Допирът е начинът на паяците да усетят света около себе

Допирът е методът на паяците да усетят света към себе си. Телцата и краченцата им са покрити с дребни косъмчета и цепнатини, с които могат да разграничават всеки тип трептения. Залюлялата се плячка, попаднала в паяжината и опитваща се да се измъкне, основава напълно друг вибрационен декор от този на различен паяк, който си почива в личните си мрежи, с помощта на бриза. Съвсем друга е пък вибрацията на мрежата, когато по нея един паяк се доближава към различен с любовни планове. Всяка частица от паяжината има собствен личен звук. Не вярвате ли? Учените съумяха да трансфорат паяжината в симфония на природата. Чуйте я. 
Преди няколко години учените „ преведоха " триизмерната конструкция на паяжината в музика, работейки с художника Томас Сарасено, с цел да основат интерактивен музикален инструмент, озаглавен " Платно на паяк ". Сега екипът е усъвършенствал и надградил предходната си работа. Добавен е интерактивен съставен елемент за виртуална действителност, с цел да разреши на хората да влязат в света на насекомото. Според учените, това проучване ще помогне да се разбере по-добре триизмерната архитектура на мрежата, както и да се натрупат наблюдения за вибрационния език на паяците.

„ Паякът живее в среда на вибриращи струни ",  описа инженер Маркус Бюлер  от Мичиганския софтуерен институт (MIT). „ Те не виждат доста добре, тъй че усещат своя свят посредством трептения, които имат разнообразни честоти " - добавя той.

За да изследват структурата на 3D мрежите, учените приютили тропическия тип Cyrtophora citricola в правоъгълно заграждение и изчакали той да запълни пространството с нишките си. След това употребявали лазер, с цел да осветят и основат изображения с висока разграничителна дарба на 2D напречни разрези на мрежата.
Специално създаден логаритъм обединил 3D архитектурата на мрежата от тези 2D напречни разрези. За да се трансформира всичко това в музика, другите звукови честоти били разпределени на разнообразни равнища. Така генерираните данни се възпроизвеждат по модели, основани на структурата на мрежата.


Данните се трансформират с смяната на структурата на мрежата и слушателят може да чуе процеса на построяването на нишките. Наличието на запис - малко по малко - значи, че можем също по този начин да разберем по-добре по какъв начин паяците построяват 3D мрежа без поддържащи структури - умеене, което може да се употребява да вземем за пример при 3D печатането.

„ Средата на виртуалната действителност е в действителност завладяваща, тъй като ушите ви ще възприемат структурни характерности, които може да почувствате или даже да видите, само че не незабавно да разпознаете. Ако по едно и също време виждате и чувате, в действителност можете да започнете да разбирате средата, в която живее паякът “ - обяснава Бюлер.

Сега учените се пробват да генерират синтетични сигнали, с цел да „ научат " езика на паяците. И мечтаят в скоро време да се научат да поддържат връзка с тях. 
Екипът показа работата си на пролетната среща на Американското химическо общество. Предишното им проучване беше оповестено през 2018 година в Journal of the Royal Society Interface.


Източник