Управителят на Българската народна банка и член на Управителния съвет

Управителят на Българската национална банка и член на Управителния съвет на Европейската централна банка Димитър Радев съобщи, че с цел да бъдат нараснали лихвените проценти на ЕЦБ, ще са нужни по-ясни доказателства за резистентност на инфлацията в групата на услугите и мощен напредък на заплатите, както и сигнали, че вътрешният ценови напън не отслабва съгласно упованията.

В изявление за Econostream Радев удостовери, че актуалното равнище на лихвените проценти на ЕЦБ остава уместно, защото е в сходство с политика, която би „ осигурила навременно и стабилно връщане на инфлацията към 2% в средносрочен проект въз основа на наличната информация “. Интервюто е оповестено на формалната страница на Българска народна банка.

За смяна в позицията на паричната политика ще бъде нужна „ ясна и основна смяна в вероятностите за инфлацията “, сподели той.

В посока на стягане, сходна смяна би изисквала доказателства за „ устойчива инфлация “, по-специално в групата на услугите, както и за мощен напредък на заплатите, наред с удостоверение, че вътрешният ценови напън не отслабва съгласно упованията, посочи Радев.

В противоположната посока, съгласно него, смяна в позицията на паричната политика би изисквала „ стабилно и широкообхватно удостоверение, че базисната инфлация трайно се откри под задачата от 2% във всички съществени съставни елементи “.

Инфлационните опасности понастоящем наподобяват по-балансирани, съобщи той, като в същото време акцентира, че несигурността остава нараснала. Възходящите опасности са свързани главно с устойчивостта на инфлацията в групата на услугите, растежа на заплатите и взаимоотношението сред заплатите и маржовете на облага. Низходящите опасности произтичат от по-слаб от упования стопански напредък и по-затегнати финансови условия.

„ На този стадий развиването на инфлацията в групата на услугите има основно значение за цялостната оценка “, добави Радев.

На въпрос дали споделя пазарните упования, че идната стъпка на паричната политика може да бъде повишение на лихвените проценти, той се въздържа от съответен коментар. При следващ въпрос по отношение на опцията за покачване през 2026 година Радев означи, че не би било подходящо да се поема прелиминарен ангажимент за каквато и да е траектория на паричната политика през актуалната година. „ Ако вероятностите за инфлацията се влошат значително, изключително по линия на по-изразена резистентност на инфлацията в групата на услугите и динамичността на заплатите, всички варианти ще би трябвало да останат на масата “, съобщи той. „ Обратно, в случай че процесът на дезинфлация продължи да се уголемява и се вкорени стабилно в главните индикатори, това би насочило политиката в противоположна посока. “

Позовавайки се на оценката си в изявление за Econostream от предишния юли, че ценовият напън, свързан от заплатите и услугите, става „ по-очевиден “, Радев означи, че от този момент възгледът му е „ станал по-нюансиран “, предвид на напредъка на общата инфлация към задачата от 2% и признаците за „ известно намаляване на ценовия напън при някои базисни индикатори “.

„ В същото време инфлацията в групата на услугите остава релативно устойчива, и растежът на заплатите продължава да бъде основен фактор за средносрочните вероятности “, сподели той.

Ключовият въпрос съгласно Радев е дали този напън ще продължи да отслабва, както се чака, или ще се окаже по-устойчив от плануваното.

Радев уточни, че добре ориентиран към локално произвеждане фискален тласък от Германия би подкрепил растежа в еврозоната, като в същото време означи, че инфлационното му влияние ще зависи от дизайна и използването на ограниченията.

„ Мерките, ориентирани към стимулиране на търсенето в браншове с ограничавания в потенциала, биха могли да доведат до инфлационен напън, до момента в който вложенията, които покачват евентуалното ниво на произвеждане, биха били по-слабо инфлационни в по-дългосрочен проект “, съобщи той. „ Във всеки случай забележителна част от въздействието евентуално ще се прояви със забавяне. “

На въпрос за възможни признаци за повишен експорт на евтини китайски артикули към Европа Радев отговори, че всяка оценка би трябвало да бъде подкрепена с данни, в това число за размерите на вноса, цените на стоките и индикаторите за ценова конкуренция.

Ако сходни резултати се материализират, те биха могли да доведат до краткосрочно дезинфлационно влияние върху цените на стоките, сподели той, като акцентира, че инфлацията в услугите и растежът на заплатите ще останат решаващи в средносрочен проект.

„ Ако резултатите от цените на вноса се окажат по-силни или по-устойчиви от предстоящото, те ще бъдат регистрирани в цялостната оценка, само че не биха компенсирали въздействието на главния вътрешен ценови напън “, добави Радев.

Той уточни още, че рисковете за растежа остават низходящи, като основният въпрос е дали възобновяване ще стане по-широкообхватно, като в същото време остане съвместимо с връщането на инфлацията към целевото ниво.

Ако доверието в независимостта на Федералния запас отслабне, вносната инфлация от Съединени американски щати би могла да бъде отчасти обезщетена от по-силно евро, съобщи Радев, като предизвести, че сходни резултати не трябва да се преувеличават.

„ По-силното евро, при равни други условия, би лимитирало вносната инфлация, само че чистият резултат ще зависи от по-широката макрофинансова среда, в това число измененията в рисковите награди, световното търсене и финансовите условия “, заключи той.

Следва цялостният текст на изявлението.

- Преди няколко седмици заявихте, че актуалното ниво на лихвените проценти е уместно и че няма учредения да се чакат основни корекции. Какви развития биха Ви предиздвикали да подкрепите смяна в позицията на паричната политика – нагоре или надолу?

- Продължавам да считам, че настоящото ниво на лихвените проценти е уместно, доколкото е съвместимо с парична политика, която би осигурила навреме и стабилно връщане на инфлацията към 2% в средносрочен проект, въз основа на наличната все още информация. Промяна в позицията на паричната политика би изисквала ясна и основна смяна в вероятностите за инфлацията.

В посока на стягане, това би изисквало доказателства за устойчива инфлация, по-специално в групата на услугите, както и за мощен напредък на заплатите, наред с индикации, че вътрешният ценови напън не отслабва в сходство с макроикономическите прогнози. За разхлабване на паричната политика би било належащо стабилно и широкообхватно удостоверение, че базисната инфлация трайно се открива под задачата от 2% във всички съществени съставни елементи, отразявайки намаляване на натиска върху разноските за произвеждане и по-слабо от предстоящото вътрешно търсене.

- Как оценявате сега салдото на рисковете за инфлацията в средносрочен интервал? Кои от тези опасности съгласно Вас е по-вероятно да се материализират?

- В съпоставяне с по-ранни стадии от процеса на дезинфлация рисковете все още наподобяват по-балансирани, въпреки несигурността да остава нараснала. Рисковете за по-висока инфлация са най-вече с вътрешен темперамент и са свързани главно с устойчивостта на инфлацията в групата на услугите, растежа на заплатите и взаимоотношението сред заплатите и маржовете на облага. Рисковете за по-ниска инфлация са обусловени най-много от опцията за по-слаба от предстоящото икономическа интензивност и от по-затегнати условия за финансиране.

На този стадий развиването на инфлацията в групата на услугите има основно значение за цялостната оценка.

- Съгласен ли сте с пазарните упования, че идващият ход на паричната политика може да бъде покачване на лихвените проценти?

Не бих желал да разясня или да пазя съответни пазарни упования. Решенията ни във връзка с паричната политика се вземат въз основа на постъпващите данни и на аналитичната ни рамка. Лихвените проценти ще бъдат определяни на ниво, съвместимо с обезпечаването на навреме връщане на инфлацията към задачата и нейното задържане там, и ще бъдат поправени, в случай че вероятността за инфлацията се промени значително.

- Някои от Вашите сътрудници намекнаха, че е малко евентуално да бъдат обсъждани покачвания на лихвените проценти тази година. Каква е Вашата позиция за покачвания през 2026 година – може би или никога?

- Не би било подходящо да се поема прелиминарен ангажимент за съответна траектория на паричната политика за 2026 година Ако вероятностите за инфлацията се влошат значително, изключително посредством по-изразена резистентност на инфлацията в групата на услугите и динамичността на заплатите, всички варианти ще би трябвало да останат на масата. Обратно, в случай че дезинфлацията продължи да се уголемява и се вкорени стабилно в главните индикатори, това би насочило политиката в противоположна посока.

Траекторията на паричната политика ще се дефинира от развиването на вероятността за инфлацията и от силата на трансмисионния механизъм на паричната политика.

- Пазарите все по-често поясняват определението на ЕЦБ, че политиката е „ в положително положение “, като сигнал за отвращение за смяна. Съществува ли риск този език да ограничи гъвкавостта на политиката?

- Целта на тази дефиниция е да се подчертае, че въз основа на настоящата информация позицията на паричната политика се прави оценка като съвместима с връщането на инфлацията към задачата от 2.0%. Тя не следва да се пояснява като авансово обвързване с непромяна на паричната политика. Гъвкавостта се резервира посредством нашата „ функционалност на реакция “: в случай че постъпващите данни наложат основна преоценка на вероятността за икономическата интензивност или инфлацията, политиката ще бъде надлежно поправена.

Ясната връзка е от основно значение, като решенията не престават да се вземат от съвещание на съвещание, въз основа на постъпващите оценки за динамичността на инфлацията.

- В изявлението ни предишния юли заявихте, че ценовият напън, произлизащ от заплатите и услугите, е „ явен “. Как се промени Вашата оценка от този момент?

- Оценката ми стана по-нюансирана. Налице е спомагателен прогрес във връзка с доближаването на общата инфлация към задачата, както и известно намаляване на ценовия напън при някои базисни индикатори. В същото време инфлацията в групата на услугите остава релативно устойчива, и растежът на заплатите продължава да бъде значим фактор за средносрочните вероятности.

Ключовият въпрос е дали този напън ще продължи да отслабва в сходство с прогнозите или ще се окаже по-устойчив от предстоящото и ще изисква повече време да отшуми.

- Какво влияние очаквате фискалният тласък в Германия да има върху растежа и инфлацията в еврозоната?

Ако е добре ориентиран към вътрешната стопанска система и има резистентен темперамент, той би следвало да поддържа растежа в еврозоната, в това число по линия на основни вторични резултати към останалите страни. Последиците за инфлацията значително ще зависят от дизайна и метода на използване на ограниченията. Мерките, ориентирани към стимулиране на търсенето в браншове с ограничавания в потенциала, биха могли да доведат до инфлационен напън, до момента в който вложенията, които покачват евентуалното ниво на произвеждане, биха били по-слабо инфлационни в по-дългосрочен проект.

Във всички случаи забележителна част от въздействието евентуално ще се прояви със забавяне.

- Някои от Вашите сътрудници обявиха, че Китай към този момент усилва потока от евтини артикули към Европа. Виждате ли доказателства, че това се случва?

- Съществуват канали, по които сходно развиване би могло да се осъществя, само че оценката следва да бъде твърдо учредена на данните, в това число за размерите на вноса, цените на стоките и индикаторите за ценова конкуренция. Ако сходни резултати се материализират, те биха могли да имат дезинфлационно влияние върху цените на стоките в кратковременен проект.

В същото време тези процеси повдигат по-широки структурни въпроси, които излизат отвън мандата на паричната политика.

- Някои пазарни участници настояват, че ЕЦБ може да подценява дезинфлационния резултат от китайския импорт. Как оценявате този риск?

- Това е риск, който заслужава деликатно наблюдаване. Дезинфлацията, задвижвана от вноса, може да бъде значима за избрани категории артикули, само че не е наложително да прерасне автоматизирано в широкообхватна дезинфлация. В средносрочен проект решаващи остават вътрешните инфлационни процеси, по-специално развитията в групата на услугите, както и растежа на заплатите.

Ако резултатите от цените на вноса се окажат по-силни или по-устойчиви от предстоящото, те ще бъдат регистрирани в цялостната оценка, само че не биха компенсирали въздействието на главния вътрешен ценови напън.

- Как оценявате сега салдото на рисковете за икономическия напредък в средносрочен интервал?

- Рисковете за растежа остават преобладаващо в низходяща посока. Външното търсене остава едва, а резултатите от предишни решения по паричната политика към момента отчасти се предават в стопанската система, като имат ограничаващо въздействие върху изискванията за финансиране и търсенето. В същото време по-ниската инфлация поддържа действителните приходи, пазарите на труд остават релативно устойчиви, а фискалната политика дава известна поддръжка в елементи на еврозоната.

Ключовият въпрос е дали възобновяване на икономическата интензивност ще стане по-широкообхватно, като в същото време остане съвместимо с връщането на инфлацията към целевото ниво.

- До каква степен очаквате предвижданото възобновяване на потреблението да се осъществя?

- Възстановяване на потреблението е евентуално, само че не е автоматизирано. Спадащата инфлация поддържа действителния наличен приход, само че темпът на напредък на потреблението ще зависи от настройките на семействата, положението на пазара на труд и степента, в която осъществената през последните години загуба на покупателна дарба бъде възобновена. Условията за финансиране и склонността към защитни спестявания също ще играят значима роля.

- Как оценявате евентуалните инфлационни последствия от по-слаба самостоятелност на Федералния запас?

- Независимостта на централните банки е от значително значение за ценовата непоклатимост. Усещането за намаляване на тази самостоятелност би могло да увеличи изискваната от пазарните участници награда за инфлационен риск, както и да докара до усилване на волатилността на световните финансови пазари. Косвени резултати за еврозоната биха могли да зародят посредством смяна в световните условия за финансиране, валутните курсове и световното търсене.

От наша страна фокусът остава твърдо върху мандата ни и върху поддържането на ценовата непоклатимост в еврозоната.

- До каква степен свързаната с вносните артикули инфлация би могла да бъде обезщетена от евентуално по-силно евро, в случай че доверието в независимостта на Фед отслабне?

- Движенията на валутния курс могат да имат единствено непълен компенсиращ резултат, само че тяхното влияние не трябва да се надценява. По-силното евро, при равни други условия, би лимитирало вносната инфлация, само че чистият резултат ще зависи от по-широката макрофинансова среда, в това число измененията в рисковите награди, световното търсене и финансовите условия.

В последна сметка динамичността на инфлацията в кратковременен интервал ще се дефинира от силата на вътрешното търсене, изискванията за финансиране и натиска върху разноските за произвеждане.