Денев: Без промяна в Механизма има риск Касата да не може да плаща в пълен размер на партньорите
Достъпът до новаторска терапия в България през последните години се усъвършенства. Това уточни в презентацията си по време на конференцията „ Иновации и положителни практики в здравния бранш “ Деян Денев, изпълнителен шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании (ARPharM).
Той означи, че нарастването на броя пациенти, които получават имунотерапия и таргетна терапия в онкологията, е към 30% на годишна база, като това се мери в добавени години живот с положително качество – приблизително 4,5 години на пациент, както и много сериозен принос към Брутният вътрешен продукт на страната.
Прави усещане, че има голямо значение по кое време е диагностициран пациентът – в късен етап добавените години са четири, в ранен – повече от 11 години, даде образец Денев със обстановката съответно във връзка с онкоболните с меланом.
„ Огромно е нарастването на броя хора, които получават имунна и таргетна терапия. Т.е. като зададем въпроса за какво се усилват заплащанията на Касата за фармацевтично лекуване – ето го отговорът:
повече пациенти получават по-модерна терапия и се лекуват по-добре “,
уточни той.
В резюме на данните в това отношение той осведоми, че при общо 126 хиляди пациенти, лекувани с новаторски лечения, и приблизително 10 добавени години на пациент приносът към Брутният вътрешен продукт е над 13 милиарда лева с помощта на усъвършенствания достъп до фармацевтична иновация.
Деян Денев се спря на средствата, които се отделят за медикаменти, като уточни, че връщането на средства от фармакомпаниите по договорите с касата нараства прогресивно през последните три години, като за 2024 година делът им доближава 30%. „ Разликата тази година ще надвиши 800 млн. лева Това са отстъпките, които фармацевтичните компании заплащат на НЗОК “, посочи той и добави: „ Истината е, че сега НЗОК не разполага с нужния запас да заплати цената на всички медикаменти, които са предписани от лекарите и регистрирани от лечебни заведения и аптеки “.
„ Ако се върнем в исторически проект, в случай че трябваше да разчита единствено на бюджета за медикаменти, през 2021 година Касата щеше да спре да заплаща на 30 октомври, през 2022 година – на 14 октомври, през 2023 година – на 24 септември, а през 2024 година – на 13 септември. И въпросът е какво ще се случи идната година и докога ще може тази дата да се измества все по-рано и по-рано. Това са рисковете пред този модел. И надлежно, в случай че няма дейности в тази посока,
има риск Касата да попадне в обстановка, в която няма да може да се разплаща с договорните си сътрудници в цялостен размер “,
съобщи Денев.
Според фармаиндустрията преди всичко е необходим механизъм за наблюдаване и разбор на здравните потребности на популацията, в т. ч. и лекарствено лекуване, с цел да могат те да се възнамеряват по-добре. „ Ние настояваме за минимално нарастване от 15% на бюджета за опазване на здравето като цяло, в т. ч. и за медикаменти. Ако няма такова нарастване, размерът отстъпки, които фармацевтичните компании заплащат, ще докара до сериозна точка за този модел. Нужно е в допълнение финансиране, би трябвало да се търсят спомагателни източници и преразглеждане на механизмите за надзор на здравноосигурителните заплащания. Този модел на договаряне на отстъпки може да се усъвършенства – потребление на механизми, съглашения за надзор на бюджетното влияние, лимитиране на заплащанията по Механизма, които се надяваме да имаме опция да обсъдим с НЗОК и управляващите в границите на бюджетния развой до края на годината “, заключи шефът на ARPharM.
Според изпълнителния шеф на Stada България Стефан Динев пък част от
решението на казуса с бюджета на НЗОК за медикаменти се крие в генеричната промишленост
„ Ако вземем американския пазар за модел на подражателство, откъдето можем да черпим образец за нововъведения, там наличието на генеричната промишленост е над 90%. В Европа и в частност в България е под 70%. Т. е. изрично има решение и то е в посока повече генерични артикули “, съобщи той.
Динев показа и данни от, огромно фармацевтично изследване на Stada в 23 европейски страни, обхващащо от тази година и България. Според тях удовлетвореността от здравната система в Европа спада за четвърта поредна година, като през 2020 година тя е била 74%, а през 2024 година доближава до 56 на 100. България е на едно от последните места по задоволеност с 37%, уточни той.
Като аргументи за неудовлетвореността на българите 66% показват, че секторът не действа по резистентен метод – чести нормативни промени, чести административни промени, липса на оценка на въздействието на значително промени, които се вършат. За 62% пък аргументите са в неприятен стандарт на обслужване.
Запитани за фактори за подобряването на здравната система като първо и главно българите показват увеличение на заплащането в бранша.
На второ място – основателите на политики в опазването на здравето да имат съответното обучение и експертност, а трето място заема увеличението на родното произвеждане.
Проучването се стопира и на доверието в стандартната медицина, като резултатите сочат, че 69% от европейците имат вяра в нея, до момента в който българите са на последно място по доверие – едвам 55%.
Според 47% от интервюираните неналичието на доверие се дължи на това, че
„ всички, занимаващи се с стандартна медицина, желаят да вършат единствено пари “
За 39% пък стандартната медицина се концентрира единствено върху лекуването на признаците.
Тези пък, които имат вяра в нея, показват като съществена причина човешкия фактор – имат доверие на своите лекари и фармацевти.
Според 47% от запитаните доверието в стандартната медицина може да се възвърне посредством повече пробиви в лекуването на тежки болести като рак. Други посочени фактори са по-голям фокус върху грижата и условията на пациентите и по-ясна и разбираема връзка доктор – пациент.
И въпреки доверието в здравните системи в Европа да е намаляло, от изследването излиза наяве, че се усилва броят на хората, които се грижат самостоятелно за здравето си. 89% от европейците декларират, че вършат най-малко едно нещо, което поддържа тяхното здраве, като при нас този % също е висок – 87%. 50% от европейците като първа интензивност показват спорт, до момента в който при нас процентът е 38. Затова пък 44% от българите като интензивности показват
решение на кръстословици, судоку и други игри за мозъка,
41% настояват, че се хранят здравословно, а 39% одобряват хранителни добавки.
Интересен акцент в изследването е самоопределянето на психологичното здраве. 65% от европейците дефинират психологичното си здраве като положително, до момента в който при нас този % е доста над междинното за Европейски Съюз – 80%.
В резюме на данните от изследването Динев заключи: „ Удовлетвореността от здравната система е една от най-ниските в Европа, българите имат доста ниско доверие в стандартната медицина, имат предпочитание да поставят грижи за себе си, само че главно вземат решение судоку и кръстословици “.
Той означи, че нарастването на броя пациенти, които получават имунотерапия и таргетна терапия в онкологията, е към 30% на годишна база, като това се мери в добавени години живот с положително качество – приблизително 4,5 години на пациент, както и много сериозен принос към Брутният вътрешен продукт на страната.
Прави усещане, че има голямо значение по кое време е диагностициран пациентът – в късен етап добавените години са четири, в ранен – повече от 11 години, даде образец Денев със обстановката съответно във връзка с онкоболните с меланом.
„ Огромно е нарастването на броя хора, които получават имунна и таргетна терапия. Т.е. като зададем въпроса за какво се усилват заплащанията на Касата за фармацевтично лекуване – ето го отговорът:
повече пациенти получават по-модерна терапия и се лекуват по-добре “,
уточни той.
В резюме на данните в това отношение той осведоми, че при общо 126 хиляди пациенти, лекувани с новаторски лечения, и приблизително 10 добавени години на пациент приносът към Брутният вътрешен продукт е над 13 милиарда лева с помощта на усъвършенствания достъп до фармацевтична иновация.
Деян Денев се спря на средствата, които се отделят за медикаменти, като уточни, че връщането на средства от фармакомпаниите по договорите с касата нараства прогресивно през последните три години, като за 2024 година делът им доближава 30%. „ Разликата тази година ще надвиши 800 млн. лева Това са отстъпките, които фармацевтичните компании заплащат на НЗОК “, посочи той и добави: „ Истината е, че сега НЗОК не разполага с нужния запас да заплати цената на всички медикаменти, които са предписани от лекарите и регистрирани от лечебни заведения и аптеки “.
„ Ако се върнем в исторически проект, в случай че трябваше да разчита единствено на бюджета за медикаменти, през 2021 година Касата щеше да спре да заплаща на 30 октомври, през 2022 година – на 14 октомври, през 2023 година – на 24 септември, а през 2024 година – на 13 септември. И въпросът е какво ще се случи идната година и докога ще може тази дата да се измества все по-рано и по-рано. Това са рисковете пред този модел. И надлежно, в случай че няма дейности в тази посока,
има риск Касата да попадне в обстановка, в която няма да може да се разплаща с договорните си сътрудници в цялостен размер “,
съобщи Денев.
Според фармаиндустрията преди всичко е необходим механизъм за наблюдаване и разбор на здравните потребности на популацията, в т. ч. и лекарствено лекуване, с цел да могат те да се възнамеряват по-добре. „ Ние настояваме за минимално нарастване от 15% на бюджета за опазване на здравето като цяло, в т. ч. и за медикаменти. Ако няма такова нарастване, размерът отстъпки, които фармацевтичните компании заплащат, ще докара до сериозна точка за този модел. Нужно е в допълнение финансиране, би трябвало да се търсят спомагателни източници и преразглеждане на механизмите за надзор на здравноосигурителните заплащания. Този модел на договаряне на отстъпки може да се усъвършенства – потребление на механизми, съглашения за надзор на бюджетното влияние, лимитиране на заплащанията по Механизма, които се надяваме да имаме опция да обсъдим с НЗОК и управляващите в границите на бюджетния развой до края на годината “, заключи шефът на ARPharM.
Според изпълнителния шеф на Stada България Стефан Динев пък част от
решението на казуса с бюджета на НЗОК за медикаменти се крие в генеричната промишленост
„ Ако вземем американския пазар за модел на подражателство, откъдето можем да черпим образец за нововъведения, там наличието на генеричната промишленост е над 90%. В Европа и в частност в България е под 70%. Т. е. изрично има решение и то е в посока повече генерични артикули “, съобщи той.
Динев показа и данни от, огромно фармацевтично изследване на Stada в 23 европейски страни, обхващащо от тази година и България. Според тях удовлетвореността от здравната система в Европа спада за четвърта поредна година, като през 2020 година тя е била 74%, а през 2024 година доближава до 56 на 100. България е на едно от последните места по задоволеност с 37%, уточни той.
Като аргументи за неудовлетвореността на българите 66% показват, че секторът не действа по резистентен метод – чести нормативни промени, чести административни промени, липса на оценка на въздействието на значително промени, които се вършат. За 62% пък аргументите са в неприятен стандарт на обслужване.
Запитани за фактори за подобряването на здравната система като първо и главно българите показват увеличение на заплащането в бранша.
На второ място – основателите на политики в опазването на здравето да имат съответното обучение и експертност, а трето място заема увеличението на родното произвеждане.
Проучването се стопира и на доверието в стандартната медицина, като резултатите сочат, че 69% от европейците имат вяра в нея, до момента в който българите са на последно място по доверие – едвам 55%.
Според 47% от интервюираните неналичието на доверие се дължи на това, че
„ всички, занимаващи се с стандартна медицина, желаят да вършат единствено пари “
За 39% пък стандартната медицина се концентрира единствено върху лекуването на признаците.
Тези пък, които имат вяра в нея, показват като съществена причина човешкия фактор – имат доверие на своите лекари и фармацевти.
Според 47% от запитаните доверието в стандартната медицина може да се възвърне посредством повече пробиви в лекуването на тежки болести като рак. Други посочени фактори са по-голям фокус върху грижата и условията на пациентите и по-ясна и разбираема връзка доктор – пациент.
И въпреки доверието в здравните системи в Европа да е намаляло, от изследването излиза наяве, че се усилва броят на хората, които се грижат самостоятелно за здравето си. 89% от европейците декларират, че вършат най-малко едно нещо, което поддържа тяхното здраве, като при нас този % също е висок – 87%. 50% от европейците като първа интензивност показват спорт, до момента в който при нас процентът е 38. Затова пък 44% от българите като интензивности показват
решение на кръстословици, судоку и други игри за мозъка,
41% настояват, че се хранят здравословно, а 39% одобряват хранителни добавки.
Интересен акцент в изследването е самоопределянето на психологичното здраве. 65% от европейците дефинират психологичното си здраве като положително, до момента в който при нас този % е доста над междинното за Европейски Съюз – 80%.
В резюме на данните от изследването Динев заключи: „ Удовлетвореността от здравната система е една от най-ниските в Европа, българите имат доста ниско доверие в стандартната медицина, имат предпочитание да поставят грижи за себе си, само че главно вземат решение судоку и кръстословици “.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ