Всичко, което трябва да знаете за дивите свине
Домашното прасе е едно от най-познатите и постоянно срещаните селскостопански животни на хората от епохи, наред с кравите, козите, овцете, кокошките, пуйките.
То има своя див предходник, който продължава да бъде необятно публикуван тип в природата. Това е дивата свиня, която се назовава също глиган при мъжките човеци.
Как наподобява дивата свиня?
Дивата свиня, с латинско название Sus scrofa, принадлежи към бозайниците от разреда на непреживните двойнокопитни животни. От нея произлиза домашното прасе. Дивата свиня се среща и в нашата страна, като част от ареала на типа, публикуван в Европа и Азия, Южна Америка, Австралия, Нова Гвинея и Нова Зеландия. У нас се среща във всички области на страната.
Местообитание на дивата свиня са полупоустините, степите, широколистните гори, дъждовните гори в тропиците и обработваемите площи. Обича гъстите тръстики и храсталаците край крайбрежията на влажните зони, както и горските масиви. В България са преброени към 80 хиляди от тях.
Дивата свиня има дълго тяло, над 2 метра, а височината му надвишава 1 метър. Теглото на дивите прасета е удивително, над 350 кг. Късото и солидно тяло е по-добре развито начело, с огромна и солидна глава. Глава на дивата свиня има форма на конус и това е най-характерната нейна специфичност. Главата заема една трета от цялото тяло.
Муцуната на дивото прасе е мощно издължена напред и образува муцуна, в която се намира доста твърда кост, позволяваща на животното да изравя огромни дупки, даже когато земята е доста твърда. Очите му са дребни, добре потъват в орбитата. Пази ги снопче козина. Ушите на дивата свиня са добре развити. Те са черни и щръкнали нагоре, слухът на животното е доста изострен.
Шията му е дебела и не се разделя внезапно от тялото. Затова животното си държи главата ниско надолу и мъчно я завърта встрани. Кучешките зъби на мъжката дива свиня излизат отвън устата му са извити обратно. Наричат ги глиги или бивни. Оттам и названието глиган за мъжките диви прасета. Те са основното му средство за отбрана, а също и за нахлуване. Страничните му пръсти - вторият и петият, са добре развити.
Козината на дивото прасе съставлява къса, рядка и груба козина. През зимата сред нея пораства мека и гъста четина. Цветът варира - от тъмнокафяво до сиво, което зависи от географския регион.
Начин на живот на дивата свиня
Дивото прасе е нощно животно. Пред деня спи или си почива в добре скрити места из храстите, горите и заблатените места. Размерът на леглото, което си изкопава, зависи от размера на прасето. Глиганите като по-едри вършат леглата си по-дълбоки и изравят повече пръст. При хладно време животното избира по-слънчеви места, а през лятото търси студ, най-често покрай водата.
На смрачаване дивата свиня излиза от леговището си да търси храна. Когато излиза да се храни тя е доста внимателна и при най-слаб звук незабавно напуща мястото. Тъй като има доста добре развито подушване и слух, тя може да долови мириса на противник от далечно разстояние. Ако бъде нападната от кучета или ловци, тя се брани настойчиво и дълго. Плува доста добре и постоянно употребява тази си дарба, с цел да се избави при нахлуване.
В местообитанията им наложително се следят и по този начин наречените къпални. Това са вдлъбнати места с дъждовна вода и доста тиня. В тези кални локви дивите прасета обичат да се търкалят и да лежат, като по този метод се избавят от кърлежи и други кръвосмучещи.
Калните бани са избавление и при ранени животни. Калта затваря раната и спомага за нейното бързо укрепване. След банята в калта дивите свине нормално се чешат по стволовите на огромните иглолистни дървета. По този метод те се чистят от паразити. Дърветата са определени нормално от стадото и се случва да употребяват едни и същи дървета с години.
Като изключим индивида, животното съвсем няма врагове в гората. Вълкът единствен атакува дребните прасенца, в случай че се отдалечат доста от майка си. Тези животни водят стаден метод на живот. Живеят на дребни групи формирани от свинете- майки и техните дребни. Зрелият мъжки живее самичък.
Продължителността на живота им е 10-12 години, само че умерено могат да доближат и 20 години.
Хранене на дивата свиня
Дивата свиня е всеядна. В менюто е включено всичко в гората - растенията, жълъдите, кестените, корените, охлюви, яйцата и някои птици. Когато рови в земята, тя унищожава семената, само че и спомага за заравянето на други, както и за наторяването на почвата. Понякога атакува житата и зеленчуковите градини и нанася вреди на селското стопанство.
Размножаване на дивата свиня
Размножителният интервал на дивите прасета е през ноември и декември, само че може да продължи и до февруари в някои области. Правото на чифтосване се печели след продължителни и кървави битки сред глиганите. Те си нанасят тежки, от време на време смъртоносни рани с глигите.
Женската може да ражда преди да доближи пределна зрелост. Свиня на година и половина към този момент може да има поколение.
Бременността трае от 18 до 20 седмици, след което се раждат от 3 до 6 дребни. По-старите майки могат да родят до 10-12 прасенца.
Малките живеят с майка си цяла година, а от време на време повече. Козината на дребните е нашарена със светли надлъжни линии. Към края на първата им година козината става червеникаво кафява. Ивиците изчезват при първата промяна на козината.
През първата си година на напредък дивата свиня доближава до 40 кг, през втората до 70, а през третата до 100 кг. След четири години към този момент тежи 125 кг, само че това зависи от опциите за изхранване.
Болести по дивите прасета
Най-често срещаната е класическата чума по свинете. Друга съществено и рискова болест е Гърлената жаба, която доста наподобява на рака при хората. През студените зимни дни дивите свине страдат от набиване на копитата на предните крайници. Това се случва, защото копитата им потъват в счупената ледена кора и ледът прорязва кожата на копитото. Заради сходни пострадвания животните се движат мъчно и стават плячка на вълците. Така че има разнообразни заболявания по дивите прасета.
Следите на дивите прасета
Дирята, която оставя дивата свиня, е доста присъща. Тя наподобява на стъпката на домашната, само че е по-притъпена от нея, тъй като дивото животно се движи доста повече от домашното, разследване на което копитото става по-тъпо. Стъпката на старата дива свиня е доста сходна на еленовата и може да се сбърка с нея. Разликата е, че еленът не оставя отпечатъци от задните си копита, които са дребни и високи, до момента в който дивата свиня оставя подобен отпечатък. Разстоянието от дирите на дивите прасета също е друго. Еленът има по-дълга следа, тъй като прави по-големи крачки.
Вредна ли е дивата свиня за гората?
Вредата за насажденията от дивата свиня е пресилена, с цел да се оправдае безмилостното изтребване на животните. Заради това те към този момент са застрашени. В националните паркове ловът им е строго неразрешен и никой не заплашва дивата свиня, като изключим случаите на бракониерство. За да ги предпазят от чумата по прасетата, на обособени места са сложени ваксини, които животните одобряват с храната. При понижаване на заболеваемостта и ефикасни ограничения против изтребването им, популацията на типа нараства бързо.
Няколко обстоятелството за дивите прасета
Този представител на дивата природа е един от най-популярните обекти за лов, тъй като с изключение на месото се употребяват мазнината и кожата на животното. Дори четината влиза в приложимост за четки.
Четината на дивата свиня е употребена още в Месопотамия за разработване на принадлежности за разчистване на устната празнина. В античен Египет също са правили клечки за зъби от четината на дивото прасе.
Мъжкият е рисков съперник и може да убие човек, в случай че се почувства заплашен или нервиран.
