Дончо Папазов - българският повелител на моретата
Дончо Папазов е българинът, покорил морета и океани преди малко на брой да си помислят, че това е допустимо. Неговите морски завършения стартират през 70-те години от Черно море, минават през Средиземно море и Атлантическия океан преди да стигнат до околосветското корабоплаване сред 1979 и 1981 година, което прави дружно с жена си Юлия и щерка си Яна, която е на 5 години, когато потеглят.
Тази година станаха 30 години от най-запомнящото му корабоплаване. През 1988 година с яхтата " Тивия " той обикаля света и го прави самичък, без прекъсване, като по-голяма част от пътя минава през зимния сезон на южното полукълбо.
Дончо споделя, че морето му е дало всичко и множеството неща, с които се отпътува на сушата са свързани с него. Над 20 години той работи в киното и малкия екран, написа публикации и книги, създател е на документални и научнопопулярни филми. Следващата седмица Папазов ще опише за някои от пътуванията си на фестивала " Дни на провокациите ".
" Не съм човек, който живее със спомените, множеството ми мисли са ориентирани към бъдещето. Не съм с мисленето, че най-хубавото е минало. Може би и по тази причина всяко последващо корабоплаване бе по-сложно и по-тежко ", споделя Дончо пред Sportal.bg .
Папазов, който приключва стопанска система, споделя, че преди да излезе за първи път в морето не е имал никакъв опит, само че се е впуснал в предизвикването без съмнения. " В началото, когато потеглих да прекосявам Черно море със избавителна лодка с платна, не бях се качвал в никакъв случай на лодка с платна. Единственият опит, който имах, беше в езеро на тази лодка. За един час ми демонстрираха по какъв начин се ръководи. И по-късно потеглих и беше първата българска лодка с платна, която пресече Черно море ", спомня си той.
Друг от ранните му мемоари е първият път, когато се качва на яхта: " Следвам в Свищов стопанска система и един ден се окъпвам в Дунава на обед. Тогава работих като преносвач, с цел да изкарам някой лев, татко ми беше болен. Видях едно дете се дави, извадих го. Родителите му ме поканиха и за пръв и финален път бях на сюнет. Техен родственик работеше в яхт клуба. Предложи ми да карам един Фин, не ме попита дали мога. Качих се в него, минаха няколкостотин метра, той се обърна и ме извадиха. Това ми беше опитът преди да потегли и то не с яхта, а със избавителна лодка, което е по-трудно, тъй като няма кил и може да върви единствено, в случай че я духа откъм гърба вятърът ".
" На яхта се качих, когато малкия екран беше купила една доста изгубена лодка от Видин. Някой я правил, само че като долап я направил, продължава той. - С нея заминахме да снимаме 5-6 кино лентата по гръцките острови. Аз и бях капитан. Тя е първата българска лодка, която мина Босфора и Дарданелите и плава в тази част на Средиземно море. "
Дончо си спомня по какъв начин се е развила любовта му към морето. " Като дете не можех да плавам, само че ходех по дъното и влизах на вътре. По една пързалка във Варна се пусках прав. Спасителите ме харесаха и ме научиха да плавам. През 1958 година един художник ми даде плавници. След това направихме курс за леководолази, като сами си преподавахме. След това направихме експедиции. Първата археологична подводна експедиция беше на нос Калиакра ", споделя той.
" Просто морето ми е дало толкоз доста. Освен земи, инциденти, мисли сред море и небе, научи ме да фотографирам, да се занимавам с кино, да пиша книги… на всичко ", добавя Папазов.
Един от хората, които са вдъхновявали Дончо е огромният френски морски откривател Жак Кусто. " От там се учехме, гледахме кино лентата на Кусто и от там копирахме. Получихме подводни апарати от Париж и бяхме безпределно горди, че дишаме въздух от Париж, споделя той. - Преди това се гмуркахме със самоделни апарати. Джака, един инженер, беше направил от кислородни автомати за самолети автомати за дишане и бутилки със сбит въздух. Тогава аз започнах да се гмуркам на 27-28 метра без уред, свободно, а международният връх беше 32 метра. Другите слизаха по въже, а аз слизам по бански, а с цел да потвърдя, че съм бил на дъното, слагах шепа пясък в банския ".
" Едни могат, други не могат. Морето не е за всеки ". Така Папазов дава отговор на въпроса по какъв начин се е справил с най-голямото предизвикателство преди 30 години. Тогава той прекарва 164 дни самичък в океана в обиколка на света. Започва на 1 януари 1988 година от фара Сан Антонио и приключва на 13 юни 1988 година на същото място по " Невъзможният път ", което е обиколка на света в южните полярни ширини, на юг от трите носа – нос Добра вяра, нос Луин и нос Хорн.
" В сходни неща човек не може да влиза без самочувствие, не може да се прави на непретенциозен. Вероятно на мен ми е обещано, както на някой да свири на цигулка или на пиано. Аз се готвех 20 години за това. Тренирах волята, издръжливостта, псхиката и уменията си. Мъката е огромна. Фактът, че отслабнах с 36 кг, без да вардя диета, е индикативен. Беше и зима. Денят е 2-3 часа в тези южни ширини. Студ. Безсънието е най-тежко и умората ", споделя той за популярното корабоплаване.
Пътуванията на Дончо не оставят незабелязани по света във време, когато сходни достижения са носели почитание и респект. Големият норвежки мореплавател Тур Хейердал, който през 1947 година със сала " Кон-Тики " пропътува 8000 км, му пожелава триумф. " Той ми изпрати книгата си с посвещение. Той знаеше за предстоящето ми пътешестване. Доколкото знам единствено Тур и аз сме имали право да подвигаме флага на Организация на обединените нации. Аз не съм го вдигал, за него не знам ", споделя той.
" Юнеско пращаше на всички места писма, че това са исторически експедиции. Затова на всички места ни одобряваха президенти, на някои места крале. Навсякъде получавахме необикновено самопризнание. В Аржентина ни посрещнаха военни кораби. Един път ни посрещнаха с първия транспортен съд, който влезнал в борбата с англичаните ", спомня си с усмивка Папазов.
Дончо постоянно гледа напред и у него няма носталгия по предходното време, като се радва и на развиването на технологиите: " Това е толкоз хубаво. Океанът стана доста по-достъпен ". На своите 79 години той продължава да се движи с колело из София, да следи и да се вълнува за протичащото се в града и по моретата.
ЕМИЛ ЯНЧЕВ
Снимки: www.donchopapazov.bg
Тази година станаха 30 години от най-запомнящото му корабоплаване. През 1988 година с яхтата " Тивия " той обикаля света и го прави самичък, без прекъсване, като по-голяма част от пътя минава през зимния сезон на южното полукълбо.
Дончо споделя, че морето му е дало всичко и множеството неща, с които се отпътува на сушата са свързани с него. Над 20 години той работи в киното и малкия екран, написа публикации и книги, създател е на документални и научнопопулярни филми. Следващата седмица Папазов ще опише за някои от пътуванията си на фестивала " Дни на провокациите ".
" Не съм човек, който живее със спомените, множеството ми мисли са ориентирани към бъдещето. Не съм с мисленето, че най-хубавото е минало. Може би и по тази причина всяко последващо корабоплаване бе по-сложно и по-тежко ", споделя Дончо пред Sportal.bg .
Папазов, който приключва стопанска система, споделя, че преди да излезе за първи път в морето не е имал никакъв опит, само че се е впуснал в предизвикването без съмнения. " В началото, когато потеглих да прекосявам Черно море със избавителна лодка с платна, не бях се качвал в никакъв случай на лодка с платна. Единственият опит, който имах, беше в езеро на тази лодка. За един час ми демонстрираха по какъв начин се ръководи. И по-късно потеглих и беше първата българска лодка с платна, която пресече Черно море ", спомня си той.
Друг от ранните му мемоари е първият път, когато се качва на яхта: " Следвам в Свищов стопанска система и един ден се окъпвам в Дунава на обед. Тогава работих като преносвач, с цел да изкарам някой лев, татко ми беше болен. Видях едно дете се дави, извадих го. Родителите му ме поканиха и за пръв и финален път бях на сюнет. Техен родственик работеше в яхт клуба. Предложи ми да карам един Фин, не ме попита дали мога. Качих се в него, минаха няколкостотин метра, той се обърна и ме извадиха. Това ми беше опитът преди да потегли и то не с яхта, а със избавителна лодка, което е по-трудно, тъй като няма кил и може да върви единствено, в случай че я духа откъм гърба вятърът ".
" На яхта се качих, когато малкия екран беше купила една доста изгубена лодка от Видин. Някой я правил, само че като долап я направил, продължава той. - С нея заминахме да снимаме 5-6 кино лентата по гръцките острови. Аз и бях капитан. Тя е първата българска лодка, която мина Босфора и Дарданелите и плава в тази част на Средиземно море. "
Дончо си спомня по какъв начин се е развила любовта му към морето. " Като дете не можех да плавам, само че ходех по дъното и влизах на вътре. По една пързалка във Варна се пусках прав. Спасителите ме харесаха и ме научиха да плавам. През 1958 година един художник ми даде плавници. След това направихме курс за леководолази, като сами си преподавахме. След това направихме експедиции. Първата археологична подводна експедиция беше на нос Калиакра ", споделя той.
" Просто морето ми е дало толкоз доста. Освен земи, инциденти, мисли сред море и небе, научи ме да фотографирам, да се занимавам с кино, да пиша книги… на всичко ", добавя Папазов.
Един от хората, които са вдъхновявали Дончо е огромният френски морски откривател Жак Кусто. " От там се учехме, гледахме кино лентата на Кусто и от там копирахме. Получихме подводни апарати от Париж и бяхме безпределно горди, че дишаме въздух от Париж, споделя той. - Преди това се гмуркахме със самоделни апарати. Джака, един инженер, беше направил от кислородни автомати за самолети автомати за дишане и бутилки със сбит въздух. Тогава аз започнах да се гмуркам на 27-28 метра без уред, свободно, а международният връх беше 32 метра. Другите слизаха по въже, а аз слизам по бански, а с цел да потвърдя, че съм бил на дъното, слагах шепа пясък в банския ".
" Едни могат, други не могат. Морето не е за всеки ". Така Папазов дава отговор на въпроса по какъв начин се е справил с най-голямото предизвикателство преди 30 години. Тогава той прекарва 164 дни самичък в океана в обиколка на света. Започва на 1 януари 1988 година от фара Сан Антонио и приключва на 13 юни 1988 година на същото място по " Невъзможният път ", което е обиколка на света в южните полярни ширини, на юг от трите носа – нос Добра вяра, нос Луин и нос Хорн.
" В сходни неща човек не може да влиза без самочувствие, не може да се прави на непретенциозен. Вероятно на мен ми е обещано, както на някой да свири на цигулка или на пиано. Аз се готвех 20 години за това. Тренирах волята, издръжливостта, псхиката и уменията си. Мъката е огромна. Фактът, че отслабнах с 36 кг, без да вардя диета, е индикативен. Беше и зима. Денят е 2-3 часа в тези южни ширини. Студ. Безсънието е най-тежко и умората ", споделя той за популярното корабоплаване.
Пътуванията на Дончо не оставят незабелязани по света във време, когато сходни достижения са носели почитание и респект. Големият норвежки мореплавател Тур Хейердал, който през 1947 година със сала " Кон-Тики " пропътува 8000 км, му пожелава триумф. " Той ми изпрати книгата си с посвещение. Той знаеше за предстоящето ми пътешестване. Доколкото знам единствено Тур и аз сме имали право да подвигаме флага на Организация на обединените нации. Аз не съм го вдигал, за него не знам ", споделя той.
" Юнеско пращаше на всички места писма, че това са исторически експедиции. Затова на всички места ни одобряваха президенти, на някои места крале. Навсякъде получавахме необикновено самопризнание. В Аржентина ни посрещнаха военни кораби. Един път ни посрещнаха с първия транспортен съд, който влезнал в борбата с англичаните ", спомня си с усмивка Папазов.
Дончо постоянно гледа напред и у него няма носталгия по предходното време, като се радва и на развиването на технологиите: " Това е толкоз хубаво. Океанът стана доста по-достъпен ". На своите 79 години той продължава да се движи с колело из София, да следи и да се вълнува за протичащото се в града и по моретата.
ЕМИЛ ЯНЧЕВ
Снимки: www.donchopapazov.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ