Единствен Бог може да управлява без да съществува ~ Шарл БОДЛЕР
„ ДОСАДАТА! В окото хашишът гложди сладко
и през дима бесило стърчи като призрачен сън.
И ти си непосредствен с нея – с изтънчената гад, –
читателю прикрехнат, мой двойнико, мой братко! ”
От „ Към читателя ”, Au Lecteur, 1857
(Portrait of Charles Baudelaire, 1848 -1849 ~ Gustave Courbet)
Париж, Париж, палач и татко на моите очаквания тиховейни...
Какво е изкуството? Проституция!
Има единствено три същества, почтени за почит – свещеникът, боецът и поетът. Да знаеш, да убиваш, да създаваш.
От утробата на изкуството е родена рецензията.
Всеки здрав човек може да изкара два дни без храна. Но не и без лирика.
Светът се върти към неразбирателството.
Любовницата е бутилка с вино, брачната половинка е бутилка от вино.
Харесва ми Вагнер, само че моят вид музика е звукът от котка, провисена за опашката през прозореца, опитваща се да се хване за стъклото с нокти.
Винаги съм се чудел на това, че на дамите е разрешено да влизат в църквата. За какво могат те да приказват с Бога?
Животът е болница, в която всеки пациент мечтае да се реалокира на друго легло.
Всичко хубаво и благородно е дело на разсъдъка и логиката.
Жената е покана за благополучие.
И мъдрите, и пройдохите мислят за удоволствието и всеки тича към определеното от него кътче, с цел да изпие чашата на забравата.
Гениалността не е нищо друго, с изключение на наново уловена младост.
Тъй като въображението е основало света, заслужено е да го ръководи.
Малцина имат право да царуват, тъй като малко на брой са обладани от огромна пристрастеност. А защото през днешния ден всеки желае да цари, никой не умее да ръководи себе си. “
Танцът разкрива всичко мистериозно, прикрито в музиката. Танцът е лирика с ръце и крайници.
Всички сме родени, белязани от злото.
Всеки, който знае по какъв начин да забавлява, има правото да приказва за себе си.
Франция не е поетична. Тя даже усеща когнитивния смут на поезията. Сред създателите, които употребяват стихове, тя постоянно избира най-прозаичните.
Свещеникът е извънреден човек, тъй като той кара тълпата да има вяра в шокиращи неща.
Откъдето и да идваш – Рая или Ада – какво значение има, о, хубост!.
Душата на виното
Щом падне здрач, душата на виното запява:
– Човеко, чуй – за тебе, о, братко изтерзан,
от светлина и любов изливам аз възхвала,
щом восъкът ме пусне от своя стъклен плен.
Знам какъв брой пот и слънце парливо се е ляло
на хълма гол, опален от летния пожар –
да се родя, да вдъхнат душа и в мойто тяло;
само че аз не съм пакостник, неблагодарна гад,
една е мойта наслада – да падам, да буйствувам
в гърлата на мъжете, измъчени от труд,
за мен гръдта им гроб е, само че по е сладко в нея,
в сравнение с в зимника измежду мухъл, мрак и мраз.
Не чуваш ли в неделя по какъв начин всичко тук ме слави,
вярата по какъв начин пее и в моите гърди?
На масата с навити до лактите ръкави,
и ти ще ме възхвалиш, по-весел от преди:
В очите на жена ти отново наслада ще засвети,
ще влея кръв и сили и на сина ти бледен,
за него – тоя нежен герой с безчет несрети –
ще бъда като масло за мишци на спортист.
Амброзия ще бъда за твойта безконечна жадност,
аз – зърното в дланта на Сеяча утвърден,
и любовта ни единствено Поезия ще ражда –
избликнала към бога като невъобразим цвят.
Из " Цветя на злото ", превод Кирил Кадийски
Снимка: " Nadar ", Gaspard-Félix Tournachon (1820-1910)
