Дословното зачитане на Договора за добросъседство значи приемане и на

Дословното ценене на Договора за добросъседство значи приемане и на частта за ощата история и това е една от поуките от зародилата сред София и Скопие рецесия. Това сподели за " Дневник " специфичният представител на Северна Македония аз България Владо Бучковски, който бе в София тази седмица за конгрес за възобновяване на доверието на Западните Балкани.

В изявлението си Бучковски предизвести, че затварянето на прозореца на опция да се реши разногласието сред България и Северна Македония може да докара след себе си условия и в Северна Македония, и в Западна Европа, които да затруднят оправянето с рецесията. Той в същото време посочи, че вижда опция да се завърши разногласието в този момент, въпреки точки като тази за човешките права и статута на самоопределящите се като българи занапред да се нуждаят от решение.

" Дневник " беседва с Бучковски за упованията му за намирането на решение в разногласието на София и Скопие и разгласява изявлението с къси съкращения. Цялото изявление може да гледате и във видео в края на текста.

На форума, в който участвахте за Западните Балкани, изразихте концепция, която се чува от Скопие неведнъж в последните дни - че има прозорец за пробив с България сред Съвета по общи въпроси на 14 декември и средата на януари, който не трябва да се изпуска. Но на какво се дължи оптимизмът ви, че има подобен прозорец, тъкмо в този момент?

- Първо, позитивните сигнали от София, че от третия опит ще има държавно управление, ни окуражава. За миналите 8 месеца, в които имаше служебно държавно управление, двете министерства, двамата министри- (Светлан) Стоев и (Буяр) Османи, специалисти и министри - търсеха решения за петте отворени въпроса, които датираха още откогато България употребява правото на несъгласие през ноември. Преценката ни е, че в тази връзка се стигна до формули, съгласно които би трябвало единствено най-после политически да се направи крайната обработка и целият пакет двамата министри най-после да го съгласуват като текст и този текст да се усвои от македонското и българското държавно управление.

Създава се атмосфера, че в случай че има политическо държавно управление - а имаме вяра, че ще има, - в случай че говореното от евентуалния министър-председател Кирил Петков е политиката, която ще има България към Република Северна Македония, на нас ни харесва конструктивността. И отсам идва и оптимизмът. Фактът е обаче, че ще има нов ръководител на 12 декември СДСМ, а той ще бъде мандатар, само че процедурата ще е съгласно моя преценка 4 до 6 седмици. Това се вписва и в упованията, които има Република Северна Македония, вероятно в първия месец от френското председателство бихме могли да се надяваме, че в този интервал от средата на декември доникъде на януари прозорецът ще бъде отворен. След това аз персонално се притеснявам, че затварянето на този прозорец поради френските избори за президент през април, поради смяната на председателството в Европейски Съюз, което отива в Чехия, а там ще има ново държавно управление, не знаем ще продължи ли с поддръжката на Западните Балкани.

Виждаме и сигналите, които получава Република Северна Македония. Видяхме визитата на нидерландския министър председател Марк Рюте, посланията, които стигат от френския министър председател Еманюел Макрон, от новото френско държавно управление от Берлин, приказват за това, че ще има среда да намерим решение.

Това са сигнали от запад. А от изток, от вашия източен комшия България, не се чува нищо за смяна в позицията.

- Разбирам, че до момента в който не се образува държавно управление, всички би трябвало да са внимателни. Ако нещо е положително в миналата година, това е, че македонските медии и македонските жители доста по-често наблюдават какво става в България. С огромно внимание следяхме и откритите договаряния за Северна Македония. Много ще сме щастливи да забележим заключението за градивния метод да го забележим и в контракта, който още не е подписан. Ако в действителност, както споделя Петков, ще има работни групи, които би трябвало да стартират незабавно - седмично, месечно по повече тематики, освен история и обучение, а и стопанска система и други, и за човешките права, както сподели самият Петков, - това ми дава вяра, че в случай че сменим методологията, в случай че сменим метода, ще бъдем почтени и към македонските, и към българските жители, че нищо не се прави тайно; че ще почитаме българските позиции, само че и България ще почита македонските. В духа на контракта би трябвало дружно да се почитаме. Ако е по този начин, имам вяра, че е допустимо решението. Първото умозаключение на вероятните съдружни сътрудници беше да се препотвърди поддръжката за разширението на Европейски Съюз към Западните Балкани.

Имаше, само че преди този момент: говорите за пакетиране. Означава ли това, че формулата, която описвате за решение на разногласието, е координиран а сред София и Скопие, и е въпрос на време да се види точният ѝ образ и да се оформи от двете страни, с цел да се реши по какъв начин ще се върви напред? Че към този момент е наред п ърва междуправителствена конференция сред София и Скопие?

- Това го написа и в контракта. Ние пропуснахме две години и това беше проблем. Редовните конференции сред двете държавни управления първо се пропусна поради блокадата, след това се чакаше да има ново държавно управление (в България). Мисля, че най-после на годината имаме късмет да проведем тази конференция и всичко да бъде транспарантно, да се види обществено какво се предлага като решение. Трябва да договорим тези пет въпроса плюс едно ( " едното " е част от настояванията за човешките права), само че редом българското държавно управление би трябвало да продължи с диалозите с Европейски Съюз за преговорната рамка. Там чувствам, че има напредване, само че няколко пъти Радев уточни, че без политическо държавно управление мъчно можем да намерим решение.

Вчера изредихте петте точки, по които от Северна Македония няма никакъв проблем да се решат. Казахте: ще изпратим нота, с която ще потвърдим смисъла на името Република Северна Македония; ще потвърдим, че нямаме искания към България; ще се орим със словото на омразата; ще създадем съответни стъпки за реабилитацията на хората с българско съзнание при Титова Югославия и ще се погрижите историческата комисия да продължи работа по-добре. И тук поражда въпросът: в случай че тези условия са изпълними по принцип, какво в тях не беше изпълнимо за вас по-рано? Процесът можеше да се задвижи още през лятото.

- Тези условия ги имаше като лист в юни, само че той е същият от ноември и декември предходната година. Нямаше от другата страна политическо държавно управление и това бе огромният проблем. Но с цел да не бъде работата оставена като статукво, координацията беше непрекъсната. Казваме, че Дяволът е в детайлите. Там имаше доста елементи. Разбрахме се да приказваме в гърсене на решение, само че трябваше политическо решение. Министрите от двете държавни управления би трябвало да съгласуват текста, който би трябвало да е гаранция от наша страна, че договорът за другарство и добросъседство ще бъде сполучливо прибавен.

"Оттам стартира всичко - от страха от българска страна, че договорът няма да бъде изпълнен, а от наша - че България нарушава контракта с декларацията в Народното събрание и Рамковата позиция на министерството. Вчера загатнах, че в настоящия миг е ясно: двете страни схванаха, че в директни диалози и чести срещи е формулата за триумф, не със сметки, че някой различен или трета страна ще реши двустранният проблем. Ясно е, че има сериозна заинтригуваност да се реши казусът в този момент. "

Ако сте чули през вчерашния ден специфичния делегат на Съединени американски щати Габриел Ескобар в Скопие, те ни окуражават за бълзо решение. Не мога да определям какво е бързо. Ако се държа обаче към формалната ни политика, за македонската страна е бързо да завърим работата за месец от през днешния ден.

С други думи, Северна Македония също усеща върху себе си натиска извън, за който приказва България?

- Това е явно. Не можем да намерим решение, а България вълшебно да каже: махаме блокадата, няма към този момент обсада, би трябвало да каже за какво. Намерихме решение за късото и дългото име, вътрешните работи прочие до шестата точка. За шестата точка оставям отворено пространство за новото държавно управление и нашето, водено от Заев. Откакто се подписа договорът през 2017 година, Заев даде доста, с цел да се намерят решения, които стабилно да устоят и в българската, и в македонската общност. Имаме напън и от опозицията, която демонстрира нервност; в случай че ВМРО-ДПМНЕ е нервна и упреква в изменничество, знайте, че нещата се движат и може да има контракт. ВМРО-ДПМНЕ упреква, че каквото и да контракти Заев в този момент, ще бъде незначително. Аз съм сдържан оптимист, само че считам, че България не трябва да изпуска историческия късмет.

"България ни би трябвало като сътрудник и съюзник; евентуално ще преговаряме в идващите 6, 8, 10 години. Сега контрактуваното и тази известна пътна карта, която ще е съставка - това би трябвало да има и времева рамка, с цел да се знае кой е виновен. "

Вече има срещи и се вършат инфраструктурни планове в Северна Македония. Само до границата до Деве хълм жп линията ще коства 650 млн. евро. Ако се добави какъв брой е от българска страна инвестицията, ще стигне милиарда евро общ план. Трябва да е короната на смяната на политиките.

Въпреки всички промени, които виждате и волята за смяна в секторите , които са ни спъвали десетилетия наред - като инфраструктурата - наподобява, има една точка, която спъва и компромиса, и това са човешките права, по какъв начин се регламентира въпросът с хората с българско съзнание. Защо е толкоз мъчно да се приказва за човешки права сред две европейски страни през 21 в.?

- Мисля, че това е законно искане и аз го подкрепям. Трябва да намерим решение, което да подсигурява, че няма да има никаква дискриминация поради самоопределението на наштие жители, които се усещат като българи. Трябва да използваме всички принадлежности и благоприятни условия - обмудсман, комисията за дискриминация - и най-лесно би било, в случай че се стигне до смяна в конституцията на Република Северна Македония и в преамбюла се получи спомагателна гаранция.

Но за това няма консенсус в македонския парламент и е изключено да се одобри.

- И да влезе на следващия ден процедурата, тя ще продължи година. Но въпреки това ще би трябвало поддръжката на опозицията. ВМРО-ДПМНЕ е нужна за две трети болшинство. Не е изключено да приказваме по тези тематики, само че не можем да го създадем бързо. Трябва да използваме другите принадлежности, които имаме, и да беседваме за тях. Имам вяра, че още хора, които усещат, че човешките им права са застрашени, ще се окуржат да приказваме. Затова мисля, че доста по-лесно ще намерим решение, в сравнение с за историческите тематики. За историческите не можем да върнем колелото на историята, само че работата на комисията е по-важна, тъй като има отговорности да предложи решения за хармонизацията на учебниците по история, география и литература, това е доста значимо за идващите генерации.

Как тъкмо можете да гарантирате по-голяма резултатност от работата на комисията? И от Скопие, и от София се чува, че това са учени, на които държавните управления не се месят. А виждаме, че има прогрес, след това има спад; след пробиви се прави крачка обратно и даже за персони като цар Самуил, за които имаше компромис, внезапно се оказа, че нещата не са толкоз елементарни. Как може македонското държавно управление да направи по този начин, че комисията да работи по-ефикасно: по-чести срещи, смяна в състава или нещо друго?

- Опитахме да предложим решения да се промени методологията. Ако има проблем, да търсим решение с медиация с опита на други страни, само че това не беше признато. Оставаме с опита с доста по-чести срещи, най-малко един път месечно, с цел да стане по-интензивна работата. Слушах сутринта вашия (съпредседател от българска страна), посланика Ангел Димитров и съм склонен, че политиците не трябва да се месят в работата на комисията.

"Но съгласно мен политиците, когато подписаха контракт, в който написа, че имаме обща история, би трябвало да предизвикват и едната, и другата част от комисията да работят по тематиките, за които имат задача: да намерят личностите и събитията, които ни свързват. "

Мисля, че е доста значимо за идните генерации и за хармонизацията на учебниците. Сега при нас намерено се приказва за различен опит като този на словаците, унгарците - където не могат да се договорят, да забележим и единият, и другият разказ. Това сме създали - всеки може да види архива на Кръсте Мисирков в оригинал, на български и на македонски, и да си направи изводите.

Споменахте опита на други страни в исторически разногласия. Но другите страни, които не са България и Северна Македония, нямат обща история. Може ли македонското държавно управление да подсигурява, че комисията ще приказва единствено за обща история, а не за споделена, която се прокрадваше както в дискурса на македонски учени, по този начин и в този на доста политици, в това число ръководещи, в последните години? Това също способства за климата на напрежение.

- Да, част от политиците в Македония обществено в действителност използваха термин, който не подхожда на контракта, и това е една от поуките за бъдещето: дословното ценене към контракта значи приемане и на частта за общата история. Мисля, че част от забележките от българска страна бяха най-вече в тази посока, че се сътвори усещането, че Северна Македония бяга - посредством политици и учени, които не се придържат към тази част от контракта.

Още една точка се оказва сложна и това е въпросът за говора на омразата. Къде е границата сред държавно спонсориран диалект на омразата и информация, която ще е появи в медиите? Давам образец -, в която се появи афиш " На Скопjе не му треба бугарски кмет ". В България това бе разтълкувано, като че ли се праща обръщение, че да си български жител, е нещо неприятно. Какво може да направи държавното управление, с цел да се избегнат сходни обстановки?

- В цифровото време, в което живеем, гаранции могат да дадат формалните медии на двете страни - по тази причина е доста добре, че си сътрудничат МРТ и БНР, Българска телеграфна агенция и МИА. Въпросът е, когато се приказва от името на институциите, да не се употребява диалект на омразата.

"Не можем да попречим на университети или на учени, които приказват от свое име, да вършат вреди. В Северна Македония се борим с тези провокации. Това ще е една от най-деликатните задания. Ще би трябвало да сме по-упорити, тъй като в говора на омразата има сериозен лист какво би трябвало да прави едната и другата страна - повече македонската страна. Това е точката, където или ще дойдем до увеличение на доверието, или наново ще имаме триумфи и спадове. "

Какво и по кое време ще разгласи новото българско държавно управление какво е сполучливо водене на договарянията, би трябвало да изчакаме, само че мисля, че би трябвало при започване на мандата да се взимат най-тежките решения.

В Скопие се усети насладата от новата власт и метода ѝ. На договаряния за държавно управление обаче три от четири партии показаха податливост да върнат към Народното събрание въпроса за бъдещо съглашение. И четирите партии показаха поддръжка за българската позиция - не се загатна, само че това е Рамковата декларация, която токсини връзките ни. Не се ли опасявате, че какъвто и компромис да бъде реализиран, той може да се окаже в ръцете на Народното събрание и там да се направи крачка обратно?

- Не виждам по този начин на нещата. В Народното събрание през 2019 година имаше един състав, нямаше всички тези неща, за които приказвах през вчерашния ден. Днес е декември 2021 година Ние сме в онази година, в която приказваме за замяна на репортери на Българска телеграфна агенция и МИА, за метода, по който работи Българска национална телевизия с непосредствено лъчение от най-големия македонски кабелен оператор и всеки може да следи събитията тук с БНТ4. Факт е, че един държавен университет, Великотърновският участва в Македония. Факт е, че в междуграничното съдействие има доста общи планове. Зарадва ме през вчерашния ден, че 26 общини от Югозападна България и Югоизточна Македония употребяват европейски средства за трансгранично съдействие и вършат общи звена за попречване на пожари и други произшествия.

"Ситуацията от 2019 и тази от 2021 година е напълно друга. Ясно е, че Македония вложи оптимални старания. Експресният път сред Ранковце и Крива паланка е действителност. За жп линията говорихме. Чакаме по-бързо да се свържем с автомагистрала "Струма ". Приближихме се с автопът до Щип и до Делчево към другия граничен пункт, който чакаме да отворим. Това е част от плановете, които могат да доведат до трансформация на позициите, които има България. "

Да не забравяме, че и в македонския парламент имаме декларация. И ние се опитваме в тези диалози да бъде почитан консенсусът на идентичността - не говорихме за нея, само че тя е извънредно значима. Има доста тематики, за които действително, в случай че има доверие, доста по-лесно ще се откри решение. Службеният кабинет наследи проблемите, основани от предходното държавно управление - на Бойко Борисов, Красимир Каракачанов, Екатерина Захариева. Не беше просто и за президента Радев, и за служебния министър председател Стефан Янев, и за министър Светлан Стоев да поддържат процеса жив.

"Най-много се опасявахме, че България, обезпокоена поради изборите си, ще отхвърли настрани казуса. А второто огромно предизвикателство - Северна Македония беше в огромна политическа рецесия. Това зарадва мнозина и в София, и в Скопие, които са срещу контракта. "

Ако Заев не бе съумял да стабилизира парламентарното болшинство, приказката щеше да приключи, по тази причина съм уверен, че в този момент е същинският миг. Докато в този момент е укрепнало болшинството в Народното събрание ни, до момента в който е известно, че в България има политическо държавно управление, дайте да забележим можем ли да създадем това в идващия месец.

- Но Заев се отдръпва от премиерския пост. След седмици, месец или повече, евентуално при започване на идната година той няма да е министър председател. Как може България да има гаранции, че каквото и да бъде реализирано като съглашение, ще бъде непокътнато и откакто той си тръгне, в случай че персонално е поръчител нещата да се случат?

- Заев е спомагателна гаранция, че можем да се договорим. А в контракта ще имаме гаранции, че ще се извърши. Това е част от нещата, поради които имаме вяра, че пакетът още не е приключен. Гаранциите са онази част от пъзела, която към момента не е задоволителна и би трябвало да бъде контрактувана в крайната фаза. Очевидно е, че когато доверието е нарушено, тогава гаранциите в контракта би трябвало да са спомагателен напън.