Да се отмени ли плоският данък
Досега ставката от 10% работи добре
В предходната ми публикация изследвах някои от причините против пропорционалния налог. Сега ще прегледам още няколко такива. Те са следните: той не се употребява в развитите страни, той е съответен при други условия, налозите в България са ниски. Освен това ще покажа ролята и смисъла на този налог за държавния бюджет, които също поддържат запазването на този вид облагане на персоналните приходи в България.
Аргументите срещу
Плоският налог не се употребява в развитите страни
Това е правилно единствено по себе си. Само че фактът, че тези страни са постигнали високи приходи, не значи, че при тях понастоящем се ползват най-хубавите практики в безусловно всички области. Нещо повече – тези страни са с развити стопански системи, само че използването на високо и прогресивно данъчно облагане в действителност е един от факторите, които способстват растежът там да бъде сдържан и даже невисок през последните десетилетия. В интервалите, когато икономическият напредък е бил висок, в тези страни данъчните ставки са били доста по-ниски и с по-малка разлика в ставките.
Освен това въвеждането на симетричен налог съставлява смяна на философията на облагане и изисква стопански запаси и политическа воля. Първоначално е допустимо приходите да се намалят, което би означавало по-висок бюджетен недостиг или по-малък остатък. При въвеждането му в България в интервал от няколко поредни години се осъществя остатък в бюджета, което разреши преходната година да премине без разтърсвания за фиска. В множеството от развитите страни обаче сега са налице дефицити, които понижават склонността за осъществяване на такива данъчни промени. В устрема си да балансират бюджетите си, те са склонни да усилят данъчната тежест, което способства още повече за закъснение на икономическия напредък.
Бил е съответен при други условия
Няма справедлив аршин, който да удостовери сходно мнение. И преди, и след Световната финансова рецесия нивото на приходите в България има потребност да се приближава по-бързо до междинното за Европейския съюз и за развитите стопански системи. Това се случва най-много посредством повишение на продуктивността – т.е. полагане на повече труд, струпване на капитал посредством вложения, по-висока подготовка на хората и възстановяване на взаимоотношението сред тези фактори посредством нововъведения и технологии.
Ниският и плосък налог оказва помощ това да се случи, защото посредством него по-голяма част от направеното остава за индивида, вместо да бъде преразпределено посредством бюджета. Правото да се черпят плодовете на личния труд и опцията да се избере по какъв метод да се употребява осъщественият приход съставляват средствата за най-ефективно облекчаване на потребностите на обособения човек, без да разчита или постанова някой различен да работи вместо него. По-голямата стопанска независимост е значима и в интервали на напредък, и при спад на стопанската система.
Данъците са ниски и по тази причина приходите не са задоволителни
Има голям брой образци за неефективност на държавните разноски, които водят до незадоволително качество и количество на получаваните обществени услуги. Държавата не се оправя както с главната си функционалност – отбраната на живота и собствеността на жителите, по този начин и с съвсем всички останали. Съпоставката на плащаните налози и получаваните против тях богатства демонстрира, че в действителност в България данъчните ставки са високи. Всъщност нужната смяна е не повишение на налозите, а страната да усъвършенства системите си, тъй че да дава по-високо качество на услугите, в това число отбрана на вътрешния ред и сигурността, обучение, опазване на здравето, обществена протекция и така нататък Това би повишило тласъците за хората да укриват по-малко приходи и да заплащат повече налози при актуалните ставки.
Аргументите „ за “
Пропорционалният налог и държавният бюджет
От позиция на страната също са налице преимущества от използването на невисок и симетричен налог. Тъй като данъчната ставка не се покачва с декларирането на спомагателен лев приход, тласъците за отбягване на данъчно облагане понижават. Това значи, че ограниченията, които държавната администрация би трябвало да подхваща за опазване и увеличение на събираемостта, не стават по-сложни за осъществяване и надлежно не оскъпяват процеса на събиране. Тоест от позиция на разноските за администриране плоският налог има преимущество по отношение на прогресивния.
Освен това в този случай се разчита на по-широка база, т.е. по-голям брой данъкоплатци. Това прави данъчната основа по-слабо променлива при неподходящи условия. Така прогнозирането на приходите става по-лесно, а също така спадът им при рецесия е дребен. Например, през 2009 година, когато Световната финансова рецесия повлия най-силно върху българската стопанска система, данъчните доходи се намаляват с 9% по отношение на миналата година (с съвсем 2 милиарда лева.), до момента в който приходите от налога върху персоналните приходи нарастват с 4% (с съвсем 80 млн. лева.). През 2010 година въздействието на рецесията продължава. Данъчните доходи спадат в допълнение с 5,7% (с 1,16 милиарда лева.), до момента в който спадът при налога върху персоналните приходи е едвам 1% (с 20 млн. лева.). Така посредством въвеждането на симетричен налог от 10% страната съумява да се защищити отчасти от още по-значително намаление на приходите през най-тежките години на рецесията.
Освен това, макар значителното намаление на ставката, значимостта на налога върху персоналните приходи като приходоизточник за бюджета нараства. Преди въвеждането на пропорционалния налог (2007 г.) приносът към общите данъчни доходи е 9,4%, а в предходните години е даже по-нисък. След данъчната промяна само през 2008 година този дял е по-нисък (8,9%), до момента в който цената му през останалите години надвишава 10%, до момента в който през 2017 година към този момент е 11,3%. Приносът за това е както на по-високите номинални приходи в страната, по този начин и на по-малките тласъци за отбягване на облагането, които водят до обявление на по-близки до действителните приходи. Това е знак, че в действителност укриването на налози понижава заради съществуването на симетричен и невисок налог.
Пропорционалният налог върху персоналните приходи би трябвало да се преглежда като детайл от облагането на труда и общата данъчна система.
Облагането на приходите от труд включва и осигуровките – за пенсии, опазване на здравето, безработица, професионално заболяване и трудови злополуки, за общо заболяване и майчинство и така нататък Те се дефинират като % по отношение на осигурителния приход, който през 2018 година варира сред минималния и оптималния предел от надлежно 500 и 2 600 лева месечно. Това значи, че в случай че приходът на човек е в тези граници, ставката по осигуровките е идентична по мярка. Ако обаче приходът е по-нисък от минималния предел, ефикасната ставка по отношение на него става по-висока. Ако приходът е по-висок от оптималния предел, ефикасната ставка по отношение на него е по-ниска. Тъй като с повишаване на осигурителния приход се следи намаление на междинната ставка, то при облагането с осигуровки ставката е регресивна.
Например, при приход от 400 лева осигуровките се пресмятат по отношение на минималния предел от 500 лева и са в размер от 164 лева общо за сметка на шеф и служащ. Това значи, че междинната ставка следователно е 41%. Ако приходът е сред 500 и 2 600 лева в това число, междинната ставка е 32,8%. Например, при 1 100 лева (приблизително колкото е междинната заплата за страната), осигуровките са 360,8 лева, т.е. 32,8%. Ако приходът е 4 000 лева, осигуровките са 852,8 лева, т.е. ставката е 21,3%. Тези образци демонстрират, че фактически осигуровките съставляват регресивно облагане по отношение на размера на прихода. Тоест те са факторът, който дефинира особеното облагане на приходите от труд, а не данъкът върху персоналните приходи.
Облагането на потреблението с налог върху добавената стойност също е съразмерно, защото ставката е идентична за съвсем всички артикули и услуги. Много постоянно неправилно се твърди, че Данък добавена стойност е ретрограден налог. Основата за облагане обаче е потреблението, а не приходът. Ако човек си купи стока с цена 100 лева без включен Данък добавена стойност, той заплаща налог от 20 лева и той съставлява тъкмо 20% от цената без Данък добавена стойност. Данъкът е върху потреблението, т.е. върху изразходването на прихода, а не върху генерирането му. Освен приемането на доход за държавния бюджет, което е главната функционалност на налозите, посредством по-високото облагане на потреблението то се дестимулира за сметка на спестяванията.
Като цяло системата в България е за ниски налози върху персоналните приходи и върху облагата, само че не и осигуровките, до момента в който налозите върху потреблението са високи. Само че, откакто всички останали налози са пропорционални, тогава за какво персоналните приходи би трябвало да се таксуват по-различно? Всъщност за това липсват безапелационни стопански причини. Освен това плоският налог реализира задачите си – предвидимост и напредък на приходите, по-ниски разноски за администриране и вземане предвид, по-малък тласък за укриване на приходи и за предпочитане на отмора вместо работа. Следователно пропорционалният налог със ставка 10% работи добре. А когато един инструмент работи добре, той няма потребност да бъде поправян.
В предходната ми публикация изследвах някои от причините против пропорционалния налог. Сега ще прегледам още няколко такива. Те са следните: той не се употребява в развитите страни, той е съответен при други условия, налозите в България са ниски. Освен това ще покажа ролята и смисъла на този налог за държавния бюджет, които също поддържат запазването на този вид облагане на персоналните приходи в България.
Аргументите срещу
Плоският налог не се употребява в развитите страни
Това е правилно единствено по себе си. Само че фактът, че тези страни са постигнали високи приходи, не значи, че при тях понастоящем се ползват най-хубавите практики в безусловно всички области. Нещо повече – тези страни са с развити стопански системи, само че използването на високо и прогресивно данъчно облагане в действителност е един от факторите, които способстват растежът там да бъде сдържан и даже невисок през последните десетилетия. В интервалите, когато икономическият напредък е бил висок, в тези страни данъчните ставки са били доста по-ниски и с по-малка разлика в ставките.
Освен това въвеждането на симетричен налог съставлява смяна на философията на облагане и изисква стопански запаси и политическа воля. Първоначално е допустимо приходите да се намалят, което би означавало по-висок бюджетен недостиг или по-малък остатък. При въвеждането му в България в интервал от няколко поредни години се осъществя остатък в бюджета, което разреши преходната година да премине без разтърсвания за фиска. В множеството от развитите страни обаче сега са налице дефицити, които понижават склонността за осъществяване на такива данъчни промени. В устрема си да балансират бюджетите си, те са склонни да усилят данъчната тежест, което способства още повече за закъснение на икономическия напредък.
Бил е съответен при други условия
Няма справедлив аршин, който да удостовери сходно мнение. И преди, и след Световната финансова рецесия нивото на приходите в България има потребност да се приближава по-бързо до междинното за Европейския съюз и за развитите стопански системи. Това се случва най-много посредством повишение на продуктивността – т.е. полагане на повече труд, струпване на капитал посредством вложения, по-висока подготовка на хората и възстановяване на взаимоотношението сред тези фактори посредством нововъведения и технологии.
Ниският и плосък налог оказва помощ това да се случи, защото посредством него по-голяма част от направеното остава за индивида, вместо да бъде преразпределено посредством бюджета. Правото да се черпят плодовете на личния труд и опцията да се избере по какъв метод да се употребява осъщественият приход съставляват средствата за най-ефективно облекчаване на потребностите на обособения човек, без да разчита или постанова някой различен да работи вместо него. По-голямата стопанска независимост е значима и в интервали на напредък, и при спад на стопанската система.
Данъците са ниски и по тази причина приходите не са задоволителни
Има голям брой образци за неефективност на държавните разноски, които водят до незадоволително качество и количество на получаваните обществени услуги. Държавата не се оправя както с главната си функционалност – отбраната на живота и собствеността на жителите, по този начин и с съвсем всички останали. Съпоставката на плащаните налози и получаваните против тях богатства демонстрира, че в действителност в България данъчните ставки са високи. Всъщност нужната смяна е не повишение на налозите, а страната да усъвършенства системите си, тъй че да дава по-високо качество на услугите, в това число отбрана на вътрешния ред и сигурността, обучение, опазване на здравето, обществена протекция и така нататък Това би повишило тласъците за хората да укриват по-малко приходи и да заплащат повече налози при актуалните ставки.
Аргументите „ за “
Пропорционалният налог и държавният бюджет
От позиция на страната също са налице преимущества от използването на невисок и симетричен налог. Тъй като данъчната ставка не се покачва с декларирането на спомагателен лев приход, тласъците за отбягване на данъчно облагане понижават. Това значи, че ограниченията, които държавната администрация би трябвало да подхваща за опазване и увеличение на събираемостта, не стават по-сложни за осъществяване и надлежно не оскъпяват процеса на събиране. Тоест от позиция на разноските за администриране плоският налог има преимущество по отношение на прогресивния.
Освен това в този случай се разчита на по-широка база, т.е. по-голям брой данъкоплатци. Това прави данъчната основа по-слабо променлива при неподходящи условия. Така прогнозирането на приходите става по-лесно, а също така спадът им при рецесия е дребен. Например, през 2009 година, когато Световната финансова рецесия повлия най-силно върху българската стопанска система, данъчните доходи се намаляват с 9% по отношение на миналата година (с съвсем 2 милиарда лева.), до момента в който приходите от налога върху персоналните приходи нарастват с 4% (с съвсем 80 млн. лева.). През 2010 година въздействието на рецесията продължава. Данъчните доходи спадат в допълнение с 5,7% (с 1,16 милиарда лева.), до момента в който спадът при налога върху персоналните приходи е едвам 1% (с 20 млн. лева.). Така посредством въвеждането на симетричен налог от 10% страната съумява да се защищити отчасти от още по-значително намаление на приходите през най-тежките години на рецесията.
Освен това, макар значителното намаление на ставката, значимостта на налога върху персоналните приходи като приходоизточник за бюджета нараства. Преди въвеждането на пропорционалния налог (2007 г.) приносът към общите данъчни доходи е 9,4%, а в предходните години е даже по-нисък. След данъчната промяна само през 2008 година този дял е по-нисък (8,9%), до момента в който цената му през останалите години надвишава 10%, до момента в който през 2017 година към този момент е 11,3%. Приносът за това е както на по-високите номинални приходи в страната, по този начин и на по-малките тласъци за отбягване на облагането, които водят до обявление на по-близки до действителните приходи. Това е знак, че в действителност укриването на налози понижава заради съществуването на симетричен и невисок налог.
Пропорционалният налог върху персоналните приходи би трябвало да се преглежда като детайл от облагането на труда и общата данъчна система.
Облагането на приходите от труд включва и осигуровките – за пенсии, опазване на здравето, безработица, професионално заболяване и трудови злополуки, за общо заболяване и майчинство и така нататък Те се дефинират като % по отношение на осигурителния приход, който през 2018 година варира сред минималния и оптималния предел от надлежно 500 и 2 600 лева месечно. Това значи, че в случай че приходът на човек е в тези граници, ставката по осигуровките е идентична по мярка. Ако обаче приходът е по-нисък от минималния предел, ефикасната ставка по отношение на него става по-висока. Ако приходът е по-висок от оптималния предел, ефикасната ставка по отношение на него е по-ниска. Тъй като с повишаване на осигурителния приход се следи намаление на междинната ставка, то при облагането с осигуровки ставката е регресивна.
Например, при приход от 400 лева осигуровките се пресмятат по отношение на минималния предел от 500 лева и са в размер от 164 лева общо за сметка на шеф и служащ. Това значи, че междинната ставка следователно е 41%. Ако приходът е сред 500 и 2 600 лева в това число, междинната ставка е 32,8%. Например, при 1 100 лева (приблизително колкото е междинната заплата за страната), осигуровките са 360,8 лева, т.е. 32,8%. Ако приходът е 4 000 лева, осигуровките са 852,8 лева, т.е. ставката е 21,3%. Тези образци демонстрират, че фактически осигуровките съставляват регресивно облагане по отношение на размера на прихода. Тоест те са факторът, който дефинира особеното облагане на приходите от труд, а не данъкът върху персоналните приходи.
Облагането на потреблението с налог върху добавената стойност също е съразмерно, защото ставката е идентична за съвсем всички артикули и услуги. Много постоянно неправилно се твърди, че Данък добавена стойност е ретрограден налог. Основата за облагане обаче е потреблението, а не приходът. Ако човек си купи стока с цена 100 лева без включен Данък добавена стойност, той заплаща налог от 20 лева и той съставлява тъкмо 20% от цената без Данък добавена стойност. Данъкът е върху потреблението, т.е. върху изразходването на прихода, а не върху генерирането му. Освен приемането на доход за държавния бюджет, което е главната функционалност на налозите, посредством по-високото облагане на потреблението то се дестимулира за сметка на спестяванията.
Като цяло системата в България е за ниски налози върху персоналните приходи и върху облагата, само че не и осигуровките, до момента в който налозите върху потреблението са високи. Само че, откакто всички останали налози са пропорционални, тогава за какво персоналните приходи би трябвало да се таксуват по-различно? Всъщност за това липсват безапелационни стопански причини. Освен това плоският налог реализира задачите си – предвидимост и напредък на приходите, по-ниски разноски за администриране и вземане предвид, по-малък тласък за укриване на приходи и за предпочитане на отмора вместо работа. Следователно пропорционалният налог със ставка 10% работи добре. А когато един инструмент работи добре, той няма потребност да бъде поправян.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ