България върви в обратна посока
Допреди петнадесетина години нашите статистици брояха със удовлетворение с какъв брой левчета заплатите ни са по-високи от румънските. Тази статистика последователно потъна безславно някъде измежду прахоляка на историята. Разликата в размера на минималните приходи сред двете страни е сензитивно повишена, за жалост не в наша изгода. "Минималната работна заплата тази година в България е 260,80 евро, пред нас е Литва с 400 евро, а в Румъния тя е 407,30 евро - посочи икономистът проф. Боян Дуранкев. - През 2021 година настоящето държавно управление, в случай че още е на власт, ще усили заплатите на равнището на Румъния от 2016 година "
Проблемът не е единствено в минималната заплата. Според Института за синдикални и обществени проучвания на КНСБ две трети от нашите сънародници получават под междинната заплата за страната, която е 1060 лева Президентът на този профсъюз Пламен Димитров уточни: "Истинският проблем на пазара на труда у нас е, че не получаваме толкоз, колкото заработваме. Производителността на труда е измерена през промишленото произвеждане, т. е. направеното в индустрията надвишава с доста проценти това, което е получено като работна заплата за изработването му. "
Претенциозният частен бизнес, за който все не се намират задоволително готови експерти у нас, със своята интересчийска логичност в действителност прогонва всеобщо стопански дейните българи отвън рамките на страната. Проблем, натрупван и мултиплициран към този момент три десетилетия. Непоклатима спекулативна логичност - колкото е допустимо повече продуктивност, колкото е допустимо по-ниски заплати, с никакви или с минимални обществени осигуровки, т. е. безнаказано всеобщо използване на сива стопанска система. Държавата десетилетия наред си затваря очите, с цел да не убива на частника. Трудоспособните българи избират да заминат в чужбина, където ценят в пъти по-високо продуктивността на труда им. Частният ни бизнес не се тормози - свят необятен, претенденти да работят за още по-ниски заплати - колкото щеш.
Тогава какво значат тези три % стопански растеж на страната, които акцентират ръководещите, реализирани с
най-ниско заплатения труд в Европа
Означават, че България върви в противоположна посока на европейското развиване. Доказателство за това е близо двойно по-високата минимална заплата по отношение на нашата, реализирана от северната ни съседка. Доказват го и периодическите статистически данни за брутния вътрешен артикул. За предходната година е регистрирано, че Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в нашата страна е 7000 евро. Струва ни се, че тази стойност е много пресилена. Цифрата би се доближила повече до действителните стойности, в случай че ставаше дума за левове, а не за евро, само че дано да го приемем условно.
Средно за Европа Брутният вътрешен продукт на човек през същия интервал е 30 000 евро. Изоставането ни е повече от четири пъти. Нашите ръководещи не стопират да се хвалят, че икономическият растеж в България е близо 4%, което прави 280 евро. Европа регистрира едвам 2% стопански растеж, което за тях прави 600 евро. Разликата - 320 евро в интерес на развитите стопански системи. Следователно тези 4% икономически растеж значат безнадеждно отдалечаване на България от междинния витален стандарт на Стария континент. За да се реализира почти синхронно равнене на икономическия растеж, в случай че се запазят тези 2% приблизително повишаване на брутния вътрешен артикул на глава от популацията, родната стопанска система би трябвало да се задвижи толкоз мощно, че да доближи равнище от над 8%. Стойност, която към този момент тук е непостижима и немислима.
Някои икономисти биха изтъкнали, че за такова достижение са потребни доста вложения, а с цел да стане България привлекателно място за вложителите, е нужна коренна смяна на инфраструктурата. Промяна, само че с несравнимо по-добро качество от прехвалените автомагистрали, за построяването на които бяха изхарчени стотици милиони левове. За техен кръстник се втасваше шумно министър председателят Борисов, а в този момент те не по-малко шумно дефектират при настъпването на всеки нов годишен сезон.
За да ни повярват огромните вложители и финансистите от Европейската централна банка, е наложително да бъде усъвършенствана морално-етичната инфраструктура в съзнанието на нашите ръководещи. Оттам би трябвало да стартира огромната смяна, с цел да се усъвършенства и доверието на Европа към нас, с цел да ни приема не с учтиви усмивки и с протоколни целувки и жестове, а да станем органична част от самата нея. За подобен вид
инфраструктура в региона на мисленето
и нравствеността са потребни чисти сърца, почтеност, общественополезни и доброжелателни хрумвания, належащо е отпред на властта да застанат почтени и доброжелателни персони, които са високо над дребнавостта и егоизма, над злобата и алчността. За съхраняването ни като народ са потребни морална непорочност и схващане за работа не за персонална полза и непремерено замогване, а за национално благоденствие. Авторитет и власт се градят с доброжелателност и с мъдрост. А това е положителният образец, от който се нуждаем и ние като общество.
Днес корупцията е простряла костеливата си ръка на всички места. В диалог с позната научих, че с цел да запише щерка си в влиятелно учебно заведение в центъра на София, се налагало да даде рушвет. Не посмя да показа детайлности. Какви ли камари от корупционна шлака има в правосъдната ни система, която помилва, без да й мигне окото, богаташа рецидивист, а си измива очите с кокошкаря. Тази отпадна маса, разляла се и измежду учебните заведения, и измежду комерсиализираното ни опазване на здравето, се натрупа върху националния тил. Този тил е мястото, употребявано повърхностно от мощните на деня като заден двор за нерегламентирано бунище. В проектите на настоящето държавно управление очевидно не е включено построяването на цех за преправка и обезвреждане на тази шлака, наречена корупция.
Проблемът не е единствено в минималната заплата. Според Института за синдикални и обществени проучвания на КНСБ две трети от нашите сънародници получават под междинната заплата за страната, която е 1060 лева Президентът на този профсъюз Пламен Димитров уточни: "Истинският проблем на пазара на труда у нас е, че не получаваме толкоз, колкото заработваме. Производителността на труда е измерена през промишленото произвеждане, т. е. направеното в индустрията надвишава с доста проценти това, което е получено като работна заплата за изработването му. "
Претенциозният частен бизнес, за който все не се намират задоволително готови експерти у нас, със своята интересчийска логичност в действителност прогонва всеобщо стопански дейните българи отвън рамките на страната. Проблем, натрупван и мултиплициран към този момент три десетилетия. Непоклатима спекулативна логичност - колкото е допустимо повече продуктивност, колкото е допустимо по-ниски заплати, с никакви или с минимални обществени осигуровки, т. е. безнаказано всеобщо използване на сива стопанска система. Държавата десетилетия наред си затваря очите, с цел да не убива на частника. Трудоспособните българи избират да заминат в чужбина, където ценят в пъти по-високо продуктивността на труда им. Частният ни бизнес не се тормози - свят необятен, претенденти да работят за още по-ниски заплати - колкото щеш.
Тогава какво значат тези три % стопански растеж на страната, които акцентират ръководещите, реализирани с
най-ниско заплатения труд в Европа
Означават, че България върви в противоположна посока на европейското развиване. Доказателство за това е близо двойно по-високата минимална заплата по отношение на нашата, реализирана от северната ни съседка. Доказват го и периодическите статистически данни за брутния вътрешен артикул. За предходната година е регистрирано, че Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в нашата страна е 7000 евро. Струва ни се, че тази стойност е много пресилена. Цифрата би се доближила повече до действителните стойности, в случай че ставаше дума за левове, а не за евро, само че дано да го приемем условно.
Средно за Европа Брутният вътрешен продукт на човек през същия интервал е 30 000 евро. Изоставането ни е повече от четири пъти. Нашите ръководещи не стопират да се хвалят, че икономическият растеж в България е близо 4%, което прави 280 евро. Европа регистрира едвам 2% стопански растеж, което за тях прави 600 евро. Разликата - 320 евро в интерес на развитите стопански системи. Следователно тези 4% икономически растеж значат безнадеждно отдалечаване на България от междинния витален стандарт на Стария континент. За да се реализира почти синхронно равнене на икономическия растеж, в случай че се запазят тези 2% приблизително повишаване на брутния вътрешен артикул на глава от популацията, родната стопанска система би трябвало да се задвижи толкоз мощно, че да доближи равнище от над 8%. Стойност, която към този момент тук е непостижима и немислима.
Някои икономисти биха изтъкнали, че за такова достижение са потребни доста вложения, а с цел да стане България привлекателно място за вложителите, е нужна коренна смяна на инфраструктурата. Промяна, само че с несравнимо по-добро качество от прехвалените автомагистрали, за построяването на които бяха изхарчени стотици милиони левове. За техен кръстник се втасваше шумно министър председателят Борисов, а в този момент те не по-малко шумно дефектират при настъпването на всеки нов годишен сезон.
За да ни повярват огромните вложители и финансистите от Европейската централна банка, е наложително да бъде усъвършенствана морално-етичната инфраструктура в съзнанието на нашите ръководещи. Оттам би трябвало да стартира огромната смяна, с цел да се усъвършенства и доверието на Европа към нас, с цел да ни приема не с учтиви усмивки и с протоколни целувки и жестове, а да станем органична част от самата нея. За подобен вид
инфраструктура в региона на мисленето
и нравствеността са потребни чисти сърца, почтеност, общественополезни и доброжелателни хрумвания, належащо е отпред на властта да застанат почтени и доброжелателни персони, които са високо над дребнавостта и егоизма, над злобата и алчността. За съхраняването ни като народ са потребни морална непорочност и схващане за работа не за персонална полза и непремерено замогване, а за национално благоденствие. Авторитет и власт се градят с доброжелателност и с мъдрост. А това е положителният образец, от който се нуждаем и ние като общество.
Днес корупцията е простряла костеливата си ръка на всички места. В диалог с позната научих, че с цел да запише щерка си в влиятелно учебно заведение в центъра на София, се налагало да даде рушвет. Не посмя да показа детайлности. Какви ли камари от корупционна шлака има в правосъдната ни система, която помилва, без да й мигне окото, богаташа рецидивист, а си измива очите с кокошкаря. Тази отпадна маса, разляла се и измежду учебните заведения, и измежду комерсиализираното ни опазване на здравето, се натрупа върху националния тил. Този тил е мястото, употребявано повърхностно от мощните на деня като заден двор за нерегламентирано бунище. В проектите на настоящето държавно управление очевидно не е включено построяването на цех за преправка и обезвреждане на тази шлака, наречена корупция.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ