Сватбата на Волен и краят на "Атака"
Дори и за виртуалните дисиденти, т.е. хората, които плахо пристъпват в обществените мрежи и държат на осведомителната си хигиена, няма по какъв начин да не е станало ясно, че водачът на " Атака " Волен Сидеров подвига тежка женитба и държи светът да научи за нея. Електронни организации през 15 минути предаваха онлайн какво се случва на вълнуващото събитие. " Волен Сидеров пристигна с ретро-автомобил ", " Булката е със снежно бяла рокля ", " Бойко Борисов се появи на сватбата "... Дори човек да не държи на светските детайлности, нямаше по какъв начин да ги пропусне. На тържеството били поканени най-известните български реализатори - Тони Димитрова, Васил Найденов, Силвия Кацарова и още най-малко десетина. Човек даже и да няма калкулатор ще направи сметката, че единствено парите платени за музика могат да изплатят пенсиите на половин София. А това е едвам началото - следват сватбените предложения под формата на вестник, гуляй в първокласен столичен ресторант, чийто цени къртят зъбите, цяла сюрия от известни посетители, воглаве с премиера, министрите и кой ли още не от столичния елит. Водопади от уиски, фонтани от шампанско, скъпи рокли, първокласни костюми, пури, коли, цветя, всемирски звук, блъсканица, папараци, любопитни публицисти. Можем да си поиграем с цифрите, само че събрано вкупом целият този кеф, разкош и екстаз несъмнено е закръглил половин милион лв., а може и повече. Разгледайте фотосите - те просто крещят " благосъстояние ".
Да си богат, несъмнено, не е закононарушение. Нито пък сватбите по холивудски са отвън закона. Всеки човек има правото да се отдава на щастието по методите по които са налични и вероятни за него. Волен Сидеров е решил да пръска пари. Това не е единствено негова фикс идея. Целият новоизлюпен български хайлайф претърпява себе си само през проява на благосъстояние. Това е формата да се отличиш от останалите неудачници. Ония там извън ресторанта и тези в ресторанта, опиянени от личното си великолепие и финансови благоприятни условия. Не ме разбирайте неправилно - това не е заклеймяване. Всеки различен би бил оневинен в сходно деяние. Но Волен Сидеров... Волен? Дали той има правото на това? Дали тази проява не убива завчас цялата му политическа кариера и предходни борби? Той несъмнено има своя отговор, само че моят е позитивен.
Все отново в последните две години, преди настоящето улавяне на властта за шлифера, " Атака " беше иззела крайнолявото говорене - то не бяха речи против монополисти, властимащи, мятане на амбразурата за всички, които взимат дребни заплати и страдат от всекидневните бичове на порочната власт. През огромна част от времето не съм бил склонен с " Атака ", нито с Волен, само че тяхната обществена борба беше почтена за почитание. Винаги съм считал, че те слагат точна диагноза с неверни аргументи за нея, само че всъщност бяха прави за доста от нещата, които приказват. Оставяме национализма встрани, той е блатиста територия в която няма пътеки. Но обществените дела са постоянно смислени.
Само че какво обществено има в демонстрацията на благосъстояние и разкош в страната, където за една численост щяха да вкарат черно-бели учебници за небогати? Къде е " Атака " през днешния ден да приказва за тези неща, къде е Волен да се изкаже по тематиката?
Къде е оня герой против Бойко Борисов и цялата деградация на неговата политическа философия? Волен от предишното несъмнено би извадил револвер на настоящия Волен като вижда по какъв начин кулминационната точка на сватбата е идването на същия този Борисов. И това не е израз на политическа мъдрост или някакъв припадък на здрав разсъдък. Това уви е признак за същата тази безнравственост, която " Атака " в своите хулигански години ненавиждаше. Те бяха антисистемни по грубия метод, а през днешния ден са се вписали в статуквото първокласно измежду тави с ордьоври и изпълнителни келнери. Предишната " Атака " несъмнено в никакъв случай не е била бедна партия, само че беше изразител на един яд, който продължава да бълбука и през днешния ден. Само че гласът му остана уединен. Защото антисистемните бунтари през днешния ден са костюмари, които се опияняват от лукса и обичат да вършат заглавия в жълтите уеб сайтове.
Никога не съм бил симпатизант на " Атака ", само че допускам какво усещат в тези мигове тези, които имаха вяра. Защото няма по какъв начин да си стопанин на първокласните заведения за хранене и представител на гневните по едно и също време. Двете неща се намират в диалектическо несъгласие. В един от смислените си мигове като политик, май беше при започване на 42-рото Народно заседание, Волен Сидеров дръпна една тирада към посланиците на непознати страни като им сподели да не дават ум и подготвени предписания на българския народ. Онзи политик, притеснявам се, остана в предишното. Да, край него постоянно е имало кавги, шумотевици, пластмасови маси, нощни сбивания и какви ли не клоунади, само че това не унищожи облика му до дъно, тъй като доста хора бяха уверени, че той е гласът на общественото неодобрение, представителят срещу политическата неучтивост, която задушава и по този начин нататък. Днес към този момент всички злобари на " Атака " би трябвало да са сигурни - онази партия е останала в далечното минало. Това, което е тя през днешния ден избира шампанското, а не свадите. То се радва на първокласно съществуване, а не на парламентарните борби, кефи се на демонстрацията на благосъстояние и не помни тези, които са ударени от прехода и нямат никакъв излаз от мизерията.
Тъпо е човек от друга политическа мощ да прави оценка други обединения. Но това е диагноза не на " Атака ", която като всяка сходна партия е преходно събитие. Това е диагноза на развой, при който системата дресира бунтарите, опитомява несъгласните и прави от хулиганите участници във безконечната фабрика за производство на статукво.
Само мога да си показва какъв брой доста хора са гледали тези фотоси с оскърбление и горест. Те показват свят, който е недосегаем за тях, който надменно не желае да ги припознае. Който, в последна сметка, е толкоз друг от техния, че ги дели не бездна, а цяла пропаст. Не знам дали Волен Сидеров при започване на своята политическа кариера си е представял, че ще стигне дотук. Сватбата му е персонален триумф. Но знакът, който тя даде е прострелване в слепочието. Волен избра благосъстоянието. Опасявам се обаче, че то ще му приседне, без значение по какъв начин се усеща през днешния ден.
Автор: Александър Симов
Да си богат, несъмнено, не е закононарушение. Нито пък сватбите по холивудски са отвън закона. Всеки човек има правото да се отдава на щастието по методите по които са налични и вероятни за него. Волен Сидеров е решил да пръска пари. Това не е единствено негова фикс идея. Целият новоизлюпен български хайлайф претърпява себе си само през проява на благосъстояние. Това е формата да се отличиш от останалите неудачници. Ония там извън ресторанта и тези в ресторанта, опиянени от личното си великолепие и финансови благоприятни условия. Не ме разбирайте неправилно - това не е заклеймяване. Всеки различен би бил оневинен в сходно деяние. Но Волен Сидеров... Волен? Дали той има правото на това? Дали тази проява не убива завчас цялата му политическа кариера и предходни борби? Той несъмнено има своя отговор, само че моят е позитивен.
Все отново в последните две години, преди настоящето улавяне на властта за шлифера, " Атака " беше иззела крайнолявото говорене - то не бяха речи против монополисти, властимащи, мятане на амбразурата за всички, които взимат дребни заплати и страдат от всекидневните бичове на порочната власт. През огромна част от времето не съм бил склонен с " Атака ", нито с Волен, само че тяхната обществена борба беше почтена за почитание. Винаги съм считал, че те слагат точна диагноза с неверни аргументи за нея, само че всъщност бяха прави за доста от нещата, които приказват. Оставяме национализма встрани, той е блатиста територия в която няма пътеки. Но обществените дела са постоянно смислени.
Само че какво обществено има в демонстрацията на благосъстояние и разкош в страната, където за една численост щяха да вкарат черно-бели учебници за небогати? Къде е " Атака " през днешния ден да приказва за тези неща, къде е Волен да се изкаже по тематиката?
Къде е оня герой против Бойко Борисов и цялата деградация на неговата политическа философия? Волен от предишното несъмнено би извадил револвер на настоящия Волен като вижда по какъв начин кулминационната точка на сватбата е идването на същия този Борисов. И това не е израз на политическа мъдрост или някакъв припадък на здрав разсъдък. Това уви е признак за същата тази безнравственост, която " Атака " в своите хулигански години ненавиждаше. Те бяха антисистемни по грубия метод, а през днешния ден са се вписали в статуквото първокласно измежду тави с ордьоври и изпълнителни келнери. Предишната " Атака " несъмнено в никакъв случай не е била бедна партия, само че беше изразител на един яд, който продължава да бълбука и през днешния ден. Само че гласът му остана уединен. Защото антисистемните бунтари през днешния ден са костюмари, които се опияняват от лукса и обичат да вършат заглавия в жълтите уеб сайтове.
Никога не съм бил симпатизант на " Атака ", само че допускам какво усещат в тези мигове тези, които имаха вяра. Защото няма по какъв начин да си стопанин на първокласните заведения за хранене и представител на гневните по едно и също време. Двете неща се намират в диалектическо несъгласие. В един от смислените си мигове като политик, май беше при започване на 42-рото Народно заседание, Волен Сидеров дръпна една тирада към посланиците на непознати страни като им сподели да не дават ум и подготвени предписания на българския народ. Онзи политик, притеснявам се, остана в предишното. Да, край него постоянно е имало кавги, шумотевици, пластмасови маси, нощни сбивания и какви ли не клоунади, само че това не унищожи облика му до дъно, тъй като доста хора бяха уверени, че той е гласът на общественото неодобрение, представителят срещу политическата неучтивост, която задушава и по този начин нататък. Днес към този момент всички злобари на " Атака " би трябвало да са сигурни - онази партия е останала в далечното минало. Това, което е тя през днешния ден избира шампанското, а не свадите. То се радва на първокласно съществуване, а не на парламентарните борби, кефи се на демонстрацията на благосъстояние и не помни тези, които са ударени от прехода и нямат никакъв излаз от мизерията.
Тъпо е човек от друга политическа мощ да прави оценка други обединения. Но това е диагноза не на " Атака ", която като всяка сходна партия е преходно събитие. Това е диагноза на развой, при който системата дресира бунтарите, опитомява несъгласните и прави от хулиганите участници във безконечната фабрика за производство на статукво.
Само мога да си показва какъв брой доста хора са гледали тези фотоси с оскърбление и горест. Те показват свят, който е недосегаем за тях, който надменно не желае да ги припознае. Който, в последна сметка, е толкоз друг от техния, че ги дели не бездна, а цяла пропаст. Не знам дали Волен Сидеров при започване на своята политическа кариера си е представял, че ще стигне дотук. Сватбата му е персонален триумф. Но знакът, който тя даде е прострелване в слепочието. Волен избра благосъстоянието. Опасявам се обаче, че то ще му приседне, без значение по какъв начин се усеща през днешния ден.
Автор: Александър Симов
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ