Доналд Тръмп изглежда окончателно е загубил търпение към Владимир Путин.

Доналд Тръмп наподобява дефинитивно е изгубил самообладание към Владимир Путин. След като опита всички дипломатически пътища за договаряния, американският президент прибягна до най-традиционното оръжие – глобите – ориентирани този път към съветските петролни колоси „ Роснефт “ и „ Лукойл “.

Но, както отбелязва Сергей Вакуленко, старши помощник в Carnegie Russia Eurasia Center и някогашен шеф „ Стратегия и нововъведения “ в „ Газпром петрол “, резултатът от тези нови ограничения е надалеч по-слаб от предстоящото.

„ След четири години на пълномащабни наказания против Русия, техният резултат е привършен. Енергийните пазари са се фрагментирали, а Москва и нейните сътрудници към този момент имат задоволително механизми за заобикаляне “, написа Вакуленко в разбор за Financial Times.

С новите рестрикции към 80% от съветското произвеждане на нефт – близо 8% от международното – към този момент е публично под наказания. Но пазарите съвсем не реагираха. Няма повтаряне на ценовия потрес от пролетта на 2022 година, тъй като, както акцентира анализаторът, „ вложителите към този момент са калкулирали адаптивността на Русия “.

„ Наказание с отсрочен резултат “

Тръмп показва неотстъпчивост, отказвайки на швейцарската Gunvor да придобие интернационалните активи на „ Лукойл “. В същото време обаче направи изключение за унгарския министър председател Виктор Орбан – позволявайки на MOL да продължи да купува съветски нефт, до момента в който обществено подлага на критика останалите европейски страни за вноса на съветски LNG.

„ Заплахата от наказания може да е тактически инструмент, само че когато не работи, изключително против конкурент, закален от години ограничавания, резултатът е муден и стеснен “, отбелязва Вакуленко.

Той напомня, че преди две десетилетия страхът от американски наказания самичък по себе си беше задоволителен тласък за смяна на държанието. Днес обаче интернационалната система е друга: Русия е построена паралелна мрежа от финансови медиатори и транспортни компании, които ѝ разрешават да търгува, отвън доларовата инфраструктура. Юанът се трансформира във водеща валута за разплащания, а стейбълкойните - в инструмент за по-малки играчи.

Вакуленко обръща внимание, че новите ограничения на Тръмп идват след години, в които съветските компании към този момент са се научили да заобикалят рестриктивните мерки.

„ Руският нефт няма да изчезне от международните пазари. Компаниите ще търсят всяка опция да избегнат глобите “, предвижда той.

Това ще зависи най-много от готовността на Индия, Китай и Турция да продължат покупките си. Засега има спорни сигнали – едни дни декларират подготвеност да се съобразят със глобите, а на идващия ден се появяват вести за държавни рафинерии, които не престават да купуват съветски необработен нефт.

Американската машина за наказания губи мощ

Освен съветската резистентност, проблемите към този момент са и от американска страна. Огромният брой ограничавания през последните години е претрупал OFAC – звеното на Министерството на финансите на Съединени американски щати, което дава отговор за глобите.

„ Вторият мандат на Тръмп и настоящото прекъсване на работата на държавното управление в допълнение сковаха администрацията. Трудно е глобите да се ползват с нужната суровост, а това отслабва посланието към Путин “, написа Вакуленко.

Заключението му е скептично:

„ След съвсем четири години живот с така наречен наказания от пъкъла, Русия е намерила метод да се приспособява – с разноски, само че без злополука. За да повярва, че този път е друго, Путин би трябвало да почувства напън, какъвто още не е усетил. “

Според Вакуленко глобите към този момент не плашат, а просто забавят, и даже новият курс на Тръмп мъчно ще промени държанието на Кремъл в кратковременен проект.