Сведения от Ватикана за българските земи през XVII век издаде агенция "Архиви"
Доклади и писма на католически свещеници, пътували из българските земи в Османската империя, бяха издадени неотдавна от Държавна организация " Архиви ". Сборникът " Ватикански извори за българската история - XVII век " показва 66 документа със сведения за ентусиазма и подготовката на Чипровското въстание от 1688 година, по този начин и за покрусата след неуспеха му. В някои отчети до Ватикана има скъпи сведения за градовете София, Пловдив, Русе, Велико Търново.
Документите са издирени в библиотеката и архива на Ватикана от Йоанна Списаревска (1938-2009 г.) Тя е била докторант на проф. Иван Дуйчев и в края на 70-те и през 80-те години продължава неговите търсения. Те са издадени в оригинал - на староиталиански, и в превод на български. Основната цел на отчетите и писмата е била да се показа ориста на католическите общности у нас. Част от донесенията са писани или засягат активността на най-видните българи католици от тази ера - Петър Богдан Бакшев, Петър Парчевич, Влас Койчев, Филип Станиславов, Иван-Стефан Кнежевич. В някои писма и отчети се обрисува и ролята на римските папи и кардинали в българската история.
Гърдан челник моли папа Павел V за помощ
Някои от употребените наименования може през днешния ден да наподобяват необичайно, като в писмото на Гърдан челник от Херцеговина, изпратено до папа Павел V на 26 април 1608 година Той моли Светия трон да спомага за помощ от западни владетели в битката му срещу Османската империя. Преводът е на Списаревска от истинския староиталиански текст, без да се актуализира със модерни наименования, изясни за " Дневник " редакторът на сборника Валентина Петрова от ДА " Архиви ".
" Гърдан челник с другите долуподписани предводители, кнезове и войводи на провинция Херцеговина и част от Сърбия, Босна, Македония, България и Албания до светейшия папа Павел V, висш викарий на Иисуса Христа и правоприемник на славния деятел Св. Петър. С дължимата респект и покорност коленичили целуваме светейшите Ви нозе и със същата респект с сегашното ни писмо уведомяваме Ваше Светейшество, че през миналите няколко години търсихме и умолявахме свещенопаметния папа Климент VIII, щото, употребявайки своя апостолически престиж, да се застъпи пред християнските владетели и да издейства някаква помощ, с която бихме могли да стартираме битка и се освободим от игото на измъчващия ни тиранин - нещо, което при актуалните условия бихме могли елементарно да създадем с всякаква (дори) лимитирана помощ.
После още веднъж писахме до Ваше Светейшество по отношение на същото дело чрез нашите пратеници. С благосклонността на Ваше Светейшество те бяха признати и облагодетелствани с апостолически послания, отправени до Негово Католическо Величество краля на Испания. Той също се появи прекомерно податлив (да удовлетвори) нашето предпочитание и със същото желание възобнови начинанието и натовари с него вицекраля на Неапол, който след това водеше с нас многочислени договаряния, обнадеждавайки ни непрекъснато с великодушни обещания. Всички тях нормално виждахме да приключват без никакъв резултат. "
Царство България можеше да е измежду първите в Европа
За документ №14 в сборника, озаглавен " Анонимна сводна релация за Царство България ", се показва, че е писан след март 1656 година и преди април 1659 година В него са дадени съответни данни за огромните градове по българските земи по това време - разположение, брой население, водоизточници, занаят. За всеки град анонимният създател на отчета дава сведение дали има непокътнати крепостни стени, което евентуално е било значимо с оглед бъдещи военни дейности.
" Царство България е това, което в стародавни времена се е наричало част от Горна Мизия и цяла Долна Мизия, откъм север се разделя чрез Дунав от Молдовия и Влахия, откъм запад граничи със Сърбия (т.е. Горна Мизия се дели (от Сърбия) чрез река Морава), откъм юг - с Македония и Гърция, откъм изток една част (от България) граничи с Евксинския понт, а друга - с реката Тулча (Тунджа), която извира от планината Хемус и покрай град Адрианопол се влива в река Марица, наричана на български Рила (!) и води началото си от Родопските планини.
Това царство е доста огромно, обитаемо е с турци, българи схизматици, гърци, арменци и евреи, измежду които доколкото бе допустимо да се види от осъщественото посещаване, живеят прекомерно огромен брой католици. Обхваща прекомерно просторни и плодородни равнини, доста високи планини, зелени дъбрави и гъсти гори, оросява се от многочислени реки, изобилни с риба, богата е на жито, на чудесно вино и други храни, на прелестни плодове и благоуханни пасища, изобилства с овце и овни, крави, волове, биволи и превъзходни коне. Тук също се намират многочислени мини за злато, сребро, стомана, мед, желязо и олово. Най-сетне, в случай че това царство беше ръководено от своя бивш цар католик, то щеше да бъде измежду първите в Европа.
Светската власт бе завзета от Великия стопанин (султана), от който съгласно турския бит през днешния ден са назначавани всички служители, макар че свободно се разрешава всеки да живее съгласно своя закон.
В София живеят 25 хиляди българи
Град София е без крепостни стени и има сан на архиепископско седалище, ситуиран е в прелестна и обширна низина, до хълмове сред две планини. Градът е много търговски, защото се намира на пътя, който води за Константинопол. Там се стичат разнообразни артикули от Италия, Полша, Молдавия, Влахия, от Изтока и от Запада. Тук е седалището на другите султански служители, а точно на основния кадия, наименуван молла, на един архиепископ (схизматик) и на различен, наименуван мюфтия, т.е. интерпретатор на закона.
Тъй като има 50 души за причастие и към 25 хиляди българи схизматици, архиепископът на този народ е постоянно грък. Този прелат има под своя грижа 1500 църкви с техните енорийски свещеници с изключение на манастирите и църквите без енорийски свещеници. Катедралата, носела името на Св. София и била доста красива, в този момент е джамия. Тук в града живеят и арменци, разграничени едни от други. Къщите им ще да са 200, имат две църкви и едната част от арменците смята другата за еретици. Къщите на турците ще да са 8000, а джамиите им са 15 и са грижливо съградени и поддържани.
Целият град се радва на добра вода, докарвана от прилежащите планини, и изключително на прелестна за баните топла вода. Площадите са доста красиви и изобилстват от всичко належащо за издръжка и най-много на артикули и на чудесни и разнообразни на тип конски сбруи.
В Пловдив е имало общо 6000 къщи
В същия документ написа: Филипопол (Пловдив) е град без крепостни стени, ситуиран е на рид до река Марица, която води началото си също от изворите на Орфей. Тук ще да има 6000 къщи на турци, българи схизматици и гърци, а на католици - две без черква. За да слушат литургия са принудени да отиват в една черква на павликяни, които, въпреки и небогати, (имат такава) в прилежащото село.
Рухчич (Русе) е град без крепостни стени, ситуиран на хълмове до брега на Дунав, има опасано със стени барикада и, въпреки и малко, е снабдено с артилерия. Тук наоколо има пет стражеви кули. Те са защитавани през деня и нощем от сигурна стража, тъй като се намират на границата с Влахия. Градът е обитаем с 300 къщи на турци, които имат 10 доста красиво издигнати джамии, тъй като измежду тях има доста почитани персони, с 200 къщи на българи схизматици и две техни църкви, 200 къщи на арменци, направени в земята. Всички те са търговци и нямат синагога.
Царският град Триново (Търново) е ограден със стени, има сан на архиепископско седалище и е ситуиран сред две планински възвишения до планината Хемус. Бил последната резиденция на (царя) на България, откакто град Охрид бил срутен от турчина.
В града има малко турци като те населяват брега на реката Янтра, хълмовете и долините примесени с други народности. Ще да има 10 хиляди души българи схизматици, които знаят и гръцки език. Гърците там имат манастир, именуван от самите тях митрополия, т.е. резиденция на архиепископа, назоваван тетрарх. Останалите църкви са превърнати в джамии.
Град Охрид в Царство България...
За Охрид се загатва в различен документ - от 1661 година Негов създател се допуска, че е Франческо Соимирович, роден в Чипровци през 1614 година и умрял там през 1674 г.). Той е учил в Рим и е бил Охридски католически архиепископ от 1656 година
" В град Охрид, другояче Лихнида, Първа Юстиниана, в Царство България под властта на турците, се намира античната черква, отдадена на св. София, която е митрополитска и първенстваща за доста провинции. От доста епохи, след завладяването на това царство от страна на неверниците, в този диоцез няма овчар от латински ритуал. Напротив, живеещите там българи и гърци, схизматици от източен ритуал, постоянно са имали собствен овчар от гръцки ритуал, който носи патриаршески титул и е самостоятелен от Константинопол заради права, дадени на упоменатия диоцез в антични времена от папа Вергилий и от император Юстиниан, който е роден на негова територия. "
Дипломатическа активност във Виена преди Чипровското въстание
За подготовката на Чипровското въстание свидетелства документ №42 в сборника, озаглавен " Информация от Виена за предоставена на Никополския свещеник (Антон Стефанов) задача, засягаща активизирането на военни сили за война против Османската империя ". Писан е на 7 март 1688 година, дни преди експлоадирането на въстанието. С това донесение се обяснява задачата на тази дипломатическа задача във Виена, почнала през декември 1687 година
"...бе изпратен монсеньор епископът на Никопол с отговор на предложенията, направени от княза на Влахия. Тези оферти се състоят в следното: защото той желае с всички свои сили, обединени с тези на господаря на Молдавия, даже и излагайки се на огромен риск, да води война за идеята на Свещената лига и да отхвърли османското робство (като) за тази цел, а и с цел да дадат по-сигурни гаранции на това държавно управление, и двамата князе предложиха да съберат хора и да усилят до 20 000 бойци своите войски, с единственото искане Негово Величество (хабсбургският император Леополд I) да направи по този начин, че към техните граници да се насочи един боен корпус от Трансилвания, който да бъде забелязан от тези нации и да ги окуражи уверено да поддържат начинанието. "
След разгрома на въстанието българите бягат към Влашко и Трансилвания
Трагичните събития за българите след неуспеха на Чипровското въстание са документирани в няколко отчета на католически мисионери. В писмо Агостино Павлович споделя за разорението на Чипровци и за бягството си в Трансилвания през декември 1688 година
" След разорението на тези краища, не можех повече да претърпявам тиранията. Изпратен в покрайнините на Никопол, служих шест години на тези клети новопокръстени християни, наречени павликяни, само че след разорението на тези краища от турците избягах с (една) душа (само). Намирам се в Трансилвания, в Хараг, покрай Сибинио (Сибиу). Всичко е унищожено и разорено, избити и отвлечени в иго са клетите християни.
В различен документ, включен в сборника на Държавна организация " Архиви ", апостолическият нунций във Виена кардинал Франческо Буонвизи написа на 10 април 1689 година за Софийския архиепископ (Стефан Кнежевич), който се отдръпнал във Влашко с някои мисионери и с 3000 католици " от неговия народ " след Чипровското въстание.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Прочит на историята (242)
Документите са издирени в библиотеката и архива на Ватикана от Йоанна Списаревска (1938-2009 г.) Тя е била докторант на проф. Иван Дуйчев и в края на 70-те и през 80-те години продължава неговите търсения. Те са издадени в оригинал - на староиталиански, и в превод на български. Основната цел на отчетите и писмата е била да се показа ориста на католическите общности у нас. Част от донесенията са писани или засягат активността на най-видните българи католици от тази ера - Петър Богдан Бакшев, Петър Парчевич, Влас Койчев, Филип Станиславов, Иван-Стефан Кнежевич. В някои писма и отчети се обрисува и ролята на римските папи и кардинали в българската история.
Гърдан челник моли папа Павел V за помощ
Някои от употребените наименования може през днешния ден да наподобяват необичайно, като в писмото на Гърдан челник от Херцеговина, изпратено до папа Павел V на 26 април 1608 година Той моли Светия трон да спомага за помощ от западни владетели в битката му срещу Османската империя. Преводът е на Списаревска от истинския староиталиански текст, без да се актуализира със модерни наименования, изясни за " Дневник " редакторът на сборника Валентина Петрова от ДА " Архиви ".
" Гърдан челник с другите долуподписани предводители, кнезове и войводи на провинция Херцеговина и част от Сърбия, Босна, Македония, България и Албания до светейшия папа Павел V, висш викарий на Иисуса Христа и правоприемник на славния деятел Св. Петър. С дължимата респект и покорност коленичили целуваме светейшите Ви нозе и със същата респект с сегашното ни писмо уведомяваме Ваше Светейшество, че през миналите няколко години търсихме и умолявахме свещенопаметния папа Климент VIII, щото, употребявайки своя апостолически престиж, да се застъпи пред християнските владетели и да издейства някаква помощ, с която бихме могли да стартираме битка и се освободим от игото на измъчващия ни тиранин - нещо, което при актуалните условия бихме могли елементарно да създадем с всякаква (дори) лимитирана помощ.
После още веднъж писахме до Ваше Светейшество по отношение на същото дело чрез нашите пратеници. С благосклонността на Ваше Светейшество те бяха признати и облагодетелствани с апостолически послания, отправени до Негово Католическо Величество краля на Испания. Той също се появи прекомерно податлив (да удовлетвори) нашето предпочитание и със същото желание възобнови начинанието и натовари с него вицекраля на Неапол, който след това водеше с нас многочислени договаряния, обнадеждавайки ни непрекъснато с великодушни обещания. Всички тях нормално виждахме да приключват без никакъв резултат. "
Царство България можеше да е измежду първите в Европа
За документ №14 в сборника, озаглавен " Анонимна сводна релация за Царство България ", се показва, че е писан след март 1656 година и преди април 1659 година В него са дадени съответни данни за огромните градове по българските земи по това време - разположение, брой население, водоизточници, занаят. За всеки град анонимният създател на отчета дава сведение дали има непокътнати крепостни стени, което евентуално е било значимо с оглед бъдещи военни дейности.
" Царство България е това, което в стародавни времена се е наричало част от Горна Мизия и цяла Долна Мизия, откъм север се разделя чрез Дунав от Молдовия и Влахия, откъм запад граничи със Сърбия (т.е. Горна Мизия се дели (от Сърбия) чрез река Морава), откъм юг - с Македония и Гърция, откъм изток една част (от България) граничи с Евксинския понт, а друга - с реката Тулча (Тунджа), която извира от планината Хемус и покрай град Адрианопол се влива в река Марица, наричана на български Рила (!) и води началото си от Родопските планини.
Това царство е доста огромно, обитаемо е с турци, българи схизматици, гърци, арменци и евреи, измежду които доколкото бе допустимо да се види от осъщественото посещаване, живеят прекомерно огромен брой католици. Обхваща прекомерно просторни и плодородни равнини, доста високи планини, зелени дъбрави и гъсти гори, оросява се от многочислени реки, изобилни с риба, богата е на жито, на чудесно вино и други храни, на прелестни плодове и благоуханни пасища, изобилства с овце и овни, крави, волове, биволи и превъзходни коне. Тук също се намират многочислени мини за злато, сребро, стомана, мед, желязо и олово. Най-сетне, в случай че това царство беше ръководено от своя бивш цар католик, то щеше да бъде измежду първите в Европа.
Светската власт бе завзета от Великия стопанин (султана), от който съгласно турския бит през днешния ден са назначавани всички служители, макар че свободно се разрешава всеки да живее съгласно своя закон.
В София живеят 25 хиляди българи
Град София е без крепостни стени и има сан на архиепископско седалище, ситуиран е в прелестна и обширна низина, до хълмове сред две планини. Градът е много търговски, защото се намира на пътя, който води за Константинопол. Там се стичат разнообразни артикули от Италия, Полша, Молдавия, Влахия, от Изтока и от Запада. Тук е седалището на другите султански служители, а точно на основния кадия, наименуван молла, на един архиепископ (схизматик) и на различен, наименуван мюфтия, т.е. интерпретатор на закона.
Тъй като има 50 души за причастие и към 25 хиляди българи схизматици, архиепископът на този народ е постоянно грък. Този прелат има под своя грижа 1500 църкви с техните енорийски свещеници с изключение на манастирите и църквите без енорийски свещеници. Катедралата, носела името на Св. София и била доста красива, в този момент е джамия. Тук в града живеят и арменци, разграничени едни от други. Къщите им ще да са 200, имат две църкви и едната част от арменците смята другата за еретици. Къщите на турците ще да са 8000, а джамиите им са 15 и са грижливо съградени и поддържани.
Целият град се радва на добра вода, докарвана от прилежащите планини, и изключително на прелестна за баните топла вода. Площадите са доста красиви и изобилстват от всичко належащо за издръжка и най-много на артикули и на чудесни и разнообразни на тип конски сбруи.
В Пловдив е имало общо 6000 къщи
В същия документ написа: Филипопол (Пловдив) е град без крепостни стени, ситуиран е на рид до река Марица, която води началото си също от изворите на Орфей. Тук ще да има 6000 къщи на турци, българи схизматици и гърци, а на католици - две без черква. За да слушат литургия са принудени да отиват в една черква на павликяни, които, въпреки и небогати, (имат такава) в прилежащото село.
Рухчич (Русе) е град без крепостни стени, ситуиран на хълмове до брега на Дунав, има опасано със стени барикада и, въпреки и малко, е снабдено с артилерия. Тук наоколо има пет стражеви кули. Те са защитавани през деня и нощем от сигурна стража, тъй като се намират на границата с Влахия. Градът е обитаем с 300 къщи на турци, които имат 10 доста красиво издигнати джамии, тъй като измежду тях има доста почитани персони, с 200 къщи на българи схизматици и две техни църкви, 200 къщи на арменци, направени в земята. Всички те са търговци и нямат синагога.
Царският град Триново (Търново) е ограден със стени, има сан на архиепископско седалище и е ситуиран сред две планински възвишения до планината Хемус. Бил последната резиденция на (царя) на България, откакто град Охрид бил срутен от турчина.
В града има малко турци като те населяват брега на реката Янтра, хълмовете и долините примесени с други народности. Ще да има 10 хиляди души българи схизматици, които знаят и гръцки език. Гърците там имат манастир, именуван от самите тях митрополия, т.е. резиденция на архиепископа, назоваван тетрарх. Останалите църкви са превърнати в джамии.
Град Охрид в Царство България...
За Охрид се загатва в различен документ - от 1661 година Негов създател се допуска, че е Франческо Соимирович, роден в Чипровци през 1614 година и умрял там през 1674 г.). Той е учил в Рим и е бил Охридски католически архиепископ от 1656 година
" В град Охрид, другояче Лихнида, Първа Юстиниана, в Царство България под властта на турците, се намира античната черква, отдадена на св. София, която е митрополитска и първенстваща за доста провинции. От доста епохи, след завладяването на това царство от страна на неверниците, в този диоцез няма овчар от латински ритуал. Напротив, живеещите там българи и гърци, схизматици от източен ритуал, постоянно са имали собствен овчар от гръцки ритуал, който носи патриаршески титул и е самостоятелен от Константинопол заради права, дадени на упоменатия диоцез в антични времена от папа Вергилий и от император Юстиниан, който е роден на негова територия. "
Дипломатическа активност във Виена преди Чипровското въстание
За подготовката на Чипровското въстание свидетелства документ №42 в сборника, озаглавен " Информация от Виена за предоставена на Никополския свещеник (Антон Стефанов) задача, засягаща активизирането на военни сили за война против Османската империя ". Писан е на 7 март 1688 година, дни преди експлоадирането на въстанието. С това донесение се обяснява задачата на тази дипломатическа задача във Виена, почнала през декември 1687 година
"...бе изпратен монсеньор епископът на Никопол с отговор на предложенията, направени от княза на Влахия. Тези оферти се състоят в следното: защото той желае с всички свои сили, обединени с тези на господаря на Молдавия, даже и излагайки се на огромен риск, да води война за идеята на Свещената лига и да отхвърли османското робство (като) за тази цел, а и с цел да дадат по-сигурни гаранции на това държавно управление, и двамата князе предложиха да съберат хора и да усилят до 20 000 бойци своите войски, с единственото искане Негово Величество (хабсбургският император Леополд I) да направи по този начин, че към техните граници да се насочи един боен корпус от Трансилвания, който да бъде забелязан от тези нации и да ги окуражи уверено да поддържат начинанието. "
След разгрома на въстанието българите бягат към Влашко и Трансилвания
Трагичните събития за българите след неуспеха на Чипровското въстание са документирани в няколко отчета на католически мисионери. В писмо Агостино Павлович споделя за разорението на Чипровци и за бягството си в Трансилвания през декември 1688 година
" След разорението на тези краища, не можех повече да претърпявам тиранията. Изпратен в покрайнините на Никопол, служих шест години на тези клети новопокръстени християни, наречени павликяни, само че след разорението на тези краища от турците избягах с (една) душа (само). Намирам се в Трансилвания, в Хараг, покрай Сибинио (Сибиу). Всичко е унищожено и разорено, избити и отвлечени в иго са клетите християни.
В различен документ, включен в сборника на Държавна организация " Архиви ", апостолическият нунций във Виена кардинал Франческо Буонвизи написа на 10 април 1689 година за Софийския архиепископ (Стефан Кнежевич), който се отдръпнал във Влашко с някои мисионери и с 3000 католици " от неговия народ " след Чипровското въстание.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Прочит на историята (242)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ