&format=webp)
Залог за стотици милиони: Какво се крие зад ожесточената война за AI таланти?
Дори съгласно историческите стандарти на Силициевата котловина, огромните разработчици на изкуствен интелект (AI) харчат стратосферни суми за гении тази година.
Meta е вложила 15 милиарда $ в Scale AI, започваща компания за етикетиране на данни, която твърди, че има едвам 900 чиновници. 28-годишният основен изпълнителен шеф на Scale, Александър Уанг, ще стартира работа в нова лаборатория на Meta, отдадена на основаването на „ суперинтелигентност “ (AGI). Според информациите, неговите парични средства и акции в договорката са на стойност към 5 милиарда $, което го прави един от най-скъпите така наречен „ acqui-hires “ – придобиване за ангажиране на гении - в историята.
Meta също по този начин предлага бонуси от 100 млн. $ на откриватели от OpenAI и други компании за изкуствен интелект, с цел да ги притегли в своята лаборатория.
Междувременно OpenAI заплати 6,4 милиарда $ за io, бутиковата дизайнерска компания, ръководена от някогашния основен дизайнер на Apple Джони Айви. А наддаването сред съперниците, искащи да наемат най-хубавите ѝ откриватели, я е предиздвикало да заплати до 2 млн. $ бонуси за задържане на чиновници, чиито съществуващи пакети към този момент доближават осемцифрени суми.
Какво стои зад тази златна тресчица? Не е дефицитът на гении като подобен. Районът на залива на Сан Франциско е претъпкан с безработни софтуерни инженери, което е резултат от съкращенията в промишлеността след пандемията и въвеждането на AI кодиращи принадлежности.
По-скоро, тези зашеметяващи числа са индикатор за това какъв брой мъчно е за най-големите AI компании да изградят непристъпна „ цитадела ” или конкурентно преимущество, написа в собствен разбор Financial Times.
Техните модели се борят за първото място по продуктивност, до момента в който по-скромни и по-евтини други възможности от съперници като китайската DeepSeek ги преследват по петите. Центровете за данни и чиповете, с които са оборудвани, са стока, въпреки и доста скъпа. Това оставя две области, в които фирмите могат да се надяват да изпреварят съперниците си: данни и гении.
Scale AI е по едно и също време гений и данни. Основната активност на компанията е даването на висококачествени анотирани данни за образование на модели за изкуствен интелект. Сега, когато огромните компании за изкуствен интелект са изчерпали по-голямата част от интернет, работата на Scale по етикетирането може да им помогне да подобрят качеството на своите модели. Марк Зъкърбърг е трансформирал във фикс концепция запазването на Meta като сериозен състезател в региона на изкуствения разсъдък, откакто най-новият ѝ огромен модел, Llama 4, се оказа разочароващ.
Но войната за гении не е единствено за резултати – тя е за усещане. Способността на започваща компания да притегля вложители и способността на листвана компания да поддържа цената на акциите си се подкрепят от шума, генериран от няколко суперзвездни мозъци.
Сравнително с плануваните си доходи и размера на екипа си, Scale е измежду най-скъпите огромни софтуерни придобивания в историята. Но това не е индивидуален случай. През 2014 година Фейсбук закупи WhatsApp за 21,8 милиарда $, когато компанията имаше едвам 55 чиновници. Нейните създатели, Брайън Актън и Ян Кум, се причислиха към Фейсбук като част от договорката.
Все отново сумите, предлагани за AI, са необикновени. Източниците на тези финанси са три. Първият е неумолимото гонене на облаги от огромните AI и чип компании, подпомагано от решимостта на американското държавно управление да резервира водачеството на Америка на терена на изкуствения разсъдък пред Китай.
Вторият е бързото развиване на AI инструментите и бързането на други промишлености да интегрират технологията от боязън да не изостанат. Много от тези вложения към момента не са донесли покачване на продуктивността.
Третият фактор е, че огромните AI компании, за положително или за неприятно, са се впуснали в конкуренция за основаване на общ изкуствен интелект (AGI). Това е теоретичната точка, в която AI доближава и по-късно надминава човешките качества. В реалност някои от най-легендарните специалисти по изкуствен интелект в света настояват, че огромните езикови модели няма да свършат работа и че ще са нужни проучвания на нови подходи. Самият AGI може да е мираж; определенията за него варират доста и е допустимо бъдещето да не ни донесе изкуствен интелект, сходен на човешкия, а доста разнообразни, високоспособни и по-специализирани типове.
Ето за какво тази конкуренция за гении изисква освен това от пари. Културата и задачата също са значими. Anthropic и Safe Superintelligence, и двете основани от някогашни чиновници на OpenAI, да вземем за пример, слагат акцент върху основаването на „ безвредна “ изкуствена просветеност. Anthropic, за която се оповестява, че дава на своите откриватели по-голяма самостоятелност, се оправя добре с задържането на фрагменти.
От друга страна, OpenAI загуби доста от най-хубавите си гении през последните години след разриви с висшето управление. В Meta откривателите показват пренебрегването на фундаменталните проучвания като една от аргументите за напускането си. Тази година компанията загуби Жоел Пино, ръководителката на Fair, влиятелната си лаборатория за проучвания в региона на изкуствения разсъдък.
Тези войни за гении не демонстрират признаци на закъснение. Лидерите в изкуствения разсъдък са заложили репутацията си, с цел да бъдат първите, които ще основат AGI. Докато алчността, страхът и фантазията за суперинтелигентност се поддържат, големите финансови потоци към най-хубавите гении ще продължат да се леят, написа в умозаключение Financial Times.
Meta е вложила 15 милиарда $ в Scale AI, започваща компания за етикетиране на данни, която твърди, че има едвам 900 чиновници. 28-годишният основен изпълнителен шеф на Scale, Александър Уанг, ще стартира работа в нова лаборатория на Meta, отдадена на основаването на „ суперинтелигентност “ (AGI). Според информациите, неговите парични средства и акции в договорката са на стойност към 5 милиарда $, което го прави един от най-скъпите така наречен „ acqui-hires “ – придобиване за ангажиране на гении - в историята.
Meta също по този начин предлага бонуси от 100 млн. $ на откриватели от OpenAI и други компании за изкуствен интелект, с цел да ги притегли в своята лаборатория.
Междувременно OpenAI заплати 6,4 милиарда $ за io, бутиковата дизайнерска компания, ръководена от някогашния основен дизайнер на Apple Джони Айви. А наддаването сред съперниците, искащи да наемат най-хубавите ѝ откриватели, я е предиздвикало да заплати до 2 млн. $ бонуси за задържане на чиновници, чиито съществуващи пакети към този момент доближават осемцифрени суми.
Какво стои зад тази златна тресчица? Не е дефицитът на гении като подобен. Районът на залива на Сан Франциско е претъпкан с безработни софтуерни инженери, което е резултат от съкращенията в промишлеността след пандемията и въвеждането на AI кодиращи принадлежности.
По-скоро, тези зашеметяващи числа са индикатор за това какъв брой мъчно е за най-големите AI компании да изградят непристъпна „ цитадела ” или конкурентно преимущество, написа в собствен разбор Financial Times.
Техните модели се борят за първото място по продуктивност, до момента в който по-скромни и по-евтини други възможности от съперници като китайската DeepSeek ги преследват по петите. Центровете за данни и чиповете, с които са оборудвани, са стока, въпреки и доста скъпа. Това оставя две области, в които фирмите могат да се надяват да изпреварят съперниците си: данни и гении.
Scale AI е по едно и също време гений и данни. Основната активност на компанията е даването на висококачествени анотирани данни за образование на модели за изкуствен интелект. Сега, когато огромните компании за изкуствен интелект са изчерпали по-голямата част от интернет, работата на Scale по етикетирането може да им помогне да подобрят качеството на своите модели. Марк Зъкърбърг е трансформирал във фикс концепция запазването на Meta като сериозен състезател в региона на изкуствения разсъдък, откакто най-новият ѝ огромен модел, Llama 4, се оказа разочароващ.
Но войната за гении не е единствено за резултати – тя е за усещане. Способността на започваща компания да притегля вложители и способността на листвана компания да поддържа цената на акциите си се подкрепят от шума, генериран от няколко суперзвездни мозъци.
Сравнително с плануваните си доходи и размера на екипа си, Scale е измежду най-скъпите огромни софтуерни придобивания в историята. Но това не е индивидуален случай. През 2014 година Фейсбук закупи WhatsApp за 21,8 милиарда $, когато компанията имаше едвам 55 чиновници. Нейните създатели, Брайън Актън и Ян Кум, се причислиха към Фейсбук като част от договорката.
Все отново сумите, предлагани за AI, са необикновени. Източниците на тези финанси са три. Първият е неумолимото гонене на облаги от огромните AI и чип компании, подпомагано от решимостта на американското държавно управление да резервира водачеството на Америка на терена на изкуствения разсъдък пред Китай.
Вторият е бързото развиване на AI инструментите и бързането на други промишлености да интегрират технологията от боязън да не изостанат. Много от тези вложения към момента не са донесли покачване на продуктивността.
Третият фактор е, че огромните AI компании, за положително или за неприятно, са се впуснали в конкуренция за основаване на общ изкуствен интелект (AGI). Това е теоретичната точка, в която AI доближава и по-късно надминава човешките качества. В реалност някои от най-легендарните специалисти по изкуствен интелект в света настояват, че огромните езикови модели няма да свършат работа и че ще са нужни проучвания на нови подходи. Самият AGI може да е мираж; определенията за него варират доста и е допустимо бъдещето да не ни донесе изкуствен интелект, сходен на човешкия, а доста разнообразни, високоспособни и по-специализирани типове.
Ето за какво тази конкуренция за гении изисква освен това от пари. Културата и задачата също са значими. Anthropic и Safe Superintelligence, и двете основани от някогашни чиновници на OpenAI, да вземем за пример, слагат акцент върху основаването на „ безвредна “ изкуствена просветеност. Anthropic, за която се оповестява, че дава на своите откриватели по-голяма самостоятелност, се оправя добре с задържането на фрагменти.
От друга страна, OpenAI загуби доста от най-хубавите си гении през последните години след разриви с висшето управление. В Meta откривателите показват пренебрегването на фундаменталните проучвания като една от аргументите за напускането си. Тази година компанията загуби Жоел Пино, ръководителката на Fair, влиятелната си лаборатория за проучвания в региона на изкуствения разсъдък.
Тези войни за гении не демонстрират признаци на закъснение. Лидерите в изкуствения разсъдък са заложили репутацията си, с цел да бъдат първите, които ще основат AGI. Докато алчността, страхът и фантазията за суперинтелигентност се поддържат, големите финансови потоци към най-хубавите гении ще продължат да се леят, написа в умозаключение Financial Times.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ