200 000 долара стажантска заплата в САЩ отказал д-р Сираков, който оперира мозъка на дете през артерия на крака му
Доктор Станимир Сираков тази седмица завоюва премията " Иновации в медицината ". 32-годишният роден доктор се прочу с неповторимите за страната ни мозъчни интервенции. Какво обаче е да си доктор в България и по какъв начин протича подготовката за една интервенция?
„ Дишай. Събери мозъка си. Припомни си техниката и влез в операционната. Емоционално ти се срутваш вътре, само че има някакви механизми, които изкарват разсъдъка на предна позиция и той взима верните решения, най-малко досега”, разяснява той. Последното вярно решение на доктор Сираков избавя живота на 10-годишно момиченце, страдащо от хидроцефалия. Лекарят прави мозъчна интервенция на детето през артерия на крайници му.
„ При нас пристигна в доста тежко положение, мъчно движеше който и да е от всички крака, съвсем не говореше, с тежки екзофталми – това са изскачания на очите поради вътречерепното налягане. В момента тя няма главоболие, движи и четирите крайника, приказва, което за нас е прелестно. Тя ще се възвръща, уповавам се още”, описа доктор Сираков.
Случаят не е здравно знамение, само че даже в Европа, сходна интервенция рядко е сполучлива.
" Всяка седмица вършим нещо неповторимо за България. Например август месец, един млад мъж с доста комплицирана мозъчна аневризма, който нямаше опция за класическа неврохирургия. Осъществихме една методика, с която се оказа, че сме вторите в света”, добави докторът.
Преди сложна интервенция, лекар Сираков не спи. " Преди 3 години оперирах дядо си, който беше с мозъчна аневризма. Тогава помня един диалог с татко ми. Казах му – апелирам те, имаме връзки, да помолим някой от професорите да пристигна той да го оперира, да не съм аз. Той сподели: Не, ти ще го оперираш самичък. Тогава помня, че седмица преди и седмица по-късно не бях спал ", споделя лекарят.
Най-големият боязън на доктора е този от затруднение. " Страхът ми е имало ли е още нещо, което е трябвало да създадем, да промени изхода, който сме имали ", разяснява той пред бТВ.
„ За избора ми да стана доктор се повлиях от татко ми. Той е доктор, всекидневието с разказите от болничното заведение, това те възпламенява, а по принцип до 6-ти курс, до завършването ми мислих, че ще стана неврохирург”, споделя лекарят. Специализира при светила в неврорентгенологията от Сърбия, Франция и Швейцария и се връща в България.
„ Никога не съм считал и по този начин съм го планувал в мозъка си, че ще работя на открито и ще се потвърждавам на открито. Смятам и в този момент го усещам, че е доста по-приятно, когато си съумял в една неотъпкана пътека, каквато е българската реалност, да успееш да наложиш една методика и да се докажеш тук… Много е елементарно да отидеш в едно съвършено работещо поделение на открито и да станеш парченце, конструкция от него и да работиш”, разсъждава младия доктор. Да внесеш промени в системата се оказва мъчно, изключително, когато става дума за пари.
„ Нашата администрация и Здравната каса, министерството да помислят и за оценяване на нашия труд, тъй като сега ние не получаваме нищо. Минава по една клинична пътека, която не е променяна може би от години. На процедура трудът на лекаря не е осчетоводен. Може би след време аз считам, че страната би трябвало да заплаща това нещо, а по никакъв метод да не идва от пациентите ", разказва родната реалност доктор Сираков. А оферти за работа в чужбина не липсват.
" Имам оферти от Франция, от Швейцария, от Германия да работя, само че най-фрапантните суми идват от Щатите. Началникът ми предложи начална стажантска заплата, в която 6 месеца би трябвало да се докажеш, започваше от порядъка на 200 000 $ годишно. Ако минеш този стажантски интервал, ставаше в пъти по-голяма ", изяснява той.
Но в операционната зала не става въпрос за пари, а за живот.
„ Не съм религиозен, не съм и доста религиозен. Смятам, че има нещо по-висше над нас, като мощ. Има едно верую на татко ми – постоянно помагай, не знаеш по кое време ще ти се върне”, заключава докторът, решил да остане в родината.
Снимка: бТВ
„ Дишай. Събери мозъка си. Припомни си техниката и влез в операционната. Емоционално ти се срутваш вътре, само че има някакви механизми, които изкарват разсъдъка на предна позиция и той взима верните решения, най-малко досега”, разяснява той. Последното вярно решение на доктор Сираков избавя живота на 10-годишно момиченце, страдащо от хидроцефалия. Лекарят прави мозъчна интервенция на детето през артерия на крайници му.
„ При нас пристигна в доста тежко положение, мъчно движеше който и да е от всички крака, съвсем не говореше, с тежки екзофталми – това са изскачания на очите поради вътречерепното налягане. В момента тя няма главоболие, движи и четирите крайника, приказва, което за нас е прелестно. Тя ще се възвръща, уповавам се още”, описа доктор Сираков.
Случаят не е здравно знамение, само че даже в Европа, сходна интервенция рядко е сполучлива.
" Всяка седмица вършим нещо неповторимо за България. Например август месец, един млад мъж с доста комплицирана мозъчна аневризма, който нямаше опция за класическа неврохирургия. Осъществихме една методика, с която се оказа, че сме вторите в света”, добави докторът.
Преди сложна интервенция, лекар Сираков не спи. " Преди 3 години оперирах дядо си, който беше с мозъчна аневризма. Тогава помня един диалог с татко ми. Казах му – апелирам те, имаме връзки, да помолим някой от професорите да пристигна той да го оперира, да не съм аз. Той сподели: Не, ти ще го оперираш самичък. Тогава помня, че седмица преди и седмица по-късно не бях спал ", споделя лекарят.
Най-големият боязън на доктора е този от затруднение. " Страхът ми е имало ли е още нещо, което е трябвало да създадем, да промени изхода, който сме имали ", разяснява той пред бТВ.
„ За избора ми да стана доктор се повлиях от татко ми. Той е доктор, всекидневието с разказите от болничното заведение, това те възпламенява, а по принцип до 6-ти курс, до завършването ми мислих, че ще стана неврохирург”, споделя лекарят. Специализира при светила в неврорентгенологията от Сърбия, Франция и Швейцария и се връща в България.
„ Никога не съм считал и по този начин съм го планувал в мозъка си, че ще работя на открито и ще се потвърждавам на открито. Смятам и в този момент го усещам, че е доста по-приятно, когато си съумял в една неотъпкана пътека, каквато е българската реалност, да успееш да наложиш една методика и да се докажеш тук… Много е елементарно да отидеш в едно съвършено работещо поделение на открито и да станеш парченце, конструкция от него и да работиш”, разсъждава младия доктор. Да внесеш промени в системата се оказва мъчно, изключително, когато става дума за пари.
„ Нашата администрация и Здравната каса, министерството да помислят и за оценяване на нашия труд, тъй като сега ние не получаваме нищо. Минава по една клинична пътека, която не е променяна може би от години. На процедура трудът на лекаря не е осчетоводен. Може би след време аз считам, че страната би трябвало да заплаща това нещо, а по никакъв метод да не идва от пациентите ", разказва родната реалност доктор Сираков. А оферти за работа в чужбина не липсват.
" Имам оферти от Франция, от Швейцария, от Германия да работя, само че най-фрапантните суми идват от Щатите. Началникът ми предложи начална стажантска заплата, в която 6 месеца би трябвало да се докажеш, започваше от порядъка на 200 000 $ годишно. Ако минеш този стажантски интервал, ставаше в пъти по-голяма ", изяснява той.
Но в операционната зала не става въпрос за пари, а за живот.
„ Не съм религиозен, не съм и доста религиозен. Смятам, че има нещо по-висше над нас, като мощ. Има едно верую на татко ми – постоянно помагай, не знаеш по кое време ще ти се върне”, заключава докторът, решил да остане в родината.
Снимка: бТВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ