Доколкото по социални съображения не може да се допусне целият

Доколкото по обществени съображения не може да се допусне целият трудов приход на едно лице да се употребява за погасяване на отговорностите му, законът дефинира така наречен несеквестируем приход – един най-малко, който да подсигурява задоволяването на базовите потребности на длъжника и неговото семейство. Определянето на секвестируемата част от прихода зависи от два фактора: размера на заплатата и броя на децата, които длъжникът устоя. Подробните правила се съдържат в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на Република България.

Какви са законовите разпореждания по отношение на взаимовръзките сред минималната работна заплата и определянето на минимумът, гарантиращ базовите потребности на длъжните и техните фамилии, коментира доктор Тодор Капитанов, специалист по трудово право и основател на платформата mywork.

Минималната работна заплата служи като единица мярка за установяване на секвестируемата част от прихода на едно лице по смисъла на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В него е планувано, че ако осъществяването е ориентирано върху трудовото заплащане или върху друго каквото и да е заплащане за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа единствено:

– в случай че наказаното лице получава месечно заплащане в размер сред минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, в случай че е без деца, и една четвърт част, в случай че е с деца, които издържа;

– в случай че наказаното лице получава месечно заплащане в размер сред двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, в случай че е без деца, и една трета част, в случай че е с деца, които издържа;

– в случай че наказаното лице получава месечно заплащане в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, в случай че е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, в случай че е с деца, които устоя.

В тълкувателно решение Върховния касационен съд (ВКС) се дава отговор на един прекомерно спорен въпрос в практиката през последните години – дали думите " чийто размер е над минималната работна заплата “ се отнасят единствено за пенсиите, или и за трудовите хонорари.

Според ВКС  " несеквестируемият най-малко е избран безусловно – в размер на минималната работна заплата, и това се отнася както за всяко заплащане за труд, по този начин и за пенсията. Няма съображение да се одобри, че законодателят третира друго длъжниците, които получават приходи от полагането на труд, от тези, които получават приходи от пенсия. Какъвто и да е източникът на прихода, безусловно несеквестируемата част е идентична за всички длъжници – минималната работна заплата “. Следователно служащите и чиновниците, получаващи трудово заплащане до този размер, нямат секвестируема част от заплатата.

Припомням, че за отбрана на чиновниците, които поставят най-нискоквалифициран труд, е избрана Минимална месечна брутна работна заплата, която към сегашния миг (2023 г.) е 780 лева Това значи, че по закон, не може да бъде уговаряно месечно брутно заплащане (за полагане на естествен труд в обикновено работно време) в по-малки размери.

Справка:

член 446 Граждански процесуален кодекс

Решение № 2 на Върховен касационен съд от 26.06.2015 година по тълк. д. № 2/2013 година, ОСГТК