Владо Пенев: Актьорството ме изправи пред комплексите ми
Актьорът Владо Пенев, роден на 24 октомври 1958 година в София, е прочут с гения си. Завършва ВИТИЗ през 1982 година в класа на проф. Николай Люцканов. Има стотици функции в театъра, киното и малкия екран. Носител е на голям брой влиятелни награди, в това число „ Икар “ и „ Аскеер “, което акцентира значимия му принос към българското изкуство.
Пенев споделя, че актьорството му е помогнало да се оправи със своите комплекси. Владо Пенев не стопира темпото, като непрестанно търси нови провокации.
На прага на новата година той показва вяра за бъдещето.
Надявам се да са тези, които идват, това ми се коства свястно – да не седиш в някакви отминали години, а да се опитваш да правиш хубаво сегашното и бъдещето си. Надявам се най-хубавото да следва.
През 2013 година Владо Пенев е длъжностен министър на културата. Той има положителен спомен от този интервал, макар рестриктивните мерки.
Сега може да се чакат доста повече неща от служебното държавно управление просто тъй като при нас нямаше работещ парламент. Но за дребното пълномощия, които имахме, все си мисля, че свърших някои значими неща, които имат отражение и в този момент.
Актьорът възнамерява да посрещне Нова година във Виетнам. Това е второто му пътешестване до такава степен, този път поради компанията. Пътуванията са значима част от живота му, като му оказват помощ да уголемява хоризонтите си.
Пенев си спомня за детските си Коледи. Те са свързани с баба му и постните ястия на Бъдни вечер.
Баба ми по майчина линия беше доста вярваща, тя наложително постоянно постеше. Ето, и аз в този момент го върша. Тогава бяха и небогати години, огромният празник беше Бъдни вечер, тъй като се правеха постни неща.
Семейството му има специфична традиция за петула. Тази рецепта се предава по майчина линия.
Като дете, Пенев е мечтаел за колело. Подарили са му го чак в гимназията. На щерка си е подарил кукла Барби с къща. Запазил е видеозапис от този миг.
Предстои му далечно пътешестване до Великденския остров. Описва го като премеждие, а не просто туризъм.
Великденският остров е едно от последните места, за които съм мечтал да видя. Все повече се оставям на това да ме извика някое място, да ми каже: Ела ме виж, тъй като има нещо там, което да откривам.
На 8 януари 2026 година по Българска национална телевизия започва новият сериал „ Мамник “ с негово присъединяване. Той е друг поради жанровата си композиция.
Различен е, тъй като в жанра, в който е той, до момента нищо не е правено у нас. Не си припомням даже да е имало игрален филм, камо ли сериал. Той е композиция сред актуалност – събитията в него се случват по време на коронакризата, с историческа част, добре създадена.
В „ Мамник “ има хорър и престъпна линия. За първи път главен воин е напълно компютърно генериран. Снимките са правени в действителни старешки домове.
Пенев взе участие и в шестия сезон на „ Под прикритие “. Неговата роля е по-малка, само че значима за сюжета. Спомня си мъчно за героя си Попов след 10 години.
Трудно си спомних какъв беше тоя Попов. Всяка роля е централизация за избран интервал от време, а когато са минали 10 година, тя не ми седи в главата.
За него е наслаждение да работи с сътрудници, които обича. За страдание, не снима със Захари Бахаров и Мариан Вълев този път.
Пенев не има вяра, че има незаменими функции. Той подхожда към всеки план на чисто.
Опитвам се да стартирам всеки план сякаш преди този момент не съм правил нищо. Като че за пръв и за финален път работя по него, без да повличам опита си, пробвам се да бъда на чисто със себе си, с специалността си, да вляза в това, което ми следва, по допустимо най-почтения и почтен метод.
През 1997 година напуща Народния спектакъл. Иска да бъде свободен. Финансово е било мъчно, само че е намирал решения.
Никога не е работил друга специалност. Като възпитаник е разнасял бележки в пощата. Сестра му е подала документите му за ВИТИЗ.
Защото ме беше позор. Бях с комплекси, знам ли. Не обичах да минавам по тротоара на ВИТИЗ, въобще не обичах да ходя по “Раковски ”, в случай че имах работа нагоре, минавах по “Шести септември ”.
Актьорството му оказва помощ да преодолее интровертността си. Вярва, че геният му е бил задремал.
Първата му роля след ВИТИЗ е Тузенбах в „ Три сестри “ във Варненския спектакъл. По-късно я повтаря в „ Сфумато “.
Най-трудните години са били финансово. Но специалността му е наслада. Пожелава си здраве и да е потребен. Смята, че към този момент е постигнал доста.
