Цветанов: За каква дигитализация в Български пощи говорим, след като с една хакерска атака не може да се справят
Докато зам. министър-председателят по дейно ръководство Калина Константинова изяснява по какъв начин в Плана за възобновяване и резистентност са планувани 100 млн. лв. за цифровизация на Български пощи, по този начин 4-ти ден не съумяват да се оправят с хакерската офанзива над пощите.
Българските пенсионери не могат да получат както пенсиите си, по този начин и плануваните добавки за Великден. Но освен, прекратени са и заплащанията и преводите през тях, както и заплащането на сметки- ток, вода и парно.
При всички сериозни за националната сигурност системи следва да се съблюдава правилото за поддържане на съответните запаси от второ равнище, които могат да обезпечат опцията за бързо възобновяване на атакуваните системи. За задачата следва да има бекъп сървъри с конфигурирано и готово за стартиране в употреба главно софтуерно ядро на системата, както и мигриране на данни, от последния разполагаем бекъп на бази данни. Подобно пускане не би следвало да лишава повече от няколко часа.
В случая са настоящи въпросите: Има ли сходно поръчителство? Ако има, за какво не е преминато към бекъп системата? Ако няма - за какво е позволено да се стигне до сходна обстановка?, имайки поради поръчката, която дадоха при започване на мандата си новите ръководещи за въвеждането на електронно ръководство и цифровизация.
Осигуряват се над 100 милиона лв. за обновления, само че е значимо за какви тъкмо цели ще бъдат осъществени. Ако вложенията са единствено за компютърните терминали на чиновниците, това не взема решение по никакъв метод казусът с съществуването на поръчителство на системата на „ Български пощи “ ЕАД, при положение на хакерска офанзива или сериозен проблем в системата.
Лесното решение е да се наливат средства за извличане на обществено опрощение, по отношение на осъществяването на някакви действия по зародил проблем и неговия обществен отзив, само че поръчката на българското държавно управление бе, че ще се вземат решение проблемите на електронното ръководство. Този метод няма да обезпечи извънредно решение, а единствено кратковременен PR и то по притеснително познатия метод, който самите ръководещи неистово подлагат на критика към този момент повече от 2 години - и в качеството си на участници в служебните държавни управления и като част от съдружното държавно управление.
До момента като реакция на киберзаплахите виждаме единствено абонирането на обособени институционални уеб сайтове към платени облачни услуги за пречистване на достъпа и ограничение на офанзиви с отвод от услуга (DDOS). Това е нелоша процедура, само че на равнище фирмена политика, а не отбрана на национално равнище.
Заявките звучаха добре, само че към този момент след 100 дни ръководство, действителността от неналичието на съответна към дилемите експертиза в държавното управление контрастира прекомерно фрапиращо.
Това ли е смяната, за която обещаваха днешните ръководещи?
Ще стартират ли да работят в интерес на българското общество или ще създадат всичко допустимо единствено да усвоят европейските средства, а след тях ще останат единствено обещанията?
Българските пенсионери не могат да получат както пенсиите си, по този начин и плануваните добавки за Великден. Но освен, прекратени са и заплащанията и преводите през тях, както и заплащането на сметки- ток, вода и парно.
При всички сериозни за националната сигурност системи следва да се съблюдава правилото за поддържане на съответните запаси от второ равнище, които могат да обезпечат опцията за бързо възобновяване на атакуваните системи. За задачата следва да има бекъп сървъри с конфигурирано и готово за стартиране в употреба главно софтуерно ядро на системата, както и мигриране на данни, от последния разполагаем бекъп на бази данни. Подобно пускане не би следвало да лишава повече от няколко часа.
В случая са настоящи въпросите: Има ли сходно поръчителство? Ако има, за какво не е преминато към бекъп системата? Ако няма - за какво е позволено да се стигне до сходна обстановка?, имайки поради поръчката, която дадоха при започване на мандата си новите ръководещи за въвеждането на електронно ръководство и цифровизация.
Осигуряват се над 100 милиона лв. за обновления, само че е значимо за какви тъкмо цели ще бъдат осъществени. Ако вложенията са единствено за компютърните терминали на чиновниците, това не взема решение по никакъв метод казусът с съществуването на поръчителство на системата на „ Български пощи “ ЕАД, при положение на хакерска офанзива или сериозен проблем в системата.
Лесното решение е да се наливат средства за извличане на обществено опрощение, по отношение на осъществяването на някакви действия по зародил проблем и неговия обществен отзив, само че поръчката на българското държавно управление бе, че ще се вземат решение проблемите на електронното ръководство. Този метод няма да обезпечи извънредно решение, а единствено кратковременен PR и то по притеснително познатия метод, който самите ръководещи неистово подлагат на критика към този момент повече от 2 години - и в качеството си на участници в служебните държавни управления и като част от съдружното държавно управление.
До момента като реакция на киберзаплахите виждаме единствено абонирането на обособени институционални уеб сайтове към платени облачни услуги за пречистване на достъпа и ограничение на офанзиви с отвод от услуга (DDOS). Това е нелоша процедура, само че на равнище фирмена политика, а не отбрана на национално равнище.
Заявките звучаха добре, само че към този момент след 100 дни ръководство, действителността от неналичието на съответна към дилемите експертиза в държавното управление контрастира прекомерно фрапиращо.
Това ли е смяната, за която обещаваха днешните ръководещи?
Ще стартират ли да работят в интерес на българското общество или ще създадат всичко допустимо единствено да усвоят европейските средства, а след тях ще останат единствено обещанията?
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ