Проф. Румен Гечев, БСП: Бюджетът е в полза на хората и бизнеса
„ Докладът на Европейската комисия е заложил стопански напредък на страните от Еврозоната, като залага на това, че ще стартират да понижават разноските за обществени обезщетения, ще се усилват, само че не със същото движение, разноските за капитални инвестиции и ще има известно затихване на растежа към 2024 година. В същото време обаче, обособени страни членки на Европейския съюз бележат напредък. Това, което залага българското държавно управление дава отговор на отчета и рекомендациите на Европейската комисия. “
Това съобщи националният представител от Българска социалистическа партия проф. Румен Гечев от парламентарната естрада.
По думите му Европейската комисия предлага страните с висок дълг да усилят вложенията си като % от Брутният вътрешен продукт. „ Страните с невисок дълг да усилят обезщетенията и да подтикват потреблението. Това, което прави българското държавно управление е да усилва обществените обезщетения и в това време има опция да усили и капиталните инвестиции “, изясни социалистът.
Според проф. Гечев се залага нарастване на финансовите разноски в Брутният вътрешен продукт, които изпреварват междинните индикатори на Европейския съюз и се изравняват с някои от източноевропейските страни. „ Наше обвързване е там, където имаме благоприятни условия да предложим нарастване на потенциала на българската стопанска система, решения, които да ускорят растежа, тъй като заложения напредък е по-висок от заложените индикатори на Европейския съюз “, разяснява той.
„ С този напредък ние се приближаваме към междинните индикатори на Европейския съюз, само че той не трябва да ни задоволява. Този напредък би трябвало да бъде най-малко с % и половина по-висок и такива благоприятни условия има, в случай че продължим да усилваме финансовите разноски в бюджета и увеличим общественото частно партньорство на огромни планове, включително в енергетиката през идващия интервал “, съобщи Гечев.
„ Още през 2020 година Европейската комисия смъкна рестриктивните мерки от 3% на Брутният вътрешен продукт и безусловно даде “команда “ към страните членки да се развърже кесията рационално и уравновесено и да се усилят разноските за обществени обезщетения и за финансови разноски. В резултат на което, макар коронавирус рецесията, Европейски Съюз не влезе в икономическа рецесия, няма негативни величини на растежа, точно тъй като бяха подхванати такива незабавни ограничения като рекомендации и на Комисията, и на Европарламента, и на Международния валутен фонд и Световната банка “, изясни проф. Гечев.
По думите му България е измежду 4-5 от страните в Европейски Съюз, които имат най-свити бюджетни разноски по отношение на Брутният вътрешен продукт и един от най-ниските бюджетни дефицити. Така че офанзивите, че бюджетният недостиг е висок, опонират на числата.
„ Що се отнася до дълга – дългът в еврозоната е 97.9%. В България е 29%, ние имаме един от най-ниските задължения в част от Брутният вътрешен продукт в Европейския съюз “, съобщи социалистът. По думите му задържането на дълга към 30% на Брутният вътрешен продукт не е и не може да бъде проблем за изплащането му.
Проф. Гечев изясни, че Европейският съюз и Еврозоната залагат понижаване на инфлацията до 1.5% след 3 години и бюджетът на България за 2022 и прогнозата за 2024 изцяло дава отговор на наклонността на Европейски Съюз. „ България е длъжна да следва тези политики. Въпросът е по какъв начин при тези средства и проценти ние най-ефективно да реализираме индикаторите, за които става дума “, съобщи той.
Като значима стъпка Гечев очерта постигането, въпреки и с малко, на по-голяма динамичност на износа. „ От това ще зависи дали средствата, които ще харчим от бюджета, ще отиват да купуваме повече вносни артикули и да подтикваме други производители или за български производители “, изясни социалистът. „ Положителна е наклонността, че порастват бюджетните разноските в Брутният вътрешен продукт “, сподели още той.
„ Никой бюджет не е съвършен, само че този бюджет дава отговор изрично на политиките на Европейските комисии и нейните рекомендации “, заключи проф. Румен Гечев.
Това съобщи националният представител от Българска социалистическа партия проф. Румен Гечев от парламентарната естрада.
По думите му Европейската комисия предлага страните с висок дълг да усилят вложенията си като % от Брутният вътрешен продукт. „ Страните с невисок дълг да усилят обезщетенията и да подтикват потреблението. Това, което прави българското държавно управление е да усилва обществените обезщетения и в това време има опция да усили и капиталните инвестиции “, изясни социалистът.
Според проф. Гечев се залага нарастване на финансовите разноски в Брутният вътрешен продукт, които изпреварват междинните индикатори на Европейския съюз и се изравняват с някои от източноевропейските страни. „ Наше обвързване е там, където имаме благоприятни условия да предложим нарастване на потенциала на българската стопанска система, решения, които да ускорят растежа, тъй като заложения напредък е по-висок от заложените индикатори на Европейския съюз “, разяснява той.
„ С този напредък ние се приближаваме към междинните индикатори на Европейския съюз, само че той не трябва да ни задоволява. Този напредък би трябвало да бъде най-малко с % и половина по-висок и такива благоприятни условия има, в случай че продължим да усилваме финансовите разноски в бюджета и увеличим общественото частно партньорство на огромни планове, включително в енергетиката през идващия интервал “, съобщи Гечев.
„ Още през 2020 година Европейската комисия смъкна рестриктивните мерки от 3% на Брутният вътрешен продукт и безусловно даде “команда “ към страните членки да се развърже кесията рационално и уравновесено и да се усилят разноските за обществени обезщетения и за финансови разноски. В резултат на което, макар коронавирус рецесията, Европейски Съюз не влезе в икономическа рецесия, няма негативни величини на растежа, точно тъй като бяха подхванати такива незабавни ограничения като рекомендации и на Комисията, и на Европарламента, и на Международния валутен фонд и Световната банка “, изясни проф. Гечев.
По думите му България е измежду 4-5 от страните в Европейски Съюз, които имат най-свити бюджетни разноски по отношение на Брутният вътрешен продукт и един от най-ниските бюджетни дефицити. Така че офанзивите, че бюджетният недостиг е висок, опонират на числата.
„ Що се отнася до дълга – дългът в еврозоната е 97.9%. В България е 29%, ние имаме един от най-ниските задължения в част от Брутният вътрешен продукт в Европейския съюз “, съобщи социалистът. По думите му задържането на дълга към 30% на Брутният вътрешен продукт не е и не може да бъде проблем за изплащането му.
Проф. Гечев изясни, че Европейският съюз и Еврозоната залагат понижаване на инфлацията до 1.5% след 3 години и бюджетът на България за 2022 и прогнозата за 2024 изцяло дава отговор на наклонността на Европейски Съюз. „ България е длъжна да следва тези политики. Въпросът е по какъв начин при тези средства и проценти ние най-ефективно да реализираме индикаторите, за които става дума “, съобщи той.
Като значима стъпка Гечев очерта постигането, въпреки и с малко, на по-голяма динамичност на износа. „ От това ще зависи дали средствата, които ще харчим от бюджета, ще отиват да купуваме повече вносни артикули и да подтикваме други производители или за български производители “, изясни социалистът. „ Положителна е наклонността, че порастват бюджетните разноските в Брутният вътрешен продукт “, сподели още той.
„ Никой бюджет не е съвършен, само че този бюджет дава отговор изрично на политиките на Европейските комисии и нейните рекомендации “, заключи проф. Румен Гечев.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ