева и скулптора проф. Емил Попов, който е създател на плана. Сред присъстващите са също близки, другари и сътрудници на създателя както от сферата на литературата, по този начин и от киното.
На 1 април 2023 година на гала в Софийската градска художествена изложба втората Национална премия " Константин Павлов " е присъдена посмъртно на поетесата Екатерина Йосифова.
(БТА)
По думите на Михаил Неделчев през днешния ден един създател не може да бъде възприеман като толкоз " рисков " от властта, тъй като към този момент " няма подобен фетиш към поетите ".
В началото на 80-те години на предишния век литературоведът взе участие в организирането на няколко обществени представяния на Константин Павлов и поезията му - през 1981 година в Пловдив и през 1983 година в Перник.
На въпроса на списание ЛИК по какъв начин е реагирала публиката тогава, Михаил Неделчев споделя: " Публиката реагираше доста съответно. Тя беше интелигентна, знаеща, беше чела Константин Павлов. Тоест хората не бяха пристигнали от някакво любознание. " " През 1981 година ние за пръв път представихме обществено Константин Павлов на един " Литературен петък ", което беше инак невероятно... Първо, публиката беше там. Салонът в Младежкия дом в град Пловдив беше претъпкан. Константин Павлов имаше доста другари - най-много измежду художниците и измежду артистите, и всички те бяха там ", споделя литературоведът.
По думите му това събитие води до уволнението на Веселин Сариев и преназначаването му на по-висока позиция, която обаче го лишава от шанса да провежда други събития.
" През 1983 година само в Клуба на културните дейци в град Перник можеше да се провежда юбилейно празненство за Константин Павлов ", споделя Михаил Неделчев. Допълва, че измежду гостите е нямало поети, а единствено художници и " едни прелестни баби с национални носии ". " Самият Константин Павлов е от едно село, което е под водата, а бабите бяха пристигнали тъкмо от задната страна на Витоша. И до момента в който аз четях моето слово, те доста се кефеха, тъй като видяха, че са пристигнали на тържеството на някакъв погрешен човек, по този начин да се каже. Бяха си пуснали по редицата и една бутилка гроздова, която си бяха донесли, и по-късно пяха със ужасно въодушевление. Това беше безспорна опция на безумните публични празнувания на бездарни стихотворци, да не им споделям имената, които се правеха в Народния спектакъл и под дърво и камък... ", споделя литературоведът.
Пред списание ЛИК Михаил Неделчев споделя каква съгласно него е връзката сред поезията на Константин Павлов и киносценариите му, приказва за стихосбирките му и перипетиите към тяхното издаване, както и за другите страхове по времето на тоталитаризма и през днешния ден. Изданието на Българката телеграфна организация може да бъде намерено в разпространителската мрежа в средата на месец април.
Пише първите си стихове на 9-10 години
Константин Павлов е роден на 2 април 1933 година в с. Попово (след 1944 година Витошко), Пернишко. При завиряването на язовир " Студена " през 1953 година селото е потопено. На 3-годишна възраст се научава да чете и написа. Първите си стихове написва, когато е на 9-10 години. За първи път са оповестени негови стихотворения през 1947 година, когато е на 14 години. Започва креативния си път с хумористични стихове и епиграми на обществено-политически тематики. През 1952 година Константин Павлов приключва гимназия и се записва да следва литература в Софийския университет " Климент Охридски ".
По неведоми пътища се оказва студент по право и приключва университета семестриално, без да се яви на държавен изпит. От 1957 година до 1959 година работи като редактор в Радио " София ". През 1961 -1962 година той работи като редактор в издателство " Български публицист ", през 1963 година е редактор във в. " Литературен фронт ", през 1964-1965 година още веднъж е редактор в издателство " Български публицист ", а през 1965 - 1966 година е редактор в " Мултифилм ".
Издава единствено две поетични книги
До навършване на 50 години Константин Павлов има издадени единствено две поетични книги. През 1960 година излиза първата му стихосбирка - " Сатири ", след което стопират да го печатат. През 1965 година издават пробно книгата му " Стихове ", която незабавно е неразрешена. Въпреки това стиховете му се преписвали на ръка и се разпространявали. От 1966 година до 1975 година му е неразрешено да работи и разгласява поради двете му издадени книги. Нареждането е издадено персонално от тогавашния ръководител на Комитета по просвета и изкуство Павел Матев.
През 1963 година Константин Павлов предлага ръкописа на книгата си " Спомен за страха ". Поетът не получава даже негативен отговор. Случайно открит в архивите на издателството, текстът е публикуван едвам през 1998 година През 1967 година той още веднъж предлага на същото издателство творбата " Надпяване - памфлет ", която и до момента не е издадена. Псевдонимът, даден му от Държавна сигурност, е " Отшелник ".
През 1975 година Константин Павлов получава позволение да бъде назначен за редактор в " Българска кинематография ". Същата година е признат за член на Съюза на българските кино дейци. През 1982 година е определен за член на Съюза на българските писатели по гледище на тогавашния ръководител на креативната организация Любомир Левчев, само че не е признат в секция " Поезия ", а в секция " Драматургия ". През 1983 година във връзка 50 години от рождението му е издадена книгата " Стари неща " със стихове от първите му две книги и сюжети. През 1989 година за първи път след дълго спиране печата свои стихотворения във в. " Литературен конгрес ". Напуска Съюза на българските писатели на 3 февруари 1989 година и в никакъв случай не е членувал в други организации или партии.
Признание
Истинското публично самопризнание на поетичното му творчество настава след 1989 година Тогава е издадена стихосбирката му " Появяване " (1989). Следват стихосбирките " Агонио сладка " (1991), " Убийство на латентен човек " (1992), " Елегичен оптимизъм " (1993), " Спасение " (1995), " Спомен за страха " (1998), " Отдавна " (1998), " Надпяване " (2001), " Избрано " в четири тома (2002). В книгата му " Записки. 1970-1993 ", издадена през 2000 година, поетът споделя мисли за живота, изкуството и демокрацията. През 2017 година излиза ново издание на книгата, което включва записките, правени от Константин Павлов в две тетрадки с твърди корици - огромна и дребна. Някои от тях са нахвърляни на обособени листове, съхранени от брачната половинка Мария Павлова, други са преписвани или правени от нея под диктовката на поета.
Константин Павлов е създател на сюжетите на игралните филми " Спомен за близначката " (1976), " Чуй петела! " (1978), " Илюзия " (1980), " Масово знамение " (1981), неразрешен за прожекции, " Бяла магия (1982), " Памет " (1985), " Без драскотина " (1989), " Нещо във въздуха " (1993), " Съдбата като плъх " (2001), телевизионния сериал " Селцето " (1978), също неразрешен за лъчение. Той е създател и на сюжети на анимационни и научно-популярни филми. Поетът умира на 28 септември 2008 година До последния си мирис не се отхвърля от мотото си: " Такъв, какъвто съм. "
Константин Павлов е приет като автентичен създател със мощно въздействие върху модерната българска лирика и просвета. Той е сред най-значителните български поети на XX век. Оригиналността му намира високо самопризнание в чужбина още от края на 60-те години на предишния век. Тогава Анна Ахматова откровено възкликва: " Константин Павлов е най-големият български стихотворец, който в миналото съм чела! " Стиховете му са превеждани на френски, британски, испански, немски, полски, съветски, сърбохърватски, маджарски и други езици.
Награди
През 1980 година Константин Павлов е почетен с Първа премия на Международния фестивал в Карлови Вари за кино лентата " Илюзия ". За сюжета на същия филм получава и Наградата на Съюза на българските кино дейци. През 1992 година той получава премията за лирика на Международната академия на изкуствата в Париж. Поетът е измежду носителите на Националната премия за лирика " Иван Николов ", учредена през 1994 година за поддръжка на актуалната българска лирика и литература. През 1996 година той е почетен с Националната литературна премия " Пеньо Пенев " за изключително високи достижения в региона на поезията. През 2000 година Константин Павлов получава Националната премия за лирика " Никола Фурнаджиев " за принос в българската лирика. На 24 май 2003 година поетът е почетен с премията " Златен век " на Министерство на културата за принос в развиването на българската просвета. През юни същата година художникът Светлин Русев с отворено писмо отхвърля да получи медал " Стара планина " първа степен поради това, че не е награден и поетът Константин Павлов, за който предлагането е импортирано на 1 април 2003 година
На 2 декември 2003 година Константин Павлов е почетен с Голямата премия за литература за 2003 година на Софийския университет " Св. Климент Охридски " и с почетния знак на университета " Синя лента ". На 9 юни 2005 година той е отличен с Голямата премия " Христо Г. Данов " за изключителния си принос в българската лирика и драматургия. През юни 2006 година получава първата премия " Орфеев венец " за модерна лирика в границите на обичайния интернационален книжовен фестивал " Пловдив чете ", проведен от издателство " Жанет 45 ", с поддръжката на Община Пловдив.
Константин Павлов е определен да получи новоучредената премия след анонимна анкета, изискваща от 60 представители на поетическата колегия в страната да посочат кой е най-големият стихотворец на модерна България. На 23 май 2008 година той е почетен от президента Георги Първанов с медал " Св. св. Кирил и Методий " огърлие за одобряване на българската просвета.
Национална премия за лирика " Константин Павлов "
На 27 януари 2022 година в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в София е оповестено учредяването на Национална премия за лирика " Константин Павлов ". Инициатор за основаването на литературната премия е журналистката и дългогодишна ръководителка на българската редакция на радио " Дойче веле " Румяна Таслакова, която финансира премията със лични средства. На учредяването тя показва, че главният аршин за открояване на достойните за премията поети би трябвало да бъде гражданският им дух - като персони и като създатели. Символът на премията е изящна пластика, направена от скулптора Ангел Станев. Наградата е съпроводена с грамота и парична сума в размер на 1500 евро.
Наградата се връчва всяка година на рождения ден на поета - 2 април, на тържествена гала в Софийската градска художествена изложба. В първото издание на състезанието за Националната премия " Константин Павлов " на 1 април 2022 година са връчени две равностойни награди на Амелия Личева, учител в Катедрата по доктрина на литературата към Софийския университет " Св. Климент Охридски ", за стихосбирката й " Потребност от преработване " (издателство " Лексикон " ) и на Кирил Василев, учител по културология в университета, отличен за стихосбирката му " Шествието " (на издателство " Да " ). Двамата са определени всред 27 български поети.
Целта на връчването на премията е да бъде съхранена паметта за поета Константин Павлов, да дава нови мотиви за преоткриване на неповторимия му вербален свят, да напомня смисъла на гражданското достолепие и обогатява пространствата за разрастване на модерната национална лирика.
На 25 март 2023 година пред входа на дома му на бул. " Евлогий Георгиев " 93 в София е сложена паметна плоча в наличието на дъщерята на поета Донка Павлова, неговата внучка Неда Лаптева и скулптора проф. Емил Попов, който е създател на плана. Сред присъстващите са също близки, другари и сътрудници на създателя както от сферата на литературата, по този начин и от киното.
На 1 април 2023 година на гала в Софийската градска художествена изложба втората Национална премия " Константин Павлов " е присъдена посмъртно на поетесата Екатерина Йосифова.
(БТА)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ