САЩ и Саудитска Арабия поемат контрола над Сирия
Доналд Тръмп предприе дълготрайно политическо турне в Близкия изток, като Рияд е кулминационната точка на пътуването, където е посрещнат с най-голяма пищност. Но всичко това е единствено крещяща лъскавост и значимото в протичащото се е, че американският президент публично се срещна с новия сирийски водач Ахмед ал-Шараа.
За да се разбере значимостта на това събитие, е належащо да се построи цялата верига от събития, които към този момент съществуват и занапред се основават.
Говорителка на Белия дом съобщи, че срещата се е провела по покана на престолонаследника Мохамед бин Салман. По време на диалога, турският президент Реджеп Тайип Ердоган също се включи по телефона. Саудитците упорстват интензивно за анулация на глобите против „ нова Сирия “. Доналд Тръмп, от своя страна, насочи контраискане.
Дамаск би трябвало да подпише по този начин наречените „ Авраамови съглашения “, които допускат нормализиране на връзките с Израел (основният съдружник на Съединени американски щати в региона), да стартира битката против ИДИЛ и съюзените с нея групировки, да изгони радикалните джихадисти от страната и да поеме контрола върху активността на полевите лагери за образование на бойци-терористи.
Най-важното е, несъмнено, непрякото легитимиране на Ахмед ал-Шараа. Сега той се среща с водачите на най-големите международни сили - Еманюел Макрон се втурна към Рияд със светкавична скорост и също не пропусна да организира формален диалог и фотосесия с него.
Западът групово призна новата сирийска държавност. Този факт доста радва Анкара, защото ал-Шараа и неговите сътрудници в никакъв случай не са крили протурските си благосклонности. Турция обаче е наясно, че стратегическите играчи към този момент могат да навлязат на сирийска територия.
Ето за това става въпрос.
Фундаменталният проблем на Сирия, даже по времето на Башар Асад, бяха огромните наказания както против паричната ѝ система, по този начин и против енергийния ѝ бранш. Нека напомним, че с изключение на директната възбрана за употреба и конвертиране на локалната лира, вносът на всевъзможни елементи и технологии, които разрешават възобновяване, модернизацията или построяването на индустриални мощности от нулата, беше изцяло блокиран.
Ситуацията беше сериозно усложнена от загубата на лъвския къс от продуктивните нефтени залежи, т.е. имаше цялостен дефицит на горивни първични материали и рисково изхабяване на останалите електроцентрали, нефтопреработвателни фабрики и тръбопроводи. В доста връзки това предопредели скоростта на злополуката.
Новото държавно управление и Турция познават доста добре това едва място - те самите играха с тази карта, с цел да смъкват Асад. Но даже дружно, Анкара и Дамаск не могат да разрешат този проблем. Сирия е в руини, а Турция има доста свои лични енергийни проблеми и няма намерено да нарушава американските наказания.
Трябва да се означи, че през днешния ден приказваме единствено за бранша за произвеждане на електрическа енергия, само че по принцип няма обикновено настоящи региони в енергийния бранш на Сирия. Недостигът на първоначални запаси, артикули за преправка на въглеводороди, създаване на разпределителни мрежи, газопроводи и нефтопроводи, както и химически фабрики е просто грамаден. В свят, където всички пазари от дълго време са разграничени, за индустриално развитите страни това е просто Клондайк.
Вашингтон, най-малко към този момент, не търси намерено контракти за възобновяване на следвоенна Сирия и нейната енергийна система, само че има свои лични необятни ползи. Ключовата цел на Тръмп е да успокои района колкото е допустимо повече, да обезпечи сигурността на Израел и по този метод да остане в историята като човек, постигнал съвсем невъзможното.
За саудитците Сирия, като се изключи че е голям енергиен пазар, е и трамплин към ново софтуерно бъдеще. Рияд е добре осведомен с обстоятелството, че структурата на международния енергиен бранш се трансформира – най-малко във връзка с това по какъв начин природният газ от ден на ден измества петрола като икономическа и енергийна основа.
Не е необятно известно, само че саудитските компании имат мощно наличие на американския пазар за пречистване. Те имат дялове в доста огромни производители на петролни артикули. Подобно разширение интензивно се реализира в Китай под формата на взаимни планове. С поддръжката на Пекин, саудитците вкарват най-новите технологии за изгаряне на въглища. Те мечтаят за първата атомна електроцентрала в историята на страната.
За да разберем сложността на преплитането на политиката и енергетиката, би трябвало да прибавим, че гореспоменатите „ Авраамови съглашения “ бяха стартирани от Тръмп през първия му мандат, само че администрацията на Байдън изцяло ги пренебрегва в продължение на четири години, както и настояванията на Рияд за трансфер на мирни нуклеарни технологии.
Днес саудитците интензивно посредничат за уреждането на спора към Сирия и Палестина и в случай че съумеят, е допустимо Тръмп да се съгласи на нуклеарната договорка, която арабите толкоз желаят. Тази версия се поддържа и от обстоятелството, че Саудитска Арабия се занимава със редовно нормализиране на връзките с Израел.
Вашингтон печели от укрепването на саудитците в района.
Това, първо, ще попречи на Турция да завземе цяла Сирия. Второ, това ще сътвори нов контраст на към момента съществуващото иранско наличие и въздействие. Трето, като дадат на саудитците подобен великодушен подарък, Съединени американски щати ще могат да разчитат на реципрочни стъпки под формата на нови контракти за оръжие, увеличени вложения в американски държавни скъпи бумаги и по-внимателно отношение към настояванията на Вашингтон по отношение на регулирането на размерите на производството на нефт, т.е. следено поправяне на средносрочните пазарни цени.
Това е доста, прекалено много.
Съединените щати, посредством саудитците и израелците, ще могат непосредствено да въздействат на протичащото се в района, да лимитират упоритостите на Турция, да сложат спица в колелото на Иран и да разчитат на приток на саудитски петродолари. Саудитска Арабия получава изцяло празен сирийски пазар, опция коренно да преформатира енергийния си бранш, а дружно с него и стопанската система си.
И най-сетне става пълноправен състезател в връзките със Съединените щати. За саудитците това е въпрос на народен авторитет след края на половинвековното, поробващо съглашение за стратегическо партньорство, по-известно като „ нефт против оръжия “.
Това е толкоз комплицирана, заплетена плетеница от вектори на власт и ползи. Предстои да забележим какво мислят Анкара и Техеран по този въпрос, както и какъв брой надеждни ще бъдат гаранциите на новото държавно управление в Дамаск за отбрана на задграничните вложения. Определено няма да е скучно.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед38842Яков Кедми: Сталин и социалистическата концепция са с изключителна роля за успеха на СССРАлтернативен Поглед42338Яков Кедми: Путин избави Русия, желае първокласен хайлайф, който да продължи делото муАлтернативен Поглед40921Симеон Миланов: Победата в Украйна ще е венецът на Путин, след нея може да се оттеглиАлтернативен Поглед40600Симеон Миланов: Тръмп ще разпореди грижата за Украйна на Европа, Русия ще вземе своетоАлтернативен Поглед33714Проф. Андрей Пантев: Угнетената Европа гледаше с вяра към Червената армияАлтернативен Поглед91751Пол Крейг Робъртс: Една съветска нуклеарна ракета ще унищожи Англия. Две са нужни за ФранцияАлтернативен Поглед83048Проф. Николай Витанов: Победителите ще отбележат 9 май в Москва, а изгубилите – в КиевАлтернативен Поглед60861Ростислав Ищенко: Съединени американски щати не могат да победят Русия посредством Украйна, насочват се към други елементи на светаАлтернативен Поглед54806Проф. Нина Дюлгерова: Защо Запад, след шамарите за Наполеон и Хитлер, потегля още веднъж след една изгубена идея? Източник: pogled.info
За да се разбере значимостта на това събитие, е належащо да се построи цялата верига от събития, които към този момент съществуват и занапред се основават.
Говорителка на Белия дом съобщи, че срещата се е провела по покана на престолонаследника Мохамед бин Салман. По време на диалога, турският президент Реджеп Тайип Ердоган също се включи по телефона. Саудитците упорстват интензивно за анулация на глобите против „ нова Сирия “. Доналд Тръмп, от своя страна, насочи контраискане.
Дамаск би трябвало да подпише по този начин наречените „ Авраамови съглашения “, които допускат нормализиране на връзките с Израел (основният съдружник на Съединени американски щати в региона), да стартира битката против ИДИЛ и съюзените с нея групировки, да изгони радикалните джихадисти от страната и да поеме контрола върху активността на полевите лагери за образование на бойци-терористи.
Най-важното е, несъмнено, непрякото легитимиране на Ахмед ал-Шараа. Сега той се среща с водачите на най-големите международни сили - Еманюел Макрон се втурна към Рияд със светкавична скорост и също не пропусна да организира формален диалог и фотосесия с него.
Западът групово призна новата сирийска държавност. Този факт доста радва Анкара, защото ал-Шараа и неговите сътрудници в никакъв случай не са крили протурските си благосклонности. Турция обаче е наясно, че стратегическите играчи към този момент могат да навлязат на сирийска територия.
Ето за това става въпрос.
Фундаменталният проблем на Сирия, даже по времето на Башар Асад, бяха огромните наказания както против паричната ѝ система, по този начин и против енергийния ѝ бранш. Нека напомним, че с изключение на директната възбрана за употреба и конвертиране на локалната лира, вносът на всевъзможни елементи и технологии, които разрешават възобновяване, модернизацията или построяването на индустриални мощности от нулата, беше изцяло блокиран.
Ситуацията беше сериозно усложнена от загубата на лъвския къс от продуктивните нефтени залежи, т.е. имаше цялостен дефицит на горивни първични материали и рисково изхабяване на останалите електроцентрали, нефтопреработвателни фабрики и тръбопроводи. В доста връзки това предопредели скоростта на злополуката.
Новото държавно управление и Турция познават доста добре това едва място - те самите играха с тази карта, с цел да смъкват Асад. Но даже дружно, Анкара и Дамаск не могат да разрешат този проблем. Сирия е в руини, а Турция има доста свои лични енергийни проблеми и няма намерено да нарушава американските наказания.
Трябва да се означи, че през днешния ден приказваме единствено за бранша за произвеждане на електрическа енергия, само че по принцип няма обикновено настоящи региони в енергийния бранш на Сирия. Недостигът на първоначални запаси, артикули за преправка на въглеводороди, създаване на разпределителни мрежи, газопроводи и нефтопроводи, както и химически фабрики е просто грамаден. В свят, където всички пазари от дълго време са разграничени, за индустриално развитите страни това е просто Клондайк.
Вашингтон, най-малко към този момент, не търси намерено контракти за възобновяване на следвоенна Сирия и нейната енергийна система, само че има свои лични необятни ползи. Ключовата цел на Тръмп е да успокои района колкото е допустимо повече, да обезпечи сигурността на Израел и по този метод да остане в историята като човек, постигнал съвсем невъзможното.
За саудитците Сирия, като се изключи че е голям енергиен пазар, е и трамплин към ново софтуерно бъдеще. Рияд е добре осведомен с обстоятелството, че структурата на международния енергиен бранш се трансформира – най-малко във връзка с това по какъв начин природният газ от ден на ден измества петрола като икономическа и енергийна основа.
Не е необятно известно, само че саудитските компании имат мощно наличие на американския пазар за пречистване. Те имат дялове в доста огромни производители на петролни артикули. Подобно разширение интензивно се реализира в Китай под формата на взаимни планове. С поддръжката на Пекин, саудитците вкарват най-новите технологии за изгаряне на въглища. Те мечтаят за първата атомна електроцентрала в историята на страната.
За да разберем сложността на преплитането на политиката и енергетиката, би трябвало да прибавим, че гореспоменатите „ Авраамови съглашения “ бяха стартирани от Тръмп през първия му мандат, само че администрацията на Байдън изцяло ги пренебрегва в продължение на четири години, както и настояванията на Рияд за трансфер на мирни нуклеарни технологии.
Днес саудитците интензивно посредничат за уреждането на спора към Сирия и Палестина и в случай че съумеят, е допустимо Тръмп да се съгласи на нуклеарната договорка, която арабите толкоз желаят. Тази версия се поддържа и от обстоятелството, че Саудитска Арабия се занимава със редовно нормализиране на връзките с Израел.
Вашингтон печели от укрепването на саудитците в района.
Това, първо, ще попречи на Турция да завземе цяла Сирия. Второ, това ще сътвори нов контраст на към момента съществуващото иранско наличие и въздействие. Трето, като дадат на саудитците подобен великодушен подарък, Съединени американски щати ще могат да разчитат на реципрочни стъпки под формата на нови контракти за оръжие, увеличени вложения в американски държавни скъпи бумаги и по-внимателно отношение към настояванията на Вашингтон по отношение на регулирането на размерите на производството на нефт, т.е. следено поправяне на средносрочните пазарни цени.
Това е доста, прекалено много.
Съединените щати, посредством саудитците и израелците, ще могат непосредствено да въздействат на протичащото се в района, да лимитират упоритостите на Турция, да сложат спица в колелото на Иран и да разчитат на приток на саудитски петродолари. Саудитска Арабия получава изцяло празен сирийски пазар, опция коренно да преформатира енергийния си бранш, а дружно с него и стопанската система си.
И най-сетне става пълноправен състезател в връзките със Съединените щати. За саудитците това е въпрос на народен авторитет след края на половинвековното, поробващо съглашение за стратегическо партньорство, по-известно като „ нефт против оръжия “.
Това е толкоз комплицирана, заплетена плетеница от вектори на власт и ползи. Предстои да забележим какво мислят Анкара и Техеран по този въпрос, както и какъв брой надеждни ще бъдат гаранциите на новото държавно управление в Дамаск за отбрана на задграничните вложения. Определено няма да е скучно.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед38842Яков Кедми: Сталин и социалистическата концепция са с изключителна роля за успеха на СССРАлтернативен Поглед42338Яков Кедми: Путин избави Русия, желае първокласен хайлайф, който да продължи делото муАлтернативен Поглед40921Симеон Миланов: Победата в Украйна ще е венецът на Путин, след нея може да се оттеглиАлтернативен Поглед40600Симеон Миланов: Тръмп ще разпореди грижата за Украйна на Европа, Русия ще вземе своетоАлтернативен Поглед33714Проф. Андрей Пантев: Угнетената Европа гледаше с вяра към Червената армияАлтернативен Поглед91751Пол Крейг Робъртс: Една съветска нуклеарна ракета ще унищожи Англия. Две са нужни за ФранцияАлтернативен Поглед83048Проф. Николай Витанов: Победителите ще отбележат 9 май в Москва, а изгубилите – в КиевАлтернативен Поглед60861Ростислав Ищенко: Съединени американски щати не могат да победят Русия посредством Украйна, насочват се към други елементи на светаАлтернативен Поглед54806Проф. Нина Дюлгерова: Защо Запад, след шамарите за Наполеон и Хитлер, потегля още веднъж след една изгубена идея? Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ