Докато управляващите ни продължават да играят на дребно, съсредоточили се

Докато ръководещите ни не престават да играят на дребно, съсредоточили се най-вече върху вътрешнополитически драми и надцакване кой ще изиграе другарчето си, все по-често – още веднъж от страна на Европейски Съюз, към страната ни се насочат подмятания, че сме забуксували прекомерно доста в чисто исторически (междусъседски) разногласия, които всъщност нямали отношение към участието на РСМ към Съюза и не би трябвало да са спънка към евроинтеграцията на македонците.

Макар в началото, откакто беше определена за еврокомисар по политиката на разширение, словенката Марта Кос да съобщи, че българската позиция е ясна и поредна, а топката е в страната на РСМ, последните месеци реториката, която употребява, буди съществено неразбиране.

Още с нейното номиниране се появиха много притеснителни обвинявания, че е някогашен сътрудник на на злокобната УДБА, основана от югославския деспот Тито, като от ЕНП имаше изявления, че това е недопустим и проблематичен претендент, точно заради евентуалните ѝ връзки с някогашната югославска загадка полиция. Словенката отхвърли тези изказвания, само че подозренията продължиха, като стават все по-резонни, изключително откакто Кос стартира да си служи с речника на сръбската агитация, чието ехтене се чува най-силно в Скопие.

Първо тя съобщи, че няма гаранции, че РСМ ще продължи безпрепятствено по пътя си към Европейски Съюз, даже и след смяна на Конституцията, като добави, че не е вярно двустранните въпроси да пречат на процеса на присъединение и би трябвало оптимално бързо да се откри решение, с цел да се деблокира процеса на присъединение на Скопие.

Разбира се, не е мъчно да разберем, че това е не просто намек, а и директна покана към страната ни да смекчи позицията си.

После Кос заприказва за българско малцинство в РСМ, без по никакъв метод да регистрира, че ние сме държавнотворна нация, както е записано и в двустранния Договор за добросъседство в България.

Малко по-рано през годината, министър председателят на РСМ Християн Мицкоски настоя страната ни да признае „ вековната македонска просвета, традиция, традиции “, а през вчерашния ден, още веднъж след непрекъснатите през годините дейни совалки от страна на дипломатите от югозападната ни съседка, Европейският свободен алианс („ Зелените “) одобри и резолюция „ За отбрана на македонската еднаквост в държавите-членки на Европейски Съюз и в страните кандидатки, която беше импортирана от Македонския алианс за европейска интеграция (МАЕИ) от Албания и ОМО „ Илинден-ПИРИН “.

В резолюцията се осъждат дейностите на страната ни, която водила политика на „ асимилация и дискриминация “ на македонското малцинство в България, също така се опитвала да сътвори „ изкуствено българско малцинство посредством даване на всеобщо поданство, напън за асимилация, въздействие върху локалните управляващи и потребление на финансови тласъци “.

Всичко това, добавя се в резолюцията, е „ очевидна корист с участието на България в Европейски Съюз “.

Ако очаквате някаква съответна реакция от нашите политици и дипломати, евентуално ще си останете единствено с упованието. За разлика от РСМ, където българските флагове са горени, българите пребивани и заплашвани, а на границата спирани да влязат там, у нас, предходната седмица, „ професори “ от РСМ, означиха 80 години от кодифицирането на така наречен македонски език. Нещо повече, съгласно някои от въпросните, българският език е основан от руснаци и е районна норма на македонския. И създателите на сходни изказвания, държат речи не къде да е, а в столицата ни.

Прави усещане и че напълно умишлено, в последните месеци, се измества и тематиката, касаеща пренаписването на учебниците в РСМ, изпълнени с антибългарска изразителност, както и цялостната омразна тирада, която извира от медиите, от обществениците в съседката ни, изобщо – от най-високо държавно равнище. Акцентира се само на записването на българите в Конституцията, без да се подчертае, че са контрактувани и обещани да бъдат изпълнени от македонска страна (поне на думи), и промени, касаещи образователния материал.

И това също е част от изискванията за присъединението на РСМ към Европейски Съюз.

Нашите ръководещи освен не съумяват да противодействат против институционализираната ненавист по отношение на България, те даже не вършат сходни опити. Формалните протестни ноти, които от време на време, по обвързване, идват от Външно министерство, са още едно доказателство, че даже и словесно на властващите ни не им се получава да защитят ползите на страната ни, още по-малко на хората с българско съзнание в РСМ.

Автор: Виктория Георгиева, Труд

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews