Германски учени откриха спасителен пояс за дизелите в Европа
Доскоро концепцията за вода в горивната система на дизелов автомобил звучеше като смъртна присъда за мотора. Всеки умел водач знае, че влагата в резервоара е най-прекият път към сервиза, където сметките за нови инжектори или горивна помпа елементарно прескачат границата от 6000 евро, а при съдбовни повреди на целия елемент могат да доближат и стряскащите 15 000 евро. Но парадоксално, точно „ зложелател номер едно “ на нафтата може да се окаже избавителният пояс за дизеловата технология в Европа.
Немски учени, в обява за влиятелното издание Springer Nature, разкриват революционен способ за фрапантно орязване на нездравословните излъчвания посредством основаването на специфична дизел-водна емулсия
Ключът към триумфа не е елементарното разбъркване, а точно следена технология. По време на горенето водата в цилиндрите се изпарява мигновено, абсорбирайки непотребната топлота. Тъй като азотните оксиди се раждат точно при рисково високи температури, това изстудяване води до тяхното понижаване с впечатляващите 60%.
Нещо повече – тук се намесва физиката на микрониво. Капчиците вода в горивния облак провокират верига от „ микроексплозии “, които разрушават дизела на тънък прахуляк. Тази фина мъгла се смесва доста по-ефективно с въздуха, което води до по-пълно изгаряне и внезапен спад на твърдите частици, които са главен бодил в очите на еколозите.
Разбира се, технологията към момента е в „ лабораторен режим “ поради един главен препъникамък – стабилността. Водата и дизелът, сходно на олиото и оцета, не се обичат и бързо се разделят. За да останат дружно, е нужна специфична „ горчица “ под формата на емулгатори. Макар опитите да демонстрират непоклатимост до два месеца, това към момента е незадоволително за динамичния свят на превоза. Трябва да се има поради и по-ниската енергийна компактност на сместа, която леко покачва характерния разход, въпреки и да омекотява работата на буталата.
Въпреки тези провокации, колоси като BMW не бързат да отписват дизела, виждайки в него дълготраен капацитет. Най-хубавото е, че внедряването на сходна система не изисква цялостна преправка на мотора – евентуално един спомагателен контейнер за вода и умна дозираща система ще са задоволителни. Така дизелът може да получи непредвиден „ втори късмет “ и да потвърди, че при вярната рецепта даже водата може да се трансформира в гориво за по-чисто бъдеще.
