Заличената истина в доклада за Скопие
Документът акцентира потребността Скопие да извърши дълбоки промени в администрацията и правосъдната система, както и да подсигурява конституционно признание на българското малцинство. Но измежду най-съществените – и най-пренебрегвани – е апелът Северна Македония да се дистанцира от доктрината за така наречен „ Сръбски свят “.
Европейският парламент декларира, че тази идеологическа идея, приписвана на Белград, подкопава освен суверенитета на Северна Македония, само че и стабилността на целия район. Особено обезпокоително е, че съгласно отчета високопоставени македонски политици не просто не се разграничават от тази линия – те интензивно я поддържат и популяризират. „ Сръбският свят “ не се изчерпва с икономическа интеграция, а включва упоритости за прекрояване на граници – в това число по отношение на Република Сръбска, Черна гора, Косово и Северна Македония.
Наред с това, Екологичен потенциал настоя за отваряне на архивите на югославските секрети служби – УДБА и Контрол на общоопасните средства (звено в МВР). Темата, табуирана десетилетия наред, се връща на дневен ред като неотменна част от процеса на декомунизация. Достъпът до тези документи е основен за построяването на правова страна и демократични институции – освен в Северна Македония, само че и в целия район.
Истината е, че след разпада на Югославия мнозина от сътрудниците и сътрудниците на тези служби резервираха – а постоянно и усилиха – въздействието си. За разлика от страните от Централна и Източна Европа, в множеството югорепублики културата на безмълвие и прикриване надви. Централните архиви, които евентуално се намират в Белград, остават заключени, а ключовете са в ръцете на хора, които нямат интерес от откриване.
Именно тази дълга сянка на предишното стои зад настояването на Екологичен потенциал, Не като акт на възмездие, а като изискване за катарзис. Не може да има народна власт върху фундамента на забравата. Не може да се приказва за европейски полезности, до момента в който някогашни сътрудници дефинират правосъдни назначения, управляват медии и блокират промени в службите за сигурност.
На този декор, реакциите от Скопие не закъсняха. Премиерът Християн Мицкоски съобщи, че България води поредна политика за „ заличаване на македонската нация “, обвинявайки страната ни даже в „ задкулисие “ още от 90-те години. Риторика, позната и предвидима – комфортният външен зложелател е желаната формула, когато вътрешната рецесия става неудържима.
По-умерено звуча водачът на СДСМ Венко Филипче, който прикани за стратегическа дипломация и за опазване на към този момент постигнатите съглашения с Гърция и България – позиция, която все по-рядко се чува в Скопие. Филипче акцентира, че всяко оттегляне от тези контракти ще е нездравословно и че точно уважението към Копенхагенските критерии ще отвори вратата за действителни договаряния с Европейски Съюз.
Антибългарската изразителност не е нещо ново в Северна Македония. Тя е надълбоко вкоренена още от времената на Тито. Но времето на идеологическите легенди от дълго време трябваше да е завършило. Европа няма потребност от нови страни с архиви в плик и зависимости в сянка.
Докладът за Северна Македония е първа крачка към това предишното да бъде осветено – само че единствено в случай че някой има куража да го прочете и сред редовете.
Европейският парламент декларира, че тази идеологическа идея, приписвана на Белград, подкопава освен суверенитета на Северна Македония, само че и стабилността на целия район. Особено обезпокоително е, че съгласно отчета високопоставени македонски политици не просто не се разграничават от тази линия – те интензивно я поддържат и популяризират. „ Сръбският свят “ не се изчерпва с икономическа интеграция, а включва упоритости за прекрояване на граници – в това число по отношение на Република Сръбска, Черна гора, Косово и Северна Македония.
Наред с това, Екологичен потенциал настоя за отваряне на архивите на югославските секрети служби – УДБА и Контрол на общоопасните средства (звено в МВР). Темата, табуирана десетилетия наред, се връща на дневен ред като неотменна част от процеса на декомунизация. Достъпът до тези документи е основен за построяването на правова страна и демократични институции – освен в Северна Македония, само че и в целия район.
Истината е, че след разпада на Югославия мнозина от сътрудниците и сътрудниците на тези служби резервираха – а постоянно и усилиха – въздействието си. За разлика от страните от Централна и Източна Европа, в множеството югорепублики културата на безмълвие и прикриване надви. Централните архиви, които евентуално се намират в Белград, остават заключени, а ключовете са в ръцете на хора, които нямат интерес от откриване.
Именно тази дълга сянка на предишното стои зад настояването на Екологичен потенциал, Не като акт на възмездие, а като изискване за катарзис. Не може да има народна власт върху фундамента на забравата. Не може да се приказва за европейски полезности, до момента в който някогашни сътрудници дефинират правосъдни назначения, управляват медии и блокират промени в службите за сигурност.
На този декор, реакциите от Скопие не закъсняха. Премиерът Християн Мицкоски съобщи, че България води поредна политика за „ заличаване на македонската нация “, обвинявайки страната ни даже в „ задкулисие “ още от 90-те години. Риторика, позната и предвидима – комфортният външен зложелател е желаната формула, когато вътрешната рецесия става неудържима.
По-умерено звуча водачът на СДСМ Венко Филипче, който прикани за стратегическа дипломация и за опазване на към този момент постигнатите съглашения с Гърция и България – позиция, която все по-рядко се чува в Скопие. Филипче акцентира, че всяко оттегляне от тези контракти ще е нездравословно и че точно уважението към Копенхагенските критерии ще отвори вратата за действителни договаряния с Европейски Съюз.
Антибългарската изразителност не е нещо ново в Северна Македония. Тя е надълбоко вкоренена още от времената на Тито. Но времето на идеологическите легенди от дълго време трябваше да е завършило. Европа няма потребност от нови страни с архиви в плик и зависимости в сянка.
Докладът за Северна Македония е първа крачка към това предишното да бъде осветено – само че единствено в случай че някой има куража да го прочете и сред редовете.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ