Светите братя Кирил и Методий са плавали покрай нашия бряг в Черно море
Досега не са известни обстоятелства и условия, които да опонират на хипотезата за черноморското корабоплаване на Светите братя край нашия бряг
По кой път са минали Светите братя Кирил и Методий за тяхната задача при хазарите в Крим в късната есен на 860 година?! Дали черноморското им корабоплаване е било около нашия бряг и дали са стъпвали на днешната българска земя? Отговори на тези въпроси дава със своя догадка варненският инженер-корабостроител Цветан Димитров. Неговият отчет „ Черноморското корабоплаване на Св. Св.Кирил и Методий “ с дромон и тяхното посещение в Созопол, Поморие, Несебър и Варна “ беше включен в провелата се неотдавна научна конференция „ Културното завещание на Варна “ на Съюза на учените в морския град.
Да търси отговор на въпросите инж. Цветан Димитров е бил предизвикан от четене на житието на светите равноапостолни Кирил и Методий, учители и просветители славянобългарски, тази година на връх празника на славянската книжовност пред храма „ Св. Николай Чудотворец „ от отец Василий Шаган. В него се споделя по какъв начин византийският император Михаил III е повикал Константин Философ в двореца в Константинопол и му заповядал да се приготви за задачата при хазарите в Крим, на които да им обясни учението за Св. Троица, защото „ никой различен не може да извърши това, както би трябвало “. Константин Кирил Философ незабавно изразил подготвеност да отиде за тази работа- „ пеш и необут, без всичко това, което Бог е споделил на учениците Си да носят “, само че императорът го отпратил със своята царска помощ, почести и снизхождение.
Оттам нататък житието ни придвижва напряко в Херсонес, византийската колония на Крим. Как е стигнал до там от Константинопол-по суша или море, още веднъж житието дава отговор: “ Като се качи на транспортен съд, Константин пое пътя към Хазарската земя, сред Меотийското езеро/Азовско море/ и Каспийската врата на Кавказките планини/ при аланите/… “.
Няма по какъв начин по суша формалната дипломатическа задача да е прекосила България в това размирно време, с която единствено преди 5 години тогава Византия е водила война, счита варненският откривател. Но империята си е върнала своите морски бази -колонии по западното черноморско крайбрежие като Анхиало, Месембрия и Одесос. Според хипотезата на инж. Цветан Димитров императорът е дал на Светите братя огромен бърз и внушителен за времето си кораб-бегач /дромон/, с който да плават през Черно море. Той е и най-типичният византийски транспортен съд с два реда гребци по 20 индивида. Предполага се, че дромонът с посланиците е избрал по-гостоприемния и по-безопасен път около западния бряг на Понт Ексвинос и е минал и спирал за отмора и почивка на брега на тогавашните византийски колонии Аполония/Созопол/, Анхиало/ Поморие/, Месембрия/Несебър/, Одесос/Варна/, Томис/Констанца/ до Херсонес/Севастопол/. Корабът е плавал в края на септември, против течение и срещуположен вятър, гребците се изморявали, екипажът е трябвало да отмаря, а и да зарежда храна и вода на борда, споделя инж.Димитров.
Според него преходът е траел от една до две седмици. Основен справочник на всеки византийски капитан е периплоят- “Periplous Efxeinou Pontou „ или „ Плаването в Черно море “, формиран не по-рано от първата половина на VI в., отнасящ се извънредно за навигацията в Черно море. “ Няма подозрение, че в 860 година опитният византийски капитан на дромона е разполагал с подобен справочник периплой и е взел мъдрото решение да плава около западния черноморски бряг за Крим, а не е поел авантюристичния курс косо към Крим “, показва в проучването си инж. Димитров.
Той е безапелационен, че видните византийски пратеници и мореплаватели са плавали денем, а нощем са търсили леговище за молебствия и сън във военноморските бази Аполония, Анхиало, Месембрия, Одесос, Томис. Варненецът отхвърля разновидността корабът със Светите братя да е тръгнал назад на часовниковата стрелка около източното крайбрежие и Грузия на път за Крим, тъй като съгласно свидетелствата той се връща в Константинопол по този маршрут.
Така че дромонът с византийските пратеници на отиване и на връщане е направил една цялостна обиколка на Черно море по посока на часовниковата стрелка. Този маршрут се удостоверява от някои характерни особености на византийската навигация в Черно море, в което мореплаването е в месеците от април до края на октомври, а по-късно влизат рестриктивните мерки и нормалната възбрана “mare clausum “. Византийските капитани са знаели от периплоя, че постоянно могат да намерят безшумно леговище във Варненския залив по време на стихия. Първата част на задачата на Св. Св.Кирил и Методий около западния черноморски бряг е завършила преди да настъпи зимата на 860-861 година, т.е. преди морето да се затвори за мореплаване.
Досега не са открити артефакти като доказателство за евентуално посещаване на славянските братя в нашите черноморски градове, които са на един дневен гребен преход разстояние между тях. Аз и няма по какъв начин да открия подпечатани командировъчни за техен престой тук, майтапи се инж. Димитров.
Но е безапелационен, че до момента не са известни обстоятелства и условия, които да опонират на хипотезата му за черноморското корабоплаване на Светите братя край нашия бряг. С отчета си е срещнал известния историк проф. Божидар Димитров, както и шефа на Регионалния исторически музей във Варна проф. Валентин Плетньов.
Надеждата му е и кметовете на българските градове да повярват в хипотезата, че Кирил и Методий са слизали на нашите пристанища и са отправяли молитвите си в ранновизантийските храмове от този интервал. Варненецът дава за образец вярващите, които знаят, че по тези земи е идвал Св. Андрей Първозвани и в Румъния са създали скална черква и пещера, в която бил отседнал по време на своята проповед в региона Южна Скития, без нито един факт, че тъкмо в нея е бил.
Инж. Цветан Димитров е работил в корабостроенето в Германия, Сингапур, в Индонезия-на самоповдигаща се платформа за рандеман на петрол и газ, както и във варненския КРЗ “Одесос “. Известен изобратател е, рационализатор, а в последно време и странник. На борда на „ Роял Хелена “ взе участие в миналогодишната интернационална регата „ Тол Шипс “ по маршрута, който покрива частично този на византийския дромон-Варна-Констанца-Новоросийск-Сочи-Варна.
По кой път са минали Светите братя Кирил и Методий за тяхната задача при хазарите в Крим в късната есен на 860 година?! Дали черноморското им корабоплаване е било около нашия бряг и дали са стъпвали на днешната българска земя? Отговори на тези въпроси дава със своя догадка варненският инженер-корабостроител Цветан Димитров. Неговият отчет „ Черноморското корабоплаване на Св. Св.Кирил и Методий “ с дромон и тяхното посещение в Созопол, Поморие, Несебър и Варна “ беше включен в провелата се неотдавна научна конференция „ Културното завещание на Варна “ на Съюза на учените в морския град.
Да търси отговор на въпросите инж. Цветан Димитров е бил предизвикан от четене на житието на светите равноапостолни Кирил и Методий, учители и просветители славянобългарски, тази година на връх празника на славянската книжовност пред храма „ Св. Николай Чудотворец „ от отец Василий Шаган. В него се споделя по какъв начин византийският император Михаил III е повикал Константин Философ в двореца в Константинопол и му заповядал да се приготви за задачата при хазарите в Крим, на които да им обясни учението за Св. Троица, защото „ никой различен не може да извърши това, както би трябвало “. Константин Кирил Философ незабавно изразил подготвеност да отиде за тази работа- „ пеш и необут, без всичко това, което Бог е споделил на учениците Си да носят “, само че императорът го отпратил със своята царска помощ, почести и снизхождение.
Оттам нататък житието ни придвижва напряко в Херсонес, византийската колония на Крим. Как е стигнал до там от Константинопол-по суша или море, още веднъж житието дава отговор: “ Като се качи на транспортен съд, Константин пое пътя към Хазарската земя, сред Меотийското езеро/Азовско море/ и Каспийската врата на Кавказките планини/ при аланите/… “.
Няма по какъв начин по суша формалната дипломатическа задача да е прекосила България в това размирно време, с която единствено преди 5 години тогава Византия е водила война, счита варненският откривател. Но империята си е върнала своите морски бази -колонии по западното черноморско крайбрежие като Анхиало, Месембрия и Одесос. Според хипотезата на инж. Цветан Димитров императорът е дал на Светите братя огромен бърз и внушителен за времето си кораб-бегач /дромон/, с който да плават през Черно море. Той е и най-типичният византийски транспортен съд с два реда гребци по 20 индивида. Предполага се, че дромонът с посланиците е избрал по-гостоприемния и по-безопасен път около западния бряг на Понт Ексвинос и е минал и спирал за отмора и почивка на брега на тогавашните византийски колонии Аполония/Созопол/, Анхиало/ Поморие/, Месембрия/Несебър/, Одесос/Варна/, Томис/Констанца/ до Херсонес/Севастопол/. Корабът е плавал в края на септември, против течение и срещуположен вятър, гребците се изморявали, екипажът е трябвало да отмаря, а и да зарежда храна и вода на борда, споделя инж.Димитров.
Според него преходът е траел от една до две седмици. Основен справочник на всеки византийски капитан е периплоят- “Periplous Efxeinou Pontou „ или „ Плаването в Черно море “, формиран не по-рано от първата половина на VI в., отнасящ се извънредно за навигацията в Черно море. “ Няма подозрение, че в 860 година опитният византийски капитан на дромона е разполагал с подобен справочник периплой и е взел мъдрото решение да плава около западния черноморски бряг за Крим, а не е поел авантюристичния курс косо към Крим “, показва в проучването си инж. Димитров.
Той е безапелационен, че видните византийски пратеници и мореплаватели са плавали денем, а нощем са търсили леговище за молебствия и сън във военноморските бази Аполония, Анхиало, Месембрия, Одесос, Томис. Варненецът отхвърля разновидността корабът със Светите братя да е тръгнал назад на часовниковата стрелка около източното крайбрежие и Грузия на път за Крим, тъй като съгласно свидетелствата той се връща в Константинопол по този маршрут.
Така че дромонът с византийските пратеници на отиване и на връщане е направил една цялостна обиколка на Черно море по посока на часовниковата стрелка. Този маршрут се удостоверява от някои характерни особености на византийската навигация в Черно море, в което мореплаването е в месеците от април до края на октомври, а по-късно влизат рестриктивните мерки и нормалната възбрана “mare clausum “. Византийските капитани са знаели от периплоя, че постоянно могат да намерят безшумно леговище във Варненския залив по време на стихия. Първата част на задачата на Св. Св.Кирил и Методий около западния черноморски бряг е завършила преди да настъпи зимата на 860-861 година, т.е. преди морето да се затвори за мореплаване.
Досега не са открити артефакти като доказателство за евентуално посещаване на славянските братя в нашите черноморски градове, които са на един дневен гребен преход разстояние между тях. Аз и няма по какъв начин да открия подпечатани командировъчни за техен престой тук, майтапи се инж. Димитров.
Но е безапелационен, че до момента не са известни обстоятелства и условия, които да опонират на хипотезата му за черноморското корабоплаване на Светите братя край нашия бряг. С отчета си е срещнал известния историк проф. Божидар Димитров, както и шефа на Регионалния исторически музей във Варна проф. Валентин Плетньов.
Надеждата му е и кметовете на българските градове да повярват в хипотезата, че Кирил и Методий са слизали на нашите пристанища и са отправяли молитвите си в ранновизантийските храмове от този интервал. Варненецът дава за образец вярващите, които знаят, че по тези земи е идвал Св. Андрей Първозвани и в Румъния са създали скална черква и пещера, в която бил отседнал по време на своята проповед в региона Южна Скития, без нито един факт, че тъкмо в нея е бил.
Инж. Цветан Димитров е работил в корабостроенето в Германия, Сингапур, в Индонезия-на самоповдигаща се платформа за рандеман на петрол и газ, както и във варненския КРЗ “Одесос “. Известен изобратател е, рационализатор, а в последно време и странник. На борда на „ Роял Хелена “ взе участие в миналогодишната интернационална регата „ Тол Шипс “ по маршрута, който покрива частично този на византийския дромон-Варна-Констанца-Новоросийск-Сочи-Варна.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ