До две години чакат пациентите за операция в Европа
Достъпът до здравни услуги остава едно от най-сериозните провокации пред европейските здравни системи, като в някои страни пациентите чакат месеци, а от време на време и години за прегледи, интервенции и профилирано лекуване. Това демонстрират данни от отчета Health at a Glance 2025 на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), представени от Euronews.
Според разбора забавянето на лекуването не е просто административен проблем, а фактор, който може да утежни здравословното положение на пациентите, да удължи болката и инвалидизацията и да понижи успеваемостта на последващото лекуване, заяви уеб сайтът.
„ Отлагането на предстоящите изгоди от лекуването значи, че пациентите не престават да живеят по-дълго с болежка и ограничавания, а в някои случаи здравните резултати могат да се влошат “, показват създателите на отчета.
Проблемът стартира още на равнището на първичната здравна помощ. Данните демонстрират, че в някои европейски страни пациентите чакат повече от седмица даже за обзор при общопрактикуващ доктор или здравна сестра.
Най-засегната е Швеция, където 23% от пациентите чакат повече от седем дни за подобен обзор. Следват Франция и Германия с по 20%, а Англия – с 18%. Когато се включат и хората, които чакат сред шест и седем дни, делът на засегнатите доближава 30% в Швеция, 28% във Франция, 27% във Англия и 26% в Германия.
Още по-сериозни са забавянията при консултациите със експерти. Във Англия 11% от пациентите оповестяват, че са чакали повече от една година за профилиран обзор. Във Франция и Германия този дял е доста по-нисък – към 2%. В същото време огромна част от пациентите в Европа чакат сред два месеца и една година за консултация. Това важи за 43% от французите, 32% от британците, 29% от шведите и 22% от германците.
Забавянията при хирургичните интервенции също остават обилни. През 2024 година 81% от пациентите в Норвегия са чакали повече от три месеца за интервенция на катаракта. Във Финландия този дял доближава 71%. Повече от половината пациенти са чакали над три месеца и във Англия (58%), Португалия (58%) и Испания (53%). По-добри резултати регистрират Полша (13%), Унгария (17%), Швеция (22%) и Италия (27%).
Докладът отбелязва, че пандемията от COVID-19 продължава да оказва въздействие върху насъбраните листи на чакащите. Във Англия да вземем за пример делът на пациентите, чакащи над три месеца за интервенция на катаракта, е повишен от 22% през 2019 година до 58% през 2024 година
Най-фрапиращи са данните за ендопротезиране на тазобедрена става. В Словения междинното време за изчакване доближава 667 дни – близо две години. Следват Полша с 343 дни, Унгария с 209 дни и Англия със 174 дни. Тъй като става въпрос за медианни стойности, това значи, че половината от пациентите са чакали даже по-дълго от посочения период.
Според Организацията за икономическо сътрудничество и раз главната причина е несъответствието сред търсенето и предлагането на здравни услуги. Недостигът на медицински личен състав, лимитираният болничен потенциал, незадоволителното финансиране и застаряващото население са измежду факторите, които усилват натиска върху системите.
Проф. Луиджи Сичилиани от Университета в Йорк показва, че разликите сред страните се дължат и на разнообразни политически решения по отношение на вложенията в опазването на здравето, броя на експертите и ръководството на ресурсите. Същевременно софтуерният прогрес и увеличаващите се здравни потребности на популацията водят до още по-голямо търсене на здравна помощ.
Според анализаторите дългите листи на чакащите се трансформират във все по-сериозен фактор за неравномерен достъп до здравни грижи в Европа и ще останат измежду основните провокации пред здравните системи през идващите години.
Според разбора забавянето на лекуването не е просто административен проблем, а фактор, който може да утежни здравословното положение на пациентите, да удължи болката и инвалидизацията и да понижи успеваемостта на последващото лекуване, заяви уеб сайтът.
„ Отлагането на предстоящите изгоди от лекуването значи, че пациентите не престават да живеят по-дълго с болежка и ограничавания, а в някои случаи здравните резултати могат да се влошат “, показват създателите на отчета.
Проблемът стартира още на равнището на първичната здравна помощ. Данните демонстрират, че в някои европейски страни пациентите чакат повече от седмица даже за обзор при общопрактикуващ доктор или здравна сестра.
Най-засегната е Швеция, където 23% от пациентите чакат повече от седем дни за подобен обзор. Следват Франция и Германия с по 20%, а Англия – с 18%. Когато се включат и хората, които чакат сред шест и седем дни, делът на засегнатите доближава 30% в Швеция, 28% във Франция, 27% във Англия и 26% в Германия.
Още по-сериозни са забавянията при консултациите със експерти. Във Англия 11% от пациентите оповестяват, че са чакали повече от една година за профилиран обзор. Във Франция и Германия този дял е доста по-нисък – към 2%. В същото време огромна част от пациентите в Европа чакат сред два месеца и една година за консултация. Това важи за 43% от французите, 32% от британците, 29% от шведите и 22% от германците.
Забавянията при хирургичните интервенции също остават обилни. През 2024 година 81% от пациентите в Норвегия са чакали повече от три месеца за интервенция на катаракта. Във Финландия този дял доближава 71%. Повече от половината пациенти са чакали над три месеца и във Англия (58%), Португалия (58%) и Испания (53%). По-добри резултати регистрират Полша (13%), Унгария (17%), Швеция (22%) и Италия (27%).
Докладът отбелязва, че пандемията от COVID-19 продължава да оказва въздействие върху насъбраните листи на чакащите. Във Англия да вземем за пример делът на пациентите, чакащи над три месеца за интервенция на катаракта, е повишен от 22% през 2019 година до 58% през 2024 година
Най-фрапиращи са данните за ендопротезиране на тазобедрена става. В Словения междинното време за изчакване доближава 667 дни – близо две години. Следват Полша с 343 дни, Унгария с 209 дни и Англия със 174 дни. Тъй като става въпрос за медианни стойности, това значи, че половината от пациентите са чакали даже по-дълго от посочения период.
Според Организацията за икономическо сътрудничество и раз главната причина е несъответствието сред търсенето и предлагането на здравни услуги. Недостигът на медицински личен състав, лимитираният болничен потенциал, незадоволителното финансиране и застаряващото население са измежду факторите, които усилват натиска върху системите.
Проф. Луиджи Сичилиани от Университета в Йорк показва, че разликите сред страните се дължат и на разнообразни политически решения по отношение на вложенията в опазването на здравето, броя на експертите и ръководството на ресурсите. Същевременно софтуерният прогрес и увеличаващите се здравни потребности на популацията водят до още по-голямо търсене на здравна помощ.
Според анализаторите дългите листи на чакащите се трансформират във все по-сериозен фактор за неравномерен достъп до здравни грижи в Европа и ще останат измежду основните провокации пред здравните системи през идващите години.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ