Министърът: Допълнителните услуги, за които се иска доплащане, трябва да бъдат заявени писмено от пациента
Допълнителните услуги, които се дават от лечебните заведения и за които се желае доплащане, би трябвало да бъдат декларирани документално от пациента, който да заявява, че е направил своя избор след показване на ценоразписа на услугите. Това споделя министърът на опазването на здравето доцент Силви Кирилов в отговор на въпрос на депутата от ПП-ДБ Людмила Илиева за какво се изискват спомагателни заплащания от пациентите над потребителската такса в профилираните лечебни заведения за рехабилитация при хоспитализация по клинични пътеки.
Министърът напомня, че според Наредбата за реализиране правото на достъп до здравна помощ, лечебните заведения за болнична помощ, сключили контракт с НЗОК, могат да оферират на здравноосигурените лица против възнаграждение спомагателни услуги, които могат да бъдат за усъвършенствани битови условия (самостоятелна стая, в цената на която се включват всички спомагателни битови условия, със или без компаньон по избор на пациента); в допълнение обслужване, обвързвано с престоя на пациента в лечебното заведение, отвън обезпечените здравни и общи грижи (самостоятелен сестрински пост, спомагателен спомагателен личен състав, меню за хранене по желание, съобразено със съответния лечебно-диетичен режим) и избор на доктор или екип от медицински експерти.
„ В случай на преценка за нерегламентирано изтънчено доплащане от лечебното заведение за болнична помощ, има опция за подаване на сигнал до Изпълнителна организация „ Медицински контрол “, с уточнение на данни за пациента, лечебното заведение и интервала на хоспитализацията. По всеки съответен сигнал се прави инспекция и при установени нарушавания се подхващат дейности според одобрената нормативна уредба “, споделя доцент Кирилов.
Министърът прецизира, че приемът за лекуване в профилирана болница по рехабилитация по клинична пътека се реализира с направление за хоспитализация, издадено от общопрактикуващия доктор на лицето или от експерт, които удостоверяват нуждата от рехабилитация въз основа на откритите диагнози и здравната история на пациента.
„ Лечението по клинична пътека може да се организира в СБР при положение, че не е налице задоволителен лечебен резултат от провежданата рехабилитация в извънболничната помощ. Преценката за последното се прави от лекаря експерт, провеждащ амбулаторното наблюдаване на пациента. След извършено интензивно лекуване в болнични условия нуждата от осъществяване на рехабилитация следва да бъде разказана в епикризата на пациента. Право на пациента е да избере уместно лечебно заведение за осъществяване на лекуването му на територията на страната “, споделя още министър Кирилов.
Министърът напомня, че според Наредбата за реализиране правото на достъп до здравна помощ, лечебните заведения за болнична помощ, сключили контракт с НЗОК, могат да оферират на здравноосигурените лица против възнаграждение спомагателни услуги, които могат да бъдат за усъвършенствани битови условия (самостоятелна стая, в цената на която се включват всички спомагателни битови условия, със или без компаньон по избор на пациента); в допълнение обслужване, обвързвано с престоя на пациента в лечебното заведение, отвън обезпечените здравни и общи грижи (самостоятелен сестрински пост, спомагателен спомагателен личен състав, меню за хранене по желание, съобразено със съответния лечебно-диетичен режим) и избор на доктор или екип от медицински експерти.
„ В случай на преценка за нерегламентирано изтънчено доплащане от лечебното заведение за болнична помощ, има опция за подаване на сигнал до Изпълнителна организация „ Медицински контрол “, с уточнение на данни за пациента, лечебното заведение и интервала на хоспитализацията. По всеки съответен сигнал се прави инспекция и при установени нарушавания се подхващат дейности според одобрената нормативна уредба “, споделя доцент Кирилов.
Министърът прецизира, че приемът за лекуване в профилирана болница по рехабилитация по клинична пътека се реализира с направление за хоспитализация, издадено от общопрактикуващия доктор на лицето или от експерт, които удостоверяват нуждата от рехабилитация въз основа на откритите диагнози и здравната история на пациента.
„ Лечението по клинична пътека може да се организира в СБР при положение, че не е налице задоволителен лечебен резултат от провежданата рехабилитация в извънболничната помощ. Преценката за последното се прави от лекаря експерт, провеждащ амбулаторното наблюдаване на пациента. След извършено интензивно лекуване в болнични условия нуждата от осъществяване на рехабилитация следва да бъде разказана в епикризата на пациента. Право на пациента е да избере уместно лечебно заведение за осъществяване на лекуването му на територията на страната “, споделя още министър Кирилов.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ