Проф. Красимир Петров: Чака ни най-тежката криза след Втората световна война
Дори да отворят Ормузкия пролив през днешния ден, стопанската система ще се възстановява чак след две години, твърди той
Европа се намира на прага на най-голямата икономическа криза след Втората международна война. Тя ще е комбинация от мегаинфлация и стагфлация (рецесия съчетана с инфлация). Специално в България кризата ще удари стопанската система още по-жестоко поради следствията от въвеждането на еврото. Това прогнозира проф. Красимир Петров в бизнес на Цветан Радушев. Според него загубата на нефтените доставки, поради затварянето на Ормузкия пролив, е трагична – по 12–13 милиона барела дневно, доста повече от рецесиите през 1973 и 1979 година.
През октомври 1973 година, до момента в който трае войната на Египет и Сирия срещу Израел, по време на еврейския празник Йом Кипур, ОПЕК постановат нефтено ембарго против Съединени американски щати и Западна Европа. Цената на петрола скача четворно, което води до тежка инфлация съчетана с криза, безработица и енергийни ограничавания в целия западен свят. След 1979 година пък, когато поредно в Техеран на власт идват ислямистите, а Ирак атакува Иран, цената на нефта се повишава светкавично и отново се стига до висока инфлация, криза и енергийна неустановеност.
Този път нещата ще са по-мрачни, тъй като към този момент приказваме за цялостно секване на петролните доставки. Проблемът е към този момент основан и няма разрешаване, независимо дали Ормузкият пролив бъде отворен в този момент или не, казва професорът. „ Хората неправилно имат вяра, че щом войната свърши, след седмица-месец всичко ще се върна както досега. Истината е, че старите цени в никакъв случай няма да се върнат – те ще се укротят, само че на ново, доста по-високо равнище. Дори корабоплаването по Ормуз да се нормализира днес, стопанската система ще се възстанови чак след две години “, счита той.
Според проф. Петров рецесията в България ще се задълбочи още повече и поради въвеждането на еврото.
Според проф. Петров, елементарните хора все още не виждат размерите на идното злополучие. Те виждат само неговите проблясъци – увеличаващите се цени. Главните медии на континента заобикалят тематиката. Правителствата също не говорят по нея. Той счита, че същинската стагфлация ще започне да се проявява около два месеца след затварянето на протока. Това е оперативното време, належащо, с цел да се изпразнят запасите от нефт в другите европейски страни.
Веригата на доставките има огромно забавяне – за да стигне нефтът от Близкия изток до съответните заводи в Европа, а от там под формата на горива до бензиностанциите, минават към два месеца. В момента европейските държави все още консумират нефтопродукти, произведени преди рецесията. Но даже и в този момент в избрани браншове неналичието към този момент се вижда. Така е при самолетните компании, които всеобщо започнаха да редуцират полети, заради липса на керосин.
Най-сериозният удар проф. Петров чака да се стовари върху храните. Там цените ще скочат с сред 30 и 70% тази есен. Големият проблем идва от дефицита на изкуствени торове, които се създават от природен газ. Голяма част от него идва от Катар, а се транспортира също през Ормуз. „ Има 20-30% недостиг на тези торове, което значи, че ще имаме 10-20 и повече % по-малко създадена храна. “
20% от международния петрол минаваше през Ормузкия пролив, който сега е затворен.
Локомотив на рецесията ще бъде Германия, счита икономистът. Германската стопанска система е в доста тежко положение. Властите признават публично за съществуваща криза, само че мащабът е сравним с световната финансова криза от 2009 г. Дизелът (двигателят на икономиката) към този момент скочи с 42%. Правителството обмисля намаляване на акцизите и Данък добавена стойност. Но според проф. Петров това ще е грешна политика.
Наместо да подбуден популацията към икономии, поддържаните изкуствено ниски цени ще продължат да насърчават консуматорството, което бързо ще изпразни бензиностанциите. А ново зареждане няма да има. Така рецесията ще удари цяла Европа посредством Германия – в случай че немската промишленост спре, веригата бързо ще обхване и останалите страни.
Проф. Петров акцентира, че специално в България кризата ще бъде бъде много по-сериозна заради влизането на страната в еврозоната. Въвеждането на новата валута засилва инфлационния напън и основава спомагателни усложнения за земеделските производители. Освен че няма да имат нужната изкуствена тор, ще са изправени пред проблеми със дотациите, както и административни и регулаторни спънки. В същото време държавата продължава да трупа дефицити и задължения с високи темпове, „ все едно сме във война “, показва той.
Председателката на Европейската централна банка Кристин Лагард и шефът на Българска народна банка Димитър Радев въодушевено приветстват през ноември 2025 година унищожаването на българския лев. Въвеждането на еврото ще укрепи в България още повече идната огромна рецесия, счита. проф. Красимир Петров.
Той очаква и сериозен срив в строителния бранш, който директно и индиректно визира 30–35% от стопанската система. Пряка последица за страната ще е безработицата, която ще се отприщи в строителството след като рецесията навлезе в пълноценната си фаза.
Професорът дава и съответни рекомендации към елементарните българи: Спестявайте оптимално и си осигурете пари „ под възглавницата “ за най-малко 6–9 месеца; избягвайте бързи заеми на всяка цена; инвестирайте в преквалификация и нови умения; тренирайте „ потребителско непорочие “ – завършек на свръхпотреблението и промяна на навиците.
Проф. Красимир Петров има докторска степен по стопанска система от Държавния университет на Охайо. Преподавал е в Американския университет в Благоевград. Специализирал се е в макроикономика, бизнес цикли, пари, банки и вложения. Стана известен в последно време около подкастите си в ютюб, където на извънредно наличен език изяснява комплицираните процеси в световните икономика и финанси.
Европа се намира на прага на най-голямата икономическа криза след Втората международна война. Тя ще е комбинация от мегаинфлация и стагфлация (рецесия съчетана с инфлация). Специално в България кризата ще удари стопанската система още по-жестоко поради следствията от въвеждането на еврото. Това прогнозира проф. Красимир Петров в бизнес на Цветан Радушев. Според него загубата на нефтените доставки, поради затварянето на Ормузкия пролив, е трагична – по 12–13 милиона барела дневно, доста повече от рецесиите през 1973 и 1979 година.
През октомври 1973 година, до момента в който трае войната на Египет и Сирия срещу Израел, по време на еврейския празник Йом Кипур, ОПЕК постановат нефтено ембарго против Съединени американски щати и Западна Европа. Цената на петрола скача четворно, което води до тежка инфлация съчетана с криза, безработица и енергийни ограничавания в целия западен свят. След 1979 година пък, когато поредно в Техеран на власт идват ислямистите, а Ирак атакува Иран, цената на нефта се повишава светкавично и отново се стига до висока инфлация, криза и енергийна неустановеност.
Този път нещата ще са по-мрачни, тъй като към този момент приказваме за цялостно секване на петролните доставки. Проблемът е към този момент основан и няма разрешаване, независимо дали Ормузкият пролив бъде отворен в този момент или не, казва професорът. „ Хората неправилно имат вяра, че щом войната свърши, след седмица-месец всичко ще се върна както досега. Истината е, че старите цени в никакъв случай няма да се върнат – те ще се укротят, само че на ново, доста по-високо равнище. Дори корабоплаването по Ормуз да се нормализира днес, стопанската система ще се възстанови чак след две години “, счита той.
Според проф. Петров рецесията в България ще се задълбочи още повече и поради въвеждането на еврото. Според проф. Петров, елементарните хора все още не виждат размерите на идното злополучие. Те виждат само неговите проблясъци – увеличаващите се цени. Главните медии на континента заобикалят тематиката. Правителствата също не говорят по нея. Той счита, че същинската стагфлация ще започне да се проявява около два месеца след затварянето на протока. Това е оперативното време, належащо, с цел да се изпразнят запасите от нефт в другите европейски страни.
Веригата на доставките има огромно забавяне – за да стигне нефтът от Близкия изток до съответните заводи в Европа, а от там под формата на горива до бензиностанциите, минават към два месеца. В момента европейските държави все още консумират нефтопродукти, произведени преди рецесията. Но даже и в този момент в избрани браншове неналичието към този момент се вижда. Така е при самолетните компании, които всеобщо започнаха да редуцират полети, заради липса на керосин.
Най-сериозният удар проф. Петров чака да се стовари върху храните. Там цените ще скочат с сред 30 и 70% тази есен. Големият проблем идва от дефицита на изкуствени торове, които се създават от природен газ. Голяма част от него идва от Катар, а се транспортира също през Ормуз. „ Има 20-30% недостиг на тези торове, което значи, че ще имаме 10-20 и повече % по-малко създадена храна. “
20% от международния петрол минаваше през Ормузкия пролив, който сега е затворен. Локомотив на рецесията ще бъде Германия, счита икономистът. Германската стопанска система е в доста тежко положение. Властите признават публично за съществуваща криза, само че мащабът е сравним с световната финансова криза от 2009 г. Дизелът (двигателят на икономиката) към този момент скочи с 42%. Правителството обмисля намаляване на акцизите и Данък добавена стойност. Но според проф. Петров това ще е грешна политика.
Наместо да подбуден популацията към икономии, поддържаните изкуствено ниски цени ще продължат да насърчават консуматорството, което бързо ще изпразни бензиностанциите. А ново зареждане няма да има. Така рецесията ще удари цяла Европа посредством Германия – в случай че немската промишленост спре, веригата бързо ще обхване и останалите страни.
Проф. Петров акцентира, че специално в България кризата ще бъде бъде много по-сериозна заради влизането на страната в еврозоната. Въвеждането на новата валута засилва инфлационния напън и основава спомагателни усложнения за земеделските производители. Освен че няма да имат нужната изкуствена тор, ще са изправени пред проблеми със дотациите, както и административни и регулаторни спънки. В същото време държавата продължава да трупа дефицити и задължения с високи темпове, „ все едно сме във война “, показва той.
Председателката на Европейската централна банка Кристин Лагард и шефът на Българска народна банка Димитър Радев въодушевено приветстват през ноември 2025 година унищожаването на българския лев. Въвеждането на еврото ще укрепи в България още повече идната огромна рецесия, счита. проф. Красимир Петров. Той очаква и сериозен срив в строителния бранш, който директно и индиректно визира 30–35% от стопанската система. Пряка последица за страната ще е безработицата, която ще се отприщи в строителството след като рецесията навлезе в пълноценната си фаза.
Професорът дава и съответни рекомендации към елементарните българи: Спестявайте оптимално и си осигурете пари „ под възглавницата “ за най-малко 6–9 месеца; избягвайте бързи заеми на всяка цена; инвестирайте в преквалификация и нови умения; тренирайте „ потребителско непорочие “ – завършек на свръхпотреблението и промяна на навиците.
Проф. Красимир Петров има докторска степен по стопанска система от Държавния университет на Охайо. Преподавал е в Американския университет в Благоевград. Специализирал се е в макроикономика, бизнес цикли, пари, банки и вложения. Стана известен в последно време около подкастите си в ютюб, където на извънредно наличен език изяснява комплицираните процеси в световните икономика и финанси.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ