"Една провинциална болница": да усетиш какво е да спашиш човешки живот
Досега не бях осъзнавал какъв брой доста труд отива, с цел да спасиш един човешки живот ". Това възклива сътрудник на режисьора Илиян Метев, когато за първи път вижда документалния филм " Една провинциална болница " (къде да го гледате - вижте в края на текста). Той връща феновете към пандемията от COVID-19 и демонстрира по какъв начин тя се отразява на болничното заведение в Кюстендил. Продукцията е дело на трима режисьори - Илиян Метев, Иван Чертов и Златина Тенева.
Заедно ги събира концепцията да се направи нещо бързо и свястно, което би могло да повлияе на хората. Илиян има един филм на здравна тема зад тила си - " Последната кола за спешна помощ на София ", който наблюдава работния ден на парамедиците. Заедно със Златина вършат изследвания за следващ медицински филм, само че в това време обстановката с ковид в България се утежнява.
Много хора имат вяра, че има вирус, само че и доста се съмняват. Това ги предизвика да създадат филм, в който да покажат какво се случва в една болница по време на пандемията. Пробват в разнообразни лечебни заведения и най-после се стопират на болничното заведение в Кюстендил: " На всички места одобриха концепцията, само че шефът на болничното заведение в Кюстендил - доктор Александър Величков, като че ли най-лично одобри нещата ", споделя Златина Тенева.
Да снимаш на терен и да режисираш от отдалеченост
Иван Чертов и Златина Тенева отиват там с концепцията, че ще снимат две седмици или месец, само че прекарват там от ноември 2020 до ноември 2021 година Имат общо 70 снимачни дни. Според Чертов първичната концепция е била да създадат нещо по-импулсивно, само че с течение на времето са осъзнали, че има смисъл да отделят повече време.
Това е естеството на подобен вид материя като документалното кино - то е нещо, което се трансформира пред теб и е живо, случва се, а на самият теб ти става по-интересно, когато се захванеш повече и повече.
Иван Чертов, режисьор
Златина Тенева с усмивка си спомня занимателен миг от снимачния развой: " Влизаме в стаята на лекарите за отмора. Една от медицинските сестри, която беше там, сподели: вземете по един стол за гостите. Другата дава отговор: гостите са тези, които си потеглят, а тези тук остават ".
Докато двамата снимат в болничното заведение в България, Илиян Метев прекарва локдауна в Англия, където преподава. Те му изпращат готовите материали и той режисира отдалечено.
" Ние нямахме физическо време да гледаме снимания материал и да го осмисляме. Всъщност това е забавната колаборация на този план. Голям % от хората нормално снимат и по-късно примерно година не желаят да си видят материала, до момента в който при нас нещата се случиха относително по-бързо, тъй като ние снимахме, а Илиян гледаше ", изяснява процеса Иван Чертов.
Метев споделя, че защото към този момент е правил филм на здравна тема, нищо от фрагментите не му е било непознато - от хумора на лекари и пациенти досега, в който хората си изпускат нервите. Води и доста диалози с сътрудниците си - в случай че се случи нещо тежко, по какъв начин да го снимат през това, че нищо не е непременно и в случай че се усещат изтощени, по-добре да пресечен фотосите. Колкото до разликата сред Англия и България, режисьорът разяснява, че нещата, които са се случвали в лечебните заведения, на някакво равнище са били трагични на всички места.
© Иван Дончев
Продуцентът на кино лентата Мартичка Божилова.
Пътят към доверието на пациентите и доброволчеството
През болничното заведение минават доста пациенти, които съумяват да снимат: " Повечето бяха доста отворени към това, което вършим. Мисля, че това се дължеше на тяхното персонално възприятие на признателност. Пациентите значително оценяваха това какъв брой доста грижи се поставят за тях и какъв брой самостоятелно медиците успяваха да преглеждат всеки един случай. Приемаха ни с отворени прегръдки и бяхме някво нашарване за тях ", споделя Златина Тенева.
Едни от сложните неща за нея и Иван Чертов са били построяването на доверие и салдото сред това да снимат и да не пречат на работния развой: " Отне ни време постопенно да се срещнем с пространството. Ние трябваше хем да сме там, където се случва нещо, хем да не пречим. Това беше доста основен миг, тъй като работата на хората там въпреки всичко е да избавят човешки животи, а ние не искахме да заставаме на пътя на който и да било, а тъкмо противоположното. От друга страна, успявахме да се срещаме в по-голяма дълбочина с характерите на хората, които са там, съответно на медиците, тъй като пациентите се сменяха малко или доста на две седмици. Имахме опцията да забележим повече нюанси от тях и да минем може би една крачка оттатък чисто професионалните им взаимоотношения, тъй че те да покажат малко повече от себе си ", изяснява още за процеса режисьорката.
Метев добавя, че когато хората са с маски и облечени като че ли със скафандри, е доста по-трудно да се свържеш с тях. Целенасочено са търсели моменти, където се виждат лицата, с цел да виждат разнообразни изражения.
Стоенето в болничното заведение прелива в доброволчество за Иван Чертов и Златина Тенева. Тя споделя, че са пълнили с вода ротаметрите, откъдето минава кислородът; пренасяли са багажи, които родственици носят на своите близки; помагали са и на санитарите със промяната на чаршафите.
Етикетът " доброволец " е някакво необичайно нещо, тъй като бидейки там, ние сме дружно с едни хора, които имат потребност от поддръжка. Не може да застанем и да чакаме безусловно нещо да се случи, с цел да го заснемем, да се възползваме, без да вършим нищо друго. Това е най-човешкото нещо. Постепенно се учехме какво и по какъв начин се прави. Хората имаха потребност от подпомагане.
Иван Чертов, режисьр
Какво остава отвън кино лентата
По време на престоя си в лечебното заведение снимат доста пациенти, само че част от тях остават отвън финалния вид на кино лентата. Илиян Метев сподели, че в последна сметка са желали да има баланс сред сериозното и занимателното, тъй като филмът отразява действителността.
" Важен е салдото в детайлите. Целта беше да е правдиво, сложно и богато прекарването. Не е имало страст, която целеустремено сме си споделили, че не желаеме да влезе във кино лентата. Усещали сме, че някои неща като страст се повтарят и по такива съображения сме ги изключвали. Освен това искахме феновете да имат чувството, че наблюдават събдите на няколко герои. Относно монтажа, искахме хем да има задоволително пациенти и да се усеща, че има разнообразни хора с техните прекарвания, само че въпреки това, на искахме да е прекомерно разпръснато. Надявам се, че сме намерили меродавен баланс ", разяснява Илиян Метев.
Различните послания на " Една провинциална болница "
Усилията и трудът на лекарите са основна част от посланието на кино лентата съгласно него. Целта е и да усетиш самичък със сетивата си какво е това да спасиш човешки живот: " Във кино лентата има нюанси и на доста други неща: за страховете на хората, очакванията, живота и гибелта. Не сме си казвали, че желаеме филмът да е това, то просто по този начин стана ".
Според Иван Чертов посланието е мъчно за дефиниране, тъй като е въпрос на интерпретация и позиция, само че сигурно една от задачите им е била да предизвикат по-задълбочен взор.
Не е било цел да променим нечие политическо разбиране да вземем за пример или да кажем на хората, че би трябвало да мислят по избран метод. Филмът е нещо като прозорец, през който се надяваме хората да видят нещо друго, да преживеят нещо ново, само че всеки има свободата да стигне до своя извод.
Илиян Метев, режисьор
© Иван Дончев
Част от лекарите и пациентите, които вземат участие във кино лентата.
Как медиците одобряват кино лентата
Самите лекари също са имали огромен интерес към кино лентата: " Срещахме медици на втория-третия месец, които питаха по кое време ще бъде подготвен филмът. Те желаеха хората да видят какво се случва. Това може би беше разследване от някаква безредна отмалялост, генерирана от доста време, тъй като цялата система в болничното заведение се беше трансформирала поради тази обстановка. Те работеха действително в изключителни условия и бяха на ръба на силите си ", споделя Иван Чертов.
Златина Тенева добавя, че екипът е правил специфични закрити прожекции за лекари и те доста са харесали кино лентата: " След една от прожекциите, една от сестрите в реанимацията сподели: ей, през какво сме минали. В този смисъл, филмът дава пространство човек да се види в профил ".
Каузите не престават
" Една провинциална болница " е филм, изработен с идея, която не завършва с премиерата на кино лентата. В Световния ден на здравето (7 април) екипът провежда прожекции в цялата страна, които можете да видите в края на публикацията.
Чрез прожекциите създателите на кино лентата желаят да изразят своята признателност към медиците и провеждат частична акция за набиране на средства от продажбата на билетите. Със събраните средства ще бъдат закупени електрокардиограф и инхалатори за отделението по пулмология в болничното заведение в Кюстендил. Така те дават късмет на хората, които гледат кино лентата, също да оказват помощ.
© София Филм Фест
Кадър от кино лентата " Една провинциална болница ".
На 7 април, Световен ден на здравето, филмът ще бъде по кината в цялата страна.
София: кино " Влайкова ", 18:00 ч.
София: Дом на киното, 16:00 ч.
София: Arena The Mall, 15:10 ч.
София: Arena Deluxe Bulgaria Mall, 15:15 ч.
Пловдив: Lucky Дом на киното, 18:30 ч.
Пловдив: Arena Mall Markovo Tepe, 15:10 ч.
Варна: Фестивален и конгресен център, 18:00 ч.
Варна: Арена Гранд Мол, 15:40 ч.
Варна: Арена Мол Варна, 16.30 ч.
Бургас: Културен дом НХК, 16:00 ч.
Благоевград: Кино Cinemax, 14:15 ч.
Плевен: Arena Mall Panorama, 16:30 ч.
Ловеч: Кино Космос, 18:00 ч.
Ботевград: кино Форум, 18.15 ч.
Шумен: кино Арабелла, 18:30 ч.
Силистра: Латона Синема, 18:30 ч.
Казанлък: Латона Синема, 18:30 ч.
Свищов: Латона Синема, 18:30 ч.
Разград: кино Арабелла, 18:30 ч.
Горна Оряховица: Латона Синема, 18:30 ч.
Попово: Латона Синема, 18:30 ч.
Монтана: Кино 77, 19:00 ч.
Кюстендил: Кино в театъра, 20:50 ч.
Предстоят още две срещи с екипа в София - на 11 април (вторник) от 18.00 ч. в кино " Одеон " и на 13 април (четвъртък) от 19.00 ч. в Дома на киното.
Заедно ги събира концепцията да се направи нещо бързо и свястно, което би могло да повлияе на хората. Илиян има един филм на здравна тема зад тила си - " Последната кола за спешна помощ на София ", който наблюдава работния ден на парамедиците. Заедно със Златина вършат изследвания за следващ медицински филм, само че в това време обстановката с ковид в България се утежнява.
Много хора имат вяра, че има вирус, само че и доста се съмняват. Това ги предизвика да създадат филм, в който да покажат какво се случва в една болница по време на пандемията. Пробват в разнообразни лечебни заведения и най-после се стопират на болничното заведение в Кюстендил: " На всички места одобриха концепцията, само че шефът на болничното заведение в Кюстендил - доктор Александър Величков, като че ли най-лично одобри нещата ", споделя Златина Тенева.
Да снимаш на терен и да режисираш от отдалеченост
Иван Чертов и Златина Тенева отиват там с концепцията, че ще снимат две седмици или месец, само че прекарват там от ноември 2020 до ноември 2021 година Имат общо 70 снимачни дни. Според Чертов първичната концепция е била да създадат нещо по-импулсивно, само че с течение на времето са осъзнали, че има смисъл да отделят повече време.
Това е естеството на подобен вид материя като документалното кино - то е нещо, което се трансформира пред теб и е живо, случва се, а на самият теб ти става по-интересно, когато се захванеш повече и повече.
Иван Чертов, режисьор
Златина Тенева с усмивка си спомня занимателен миг от снимачния развой: " Влизаме в стаята на лекарите за отмора. Една от медицинските сестри, която беше там, сподели: вземете по един стол за гостите. Другата дава отговор: гостите са тези, които си потеглят, а тези тук остават ".
Докато двамата снимат в болничното заведение в България, Илиян Метев прекарва локдауна в Англия, където преподава. Те му изпращат готовите материали и той режисира отдалечено.
" Ние нямахме физическо време да гледаме снимания материал и да го осмисляме. Всъщност това е забавната колаборация на този план. Голям % от хората нормално снимат и по-късно примерно година не желаят да си видят материала, до момента в който при нас нещата се случиха относително по-бързо, тъй като ние снимахме, а Илиян гледаше ", изяснява процеса Иван Чертов.
Метев споделя, че защото към този момент е правил филм на здравна тема, нищо от фрагментите не му е било непознато - от хумора на лекари и пациенти досега, в който хората си изпускат нервите. Води и доста диалози с сътрудниците си - в случай че се случи нещо тежко, по какъв начин да го снимат през това, че нищо не е непременно и в случай че се усещат изтощени, по-добре да пресечен фотосите. Колкото до разликата сред Англия и България, режисьорът разяснява, че нещата, които са се случвали в лечебните заведения, на някакво равнище са били трагични на всички места.
© Иван Дончев
Продуцентът на кино лентата Мартичка Божилова.
Пътят към доверието на пациентите и доброволчеството
През болничното заведение минават доста пациенти, които съумяват да снимат: " Повечето бяха доста отворени към това, което вършим. Мисля, че това се дължеше на тяхното персонално възприятие на признателност. Пациентите значително оценяваха това какъв брой доста грижи се поставят за тях и какъв брой самостоятелно медиците успяваха да преглеждат всеки един случай. Приемаха ни с отворени прегръдки и бяхме някво нашарване за тях ", споделя Златина Тенева.
Едни от сложните неща за нея и Иван Чертов са били построяването на доверие и салдото сред това да снимат и да не пречат на работния развой: " Отне ни време постопенно да се срещнем с пространството. Ние трябваше хем да сме там, където се случва нещо, хем да не пречим. Това беше доста основен миг, тъй като работата на хората там въпреки всичко е да избавят човешки животи, а ние не искахме да заставаме на пътя на който и да било, а тъкмо противоположното. От друга страна, успявахме да се срещаме в по-голяма дълбочина с характерите на хората, които са там, съответно на медиците, тъй като пациентите се сменяха малко или доста на две седмици. Имахме опцията да забележим повече нюанси от тях и да минем може би една крачка оттатък чисто професионалните им взаимоотношения, тъй че те да покажат малко повече от себе си ", изяснява още за процеса режисьорката.
Метев добавя, че когато хората са с маски и облечени като че ли със скафандри, е доста по-трудно да се свържеш с тях. Целенасочено са търсели моменти, където се виждат лицата, с цел да виждат разнообразни изражения.
Стоенето в болничното заведение прелива в доброволчество за Иван Чертов и Златина Тенева. Тя споделя, че са пълнили с вода ротаметрите, откъдето минава кислородът; пренасяли са багажи, които родственици носят на своите близки; помагали са и на санитарите със промяната на чаршафите.
Етикетът " доброволец " е някакво необичайно нещо, тъй като бидейки там, ние сме дружно с едни хора, които имат потребност от поддръжка. Не може да застанем и да чакаме безусловно нещо да се случи, с цел да го заснемем, да се възползваме, без да вършим нищо друго. Това е най-човешкото нещо. Постепенно се учехме какво и по какъв начин се прави. Хората имаха потребност от подпомагане.
Иван Чертов, режисьр
Какво остава отвън кино лентата
По време на престоя си в лечебното заведение снимат доста пациенти, само че част от тях остават отвън финалния вид на кино лентата. Илиян Метев сподели, че в последна сметка са желали да има баланс сред сериозното и занимателното, тъй като филмът отразява действителността.
" Важен е салдото в детайлите. Целта беше да е правдиво, сложно и богато прекарването. Не е имало страст, която целеустремено сме си споделили, че не желаеме да влезе във кино лентата. Усещали сме, че някои неща като страст се повтарят и по такива съображения сме ги изключвали. Освен това искахме феновете да имат чувството, че наблюдават събдите на няколко герои. Относно монтажа, искахме хем да има задоволително пациенти и да се усеща, че има разнообразни хора с техните прекарвания, само че въпреки това, на искахме да е прекомерно разпръснато. Надявам се, че сме намерили меродавен баланс ", разяснява Илиян Метев.
Различните послания на " Една провинциална болница "
Усилията и трудът на лекарите са основна част от посланието на кино лентата съгласно него. Целта е и да усетиш самичък със сетивата си какво е това да спасиш човешки живот: " Във кино лентата има нюанси и на доста други неща: за страховете на хората, очакванията, живота и гибелта. Не сме си казвали, че желаеме филмът да е това, то просто по този начин стана ".
Според Иван Чертов посланието е мъчно за дефиниране, тъй като е въпрос на интерпретация и позиция, само че сигурно една от задачите им е била да предизвикат по-задълбочен взор.
Не е било цел да променим нечие политическо разбиране да вземем за пример или да кажем на хората, че би трябвало да мислят по избран метод. Филмът е нещо като прозорец, през който се надяваме хората да видят нещо друго, да преживеят нещо ново, само че всеки има свободата да стигне до своя извод.
Илиян Метев, режисьор
© Иван Дончев
Част от лекарите и пациентите, които вземат участие във кино лентата.
Как медиците одобряват кино лентата
Самите лекари също са имали огромен интерес към кино лентата: " Срещахме медици на втория-третия месец, които питаха по кое време ще бъде подготвен филмът. Те желаеха хората да видят какво се случва. Това може би беше разследване от някаква безредна отмалялост, генерирана от доста време, тъй като цялата система в болничното заведение се беше трансформирала поради тази обстановка. Те работеха действително в изключителни условия и бяха на ръба на силите си ", споделя Иван Чертов.
Златина Тенева добавя, че екипът е правил специфични закрити прожекции за лекари и те доста са харесали кино лентата: " След една от прожекциите, една от сестрите в реанимацията сподели: ей, през какво сме минали. В този смисъл, филмът дава пространство човек да се види в профил ".
Каузите не престават
" Една провинциална болница " е филм, изработен с идея, която не завършва с премиерата на кино лентата. В Световния ден на здравето (7 април) екипът провежда прожекции в цялата страна, които можете да видите в края на публикацията.
Чрез прожекциите създателите на кино лентата желаят да изразят своята признателност към медиците и провеждат частична акция за набиране на средства от продажбата на билетите. Със събраните средства ще бъдат закупени електрокардиограф и инхалатори за отделението по пулмология в болничното заведение в Кюстендил. Така те дават късмет на хората, които гледат кино лентата, също да оказват помощ.
© София Филм Фест
Кадър от кино лентата " Една провинциална болница ".
На 7 април, Световен ден на здравето, филмът ще бъде по кината в цялата страна.
София: кино " Влайкова ", 18:00 ч.
София: Дом на киното, 16:00 ч.
София: Arena The Mall, 15:10 ч.
София: Arena Deluxe Bulgaria Mall, 15:15 ч.
Пловдив: Lucky Дом на киното, 18:30 ч.
Пловдив: Arena Mall Markovo Tepe, 15:10 ч.
Варна: Фестивален и конгресен център, 18:00 ч.
Варна: Арена Гранд Мол, 15:40 ч.
Варна: Арена Мол Варна, 16.30 ч.
Бургас: Културен дом НХК, 16:00 ч.
Благоевград: Кино Cinemax, 14:15 ч.
Плевен: Arena Mall Panorama, 16:30 ч.
Ловеч: Кино Космос, 18:00 ч.
Ботевград: кино Форум, 18.15 ч.
Шумен: кино Арабелла, 18:30 ч.
Силистра: Латона Синема, 18:30 ч.
Казанлък: Латона Синема, 18:30 ч.
Свищов: Латона Синема, 18:30 ч.
Разград: кино Арабелла, 18:30 ч.
Горна Оряховица: Латона Синема, 18:30 ч.
Попово: Латона Синема, 18:30 ч.
Монтана: Кино 77, 19:00 ч.
Кюстендил: Кино в театъра, 20:50 ч.
Предстоят още две срещи с екипа в София - на 11 април (вторник) от 18.00 ч. в кино " Одеон " и на 13 април (четвъртък) от 19.00 ч. в Дома на киното.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ