Доскоро говореха отвсякъде, напоследък се умълчаха - публичните лица загубиха

Доскоро говореха отвред, в последно време се умълчаха - обществените лица изгубиха доверието на обществото. То към този момент въобще не желае да ги слуша - когато числата обезсмислят думите, както отбелязва Георги Лозанов.

През март писах, че рецесията с ковид ще роди нови герои. Грешна прогноза. Такива освен не се появиха, само че и познатите ни някак изчезнаха, умълчаха се. Разбира се, отвън всекидневния неизвестен подвиг на медиците и противоположното, когато настоящи политици като Ангел Джамбазки и Корнелия Нинова се обявяват като доброволци със съответното медийно внимание. Напразно. След напрежението от хилядите, изгубили борбата с заболяването, обществото към този момент не е в положение да влага доверие в обществени лица, нито даже да ги слуша. Числата обезсмислят думите. Затихна дори ползата към другите отзиви за пандемията и към конфликта посред им. Когато вирусът мине личния ти предел, не си подготвен да виниш сляпата природа, подмолните китайци, безмилостното Централно разузнавателно управление на САЩ, алчния Бил Гейтс, безотговорната демократична народна власт и така нататък, а търсиш съответен провинен, който можеш да накажеш персонално. И всеки в институционална роля " по изискване " става подобен. Така че той на собствен ред гледа по какъв начин да излезе от фокуса на възходящото неодобрение, да се избавя поединично.
Редакцията предлага
Главният прокурор, който демонстрираше мощно увлечение към медийна известност, към този момент няма къде да бъде чут и забелязан. Сигурно е усетил, че колкото и трагична борба с престъпността да разиграе, тя ще наподобява като отклонение на вниманието от същинската драма на хората. Подобно на упорито лансираната поредна препирня с македонците по исторически въпроси. Можеш ли да се вълнуваш чий е Гоце Делчев, до момента в който твой непосредствен бере душа, тъй като няма болница, която да го одобри.

А и втората рецесия с ковид като че ли оказа помощ на прокурора да се не помни неуспеха с повдиганите обвинявания против Васил Божков. Те, вместо да го изправят пред правораздаването, му сътвориха дисидентска популярност на чуждестранен критик на властта, който, в случай че не друго, смъкна от поста финансовия министър. Та Божков даже се захвана през интернет да прави партия, с което неуспехът се трансформира във фарс.

Впрочем, първата Ковид-вълна създаде един воин - шефа на НОЩ военачалник Мутафчийски, само че и той безславно слезе от сцената. Сега последователно се завръща, значително обаче обрал предходната си реторика. Вероятно е схванал, че да плашиш с казармена суровост цивилно население не е дейно. А и когато съвсем всички са се срещали с вируса, няма потребност различен да ги плаши.

Риториката на Мутафчийски отвори необятна отзивчива ниша пред основния му конкурент - доктор Мангъров, който в един миг говореше отвред. И общо взето се радваше на благосклонност, въпреки и постоянно иронична. С усложняването на епидемиологичната обстановка обаче благосклонността бързо се трансформира в яд и даже доближи до директни закани в обществените мрежи: " Само да го намеря тоя… ". Така че и на него му се наложи да престане да се прави на " лудия оракул от ефира " и да отиде да се бори с заболяването на първа линия като началник на Ковид-отделението в Инфекциозна болница, та и маска да си постави.

И благосклонният политически съдия на Мутафчийски и Мангъров - министър-председателят Бойко Борисов, се раздели с обичаните си " мисирки ". Реши да създаде от джипката си лична медия, в която по едно и също време да се пита и да си дава отговор. Тя обаче няма по какъв начин да компенсира дейния му медиен разговор, който бе станал гръбнак на дългогодишната му власт. И дава външен израз на дълбокия вътрешен дискомфорт, в който развиването на рецесията с ковид сложи ръководещите. Особено на фона на неубедителните пояснения за какво през лятното мъртвило не приготвиха здравната система за плануваната офанзива на епидемията през есента и от първенци станахме последни по човешки загуби.

Опитът да бъде успокоена нацията с езика на числата - какъв брой свободни кревати има още, какъв брой милиони са вложени и следва да бъдат вложени, каква е статистиката за другите страни и така нататък, се умножава по нула от персоналните драми на пациенти, които губят живота си.

Управлението на епидемията стартира да генерира неодобрение, което има капацитет да смъкна ръководството на страната, надалеч по-голям от тримесечните цивилен митинги. Организаторите им евентуално си дадоха сметка за това, тъй като се отдръпнаха, с цел да оставят на втората рецесия с ковид да реализира задачите им. Още повече, че те не съумяха да се потвърдят като способни сами да ги осъществят.

Използването на короновируса за политически цели обаче, даже това да е допустимо, е някак издевателско по отношение на жертвите му. Прилича на тайната доктрина, че е пуснат, с цел да загуби Доналд Тръмп изборите. Човешката болежка не настройва политическия часовник, а го стопира. Когато тръгне още веднъж, гласоподавателите ще са претърпяли травматична пауза в историческото време, след която всеки ще би трябвало да печели доверието им от а и б. Преходът ще стартира изначало. Това ще е рестартът, за който парламентарно показаните партии в този момент прибързано се разправят с вярата да стартира от тях, а не след тях.