Премиерът в оставка подкрепя репарационния заем за Украйна, но кой ще връща парите на Русия
Желязков съобщи условна поддръжка за противоречивата скица със замразените съветски активи, само че остава открит въпросът кой ще заплаща, откакто Москва предяви искания
Премиерът в оставка Росен Желязков съобщи нощес, че България ще поддържа по този начин наречения репарационен заем за Украйна, в случай че се стигне до избор на лидерската среща в Брюксел на страните от Европейския съюз. Финансовата скица планува потребление на замразените съветски активи като гаранция за заем, който да се отпусне на Киев. На пръв взор – взаимен европейски жест към Украйна. В дълбочина обаче – комплициран юридически и честен проблем с евентуално тежки последици за страните членки на Европейски Съюз.
Въпросът кой ще връща парите, в случай че Русия заведе иск и завоюва делото си в интернационален съд, остава без отговор. Белгия към този момент упорства за съглашение, с което всички страни в Европейски Съюз ще поемат взаимен ангажимент да покрият възможните искания от Москва. Именно това е тревожният детайл за редица страни, в това число и България. Заявката на Желязков идва в миг, когато постоянното държавно управление е в оставка, а одобрение от Народното събрание няма, което слага под подозрение легитимността на сходна поддръжка.
Лидерската среща в действителност е основна – и поради решаващата й роля за финансовата помощ за Украйна, и поради разногласията дали да се употребяват замразените съветски активи, разяснява кореспондентът на бТВ Десислава Минчева.
„ Няма да излезем от тази постройка, до момента в който не се откри решение, зарекоха се преди повече от шест часа шефовете и на Еврокомисията, на Европейския съвет, само че досега такова не е взето. Два са сюжетите. Първият е да се тегли общ европейски заем, само че за това е нужно единогласие, а най-малко една държава ще го блокира. Вторият е така наречен репарационен заем за Украйна, гарантиран със замразените съветски активи, само че Белгия, на чиято територия се намира по-голямата част от блокираните съветски пари желае гаранции от всички европейски страни, че ще заплащат, в случай че Москва си изиска парите. И други страни, а сред тях и нашата, показаха опасения по отношение на правната рамка, в случай че се употребяват съветските активи, само че нощес министър председателят в оставка Росен Желязков съобщи, че в случай че се стигне до избор, България ще поддържа подобен заем за Украйна.
Към момента Унгария намерено се опълчва на всяка форма на финансиране на Украйна посредством замразени съветски активи. Италия, Словакия и Австрия също показват съществени опасения по отношение на правната допустимост и рисковете за стабилността на европейската банкова система. Въпреки това Европейската комисия упорства, че потреблението на тези активи е „ морално и политически целесъобразно “.
Парадоксът обаче е в самото наименование „ репарационен заем “. Репарации обичайно се заплащат от изгубилата страна във война – каквато Русия не е приета за момента. Дори в противен случай – фронтовата линия се движи на запад, а украинските контранастъпления от лятото насам завършиха без резултати. На този декор поражда разумният въпрос: не е ли това просто заем, заплатен с непознати пари, който в последна сметка може да стане дълг на европейските жители?
За България тематиката има и исторически подтекст. След Втората международна война страната ни е принудена да изплаща репарации на Москва, макар че не е воювала директно със Съюз на съветските социалистически републики. Възможно ли е в този момент историята да се повтори – този път посредством политически ангажимент, даден от министър председател в оставка?
Премиерът в оставка Росен Желязков съобщи нощес, че България ще поддържа по този начин наречения репарационен заем за Украйна, в случай че се стигне до избор на лидерската среща в Брюксел на страните от Европейския съюз. Финансовата скица планува потребление на замразените съветски активи като гаранция за заем, който да се отпусне на Киев. На пръв взор – взаимен европейски жест към Украйна. В дълбочина обаче – комплициран юридически и честен проблем с евентуално тежки последици за страните членки на Европейски Съюз.
Въпросът кой ще връща парите, в случай че Русия заведе иск и завоюва делото си в интернационален съд, остава без отговор. Белгия към този момент упорства за съглашение, с което всички страни в Европейски Съюз ще поемат взаимен ангажимент да покрият възможните искания от Москва. Именно това е тревожният детайл за редица страни, в това число и България. Заявката на Желязков идва в миг, когато постоянното държавно управление е в оставка, а одобрение от Народното събрание няма, което слага под подозрение легитимността на сходна поддръжка.
Лидерската среща в действителност е основна – и поради решаващата й роля за финансовата помощ за Украйна, и поради разногласията дали да се употребяват замразените съветски активи, разяснява кореспондентът на бТВ Десислава Минчева.
„ Няма да излезем от тази постройка, до момента в който не се откри решение, зарекоха се преди повече от шест часа шефовете и на Еврокомисията, на Европейския съвет, само че досега такова не е взето. Два са сюжетите. Първият е да се тегли общ европейски заем, само че за това е нужно единогласие, а най-малко една държава ще го блокира. Вторият е така наречен репарационен заем за Украйна, гарантиран със замразените съветски активи, само че Белгия, на чиято територия се намира по-голямата част от блокираните съветски пари желае гаранции от всички европейски страни, че ще заплащат, в случай че Москва си изиска парите. И други страни, а сред тях и нашата, показаха опасения по отношение на правната рамка, в случай че се употребяват съветските активи, само че нощес министър председателят в оставка Росен Желязков съобщи, че в случай че се стигне до избор, България ще поддържа подобен заем за Украйна.
Към момента Унгария намерено се опълчва на всяка форма на финансиране на Украйна посредством замразени съветски активи. Италия, Словакия и Австрия също показват съществени опасения по отношение на правната допустимост и рисковете за стабилността на европейската банкова система. Въпреки това Европейската комисия упорства, че потреблението на тези активи е „ морално и политически целесъобразно “.
Парадоксът обаче е в самото наименование „ репарационен заем “. Репарации обичайно се заплащат от изгубилата страна във война – каквато Русия не е приета за момента. Дори в противен случай – фронтовата линия се движи на запад, а украинските контранастъпления от лятото насам завършиха без резултати. На този декор поражда разумният въпрос: не е ли това просто заем, заплатен с непознати пари, който в последна сметка може да стане дълг на европейските жители?
За България тематиката има и исторически подтекст. След Втората международна война страната ни е принудена да изплаща репарации на Москва, макар че не е воювала директно със Съюз на съветските социалистически републики. Възможно ли е в този момент историята да се повтори – този път посредством политически ангажимент, даден от министър председател в оставка?
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ




