Бонавентура: Все още можех да дам на Милан още много
Доскорошният халф на разяснява напускането си на тима като свободен сътрудник, своето прощаване с клубния стадион и звездата.
“Все още можех да дам още доста. Съжалявам, че нямах еднакъв треньор за три-четири години, тъй като това ти дава поредност в твоята работа. Вместо това всеки нов ментор те следи изкъсо. Всеки път започваш изначало и по този начин се губи много време. Осъзнах, че оценките за мен се трансформираха, когато контузих коляното си. Трябваше да мина през интервенция, да заставам на едно място до края на сезона и да стартира изначало със единствено една година, оставаща от контракта ми. Клуб, който има вяра в теб, ще преподпише с теб незабавно щом види, че си се върнал в игра. В моя случай това не стана. Имаше половинчати думи и нищо повече. Може би стилът на Милан се е трансформирал, само че имах чувството, че не разполагах със същото разискване както преди травмата.
opens up about bitter departure: " Maybe 's style has changed "
— SempreMilan (@SempreMilanCom) Сбогуването със “Сан Сиро”? Нямаше нищо квалифицирано. Изчаках всички да си тръгнат, с цел да остана за няколко мига самичък и да се огледам и запаметя. Разходих се и видях стадиона както в никакъв случай преди - празен. Така той наподобява още по-голям. След това коленичих, беше съкровен миг сред мен и “Сан Сиро”. Усетих признателност за всичко, което претърпях на стадиона. Да играя там беше детската ми фантазия. Правейки го шест години с Милан, беше фантастично. Най-хубавият спомен? Със сигурност спечелването на Суперкупата в Доха. Трофеят е скъп за всички, които работят в клуба, освен за играчи и треньори. Приятно е да видиш насладата в техните очи.
Гатузо? Той ме накара да се усещам значим. Дадох сърцето и душата си за него, доказвайки, че той може да ми има вяра. Казвайки това, един път не искахме да отидем на подготвителен лагер. Накрая се озовахме единствено той и аз, лице в лице, спорейки в една стая. Той искаше да ме убие! Но подобен е Рино. Понякога става гневен, само че това отминава и не е отмъстителен.
tells story of when Gattuso 'wanted to kill me' during argument
— SempreMilan (@SempreMilanCom) Ибрахимович? Не бях в добра форма, само че когато видях Златан да минава през вратата, това ме накара да счупя всевъзможни бариери. Ние бяхме най-възрастните в състава, само че той постоянно се майтапеше, че съм по-стар от него, макар че не съм. Той е интелигентен и занимателен. Знаеш, че на него може да се разчита да се погрижи за нещата в сложен миг. Да тренираш с Ибра е като земетресение, би трябвало да си нащрек. Когато той дойде, това ми даде възторг и предпочитание, които ми липсваха известно време. Той пристигна в тима на пръсти - със невзискателност, без искания и заслужавайки уважението на всички с работата и предствянето си в мачовете. Всеки вижда какво той прави на терена, само че неговата просветеност прави разликата”, съобщи навършващият през днешния ден 31 години Бонавентура пред “Гадзета дело спорт”.
“Все още можех да дам още доста. Съжалявам, че нямах еднакъв треньор за три-четири години, тъй като това ти дава поредност в твоята работа. Вместо това всеки нов ментор те следи изкъсо. Всеки път започваш изначало и по този начин се губи много време. Осъзнах, че оценките за мен се трансформираха, когато контузих коляното си. Трябваше да мина през интервенция, да заставам на едно място до края на сезона и да стартира изначало със единствено една година, оставаща от контракта ми. Клуб, който има вяра в теб, ще преподпише с теб незабавно щом види, че си се върнал в игра. В моя случай това не стана. Имаше половинчати думи и нищо повече. Може би стилът на Милан се е трансформирал, само че имах чувството, че не разполагах със същото разискване както преди травмата.
opens up about bitter departure: " Maybe 's style has changed "
— SempreMilan (@SempreMilanCom) Сбогуването със “Сан Сиро”? Нямаше нищо квалифицирано. Изчаках всички да си тръгнат, с цел да остана за няколко мига самичък и да се огледам и запаметя. Разходих се и видях стадиона както в никакъв случай преди - празен. Така той наподобява още по-голям. След това коленичих, беше съкровен миг сред мен и “Сан Сиро”. Усетих признателност за всичко, което претърпях на стадиона. Да играя там беше детската ми фантазия. Правейки го шест години с Милан, беше фантастично. Най-хубавият спомен? Със сигурност спечелването на Суперкупата в Доха. Трофеят е скъп за всички, които работят в клуба, освен за играчи и треньори. Приятно е да видиш насладата в техните очи.
Гатузо? Той ме накара да се усещам значим. Дадох сърцето и душата си за него, доказвайки, че той може да ми има вяра. Казвайки това, един път не искахме да отидем на подготвителен лагер. Накрая се озовахме единствено той и аз, лице в лице, спорейки в една стая. Той искаше да ме убие! Но подобен е Рино. Понякога става гневен, само че това отминава и не е отмъстителен.
tells story of when Gattuso 'wanted to kill me' during argument
— SempreMilan (@SempreMilanCom) Ибрахимович? Не бях в добра форма, само че когато видях Златан да минава през вратата, това ме накара да счупя всевъзможни бариери. Ние бяхме най-възрастните в състава, само че той постоянно се майтапеше, че съм по-стар от него, макар че не съм. Той е интелигентен и занимателен. Знаеш, че на него може да се разчита да се погрижи за нещата в сложен миг. Да тренираш с Ибра е като земетресение, би трябвало да си нащрек. Когато той дойде, това ми даде възторг и предпочитание, които ми липсваха известно време. Той пристигна в тима на пръсти - със невзискателност, без искания и заслужавайки уважението на всички с работата и предствянето си в мачовете. Всеки вижда какво той прави на терена, само че неговата просветеност прави разликата”, съобщи навършващият през днешния ден 31 години Бонавентура пред “Гадзета дело спорт”.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ