Иска ли еврозоната България или не?
Докладите на Европейска комисия и ЕЦБ за така наречен „ конвергенция “ или прогрес на страните отвън еврозоната разбуниха духовете през предходната седмица. Страховете, че Европейска комисия тръшка вратата пред мераците на България за влизане във валутния механизъм (ERM 2), или така наречен чакалня на еврото, бяха подбудени от един по-скоро „ демонски “ прочит на евангелието. Истината е, че релативно видяно, това са най-положителните отчети за България до момента, а страната ни е „ отличникът “ по параметри измежду обсъжданите 7 страни. Де юре ние изпълняваме три от четирите, а де факто – всичките маастрихтски критерии за банкет във валутния механизъм. Ценова непоклатимост, обществени финанси, дълготрайни лихвени проценти – не просто сме в норма, а сме надалеч под рисковите граници. При последния аршин – избрания марж на съмнение на валутния курс по отношение на еврото, бидейки във валутен ръб, го изпълняваме по дифолт и действително ни липсва единствено „ приемането “ във валутния механизъм – за което в действителност и аплайваме.
Защо, в случай че отговаряме на номиналните кретерии, ни слагат нови условия?
За да имаме отговор на този въпрос е значимо да разберем динамичността вътре в самата еврозона. А тя е следната: след рецесията и спасяването на банковите системи на страните-членки с парите на данъкоплатците, в еврозоната се появи политическа воля за спиране на връзката „ държава-банки “. За задачата се оформи планът „ Банков съюз “, стъпващ на два стълба – обединен банков контролен механизъм (надзор) и обединен механизъм за преструктуриране – т.е. обща рецепта за реакция при проблематични банки.
Реално видяно, България е първата страна, която следва да бъде призната след въвеждането на така наречен Банков съюз. Самата еврозона е на кръстопът и ние сме, по този начин да се каже, Рубиконът, като вероятните пътища са: или ще се зачитат формалните критерии, плюс появилите се нови такива в придвижване, или политическият детайл ще има все по-видима мощ, а решаваща за влизането в паричния съюз ще е политическата оценка на страните-членки.
Междувременно във Франкфурт конфликтът за това кое е по-важно за развиването на съюза – построяването на Банковия съюз или основаването на общ фиск, включващ общ бюджет, дълг и хармонизация на налозите, продължава да тлее. Периферията от Юга несъмнено лобира за втория вид с общ бюджет, където фактически ще се раздават пари, а няма да се залага просто на правила. В тази светлина са и страховете на фискално консервативните – да не би трябвало да дават пари и за нашето избавяне.
Същевременно залогът с приемането на България фактически е доста огромен, тъй като страната ни извършва критериите към този момент много години и неприемането й основава чувство за непоследователност и липса на равни права в рамките освен на паричния съюз, само че и на Европейски Съюз като цяло.
Опциите пред нас са две: да се готвим за Банковия съюз вън от ERM 2, или да влезем в „ чакалнята “ и оттова да стиковаме стъпките по консолидираното на банковия съюз в законодателството и практиките ни. Всъщност, в случай че европейските ни сътрудници са справедливи и желаят да подтикват очевидното усърдие на България за по-дълбока интеграция в европейската архитектоника, то приемането във валутния механизъм-чакалня е един отличен метод, в случай че въпреки да има двугодишен най-малък интервал за очакване там преди банкет в еврозоната – юридически няма краен период, ако не отговаряме на всички условия.
Притесненията в отчета за България са, че към момента има несъответствия сред Договора за действието на Европейски Съюз и нормативните актове на ЕЦБ, от една страна, и закона за Българска народна банка, от друга. Технически изцяло решим проблем, като по-важното е, че друго терзание – за допустимо финансиране на държавно управление и общини от централната банка при нас е обезвредено заради неналичието на парична политика на Българска народна банка. За разлика прочее от ЕЦБ, която обилно изкупува дълга на задлъжнели европейски държавни управления за трилиони евро, поставяйки под въпрос даже личната си политическа самостоятелност в името на финансовата непоклатимост на Съюза.
Допълнителните критерии за конвергенция, като напредък на приходите и корупция, са значими и там следва да се вършат старания. Отчетено е също по този начин, че безработицата у нас пада от 7.6% на 6.2% от 2016 в 2017-та, продуктивността на труда пораства, приходите и заетостта – също. Надзорните практики и корпоративната задлъжнялост остават на фокус, само че при постоянни параметри на обществените финанси като спад на дълга от 29% от Брутният вътрешен продукт през 2106 година до 25,4% през днешния ден и 21,4% след година – понижават систематичните опасности доста.
В отчета е упоменат и казусът КТБ, както и изгодата от стрес-тестовете за възобновяване на доверието във финансовия бранш. При всяко състояние урокът оттогава е значим, а България е доста по-консервативна към банките в страната във връзка с ликвидност и капитал, в сравнение с аналозите й в зоната. При междинната финансова адекватност там от 18 на 100, при нас тя е 22%, като изискуемите наложителни минимални запаси (ликвидност) при нас са 10 пъти по-високи от тези за банките от Евросистемата.
Какво да чакаме
Какво ще се чака от България оттук нататък? Най-вероятно да използваме опцията за страните вън от еврозоната да вземат участие в главния дирек от Банковия съюз, а точно единния банков механизъм за контрол, чрез опцията за „ тясно съдействие “. Вероятно като знак на благосклонност – ще би трябвало да проведем още стрес-тестове и прегледи на активите във финансовия ни бранш. Трябва да знаем, че даже след консолидиране на този дирек, надзорът на нашата банкова система ще се прави преди всичко от родните надзорни органи, като ЕЦБ ще следи единствено за огромните и считани за „ систематични “ кредитни институции в Съюза.
Защо, в случай че отговаряме на номиналните кретерии, ни слагат нови условия?
За да имаме отговор на този въпрос е значимо да разберем динамичността вътре в самата еврозона. А тя е следната: след рецесията и спасяването на банковите системи на страните-членки с парите на данъкоплатците, в еврозоната се появи политическа воля за спиране на връзката „ държава-банки “. За задачата се оформи планът „ Банков съюз “, стъпващ на два стълба – обединен банков контролен механизъм (надзор) и обединен механизъм за преструктуриране – т.е. обща рецепта за реакция при проблематични банки.
Реално видяно, България е първата страна, която следва да бъде призната след въвеждането на така наречен Банков съюз. Самата еврозона е на кръстопът и ние сме, по този начин да се каже, Рубиконът, като вероятните пътища са: или ще се зачитат формалните критерии, плюс появилите се нови такива в придвижване, или политическият детайл ще има все по-видима мощ, а решаваща за влизането в паричния съюз ще е политическата оценка на страните-членки.
Междувременно във Франкфурт конфликтът за това кое е по-важно за развиването на съюза – построяването на Банковия съюз или основаването на общ фиск, включващ общ бюджет, дълг и хармонизация на налозите, продължава да тлее. Периферията от Юга несъмнено лобира за втория вид с общ бюджет, където фактически ще се раздават пари, а няма да се залага просто на правила. В тази светлина са и страховете на фискално консервативните – да не би трябвало да дават пари и за нашето избавяне.
Същевременно залогът с приемането на България фактически е доста огромен, тъй като страната ни извършва критериите към този момент много години и неприемането й основава чувство за непоследователност и липса на равни права в рамките освен на паричния съюз, само че и на Европейски Съюз като цяло.
Опциите пред нас са две: да се готвим за Банковия съюз вън от ERM 2, или да влезем в „ чакалнята “ и оттова да стиковаме стъпките по консолидираното на банковия съюз в законодателството и практиките ни. Всъщност, в случай че европейските ни сътрудници са справедливи и желаят да подтикват очевидното усърдие на България за по-дълбока интеграция в европейската архитектоника, то приемането във валутния механизъм-чакалня е един отличен метод, в случай че въпреки да има двугодишен най-малък интервал за очакване там преди банкет в еврозоната – юридически няма краен период, ако не отговаряме на всички условия.
Притесненията в отчета за България са, че към момента има несъответствия сред Договора за действието на Европейски Съюз и нормативните актове на ЕЦБ, от една страна, и закона за Българска народна банка, от друга. Технически изцяло решим проблем, като по-важното е, че друго терзание – за допустимо финансиране на държавно управление и общини от централната банка при нас е обезвредено заради неналичието на парична политика на Българска народна банка. За разлика прочее от ЕЦБ, която обилно изкупува дълга на задлъжнели европейски държавни управления за трилиони евро, поставяйки под въпрос даже личната си политическа самостоятелност в името на финансовата непоклатимост на Съюза.
Допълнителните критерии за конвергенция, като напредък на приходите и корупция, са значими и там следва да се вършат старания. Отчетено е също по този начин, че безработицата у нас пада от 7.6% на 6.2% от 2016 в 2017-та, продуктивността на труда пораства, приходите и заетостта – също. Надзорните практики и корпоративната задлъжнялост остават на фокус, само че при постоянни параметри на обществените финанси като спад на дълга от 29% от Брутният вътрешен продукт през 2106 година до 25,4% през днешния ден и 21,4% след година – понижават систематичните опасности доста.
В отчета е упоменат и казусът КТБ, както и изгодата от стрес-тестовете за възобновяване на доверието във финансовия бранш. При всяко състояние урокът оттогава е значим, а България е доста по-консервативна към банките в страната във връзка с ликвидност и капитал, в сравнение с аналозите й в зоната. При междинната финансова адекватност там от 18 на 100, при нас тя е 22%, като изискуемите наложителни минимални запаси (ликвидност) при нас са 10 пъти по-високи от тези за банките от Евросистемата.
Какво да чакаме
Какво ще се чака от България оттук нататък? Най-вероятно да използваме опцията за страните вън от еврозоната да вземат участие в главния дирек от Банковия съюз, а точно единния банков механизъм за контрол, чрез опцията за „ тясно съдействие “. Вероятно като знак на благосклонност – ще би трябвало да проведем още стрес-тестове и прегледи на активите във финансовия ни бранш. Трябва да знаем, че даже след консолидиране на този дирек, надзорът на нашата банкова система ще се прави преди всичко от родните надзорни органи, като ЕЦБ ще следи единствено за огромните и считани за „ систематични “ кредитни институции в Съюза.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ