От Аляска по пътя към нов световен ред
Долавя се, че по новия път за на следващия ден зад Тръмп стоят значими сегменти на така наречен дълбока страна
Еврогрупичка плака на рамото на Тръмп за всестранната си отбрана от Съединени американски щати
За срещата Тръмп-Путин във военната база в Аляска предстоящо има мнения и мнения с негативен, омаловажителен и високомерен темперамент. Преобладават обаче изявленията с утвърдителен и даже възхитен звук. Сериозни анализатори и политици назовават срещата даже историческа, макар оскъдната информация за някакви резултати след нея.
Такава е, тъй като подсказва за трансформира на досегашния международен ред, Белият дом също назова диалозите сред президентите на двете прилежащи страни „ историческо събитие “. А специфичният делегат на президента Тръмп Кийт Келог в предаването „ Фокс Бизнес “ остро осъди критиците, размаха им пръст: „ Млъкнете и седнете в ъгъла! “ Келог е кардинален критик на Русия и Путин.
От 48% през юли утвърждението на Доналд Тръмп след срещата през август по данни от Insider Advantag към този момент е 54%. Рейтингът му се е повишил и измежду чернокожите, и измежду латиноамериканците, и изключително измежду бялото население, където са маркирани рекордните 64%. Нещо подсказва на хората в Америка и по другите континенти, че мястото е определено със алегоричен подтекст.
В Беринговия проток сред Аляска и Азия, сред едно американско и друго съветско островчета, минава 180-ият меридиан, от който изгрява слънцето. Там си отива остарелият и стартира новият ден, в метафоричен смисъл минава границата сред през вчерашния ден и на следващия ден. Значи идната среща би трябвало да е в Азия. Ако тази в Анкоридж е част от наклонност, знак за стадий от път към нов международен ред.
За изместване на центъра на международната политика от Атлантика към Тихия, Индийския океани и Арктика. За смяна на състава на първостепенните геополитически фактори и преподреждането им по значение. Русия е там като една от свърхдържавите. Китай стана един от незаобиколимите играчи, икономическа и военна свърхсила. И двете играят огромната игра в добра съгласуваност.
Тази среща не е за договорка, не е за съответния миг, а за залагане на основи. Големите протоколни жестове са безсмислени без откровена основа изпод. Срещата Тръмп-Путин наподобява слага първите камъни в основите на тройна геополитическа естетика. „ Ако основата е здрава, Дао (Пътят) се ражда “, споделя Конфуций. Незримо там присъстваше и Си Дзинпин.
Това не е развой за един ден, а създаване на нов Път в международния ред. Истинската основа не се залага навън, а в тихите кабинети на геополитическото обмисляне. Ако е заложена откровена воля за разговор, идната стъпка ще включва и Китай. Дао тук не е мистичност, а естественото развиване на събитията, когато правилата са здрави.
Аляска е опит за скок от „ през вчерашния ден “ - от американска международна надмощие - към „ на следващия ден “ – към триполюсен свят – без твърди гаранции, че някой ще извади нож на другата страна. Китайците споделят: „ Ако искаш да прескачаш пропасти, не се колебай, а бягай с цялостна скорост. “
Владимир Путин след срещата в Аляска: „ Рано или късно трябваше да поправяме обстановката, да прекосяваме от борба към разговор и в този проект персоналната среща на главите на двете страни беше действително назряла – несъмнено, при изискване на сериозна и детайлна подготовка, такава работа като цяло беше осъществена. “
Много време и напъните на чудесно политически готови експерти от двете страни са положили старания за подготовката на тази среща. „ Постигнахме 10 от 10 “ в негов жанр съобщи Доналд Тръмп след нея, само че и той избегна всяка конкретика. Така вършат огромните играчи. Историята, както и географията, са съдбините за всяка страна.
Русия след сриването на Съюз на съветските социалистически републики отстъпи мощно обратно, само че имаше къде - към имперското си минало. Китай е Поднебесната, може да отстъпи още по-дълбоко - от „ века на унижението “ към „ Великото възобновление “. Съединени американски щати западат, въпреки да не ги блъска в трапа действителен външен зложелател, няма къде обратно да правят отстъпка, защото са Империя без имперска памет, построена върху мита за „ Града на хълма “.
Русия можа да превключи от икономическа съсипия към сполучлива военна стопанска система и да води война крепко с общо към 50 страни. Китай мина посредством остарели административни способи от ужаса на Културната гражданска война в съвременен буржоазен преход и към социализъм с китайски контури. Съединени американски щати все не намираха своя проект Б – нещо друго от незащитимата към този момент надмощие.
Изглежда въпреки всичко потеглят по новия път за на следващия ден, долавя се, че зад Тръмп стоят значими сегменти на така наречен дълбока страна. Иначе по досегашната скица бъдещето на западащия хегемон се оказва много по-късо от това на оповестените от него за врагове №1 и №2. Опитът да се опълчи на закономерното и да се води борба за опазване на хегемонията със мощ значи международна нуклеарна война.
Значи се насочваме към на следващия ден, назоваваме го битка за мир, избавяне на света или както там още. Труден лакътушещ път. Лакмус ще бъде методът на Вашингтон към глобите по отношение на Русия. Ще се върви ли към сключване на съглашения за ограничение на заплахата от война сред тях. Ще се изтеглят ли част от войските на Съединени американски щати в Европа. Ще се бсъжда ли съществено въпросът за сигурността и на Русия.
Сътресението, провокирано от срещата на 15 август в Аляска, се изрази в Брюксел в тежка какофония. Между заплашителната реторика и жестове на евронатовците и мощно забележимата им беззащитност да работят потребно без очевидна поддръжка от Вашингтон. Без него могат единствено да сипят закани по конференции.
Във Вашингтон Макрон, Мерц, Стармер, Рюте и другите отидоха сякаш като един тим. Знаят си, че поотделно са с ниско тегло, а всеки взема решение своите вътрeшни проблеми посредством бягство във външна политика. Освен това и между тях спорят за водачеството в Европейски Съюз. Някаква импровизация на дипломация. Отчаяние и безочливост в едно. Загуби се НАТО-центричността.
Отидоха да разубеждават Тръмп, групово да снемат от себе си отговорности и вини пред своите гласоподаватели и жители. Инвестирали са прекалено много и още повече се обрисува да изгубят при рухването на Украйна. Тръмп - Татенцето, daddy, както го назова Рюте - обаче е стъпил върху позицията „ Давам ви мнение и рекомендации за войната и мира, само че тази война не е моя или на Съединени американски щати, решенията и следствията са ваша отговорност “.
А те са директни участници във войната против Русия. Еврогрупичката в отчаянието си, че не вижда своята Европа в многополюсния нов модел на света. Отиде в Белия дом, с цел да измоли постоянни и пълноценни доставки на оръжия и муниции, интензивност за краткотрайно помирение, което би траяло войната. За всестранна отбрана от Съединени американски щати плака на рамото на Тръмп.
Накрая удариха токовете, козируваха и се прибраха със свити сърца да чакат идващите ходове на Вашингтон. Войната в Украйна минава във фаза на угасване, даже тя и да е продължителна, за тях това е недопустимо.
След войната даже частичното възобновяване на преференциалните стопански, политически и културни взаимоотношения с Русия надали е допустимо даже след доста време. Без тях обаче стопански напредък за Европа е неосъществим, няма от кое място да заместят благините. Ето го най-големият боязън от бъдещето, другият от евентуалното възмездие е на назад във времето.
Френският Boulevard Voltaire: „ На какво разчититат дребни управници на безполезната и слаба Европа? Макрон се мисли за доста хитроумен политик. Той има нулев престиж в личната си страна, неговата партия е на ръба на разпада. Лафонтен е писал за такива герои в баснята си " Дилижансът и Мухата ":
„ Да – има ги такива – по този начин се суетят,/ където работа и грижи има,/за да наподобяват още по-необходими –/ а в действителност единствено са досадни… що ли ги търпят? “.
Но напират да плашат, шантажират и предизвикат. А е време, когато се постанова не да се бият, а с две ръце да си държат гащите, с цел да не паднат. Когато основното за тяхното здраве е измежду душманите си да не се окажат самите те. Но това и ще им се случи, тъй като не желаят те да си заплащат по сметките, а чичо Сам.
Разплатата обаче нормално излиза по-скъпа, в сравнение с заплащането в точния момент.
Еврогрупичка плака на рамото на Тръмп за всестранната си отбрана от Съединени американски щати
За срещата Тръмп-Путин във военната база в Аляска предстоящо има мнения и мнения с негативен, омаловажителен и високомерен темперамент. Преобладават обаче изявленията с утвърдителен и даже възхитен звук. Сериозни анализатори и политици назовават срещата даже историческа, макар оскъдната информация за някакви резултати след нея.
Такава е, тъй като подсказва за трансформира на досегашния международен ред, Белият дом също назова диалозите сред президентите на двете прилежащи страни „ историческо събитие “. А специфичният делегат на президента Тръмп Кийт Келог в предаването „ Фокс Бизнес “ остро осъди критиците, размаха им пръст: „ Млъкнете и седнете в ъгъла! “ Келог е кардинален критик на Русия и Путин.
От 48% през юли утвърждението на Доналд Тръмп след срещата през август по данни от Insider Advantag към този момент е 54%. Рейтингът му се е повишил и измежду чернокожите, и измежду латиноамериканците, и изключително измежду бялото население, където са маркирани рекордните 64%. Нещо подсказва на хората в Америка и по другите континенти, че мястото е определено със алегоричен подтекст.
В Беринговия проток сред Аляска и Азия, сред едно американско и друго съветско островчета, минава 180-ият меридиан, от който изгрява слънцето. Там си отива остарелият и стартира новият ден, в метафоричен смисъл минава границата сред през вчерашния ден и на следващия ден. Значи идната среща би трябвало да е в Азия. Ако тази в Анкоридж е част от наклонност, знак за стадий от път към нов международен ред.
За изместване на центъра на международната политика от Атлантика към Тихия, Индийския океани и Арктика. За смяна на състава на първостепенните геополитически фактори и преподреждането им по значение. Русия е там като една от свърхдържавите. Китай стана един от незаобиколимите играчи, икономическа и военна свърхсила. И двете играят огромната игра в добра съгласуваност.
Тази среща не е за договорка, не е за съответния миг, а за залагане на основи. Големите протоколни жестове са безсмислени без откровена основа изпод. Срещата Тръмп-Путин наподобява слага първите камъни в основите на тройна геополитическа естетика. „ Ако основата е здрава, Дао (Пътят) се ражда “, споделя Конфуций. Незримо там присъстваше и Си Дзинпин.
Това не е развой за един ден, а създаване на нов Път в международния ред. Истинската основа не се залага навън, а в тихите кабинети на геополитическото обмисляне. Ако е заложена откровена воля за разговор, идната стъпка ще включва и Китай. Дао тук не е мистичност, а естественото развиване на събитията, когато правилата са здрави.
Аляска е опит за скок от „ през вчерашния ден “ - от американска международна надмощие - към „ на следващия ден “ – към триполюсен свят – без твърди гаранции, че някой ще извади нож на другата страна. Китайците споделят: „ Ако искаш да прескачаш пропасти, не се колебай, а бягай с цялостна скорост. “
Владимир Путин след срещата в Аляска: „ Рано или късно трябваше да поправяме обстановката, да прекосяваме от борба към разговор и в този проект персоналната среща на главите на двете страни беше действително назряла – несъмнено, при изискване на сериозна и детайлна подготовка, такава работа като цяло беше осъществена. “
Много време и напъните на чудесно политически готови експерти от двете страни са положили старания за подготовката на тази среща. „ Постигнахме 10 от 10 “ в негов жанр съобщи Доналд Тръмп след нея, само че и той избегна всяка конкретика. Така вършат огромните играчи. Историята, както и географията, са съдбините за всяка страна.
Русия след сриването на Съюз на съветските социалистически републики отстъпи мощно обратно, само че имаше къде - към имперското си минало. Китай е Поднебесната, може да отстъпи още по-дълбоко - от „ века на унижението “ към „ Великото възобновление “. Съединени американски щати западат, въпреки да не ги блъска в трапа действителен външен зложелател, няма къде обратно да правят отстъпка, защото са Империя без имперска памет, построена върху мита за „ Града на хълма “.
Русия можа да превключи от икономическа съсипия към сполучлива военна стопанска система и да води война крепко с общо към 50 страни. Китай мина посредством остарели административни способи от ужаса на Културната гражданска война в съвременен буржоазен преход и към социализъм с китайски контури. Съединени американски щати все не намираха своя проект Б – нещо друго от незащитимата към този момент надмощие.
Изглежда въпреки всичко потеглят по новия път за на следващия ден, долавя се, че зад Тръмп стоят значими сегменти на така наречен дълбока страна. Иначе по досегашната скица бъдещето на западащия хегемон се оказва много по-късо от това на оповестените от него за врагове №1 и №2. Опитът да се опълчи на закономерното и да се води борба за опазване на хегемонията със мощ значи международна нуклеарна война.
Значи се насочваме към на следващия ден, назоваваме го битка за мир, избавяне на света или както там още. Труден лакътушещ път. Лакмус ще бъде методът на Вашингтон към глобите по отношение на Русия. Ще се върви ли към сключване на съглашения за ограничение на заплахата от война сред тях. Ще се изтеглят ли част от войските на Съединени американски щати в Европа. Ще се бсъжда ли съществено въпросът за сигурността и на Русия.
Сътресението, провокирано от срещата на 15 август в Аляска, се изрази в Брюксел в тежка какофония. Между заплашителната реторика и жестове на евронатовците и мощно забележимата им беззащитност да работят потребно без очевидна поддръжка от Вашингтон. Без него могат единствено да сипят закани по конференции.
Във Вашингтон Макрон, Мерц, Стармер, Рюте и другите отидоха сякаш като един тим. Знаят си, че поотделно са с ниско тегло, а всеки взема решение своите вътрeшни проблеми посредством бягство във външна политика. Освен това и между тях спорят за водачеството в Европейски Съюз. Някаква импровизация на дипломация. Отчаяние и безочливост в едно. Загуби се НАТО-центричността.
Отидоха да разубеждават Тръмп, групово да снемат от себе си отговорности и вини пред своите гласоподаватели и жители. Инвестирали са прекалено много и още повече се обрисува да изгубят при рухването на Украйна. Тръмп - Татенцето, daddy, както го назова Рюте - обаче е стъпил върху позицията „ Давам ви мнение и рекомендации за войната и мира, само че тази война не е моя или на Съединени американски щати, решенията и следствията са ваша отговорност “.
А те са директни участници във войната против Русия. Еврогрупичката в отчаянието си, че не вижда своята Европа в многополюсния нов модел на света. Отиде в Белия дом, с цел да измоли постоянни и пълноценни доставки на оръжия и муниции, интензивност за краткотрайно помирение, което би траяло войната. За всестранна отбрана от Съединени американски щати плака на рамото на Тръмп.
Накрая удариха токовете, козируваха и се прибраха със свити сърца да чакат идващите ходове на Вашингтон. Войната в Украйна минава във фаза на угасване, даже тя и да е продължителна, за тях това е недопустимо.
След войната даже частичното възобновяване на преференциалните стопански, политически и културни взаимоотношения с Русия надали е допустимо даже след доста време. Без тях обаче стопански напредък за Европа е неосъществим, няма от кое място да заместят благините. Ето го най-големият боязън от бъдещето, другият от евентуалното възмездие е на назад във времето.
Френският Boulevard Voltaire: „ На какво разчититат дребни управници на безполезната и слаба Европа? Макрон се мисли за доста хитроумен политик. Той има нулев престиж в личната си страна, неговата партия е на ръба на разпада. Лафонтен е писал за такива герои в баснята си " Дилижансът и Мухата ":
„ Да – има ги такива – по този начин се суетят,/ където работа и грижи има,/за да наподобяват още по-необходими –/ а в действителност единствено са досадни… що ли ги търпят? “.
Но напират да плашат, шантажират и предизвикат. А е време, когато се постанова не да се бият, а с две ръце да си държат гащите, с цел да не паднат. Когато основното за тяхното здраве е измежду душманите си да не се окажат самите те. Но това и ще им се случи, тъй като не желаят те да си заплащат по сметките, а чичо Сам.
Разплатата обаче нормално излиза по-скъпа, в сравнение с заплащането в точния момент.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ