Сякаш има двама президенти на САЩ
Доналд Тръмп беше определен за президент на Съединени американски щати с предизборното си мото „America first“. Под Америка той схваща Съединени американски щати, а не да вземем за пример Мексико и Канада, или всички останали американски страни още пo на юг. За Тръмп Америка освен е преди всичко, само че и очевидно и единствената страна в света. Международните съглашения той постоянно пояснява като неизгодни за Америка, а Обединените народи му послужиха само като цел, която той обстрелва с насмешки и рецензии по време на предизборната си акция.
Така беше през 2016-а. Но Тръмп към този момент е президент и би трябвало да се държи като общественик, а не като участник в предизборна битка. Пред Общото заседание на Организация на обединените нации държавникът Тръмп сподели следното: „Като президент на Съединени американски щати постоянно ще слагам Америка преди всичко – по този начин, както и вие – всички останали държавни ръководители – поставяте своите страни на първо място“.
На няколко пъти в речта си Тръмп приказва за държавния суверенитет. Силните и самостоятелни национални страни могат да донесат триумф на Обединените народи: „Не желаеме да постановяваме на всички останали нашия метод на живот, а единствено да бъдем образец за другите“, увери американският президент. По думите му, мирът, сигурността и суверенитетът са най-важните цели, които би трябвало да преследват страните по света.
Очевидно това е визията на Тръмп за блестящото бъдеще на Обединените народи. Стига да не бяха някои обособени страни, които Тръмп назова „ бандитски “ и чиито представители в Общото заседание изслушаха речта му с каменни лица. За тях американският президент беше подготвил остри думи. Северна Корея, която изключително след последните ракетни проби е обичаният му зложелател, щяла да бъде напълно унищожена, в случай че реши да нападне Съединени американски щати или някой от неговите съдружници. Презрително прозвучаха думите му по адрес на севернокорейския деспот Ким Чен-ун, който беше наименуван „човекът с ракетите, отправил се на самоубийствена задача “. След това Тръмп разкритикува остро страните, без да ги посочва поименно, които правели бизнес със Северна Корея и й помагали да се развива във военно отношение. Само след няколко фрази той изрази специфична признателност на Китай и Русия за това, че са подкрепили новите наказания против Пхенян в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Тръмп причислява и Иран към страните, които потискат личния си народ и популяризират боязън и гнет по света. Ядреното съглашение с Техеран той дефинира като най-едностранчивата „сделка“ изобщо и я назова „ срам за Съединени американски щати “. Тук в него очевидно още веднъж беше заговорил предприемачът, който продължава да бърка политиката с бизнеса. После той загатна и Венецуела, чийто президент Мадуро потискал народа си и доста доктринерски се опитвал да постанова социализма. Тези думи провокираха у някои от слушателите леки усмивки по адрес на хората, които са подготвили речта на Тръмп.
В същото време на американския президент явно му е ясно, че Обединените народи, с изключение на да костват доста пари, могат и да са потребни. И той прикани общността на „силните и самостоятелни национални държави“ да окажат поддръжка на битката против така наречен „бандитски държави“ по света.
Човек от време на време има чувството, че има двама, а не един Доналд Тръмп. Първият е гневният възрастен мъж, който рано заран изстрелва всевъзможни къси туитове против този или оня, а остатъка от деня употребява, с цел да продължи предизборната си акция, която предишния ноември изненадващо и за самия него го направи президент. Другият Тръмп е индивидът, който стои зад ораторския пулт и чете от аутокю квалифицирания му текст, състоящ се от цели фрази и написан от професионални съставители на речи. Този, вторият, Тръмп – който примерно изчита речта си от аутокюто, подлъгва наблюдаващите – най-много тези в американските медии и американската политика – да не помнят другия Тръмп, който написа туитове, и да считат, че президентът въпреки всичко „ е пораснал “ и в положение да се държи като същински президент. Границите сред тези две проявления на Тръмп са плаващи, както пролича по време на първата му тирада пред Общото заседание на Организация на обединените нации.
Опасявам се, че по-късно американската общност ще види в Тръмп още веднъж достойния президент – просто тъй като американците доста биха желали да си имат таман подобен държавен глава – който е в положение да приказва повече от 40 минути без забележими импровизации, само че с ясни закани против нормалните обвинени, с няколко похвални думички за концепцията и същността на Обединените народи, и с доста дребни залитания в жанр предизборна акция, и всичко това гарнирано с няколко мощни думи за света на суверенните народи, населяван и от доста жертвоготовни патриоти – какво повече може да се чака от този президент?
Светът чака предвидимост от Тръмп
От един президент на Съединени американски щати – последната останала суперсила – светът чака доста повече от това да изчете без неточност една тирада, която го демонстрира като съдбоносен човек. Това, което светът чака, е друго: предвидимост в политиката. От дребните страни с “бандитски режими ” не можем да я чакаме, само че суперсилата Съединени американски щати е длъжна да я демонстрира. С речта си в Ню Йорк Доналд Тръмп най-малко се опита да ни убеди, че неговото държавно управление е предвидимо. И по този начин до идващия му залп в Туитър.
Така беше през 2016-а. Но Тръмп към този момент е президент и би трябвало да се държи като общественик, а не като участник в предизборна битка. Пред Общото заседание на Организация на обединените нации държавникът Тръмп сподели следното: „Като президент на Съединени американски щати постоянно ще слагам Америка преди всичко – по този начин, както и вие – всички останали държавни ръководители – поставяте своите страни на първо място“.
На няколко пъти в речта си Тръмп приказва за държавния суверенитет. Силните и самостоятелни национални страни могат да донесат триумф на Обединените народи: „Не желаеме да постановяваме на всички останали нашия метод на живот, а единствено да бъдем образец за другите“, увери американският президент. По думите му, мирът, сигурността и суверенитетът са най-важните цели, които би трябвало да преследват страните по света.
Очевидно това е визията на Тръмп за блестящото бъдеще на Обединените народи. Стига да не бяха някои обособени страни, които Тръмп назова „ бандитски “ и чиито представители в Общото заседание изслушаха речта му с каменни лица. За тях американският президент беше подготвил остри думи. Северна Корея, която изключително след последните ракетни проби е обичаният му зложелател, щяла да бъде напълно унищожена, в случай че реши да нападне Съединени американски щати или някой от неговите съдружници. Презрително прозвучаха думите му по адрес на севернокорейския деспот Ким Чен-ун, който беше наименуван „човекът с ракетите, отправил се на самоубийствена задача “. След това Тръмп разкритикува остро страните, без да ги посочва поименно, които правели бизнес със Северна Корея и й помагали да се развива във военно отношение. Само след няколко фрази той изрази специфична признателност на Китай и Русия за това, че са подкрепили новите наказания против Пхенян в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Тръмп причислява и Иран към страните, които потискат личния си народ и популяризират боязън и гнет по света. Ядреното съглашение с Техеран той дефинира като най-едностранчивата „сделка“ изобщо и я назова „ срам за Съединени американски щати “. Тук в него очевидно още веднъж беше заговорил предприемачът, който продължава да бърка политиката с бизнеса. После той загатна и Венецуела, чийто президент Мадуро потискал народа си и доста доктринерски се опитвал да постанова социализма. Тези думи провокираха у някои от слушателите леки усмивки по адрес на хората, които са подготвили речта на Тръмп.
В същото време на американския президент явно му е ясно, че Обединените народи, с изключение на да костват доста пари, могат и да са потребни. И той прикани общността на „силните и самостоятелни национални държави“ да окажат поддръжка на битката против така наречен „бандитски държави“ по света.
Човек от време на време има чувството, че има двама, а не един Доналд Тръмп. Първият е гневният възрастен мъж, който рано заран изстрелва всевъзможни къси туитове против този или оня, а остатъка от деня употребява, с цел да продължи предизборната си акция, която предишния ноември изненадващо и за самия него го направи президент. Другият Тръмп е индивидът, който стои зад ораторския пулт и чете от аутокю квалифицирания му текст, състоящ се от цели фрази и написан от професионални съставители на речи. Този, вторият, Тръмп – който примерно изчита речта си от аутокюто, подлъгва наблюдаващите – най-много тези в американските медии и американската политика – да не помнят другия Тръмп, който написа туитове, и да считат, че президентът въпреки всичко „ е пораснал “ и в положение да се държи като същински президент. Границите сред тези две проявления на Тръмп са плаващи, както пролича по време на първата му тирада пред Общото заседание на Организация на обединените нации.
Опасявам се, че по-късно американската общност ще види в Тръмп още веднъж достойния президент – просто тъй като американците доста биха желали да си имат таман подобен държавен глава – който е в положение да приказва повече от 40 минути без забележими импровизации, само че с ясни закани против нормалните обвинени, с няколко похвални думички за концепцията и същността на Обединените народи, и с доста дребни залитания в жанр предизборна акция, и всичко това гарнирано с няколко мощни думи за света на суверенните народи, населяван и от доста жертвоготовни патриоти – какво повече може да се чака от този президент?
Светът чака предвидимост от Тръмп
От един президент на Съединени американски щати – последната останала суперсила – светът чака доста повече от това да изчете без неточност една тирада, която го демонстрира като съдбоносен човек. Това, което светът чака, е друго: предвидимост в политиката. От дребните страни с “бандитски режими ” не можем да я чакаме, само че суперсилата Съединени американски щати е длъжна да я демонстрира. С речта си в Ню Йорк Доналд Тръмп най-малко се опита да ни убеди, че неговото държавно управление е предвидимо. И по този начин до идващия му залп в Туитър.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ