Хенри I, рекордьорът на Англия по извънбрачни деца
Освен с дамите, владетелят е прочут с административните и финансовите си промени
Кралят се дами два пъти, само че няма наследник и пръв афишира щерка си за правоприемник на короната
Английските историци сочат първия крал, разказан от тях като безжалостен фустогонец с ненаситен полов вкус
Уилям I Завоевателя, е бил по-голямото от двете противозаконни деца на херцога на Нормандия - Робер I Великолепни и неговата наложница Арлет
Когато Робер потегля на Кръстоносен поход, най-малкият брат се трансформира напрактика в единствения правоприемник на Уилям
За разлика от френските крале, британските са нямали фаворитки, само че това изобщо не значи, че те са обичали дамите по-малко. Просто не са имали потребността, нуждата или смелостта да трансформират следващата си държанка в институция, която в избрани моменти да бъде за тях освен това от брачна половинка, освен в леглото, само че също по този начин в кралския двор и ръководството на страната. Според историците на Острова, за британските крале техните метреси са били конкубинки, т.е. наложници или дами, които живеят с владетеля като съпруги, само че без подписан брак.
И за разлика от кралете Отсам Ламанша, британските доста радко са се впускали в случка с омъжени дами, като са предпочитали незадомени девойки, а в случай че можело да бъдат девствени - още по-добре. В множеството случаи тези млади дами са били възприемани в кралския двор като най-обикновени държанки и даже като секс-робини, а при по-голям шанс - “в законни половинки от втори сан ”. Които, за разлика от брачната половинка на владетеля, са нямали право над семейството, камо ли да се изявяват наред с нея по балове и приеми, или да се намесват в държавните каузи. Всичко това обаче не им е пречело да раждат на пакост челяд на похотливците с корона, естествено до момента в който те си падали по тях и не са били замествани с нова конкубинка.
За рекордьор измежду британските владетели по извънбрачни деца от наложници британските историци сочат първия крал, разказан от тях като безжалостен фустогонец с ненаситен полов вкус - Хенри I. Той бил роден към 1068 година и бил най-малкият наследник на краля на Англия и херцог на Нормандия /днешния френски район на Франция със същото име - бел. кор./ - Уилям I Завоевателя. Имал бил Хенри двама по-големи братя - Робер II, който бил херцог на Нормандия след татко си от 1087 до 1106 година и Уилям II - крал пък на Англия, отново след таткото или от 1087 до 1100 година, когато с короната му се окичва изтърсакът в фамилията.
Любопитен е фактът, че бащата на Хенри I - Уилям I Завоевателя, е бил по-голямото от двете противозаконни деца на херцога на Нормандия - Робер I Великолепни и неговата наложница Арлет. Като по тази причина кралят, който първо бил държател на Нормандия, а по-късно разширл властта си и над Англия, с изключение на “Завоевателя ”, останал прочут в историята и с прозвището “Копелето ”. Виж, прякорът на внука му Хенри I е бил от доблестен, по-благороден - “Боклер ” на френски или “Учения ” на български, лепнат му поради неговата осведоменост, станала именита през вековете.
Тъй като бил най-малкият наследник на Уилям I, той получил като завещание от татко си единствено 5000 фунта злато, за разлика от братята му, които се сдобили с обширни феодални владения, съвсем кралства - Робер получил Нормандия, а Уилям надлежно Англия. Изглежда обаче златото по никакъв начин не е било малко, защото направило Хенри един от най-богатите по това време аристократи на територията на днешна Англия. И му разрешило да закупи обилни имения, с чието население, плюс селскостопанското и манифактурното произвеждане, той станал фактор в битката сред Робер и Уилям кой да сплоти тогавашното голямо кралство на Уилям I Завоевателя.
Отчитайки благосъстоянието му, батковците подписват между тях скришен контракт, посредством който считали да обезвреждат домогванията на Хенри до короната.
Въпреки това, когато Робер потегля на Кръстоносен поход, най-малкият брат се трансформира напрактика в единствения правоприемник на Уилям, защото никой не можел да каже дали баткото ще се завърне жив и здрав. А при едно щастливо за него стичане на събитията на 2 август 1100 година, Уилям бил улучен смъртоносно по време на лов от “заблудена стрела ”, което предиздвикало мнозина царедворци да заговорят за съзнателно ликвидиране. Но Хенри, който взел участие в злощастния лов, побързал да се възползва от създалата се обстановка, поставил ръка върху кралската хазна в град Уинчестър и три дни по-късно бил коронясан. В указа си по този мотив той жигосал деспотичната политика на Уилям и заречен на поданиците си положително ръководство, целейки да успокои настроените враждебно към него много по-възрастни феодали - барони.
И защото бил ерген, с цел да заздрави мястото си на трона, единствено два месеца по-късно, на 11 ноември 1100 година, Хенри сключил брак с дъщерята на краля на Шотландия Малкълм III, сродявайки се по този метод със остарялата англосаксонска династия Уесекс. Принцесата се казвала Едит - име, недолюбвано от британските барони и с цел да я одобряват, помолена от брачна половинка си, тя решила да го смени с пожеланото от тях - Матилда. Междувременно Робер се завърнал от кръстоносния поход и в течение на няколко години правил опити да се окичи с полагащата му се по старшинство корона. За задачата събрал армия за пердах с брат си, като решаващата борбата била на 28 септември 1106 година край град Теншбре в Нормандия. Там Хенри победил, завладял брата Робер и го хвърлил в тъмницата на замъка Кардиф, където останал до гибелта си през 1334 година
Eдит-Матилда
Но до момента в който кралят утвърждавал непрестанно властта си, в това число и измежду духовентството, в фамилния му живот нещата не вървели доста добре - през 1118 година Едит - Матилда се разболяла от едра шарка и предала Богу дух. През 1120 година пък умрял при корабокрушение край крайбрежията на Нормандия техният по-голям наследник и правоприемник на короната Уйлям, до момента в който дребният Ричард напуснал този свят още дете. Уплашен, че няма да остави личен наследник за правоприемник на короната си, през 1121 година вдовецът Хенри минал под венчило с 15-годишната Аделаида Лувенска - щерка на херцога на Лотарингия - Готфрид VI Брадати. Единствената му цел била да се снабди с мъжки правоприемник, само че бракът им останал бездетен. За Хенри било огромен проблем да не може да уточни собствен легален правоприемник и единствената, която била в положение да го наследи освен това състояние, била неговата щерка от Едит-Матилда - Аделаида-Матилда.
Но още 9 годишна тя била дадена за брачна половинка на немския император Хайнрих V, от който нямала деца, през 1125 година обаче овдовяла и татко ѝ незабавно я извикал при себе си в Англия. Защото дъщерята в действителност можела да мине за единствената законна наследничка на британския крал и той подхванал поредност от дейности, целящи да ѝ подсигуряват властта и трона, макар че била жена. Първата стъпка на Хенри I в тази посока била насилствената клетва, която изискал от британските барони, а точно да признаят законното право на Аделаида Матилда да наследи престола. Церемонията се състояла на 1 януари 1127 година, а година по-късно кралят ѝ уредил брак с много по-младия от нея граф Жофроа Д’Анжу. Той бил едвам шестнайсетгодишен, цялостен със сили и толкоз любвеобвилен, че на жена му не ѝ се наложило да става кралица. Ами за наслада на баща си година по-късно тя родила наследник - бъдещия британски крал Хенри II.
А доколкото до извънбрачните му деца, поради броя на които Хенри е разгласен за първенец измежду владетелите на Острова, те били сред 25 и 30, като в архивите се пазят имената на деветима сина и тринайсет дъщери. Нямало метод да не са доста, откакто половият вкус на Хенри бил несдържан - от най-ранната си младост, та чак до момента в който се оженил на 31 години, той бил гушкал най-малко петнайсетина публични наложници. И те народили съвсем цялата му противозаконна челяд, която той признал с дребни изключения и подкрепял материално до края на живота си. Освен това, съгласно историците, преди 1000 години на Острова било нещо напълно обикновено неженените английско-нормандски благородници да вървят по проститутки и по дашни най-вече омъжени дами, а бъдещите крале или кралете-ергени, били дори поощрявани да имат колкото може повече любовници, но все моми.
Разбира се, съгласно съвременници, след сватбата си с първата брачна половинка Едит-Матилда, Хенри изобщо не мирясал, сменял постоянно наложниците си, които били с най-различен генезис и връзката с тях била открита, т.е. пред очите на кралицата и целия двор. Някои историци настояват, че с политически цели той постоянно се обграждал и с любовници от благородническо родословие, с цел да държи мирни техните татковци и братя - феодали, окичвани с доста трофеи, само че дарявани с малко злато и скромна поземлена благосъстоятелност. Все отново никой не нарекъл краля примерно “скрънза ” - освен това - в късните му години към прякора “Учения ”, бил добавен и “Пресметливия ”.
А първа в листата на наложниците на Хенри I, до момента в който той бил още напълно млад - 14-15 годишен младеж - движимостите по половия живот на британските владетели хроникьори слагат момата Джиева дьо Траси - щерка на някой си лорд Уилям дьо Траси. Девойчето напрактика израснало дружно с бъдещия крал, защото били родени и двамата през 1068 година, а баща ѝ бил постоянно канен в двореца от неговия татко - УиCлям I Завоевателя. Така детската им непосредственост прераснала в юношеска възраст в неукротима в течение на 2-3 години пристрастеност, като вследствие на нея още ненавършилата 18 години госпожица родила първия извънбрачен наследник на Хенри. Кръстили го Уйлям, на дядото, а когато поотраснал и таткото станал крал, момъкът бил титулован барон и му било обещано за ръководство обстойно феодално имение.
Портрет на Хенри I от XIX век
Следващата известна наложница на “Учения ” и “Пресметливия се казвала Сибила Корбе Д’Алестер, била също със синя кръв, като напористият юноша я вкарал в леглото си едвам четиринайсетгодишна и девет месеца по-късно тя му родила дъщерята Сибила Нормандска. Когато разцъфнала като хубавата си майка, към този момент коронованият баща я дал за жена на Александър I-ви - краля на Шотландия, която чак пет века по-късно щяла да стане британско притежание. Интересното е, че Сибила Корбе се задържала около Хенри I и когато той се оженил през 1099 година за Едит Матилда, като дори траяла да му ражда извънбрачни деца - общо пет. Докато един ден на кралицата ѝ писнало от съжителството и принудила половинката си да омъжи наложницата за върховен пълководец.
Следващата конкубинка, прикоткана от ерудирания и прозорлив държател се казвала Ансфрид Анскил. Интересното е, че за разлика от предшественичките си моми и девственици, тя била вдовица и съвсем на годините на Хенри, само че била извънредно женствена и красива. Сигурно заради тази причина той бил дълго неразлъчен с нея, когато се оженил я направил придворна дама, а тя му родила двама сина и една щерка. После пристигнал редът на Едит Форн, която също била огромна хубавица, само че този път към този момент кралят я бил вкарал в леглото си още петнайсетгодишно девойче. Харесало се то и на кралицата, която нямала близка душа в двора и ето за какво приела момичето като по-малка сестра. Задържала се Едит във височайшите прегръдки паралелно до законната половинка повече от пет години, през които родила на любовника си, също като предшественичката си-наложница, три деца - двама сина и щерка.
Предпоследна в листата със знайните конкубинки на Хенри била принцесата Нест верх Рис - щерка на последния държател на дребното кралство Дехейбарт, намирало се преди 1100 години в рамките на Днешен Уелс. Голяма красавица била Нест, омъжили я рано за маршал на татко ѝ, само че защото той бил все на бойното поле, младата му жена не изпускала опция да завърти главата на млад или всесилен ухажор. Най-известният измежду вторите бил Хенри I, като връзката им почнала през 1114 година по време на негова акция в Уелс. А се увенчала със наследник, кръстен на татко си - Хенри, като по-късно той станал най-уважавания пълководец на крал Хенри II. Тоест на внука на татко си, от който бил единствено десетина години по-голям.
Изабел дьо Бомон
И най-после идва ред на Изабел дьо - щерка на граф, която е считана за последната наложница на умрелия през 1135 година Хенри I. Родена била през 1102 година, което значи, че кралят бил по-голям от нея с цели 34 години. А когато я вкарал в леглото си, той към този момент бил трансферирал 50-те лазарника, само че съумял да я направи непразна с дъщеричка - Изабел Нормандска. Любопитен е фактът, че за Хенри I Изабел дьо Бомон била освен наложница, само че и напряко брачна половинка за цели три години - времето, през което го обгрижвала, до момента в който той бил вдовец. Значи след гибелта на Едит-Матилда през 1118 година и до брака му с неуспялата да му роди правоприемник Аделаида Лувенска.
Кралят се дами два пъти, само че няма наследник и пръв афишира щерка си за правоприемник на короната
Английските историци сочат първия крал, разказан от тях като безжалостен фустогонец с ненаситен полов вкус
Уилям I Завоевателя, е бил по-голямото от двете противозаконни деца на херцога на Нормандия - Робер I Великолепни и неговата наложница Арлет
Когато Робер потегля на Кръстоносен поход, най-малкият брат се трансформира напрактика в единствения правоприемник на Уилям
За разлика от френските крале, британските са нямали фаворитки, само че това изобщо не значи, че те са обичали дамите по-малко. Просто не са имали потребността, нуждата или смелостта да трансформират следващата си държанка в институция, която в избрани моменти да бъде за тях освен това от брачна половинка, освен в леглото, само че също по този начин в кралския двор и ръководството на страната. Според историците на Острова, за британските крале техните метреси са били конкубинки, т.е. наложници или дами, които живеят с владетеля като съпруги, само че без подписан брак.
И за разлика от кралете Отсам Ламанша, британските доста радко са се впускали в случка с омъжени дами, като са предпочитали незадомени девойки, а в случай че можело да бъдат девствени - още по-добре. В множеството случаи тези млади дами са били възприемани в кралския двор като най-обикновени държанки и даже като секс-робини, а при по-голям шанс - “в законни половинки от втори сан ”. Които, за разлика от брачната половинка на владетеля, са нямали право над семейството, камо ли да се изявяват наред с нея по балове и приеми, или да се намесват в държавните каузи. Всичко това обаче не им е пречело да раждат на пакост челяд на похотливците с корона, естествено до момента в който те си падали по тях и не са били замествани с нова конкубинка.
За рекордьор измежду британските владетели по извънбрачни деца от наложници британските историци сочат първия крал, разказан от тях като безжалостен фустогонец с ненаситен полов вкус - Хенри I. Той бил роден към 1068 година и бил най-малкият наследник на краля на Англия и херцог на Нормандия /днешния френски район на Франция със същото име - бел. кор./ - Уилям I Завоевателя. Имал бил Хенри двама по-големи братя - Робер II, който бил херцог на Нормандия след татко си от 1087 до 1106 година и Уилям II - крал пък на Англия, отново след таткото или от 1087 до 1100 година, когато с короната му се окичва изтърсакът в фамилията.
Любопитен е фактът, че бащата на Хенри I - Уилям I Завоевателя, е бил по-голямото от двете противозаконни деца на херцога на Нормандия - Робер I Великолепни и неговата наложница Арлет. Като по тази причина кралят, който първо бил държател на Нормандия, а по-късно разширл властта си и над Англия, с изключение на “Завоевателя ”, останал прочут в историята и с прозвището “Копелето ”. Виж, прякорът на внука му Хенри I е бил от доблестен, по-благороден - “Боклер ” на френски или “Учения ” на български, лепнат му поради неговата осведоменост, станала именита през вековете.
Тъй като бил най-малкият наследник на Уилям I, той получил като завещание от татко си единствено 5000 фунта злато, за разлика от братята му, които се сдобили с обширни феодални владения, съвсем кралства - Робер получил Нормандия, а Уилям надлежно Англия. Изглежда обаче златото по никакъв начин не е било малко, защото направило Хенри един от най-богатите по това време аристократи на територията на днешна Англия. И му разрешило да закупи обилни имения, с чието население, плюс селскостопанското и манифактурното произвеждане, той станал фактор в битката сред Робер и Уилям кой да сплоти тогавашното голямо кралство на Уилям I Завоевателя.
Отчитайки благосъстоянието му, батковците подписват между тях скришен контракт, посредством който считали да обезвреждат домогванията на Хенри до короната.
Въпреки това, когато Робер потегля на Кръстоносен поход, най-малкият брат се трансформира напрактика в единствения правоприемник на Уилям, защото никой не можел да каже дали баткото ще се завърне жив и здрав. А при едно щастливо за него стичане на събитията на 2 август 1100 година, Уилям бил улучен смъртоносно по време на лов от “заблудена стрела ”, което предиздвикало мнозина царедворци да заговорят за съзнателно ликвидиране. Но Хенри, който взел участие в злощастния лов, побързал да се възползва от създалата се обстановка, поставил ръка върху кралската хазна в град Уинчестър и три дни по-късно бил коронясан. В указа си по този мотив той жигосал деспотичната политика на Уилям и заречен на поданиците си положително ръководство, целейки да успокои настроените враждебно към него много по-възрастни феодали - барони.
И защото бил ерген, с цел да заздрави мястото си на трона, единствено два месеца по-късно, на 11 ноември 1100 година, Хенри сключил брак с дъщерята на краля на Шотландия Малкълм III, сродявайки се по този метод със остарялата англосаксонска династия Уесекс. Принцесата се казвала Едит - име, недолюбвано от британските барони и с цел да я одобряват, помолена от брачна половинка си, тя решила да го смени с пожеланото от тях - Матилда. Междувременно Робер се завърнал от кръстоносния поход и в течение на няколко години правил опити да се окичи с полагащата му се по старшинство корона. За задачата събрал армия за пердах с брат си, като решаващата борбата била на 28 септември 1106 година край град Теншбре в Нормандия. Там Хенри победил, завладял брата Робер и го хвърлил в тъмницата на замъка Кардиф, където останал до гибелта си през 1334 година
Eдит-Матилда
Но до момента в който кралят утвърждавал непрестанно властта си, в това число и измежду духовентството, в фамилния му живот нещата не вървели доста добре - през 1118 година Едит - Матилда се разболяла от едра шарка и предала Богу дух. През 1120 година пък умрял при корабокрушение край крайбрежията на Нормандия техният по-голям наследник и правоприемник на короната Уйлям, до момента в който дребният Ричард напуснал този свят още дете. Уплашен, че няма да остави личен наследник за правоприемник на короната си, през 1121 година вдовецът Хенри минал под венчило с 15-годишната Аделаида Лувенска - щерка на херцога на Лотарингия - Готфрид VI Брадати. Единствената му цел била да се снабди с мъжки правоприемник, само че бракът им останал бездетен. За Хенри било огромен проблем да не може да уточни собствен легален правоприемник и единствената, която била в положение да го наследи освен това състояние, била неговата щерка от Едит-Матилда - Аделаида-Матилда.
Но още 9 годишна тя била дадена за брачна половинка на немския император Хайнрих V, от който нямала деца, през 1125 година обаче овдовяла и татко ѝ незабавно я извикал при себе си в Англия. Защото дъщерята в действителност можела да мине за единствената законна наследничка на британския крал и той подхванал поредност от дейности, целящи да ѝ подсигуряват властта и трона, макар че била жена. Първата стъпка на Хенри I в тази посока била насилствената клетва, която изискал от британските барони, а точно да признаят законното право на Аделаида Матилда да наследи престола. Церемонията се състояла на 1 януари 1127 година, а година по-късно кралят ѝ уредил брак с много по-младия от нея граф Жофроа Д’Анжу. Той бил едвам шестнайсетгодишен, цялостен със сили и толкоз любвеобвилен, че на жена му не ѝ се наложило да става кралица. Ами за наслада на баща си година по-късно тя родила наследник - бъдещия британски крал Хенри II.
А доколкото до извънбрачните му деца, поради броя на които Хенри е разгласен за първенец измежду владетелите на Острова, те били сред 25 и 30, като в архивите се пазят имената на деветима сина и тринайсет дъщери. Нямало метод да не са доста, откакто половият вкус на Хенри бил несдържан - от най-ранната си младост, та чак до момента в който се оженил на 31 години, той бил гушкал най-малко петнайсетина публични наложници. И те народили съвсем цялата му противозаконна челяд, която той признал с дребни изключения и подкрепял материално до края на живота си. Освен това, съгласно историците, преди 1000 години на Острова било нещо напълно обикновено неженените английско-нормандски благородници да вървят по проститутки и по дашни най-вече омъжени дами, а бъдещите крале или кралете-ергени, били дори поощрявани да имат колкото може повече любовници, но все моми.
Разбира се, съгласно съвременници, след сватбата си с първата брачна половинка Едит-Матилда, Хенри изобщо не мирясал, сменял постоянно наложниците си, които били с най-различен генезис и връзката с тях била открита, т.е. пред очите на кралицата и целия двор. Някои историци настояват, че с политически цели той постоянно се обграждал и с любовници от благородническо родословие, с цел да държи мирни техните татковци и братя - феодали, окичвани с доста трофеи, само че дарявани с малко злато и скромна поземлена благосъстоятелност. Все отново никой не нарекъл краля примерно “скрънза ” - освен това - в късните му години към прякора “Учения ”, бил добавен и “Пресметливия ”.
А първа в листата на наложниците на Хенри I, до момента в който той бил още напълно млад - 14-15 годишен младеж - движимостите по половия живот на британските владетели хроникьори слагат момата Джиева дьо Траси - щерка на някой си лорд Уилям дьо Траси. Девойчето напрактика израснало дружно с бъдещия крал, защото били родени и двамата през 1068 година, а баща ѝ бил постоянно канен в двореца от неговия татко - УиCлям I Завоевателя. Така детската им непосредственост прераснала в юношеска възраст в неукротима в течение на 2-3 години пристрастеност, като вследствие на нея още ненавършилата 18 години госпожица родила първия извънбрачен наследник на Хенри. Кръстили го Уйлям, на дядото, а когато поотраснал и таткото станал крал, момъкът бил титулован барон и му било обещано за ръководство обстойно феодално имение.
Портрет на Хенри I от XIX век
Следващата известна наложница на “Учения ” и “Пресметливия се казвала Сибила Корбе Д’Алестер, била също със синя кръв, като напористият юноша я вкарал в леглото си едвам четиринайсетгодишна и девет месеца по-късно тя му родила дъщерята Сибила Нормандска. Когато разцъфнала като хубавата си майка, към този момент коронованият баща я дал за жена на Александър I-ви - краля на Шотландия, която чак пет века по-късно щяла да стане британско притежание. Интересното е, че Сибила Корбе се задържала около Хенри I и когато той се оженил през 1099 година за Едит Матилда, като дори траяла да му ражда извънбрачни деца - общо пет. Докато един ден на кралицата ѝ писнало от съжителството и принудила половинката си да омъжи наложницата за върховен пълководец.
Следващата конкубинка, прикоткана от ерудирания и прозорлив държател се казвала Ансфрид Анскил. Интересното е, че за разлика от предшественичките си моми и девственици, тя била вдовица и съвсем на годините на Хенри, само че била извънредно женствена и красива. Сигурно заради тази причина той бил дълго неразлъчен с нея, когато се оженил я направил придворна дама, а тя му родила двама сина и една щерка. После пристигнал редът на Едит Форн, която също била огромна хубавица, само че този път към този момент кралят я бил вкарал в леглото си още петнайсетгодишно девойче. Харесало се то и на кралицата, която нямала близка душа в двора и ето за какво приела момичето като по-малка сестра. Задържала се Едит във височайшите прегръдки паралелно до законната половинка повече от пет години, през които родила на любовника си, също като предшественичката си-наложница, три деца - двама сина и щерка.
Предпоследна в листата със знайните конкубинки на Хенри била принцесата Нест верх Рис - щерка на последния държател на дребното кралство Дехейбарт, намирало се преди 1100 години в рамките на Днешен Уелс. Голяма красавица била Нест, омъжили я рано за маршал на татко ѝ, само че защото той бил все на бойното поле, младата му жена не изпускала опция да завърти главата на млад или всесилен ухажор. Най-известният измежду вторите бил Хенри I, като връзката им почнала през 1114 година по време на негова акция в Уелс. А се увенчала със наследник, кръстен на татко си - Хенри, като по-късно той станал най-уважавания пълководец на крал Хенри II. Тоест на внука на татко си, от който бил единствено десетина години по-голям.
Изабел дьо Бомон
И най-после идва ред на Изабел дьо - щерка на граф, която е считана за последната наложница на умрелия през 1135 година Хенри I. Родена била през 1102 година, което значи, че кралят бил по-голям от нея с цели 34 години. А когато я вкарал в леглото си, той към този момент бил трансферирал 50-те лазарника, само че съумял да я направи непразна с дъщеричка - Изабел Нормандска. Любопитен е фактът, че за Хенри I Изабел дьо Бомон била освен наложница, само че и напряко брачна половинка за цели три години - времето, през което го обгрижвала, до момента в който той бил вдовец. Значи след гибелта на Едит-Матилда през 1118 година и до брака му с неуспялата да му роди правоприемник Аделаида Лувенска.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ