*Доротея Спасова-Николова е журналист в Радио Варна, бивш кореспондент на

...
*Доротея Спасова-Николова е журналист в Радио Варна, бивш кореспондент на
Коментари Харесай

Дуранкулак, където доброволците срещат бежанците

*Доротея Спасова-Николова е публицист в Радио Варна, някогашен сътрудник на Дневник във Варна
Разстоянието сред Варна и Дуранкулак е 100 км. Взема се за към час и половина. Денят е сряда, 13 април. Тръгваме малко преди обед - почти по времето, когато пристигналите към 8 ч. същата заран няколкостотин украинци с 10+ рейса към този момент са получили заветният ламиниран наследник (или зелен) А5 документ за краткотрайна протекция и са потеглили към центъра във Варна с вярата да намерят къде да се настанят.

В колата съм с Милена, с която сме другари още от университета, само че в последните години се виждаме по-често по доброволчески и цивилен акции, в една от другите коли е Елица с цялата си няколкопоколенческа многонационална фамилия. Багажниците са натоварени с неща от първа нужда - вода, сокове, пакетирани храни, хигиенични материали.

В ранния следобяд на граничния пункт Дуранкулак е умерено. Има три рейса на самия пункт, един с начална спирка Днипро оттук границата.
Бежанците идват и с рейсове, откакто са пътували дълги часове Фотограф: Доротея Николова Реклама
Бежанците са пътували повече от 40 часа. " Тръгнахме към 8 вечерта в понеделник. Много чакахме по границите, доста... в този момент отиваме към Слънчев бряг. Имаме обезпечен хотел, където ще останем до 31 май (последната дата от програмата за настаняване на украинските бежанци в хотелски бази у нас - бел авт.) ".

А след това? " Не знам, уповавам се да се върнем в Украйна ", споделя ми жена на междинна възраст от рейса. Тя е от Новомосковск, в Днепропетровска област, дребен град на десния бряг на р. Самара. Пътува с щерка си и двама внуци.

Почти целият рейс, цялостен очевидно на към 80%, са от Новомосковск. Децата са най-малко 60%. " Има постоянни линии, които извозват хора от Днипро, Одеса, Запорожие, Миколаив, дори от Киев ", споделя различен от пасажерите.

Ден по-рано от държавния ситуационен център в София оповестяват, че украински туроператори са основали канал, в който извозват стотици бежанци у нас против обещанието да бъдат настанени в хотели по Черноморието ни. По тази скица за първите дни на април дневно единствено през Дуранкулак минават по приблизително 1000 и повече украински бежанци. Опитите ми да схвана от пасажерите в рейса и водача дали са проведени от туроператор обаче удрят на камък. Успявам да науча единствено, че цената е " повече от 140 евро на човек ".
В палатката на АДРА България, част от международната адвентистка благотворителна организация за развиване и помощ Реклама
" Трябваше да дойдете по-рано ", споделя ми дамата в единствената доброволческа палатка, в която към този миг раздават храна и вода. Тя е на АДРА България, част от международната адвентистка благотворителна организация за развиване и помощ. Организирали са цяла конструкция с сходни подкрепителни пунктове по границите на Полша, Румъния, България, през които минават бягащите от войната. " Търсим доброволци, които да работят по границите. Имаме потребност и от неща за първична поддръжка ", споделя ми шефът на организацията Мариан Димитров.

На Дуранкулак са втори ден, част от така наречен спешен център, който да предлага на бежанците чай, кафе, нещо дребно за ядене, памперси за бебетата или храна за кучетата. БЧК с техните палатки са по-близо до бариерата, до краткотрайните бараки, в които издават документите за протекция.

Три седмици преди този момент спешният център на Граничен контролно-пропусквателен пункт Дуранкулак се е появил по неотложност под напън на десетки гневни постове в обществените мрежи и медийни изявления, и включва шест палатки, няколко сгъваеми кревати с пружини и одеяла върху тях, на които стоят или спят свити деца - от време на време с шапките на главите си, до момента в който майките и бабите им изчакват с часове да бъдат регистрирани.

В съвсем целия първи месец на войната в Украйна, когато бежанският поток занапред стартира да набира скорост, го нямаше и това, а след няколкоминутен престой на границата имаш чувството, че вятърът, като те издуха, ще те държи залепен за стените на къщите в селото с часове. Както и съвсем всичко в подпомагането на украинските бежанци у нас, и помощта на Дуранкулак, и във Варна в първите седмици, а и по-късно се обезпечава от доброволци. Като в стих на Вазов - хора от " всякоя възраст, класа, пол, занятье ".
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Технологии 2 Икономика 3 Коментари и разбори 1 Коментари и разбори 2 Свят 3 Служебна графа за STORiO 1 Пловдив 2 Свят 3 Коментари и разбори Реклама
Държавата тогава я нямаше. Не я виждаш, не я усещаш. А доброволците не могат да създадат всичко. Бежанците, които прекрачват прага на центъра в най-първите седмици, съвсем непрестанно задават въпроси, чиято компетентност е на нечия институция, нормално на Агенцията за бежанците.

Сега нещата са " канализирани ", а пунктовете за краткотрайна протекция, за чието издаване се наложи да се чака месец,преди да проработят в действителност, никнат като гъби след дъжд.

Към 27 април украинците у нас са 95 хиляди Поне две трети от тях са край морето. Над 30 хиляди, евентуално и повече - не всички от тях минават през бежанския център, са в региона на Варна. Поне 20 хиляди са в Несебър и Слънчев бряг, има по няколко стотици до хиляди в Бяла, Кранево, Балчик, Добрич, Обзор, Бургас, Китен, Приморско... Останалата една трета от бежанците е разпръсната из страната. Както всичко у нас, цифрите са ориентировъчни и непълни.

Според изявление на варненския регионален шеф Благомир Коцев преди Великден, към половината от бежанците във Варна към този момент живеят на квартира. Думите му удостоверяват и от асоциацията на наемодателите, която сплотяват Airbnb бизнесмените у нас. " Всичко е заето и най-вече дълготрайно ", показва Красимир Андреев от асоциацията, до момента в който си приказваме за малко едната вечер край морето.
Бюлетин Войната в Украйна
Научавайте всичко най-важно. Обобщение на протичащото се и следствията от него за хората, бизнеса, стопанската система и политиката.
Вашият email Записване
Реклама
Последните 10-ина дни вълната от идващи от Украйна е намаляла. Среднодневно през центъра минават по към 200 души, до момента в който през март имаше денонощия с до 800-1000 и даже до 1200 души. За два месеца война и 213 хиляди влезнали украински жители у нас, над 53 хиляди съгласно статистиката, са минали през Дуранкулак.

Не знам какъв брой тъкмо истории чух, видях и съпреживях за промените си в центъра и по-късно. Всеки от нас има своята мотивация за какво оказва помощ или отделя от времето или парите си. Немалка част от доброволците не престават да го вършат. Част от тях през деня са в ролята на банкови чиновници, преподаватели, адвокати, финансови консултанти, общински съветници, някогашни депутати, предприемачи, кадети, брокери, публицисти, студенти от Украйна, хора, които просто приказват съветски или са живели в миналото някъде в рамките на някогашния " руски мир ". Вечер и нощем раздават номера, записват хора, извозват, раздават, прегръщат, плачат...

Не всички от сядащите против теб са склонни да приказват. Всеки един от тях има своята история.
Като на старата жена, седнала против една от доброволките, пристигнала в България по пижама и с домашните си чехли, тъй като хукнала да бяга, откакто ракетата паднала в дома им, убивайки околните ѝ.
Или Анна от Одеса, съумяла да стигне дотук с майка и щерка, която ме прегръща, тъй като и оказваме помощ. Имат куче и котка, и облеклата на гърба си...
Доброволците идват с цялостни багажници с неща от първа нужда Фотограф: Доротея Николова
Мария и синът и Ростислав на 16 също са от Одеса, етнически българи. Той има към този момент месец и нещо, с цел да приключи учебно заведение, тя желае да го остави при брат му на 18, студент в ТУ Варна и да се върне назад.
Наталия е от Днипро, пристигнала е в България, с цел да изведе по-малката си щерка, на 15. Голямата е в Щатите, в случай че не съумеят да заминат, ще иде в Турция, където има родственици и при които ще остави девойката и ще се върне назад в Украйна.
Докато приказваме, аз се сещам за Днипро, ултрамодерните му здания и тези стотици метри кейове край Днепър, край които съм седяла. " Дано някой ден можем да се забележим там ", споделя ми.

Евгения, сестра й и две деца, всички общо на по-малко от 60 години, търсят гратис къде да останат, тъй като и дребното им пари отиват единствено за храна. Едната жена е и бременна. Всичките са от Запорожие, мъжете им са мобилизирани. Пътували са четири дни от там до Сирет, спали в коли, по пътищата, до момента в който ракетите свистели над тях.

Наталия с трите си дъщери от Чернигив се измъкнали с филантропичен кулоар, там останал синът ѝ да води война, а снарядът паднал съвсем до тях, до момента в който прекосявали по последния оживял мост.

Пътят на Олга от Киев с щерка ѝ и майка ѝ до Варна лишил шест дни - през Полша (Премишъл и Варшава), Будапеща в Унгария, Арад и Букурещ в Румъния и по този начин до София, а след това и до морето.

На Ирина от Одеса мъжът ѝ моряк потеглил на курс няколко дни преди началото на войната. Вестта го заварила към Бразилия.

" Знаете ли, ние, по-старите, не приказваме добре украински, само че като деца нямахме право да го учим в учебно заведение ", споделя ми арменката Марине. От Харков са, с пет коли, 18 души. Цялата фамилия. Насочвам ги към арменската общественост във Варна. Говорим си на съветски. Давам ѝ контакти и я запитвам с цялото това триезичие каква се усеща: " Арменка съм. И украинка. "

В един от дните против мен сяда семейство от Донецк, за които в границите на осем години това е второ бягство с облеклата на гърба им. Буквално.

В една късна мартенска съботна вечер се обажда Мухтар, другар и сътрудник на брачна половинка ми, алжирец, учил и живял в Украйна. Лекарят му там би трябвало да се изтегля. Можем ли да ги поемем в България и да им помогнем? Можем.

Володимир и жена му идват с кола и двама внуци. Те са пенсионери към този момент, той е с диабет. Запасите му от медикаменти и инсулин са лимитирани. Пускам питания по групи в обществените мрежи. За ден и половина намираме инсулин и две от медикаментите му. Другите при нас ги няма, дори като генерици. След няколко дни се обаждат от Слънчев бряг, че са под номер 1200 в листата за краткотрайна протекция, по тази причина ще дойдат във Варна. Преди седмица Володимир се обажда още веднъж да пита ясно ли е по какъв начин може да си запишат персонален доктор и експерт ендокринолог.

Говоря с хора от Одеса, Болград, Запорожие, Виница, Лвив, Донецк, Днипро, Миколаив, Херсон, Киев, Ирпен, Харкив, Люботин, Ивано-Франкивск, Мелитопол, Суми... Украинците са най-вече, само че има и етнически (бесарабски) българи, арменци, руснаци, с гръцки корени, с узбекски, грузински, осетински. При всеки един чуваш и виждаш някаква част от Украйна в очите им. При всеки един от тях аз не преставам да виждам в спомените си Украйна такава, каквато я открих преди войната.

С изнервящите на моменти равни като тепсия полета с пшеница, с мостовете над Днепър, със утринния сексапил на събуждащата се Одеса, с площадите и метрото на Харков - същото това, чиито фотоси със спящи хора или типичен музиканти обикалят международния информативен поток, арката на Запорожие, калдъръмите на Александровский спуск в Киев, пресечките на Хрещатик, пътят за Мароупол, до който смятах да идем това лято.

В следобеда на 13 април на Дуранкулак продължава да е релативно умерено. На един от рейсовете написа Киев - Одеса - Варна, на вторият единствено " Дети ". И двата са цялостни, само че част от пасажерите са " проездом " (транзитни).

" Отиваме в Турция. После? Вече не вършим проекти ", сбито дава отговор на въпроса ми един от тях.

В първите си две или три смени в бежанския център се засичам с Наталия от Киев, която е пристигнала на 4 март. Отнема ми два опита, с цел да произнеса вярно " сбогом " на украински.

Допабачення!

І ми врятуємо ту червону калину (укр.) - И (ние) ще спасим тази алена калина, строфа от украинската ария Ой у лузи червона калина.
Какво се случва с украинските бежанци в България, къде ще обитават след 31 май, когато изтича срокът на първата държавна стратегия за настаняването им, ще могат ли да работят в България и какво четете в тематиката на броя на " Капитал " в петък. Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Доротея Николова
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР