Турция се учи да работи с Тръмп
Доналд Тръмп е третият американски президент, с който Реджеп Тайип Ердоган работи, откогато пристигна на власт в края на 2002 година Той работи с Джордж Буш сред 2002 и 2008 година и по-късно с Барак Обама до края на 2016 година
Той постоянно имаше възходи и спадове в връзките с всичките трима водачи, основани на конфликтните ползи на двете дългогодишни партньорки по районни въпроси и на " изменящата се същина " на съюзническите връзки сред двете страни.
Отказът на турския парламент да разреши на Съединени американски щати да употребяват турската територия, с цел да нападат режима на Саддам Хюсеин в Ирак при започване на 2003 година бе първият огромен удар върху връзките сред Анкара и Вашингтон, откакто Ердоган пристигна на власт. Това бе последвано от позорния " случай с качулките ", при който група турски военни бяха отвлечени и разпитвани от американския контингент в Северен Ирак в средата на 2003 година Но също по този начин през 2007 година същата администрация на Буш беше тази, която се съгласи да даде разследващи данни на Турция в битката й против ПКК, ход, който оказа помощ на двете съюзнички да изградят доверие между тях.
Изборът на Обама за президент на Съединени американски щати отвори нова глава в турско-американските връзки. През 2009 година Обама извърши едно от първите си задгранични пътувания в Турция и окачестви двустранните връзки като модел за партньорство, като сподели, че Турция е брилянтен образец за мюсюлманска страна с демократични и всемирски полезности. Базираната на полезности многостранна дипломация на Обама завоюва утвърждението на Турция. Американският президент сподели, че Ердоган е измежду петимата световни водачи, на които има вяра най-вече.
Вторият четиригодишен мандат на Обама обаче показва фрапантна смяна в връзките му с Ердоган. Първо, поради решението на Обама да не нападна сирийския режим в средата на 2013 година, въпреки да бе потвърдено, че Дамаск е употребявал химическо оръжие против опозиционните групи. Според Анкара съмнението на Обама разреши на други сили като Иран и Русия да нахлуят в Сирия, като попречиха на световните старания да бъде свален режимът на Башар Асад.
Втората причина (за разтягане на турско-американските отношения) бе решението на Обама да си партнира със Силите за отбрана на народа (СЗН) в битката против ИДИЛ в Сирия. Поради тази причина Ердоган към момента упреква някогашния президент за курса на развитията в тази страна. Трета причина станаха острите реакции на администрацията на Обама към дейностите на турското държавно управление при митингите за парка Гези в средата на 2013 година, които отвориха нова, само че неприятна страница в двустранните връзки.
През последните две години от ръководството на Обама нямаше съвсем никакви директни връзки сред двете страни. Поради тази причина изборът на Тръмп в Съединени американски щати бе мощно приветстван в Турция с упования, че този предприемач, трансформирал се в политик, прагматично ще позволи всички неразрешени въпроси сред двете страни, изключително по отношение на настояването за екстрадиция на Фетхуллах Гюлен и с политиката за Сирия.
Скоро обаче в Анкара бе осъзнато, че тези упования са били резултат на неверен разбор. В опит да продължи политиката на Обама в Сирия Тръмп също по този начин подписа закон за доставяне на СЗН с оръжие. Що се отнася до двустранните връзки той глоби Турция поради продължаващото задържане на свещеник Андрю Брънсън в средата на 2018 година, което нанесе сериозен удар на двустранните връзки, както и на турската стопанска система. Той още един път потвърди, че може да бъде в действителност рисков с неговите недипломатични, непредсказуеми и непочтителни обноски.
Така неговият финален тиут, в който бе отправена опасност за заличаване на турската стопанска система, в случай че турските военни нападат кюрдите, се прави оценка от Анкара предвид на уроците, научени от предходните рецесии.
Фактът, че Тръмп е водач, кадърен да договаря при всевъзможни условия, накара турските публични представители да възприемат умерена позиция, защото до момента в който Тръмп заплашва Турция, в това време той предлага решение на въпроса, преразглеждайки още веднъж формулата за буферна зона.
Ердоган разгласи, че Турция преглежда това предложение положително и в същото време понижи тона си при изказванията за плануваната едностранна турска военна интервенция в Сирия. След всичко това наподобява турското държавно управление в този момент има по-добър опит в работата с Тръмп. /БТА
Той постоянно имаше възходи и спадове в връзките с всичките трима водачи, основани на конфликтните ползи на двете дългогодишни партньорки по районни въпроси и на " изменящата се същина " на съюзническите връзки сред двете страни.
Отказът на турския парламент да разреши на Съединени американски щати да употребяват турската територия, с цел да нападат режима на Саддам Хюсеин в Ирак при започване на 2003 година бе първият огромен удар върху връзките сред Анкара и Вашингтон, откакто Ердоган пристигна на власт. Това бе последвано от позорния " случай с качулките ", при който група турски военни бяха отвлечени и разпитвани от американския контингент в Северен Ирак в средата на 2003 година Но също по този начин през 2007 година същата администрация на Буш беше тази, която се съгласи да даде разследващи данни на Турция в битката й против ПКК, ход, който оказа помощ на двете съюзнички да изградят доверие между тях.
Изборът на Обама за президент на Съединени американски щати отвори нова глава в турско-американските връзки. През 2009 година Обама извърши едно от първите си задгранични пътувания в Турция и окачестви двустранните връзки като модел за партньорство, като сподели, че Турция е брилянтен образец за мюсюлманска страна с демократични и всемирски полезности. Базираната на полезности многостранна дипломация на Обама завоюва утвърждението на Турция. Американският президент сподели, че Ердоган е измежду петимата световни водачи, на които има вяра най-вече.
Вторият четиригодишен мандат на Обама обаче показва фрапантна смяна в връзките му с Ердоган. Първо, поради решението на Обама да не нападна сирийския режим в средата на 2013 година, въпреки да бе потвърдено, че Дамаск е употребявал химическо оръжие против опозиционните групи. Според Анкара съмнението на Обама разреши на други сили като Иран и Русия да нахлуят в Сирия, като попречиха на световните старания да бъде свален режимът на Башар Асад.
Втората причина (за разтягане на турско-американските отношения) бе решението на Обама да си партнира със Силите за отбрана на народа (СЗН) в битката против ИДИЛ в Сирия. Поради тази причина Ердоган към момента упреква някогашния президент за курса на развитията в тази страна. Трета причина станаха острите реакции на администрацията на Обама към дейностите на турското държавно управление при митингите за парка Гези в средата на 2013 година, които отвориха нова, само че неприятна страница в двустранните връзки.
През последните две години от ръководството на Обама нямаше съвсем никакви директни връзки сред двете страни. Поради тази причина изборът на Тръмп в Съединени американски щати бе мощно приветстван в Турция с упования, че този предприемач, трансформирал се в политик, прагматично ще позволи всички неразрешени въпроси сред двете страни, изключително по отношение на настояването за екстрадиция на Фетхуллах Гюлен и с политиката за Сирия.
Скоро обаче в Анкара бе осъзнато, че тези упования са били резултат на неверен разбор. В опит да продължи политиката на Обама в Сирия Тръмп също по този начин подписа закон за доставяне на СЗН с оръжие. Що се отнася до двустранните връзки той глоби Турция поради продължаващото задържане на свещеник Андрю Брънсън в средата на 2018 година, което нанесе сериозен удар на двустранните връзки, както и на турската стопанска система. Той още един път потвърди, че може да бъде в действителност рисков с неговите недипломатични, непредсказуеми и непочтителни обноски.
Така неговият финален тиут, в който бе отправена опасност за заличаване на турската стопанска система, в случай че турските военни нападат кюрдите, се прави оценка от Анкара предвид на уроците, научени от предходните рецесии.
Фактът, че Тръмп е водач, кадърен да договаря при всевъзможни условия, накара турските публични представители да възприемат умерена позиция, защото до момента в който Тръмп заплашва Турция, в това време той предлага решение на въпроса, преразглеждайки още веднъж формулата за буферна зона.
Ердоган разгласи, че Турция преглежда това предложение положително и в същото време понижи тона си при изказванията за плануваната едностранна турска военна интервенция в Сирия. След всичко това наподобява турското държавно управление в този момент има по-добър опит в работата с Тръмп. /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ