Около 20% от мозъчните инсулти се дължат на поражения по сънните артерии
Доктор Мартин Александров е доктор в Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия в УМБАЛ " Св. Екатерина ". Завършил е Медицински университет, София през 2022 година От 10.04.2023 е доктор специализант в УМБАЛ " Св. Екатерина ". Член е на БЛС и на БНДСЕХА.
Д-р Александров, да поговорим за мозъчните инсулти, едно от обществено значимите болести?
Около 20% от мозъчните инсулти се дължат на провали по сънните (каротидни) артерии. Поради високото равнище на смъртност и заболеваемост измежду популацията, както и високите му разноски за лекуване и рехабилитация, мозъчният инсулт е едно от медико-социално най-значимите болести в днешно време. Нерядко мозъчните инсулти могат да се дължат на стеснения на сънните артерии. Сънните или каротидни артерии дружно с вертебралните артерии реализират мозъчното кървообращение. Както и всички останали артерии, каротидните артерии се засягат от атеросклероза. Атеросклерозата съставлява напредничав развой, увреждащ артериалните съдове в организма. Изразява се в формиране на атеросклеротични плаки по стената на артериалните съдове, които стесняват лумена им. Исхемичните мозъчни инсулти /ИМИ/ съставляват загуба на мозъчна тъкан разследване на тромбози или емболии на мозъчните артерии. Проявата им може да е най-различна според от локализацията на засегнатия сектор от мозъка като парези и парализи на крайниците, нарушавания в говора, зрението, походката, промени в съзнанието и държанието. Промените в мозъчната тъкан при исхемичните мозъчни инсулти са необратими, а неврологичната дисфункция продължава повече от 24 часа.
Кои са рисковите фактори?
Рисковите фактори, които водят до атеросклероза и притеснение на сънните артерии са преклонна възраст, нараснало артериално налягане, дислипидемия - нараснали равнища на холестерол в кръвта, тютюнопушене, генетична предразположеност и по-често се следят при мъжете.
Как да разпознаем признаците?
Каротидните стенози в доста случаи са асимптомни, също по този начин те могат да се демонстрират с многообразие от признаци. Едни от най-честите са звук в ушите, световъртежи, припадъци, замъглено зрение, както и загуба на зрение. Могат да се демонстрират и с така наречен транзиторни исхемични офанзиви, които съставляват неврологична дисфукция в следствие от незадоволително кървоснабдяване на дадена зона от мозъчния парехним и могат да се демонстрират със симптоматика на исхемични мозъчни инсулти, като продължителността им е от няколко минути до 24 часа. По-просто казано тразниторните исхемични офанзиви могат да се сравнят с инсултите с разликата, че са преходни положения и не не престават повече от 24 часа.
Как се диагностицира?
В днешно време най-често употребяваното проучване е дуплекс сонографията на каротидни артерии. То е елементарно осъществимо, необятно налично, неинзвазивно и на ниска цена. С него може както да се диагностицира, по този начин и да се наблюдават лекуваните пациенти или прогресията на болестта. В някои случаи се постановат и спомагателни образни проучвания като компютърно-томографска, магнитно-резонасна ангиография или цифрова субтракционна ангиография.
А какво е лекуването?
Лечението може да бъде консервативно-медикаментозно с смяна в хигиенно-диетичния режим и надзор на рисковите фактори, ендоваскуларно и оперативно. Метод на лекуване се избира въз основа на анатомичните и морфологичните особености на провалите, общото положение и коморбидностите на пациента и не на последно място от желанията на пациента.
Д-р Александров, да поговорим за мозъчните инсулти, едно от обществено значимите болести?
Около 20% от мозъчните инсулти се дължат на провали по сънните (каротидни) артерии. Поради високото равнище на смъртност и заболеваемост измежду популацията, както и високите му разноски за лекуване и рехабилитация, мозъчният инсулт е едно от медико-социално най-значимите болести в днешно време. Нерядко мозъчните инсулти могат да се дължат на стеснения на сънните артерии. Сънните или каротидни артерии дружно с вертебралните артерии реализират мозъчното кървообращение. Както и всички останали артерии, каротидните артерии се засягат от атеросклероза. Атеросклерозата съставлява напредничав развой, увреждащ артериалните съдове в организма. Изразява се в формиране на атеросклеротични плаки по стената на артериалните съдове, които стесняват лумена им. Исхемичните мозъчни инсулти /ИМИ/ съставляват загуба на мозъчна тъкан разследване на тромбози или емболии на мозъчните артерии. Проявата им може да е най-различна според от локализацията на засегнатия сектор от мозъка като парези и парализи на крайниците, нарушавания в говора, зрението, походката, промени в съзнанието и държанието. Промените в мозъчната тъкан при исхемичните мозъчни инсулти са необратими, а неврологичната дисфункция продължава повече от 24 часа.
Кои са рисковите фактори?
Рисковите фактори, които водят до атеросклероза и притеснение на сънните артерии са преклонна възраст, нараснало артериално налягане, дислипидемия - нараснали равнища на холестерол в кръвта, тютюнопушене, генетична предразположеност и по-често се следят при мъжете.
Как да разпознаем признаците?
Каротидните стенози в доста случаи са асимптомни, също по този начин те могат да се демонстрират с многообразие от признаци. Едни от най-честите са звук в ушите, световъртежи, припадъци, замъглено зрение, както и загуба на зрение. Могат да се демонстрират и с така наречен транзиторни исхемични офанзиви, които съставляват неврологична дисфукция в следствие от незадоволително кървоснабдяване на дадена зона от мозъчния парехним и могат да се демонстрират със симптоматика на исхемични мозъчни инсулти, като продължителността им е от няколко минути до 24 часа. По-просто казано тразниторните исхемични офанзиви могат да се сравнят с инсултите с разликата, че са преходни положения и не не престават повече от 24 часа.
Как се диагностицира?
В днешно време най-често употребяваното проучване е дуплекс сонографията на каротидни артерии. То е елементарно осъществимо, необятно налично, неинзвазивно и на ниска цена. С него може както да се диагностицира, по този начин и да се наблюдават лекуваните пациенти или прогресията на болестта. В някои случаи се постановат и спомагателни образни проучвания като компютърно-томографска, магнитно-резонасна ангиография или цифрова субтракционна ангиография.
А какво е лекуването?
Лечението може да бъде консервативно-медикаментозно с смяна в хигиенно-диетичния режим и надзор на рисковите фактори, ендоваскуларно и оперативно. Метод на лекуване се избира въз основа на анатомичните и морфологичните особености на провалите, общото положение и коморбидностите на пациента и не на последно място от желанията на пациента.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ