Как Армения загуби окончателно Нагорни Карабах
Докато тя се бе отдала на либерал-глобалистични утопии, Азербайджан се приготви за война. И я завоюва
В сряда Армения загуби дефинитивно Нагорни Карабах. Събитието остана отвън ползите на болшинството българи, улисани във вътрешни политически пристрастености. А на вятъра. Макар война сред арменци и азербайджанци, това бе спор, в който компактно взе участие и Турция. Дори единствено затова е нужно случилото се там да ни интересува, да го познаваме в елементи и да си извадим нужните заключения.
По отношение на Турция българи и арменци имат доста сходна орис. И двата народа в разнообразни стадии от развиването на Османската империя и появилата се от нея младотурска страна са били подлагани на касапници. Покрай фамилните истории на десетките хиляди наследници на избягалите в миналото у нас арменци знаем през какви кошмари са минали техните предци, с цел да се спасят от турските зверства. Макар ние по някакъв метод да сме преодолели предишното, и през днешния ден да гледаме на Турция като слънчево място за курорт, на ниска цена пазар за вземане-даване или последна вяра за лекуване на съдбовни болести, арменците още ближат своите рани. По тази причина тяхната страна не поддържа дипломатически връзки с Турция.
По отношение на интернационалното право Нагорни Карабах е част от територията на Азербайджан. Етнически обаче районът е обитаем главно с арменци. Този християнски регион попада в границите на ислямската страна поради нехайството на Руската, а сетне и на руската империи към народите, които я обитават.
Вождовете на Русия и Съветския съюз, както прочее е при всички империи, не просто обичат да чертаят границите на покорените етноси с линийка и молив, без изобщо да се интересуват от действителните популации, само че и напълно съзнателно омешват народностите. Те наивно имат вяра, че по този метод ги обезсилват и свеждат до най-малко вероятността в миналото да се вдигнат на освободителни въстания. Империите обаче не са безконечни. А след края им разчертаните с линийка граници стават арени на доста войни. Армения и Азербайджан водят тъкмо четири за Нагорни Карабах.
Първата се случва незабавно след разпадането на Руската империя – сред 1918 и 1920 година Втората – също на мига след разпадането н на руската - 1991-1994 година В тези два случая арменците са мощни, а стимулираната им и добре командвана войска разрушава на пух и прахуляк азерските бойци.
След 1994 година арменците не просто са си върнали цялостния надзор над Нагорни Карабах. Те окупират и няколко близки азербайджански области, като по този метод построяват към района защитен кордон против бъдещи азерски офанзиви. Нагорни Карабах проформа е реорганизиран като самостоятелна република със свое държавно управление. Изглежда оттук насетне работата е в ръцете на арменските дипломати, които би трябвало да убедят света, че пред приключен факт не му остава нищо друго с изключение на да признае фактическото състояние.
Но арменците се сблъскват с два непредвидени фактора. От едната страна са клановете в Нагорни Карабах, които - видели се с власт, стартират да постановат своите частни ползи над ползите на целия арменски народ. От другата застават геополитическите искания на Русия. Поотърсила се от комунистическата идеология, новата съветска страна последователно стартира да възстановява своите остарели имперски привички. Тя залага на правилото „ разделяй и владей “. Властите в Москва притискат другарски настроените към тях държавни управления в Ереван да не признават публично независимостта на Нагорни Карабах против обещанието да оказват помощ на Армения с оръжия в границите на Организацията на контракта за групова сигурност (ОДКС), в който двете страни членуват. Тази организация, също както е при НАТО, на хартия би трябвало да пази своите членове, в случай че те бъдат нападнати от друга страна. В същото време Русия изнася оръжия и за Азербайджан. Така се стига до парадокса младата република, за която Армения е водила няколкогодишна война, да не е приета даже от страната, която я е основала. При това състояние Нагорни Карабах няма по какъв начин да разчита да получи интернационално самопризнание.
Безизходната обстановка е напът да се реши, когато при започване на новия век Баку и Ереван стартират секрети договаряния за бъдещето на района. Според разнообразни източници, подготвяният документ е предвиждал Армения да върне на Азербайджан окупираните буферни области към Нагорни Карабах, а жителите на района след референдум да решат сами по-нататъшната си орис.
Договорът обаче остава неподписан, тъй като против него се афишират клановете в Нагорни Карабах, които хем не желаят да се разделят с спомагателните придобивки в лицето на окупираните азерски области, хем са недоволни, че са оставени на назад във времето в договарянията, които от тяхно име водят управляващите в Ереван.
Междувременно през 2018 година и Армения, по сходство на десетки други нации по света, се улисва по либерал-глобализма. След улична гражданска война на власт в Ереван идва любимецът на всички арменски непеота, на Сорос и на Световния стопански конгрес в Давос Никол Пашинян. Наместо с решение казуса с Нагорни Карабах, а и със сигурността на самата Армения, заобиколена от толкоз доста противников сили, той се захваща с познатия демократичен дневен ред – зелени покупко-продажби, подготовка за участие в Европейския съюз (което и за неизкушения в тематиката наподобява химера), намаляване и смачкване на армията. Не на последно място в тези процеси е и корупцията, съпровождала всички години на арменска самостоятелност, само че избуяла с още по-голяма мощ след революцията през 2018 година
След четири войни посред им, Армения и Азербайджан скоро може да се изправят и пред пета – за сухопътен кулоар към Нахичеван
Докато арменските въоръжени сили са оставени без пари и нови оръжия, азербайджанците се превъоръжават. Турция вижда в това опция също да изрази имперския си инстикт като с един патрон удари два заека. Хем ще може да накаже Армения, хем да постави по собствен си метод ръка и върху Азербайджан, който постоянно е разглеждала като втора турска страна, която в миналото – в по-далечното бъдеще, да причисли.
Така се стига до третата азеро-арменска война през 2020 година. Азербайджан е мощна и богата страна, която получава финанси, съветници и оръжия от Турция. Армения е тотално отслабена и объркана страна, в плен на либерал-глобализма, на практика без стопанска система, без войска и без съдружници. Русия отхвърля да се намесва. Същото прави и ръководената на практика от Москва ОДКС, която декларира, че това е вътрешноазербайджански спор, а не война против Армения.
Докато Армения се заема със зелени покупко-продажби и подготовка за участие в Европейски Съюз, Азербайджан укрепва армията си и печели войната
Само за няколко дни Азербайджан смазва арменците, връща си окупираните територии и стига компактно до границите на Нагорни Карабах. В Москва Ереван и Баку подписват помирение, а по границите на Нагорни Карабах са настанени съветски миротворци.
Руската експанзия против Украйна, която отслаби до невиждани от епохи равнища съветската войска, дава нов късмет на Азербайджан напълно да възвърне контрола над интернационално приетите си граници. Останал без никакви благоприятни условия за деяние, министър-председателят на Армения Пашинян съобщи в края на август, че признава интернационалните граници на Азербайджан. След това изказване бе въпрос на дни да избухне четвъртата война.
Много присъща фотография – президентите на Азербайджан Илхам Алиев и на Армения Никол Пашинян преди да подпишат примирието в Москва през 2020 година. Докато победилият във войната е сериозен, победеният е щастлив и се смее
Тя се случи във вторник тази седмица, само че даже не може да се назова „ война “. Достатъчно бе към столицата на Нагорни Карабах - Степанакерт, да се пратят няколко турски бойни дронове „ Байрактар “, които да взривят разнообразни обекти, с цел да бъдат принудени управляващите в непризнатата република да разгласят капитулация. И този път Русия още веднъж избра да стои настрана и да следи безучастно протичащото се.
Драмата на арменците от Нагорни Карабах, попаднали от сряда в азербайджански ръце, е доста по-голяма. Макар и непризната, до момента те живееха в страна, където общо взето се съблюдаваха демократичните порядки, организираха се постоянно избори, на които се съревноваваха разнообразни партии. Имаха си и медии, където релативно, само че се спазваше свободата на словото. Азербайджан е диктаторска страна, където властта, по сходство на Северна Корея, е в ръцете на наследствена фамилия - семейство Алиеви. Там изборите са проформа, а независимост на словото няма.
След капитулацията арменците от Нагорни Карабах ще би трябвало да избират – или да бягат от родните си домове, или да живеят под ислямската диктаторска власт на фамилната династия Алиеви и дългата ръка на Анкара
Но това надали е краят на този спор. При по този начин смачканата арменска войска, и бездушно наблюдаващата в профил Русия, улисана да завладява Украйна, би било знамение, в случай че Азербайджан спре дотук. Напълно основателно е да се чака, че подтиквана от Турция, след няколко властващата фамилия Алиеви ще стартира нова война, към този момент във вътрешността в територията на Армения. Азербайджан от дълго време мечтае да прокара сухопътен кулоар до към намиращия се на арменска територия азерски ексклав Нахичеван.
Защо след тази голяма национална злополука арменците търпят водач като Пашинян, а митингите против него от няколко дни са хилави и не водят до нищо? Отговорът се крие в самата либерал-глобалистка идеология, която съумява да опитоми народите, че различен път, с изключение на нейния, и разнообразни други възможности, с изключение на нея самата, няма.
В сряда Армения загуби дефинитивно Нагорни Карабах. Събитието остана отвън ползите на болшинството българи, улисани във вътрешни политически пристрастености. А на вятъра. Макар война сред арменци и азербайджанци, това бе спор, в който компактно взе участие и Турция. Дори единствено затова е нужно случилото се там да ни интересува, да го познаваме в елементи и да си извадим нужните заключения.
По отношение на Турция българи и арменци имат доста сходна орис. И двата народа в разнообразни стадии от развиването на Османската империя и появилата се от нея младотурска страна са били подлагани на касапници. Покрай фамилните истории на десетките хиляди наследници на избягалите в миналото у нас арменци знаем през какви кошмари са минали техните предци, с цел да се спасят от турските зверства. Макар ние по някакъв метод да сме преодолели предишното, и през днешния ден да гледаме на Турция като слънчево място за курорт, на ниска цена пазар за вземане-даване или последна вяра за лекуване на съдбовни болести, арменците още ближат своите рани. По тази причина тяхната страна не поддържа дипломатически връзки с Турция.
По отношение на интернационалното право Нагорни Карабах е част от територията на Азербайджан. Етнически обаче районът е обитаем главно с арменци. Този християнски регион попада в границите на ислямската страна поради нехайството на Руската, а сетне и на руската империи към народите, които я обитават.
Вождовете на Русия и Съветския съюз, както прочее е при всички империи, не просто обичат да чертаят границите на покорените етноси с линийка и молив, без изобщо да се интересуват от действителните популации, само че и напълно съзнателно омешват народностите. Те наивно имат вяра, че по този метод ги обезсилват и свеждат до най-малко вероятността в миналото да се вдигнат на освободителни въстания. Империите обаче не са безконечни. А след края им разчертаните с линийка граници стават арени на доста войни. Армения и Азербайджан водят тъкмо четири за Нагорни Карабах.
Първата се случва незабавно след разпадането на Руската империя – сред 1918 и 1920 година Втората – също на мига след разпадането н на руската - 1991-1994 година В тези два случая арменците са мощни, а стимулираната им и добре командвана войска разрушава на пух и прахуляк азерските бойци.
След 1994 година арменците не просто са си върнали цялостния надзор над Нагорни Карабах. Те окупират и няколко близки азербайджански области, като по този метод построяват към района защитен кордон против бъдещи азерски офанзиви. Нагорни Карабах проформа е реорганизиран като самостоятелна република със свое държавно управление. Изглежда оттук насетне работата е в ръцете на арменските дипломати, които би трябвало да убедят света, че пред приключен факт не му остава нищо друго с изключение на да признае фактическото състояние.
Но арменците се сблъскват с два непредвидени фактора. От едната страна са клановете в Нагорни Карабах, които - видели се с власт, стартират да постановат своите частни ползи над ползите на целия арменски народ. От другата застават геополитическите искания на Русия. Поотърсила се от комунистическата идеология, новата съветска страна последователно стартира да възстановява своите остарели имперски привички. Тя залага на правилото „ разделяй и владей “. Властите в Москва притискат другарски настроените към тях държавни управления в Ереван да не признават публично независимостта на Нагорни Карабах против обещанието да оказват помощ на Армения с оръжия в границите на Организацията на контракта за групова сигурност (ОДКС), в който двете страни членуват. Тази организация, също както е при НАТО, на хартия би трябвало да пази своите членове, в случай че те бъдат нападнати от друга страна. В същото време Русия изнася оръжия и за Азербайджан. Така се стига до парадокса младата република, за която Армения е водила няколкогодишна война, да не е приета даже от страната, която я е основала. При това състояние Нагорни Карабах няма по какъв начин да разчита да получи интернационално самопризнание.
Безизходната обстановка е напът да се реши, когато при започване на новия век Баку и Ереван стартират секрети договаряния за бъдещето на района. Според разнообразни източници, подготвяният документ е предвиждал Армения да върне на Азербайджан окупираните буферни области към Нагорни Карабах, а жителите на района след референдум да решат сами по-нататъшната си орис.
Договорът обаче остава неподписан, тъй като против него се афишират клановете в Нагорни Карабах, които хем не желаят да се разделят с спомагателните придобивки в лицето на окупираните азерски области, хем са недоволни, че са оставени на назад във времето в договарянията, които от тяхно име водят управляващите в Ереван.
Междувременно през 2018 година и Армения, по сходство на десетки други нации по света, се улисва по либерал-глобализма. След улична гражданска война на власт в Ереван идва любимецът на всички арменски непеота, на Сорос и на Световния стопански конгрес в Давос Никол Пашинян. Наместо с решение казуса с Нагорни Карабах, а и със сигурността на самата Армения, заобиколена от толкоз доста противников сили, той се захваща с познатия демократичен дневен ред – зелени покупко-продажби, подготовка за участие в Европейския съюз (което и за неизкушения в тематиката наподобява химера), намаляване и смачкване на армията. Не на последно място в тези процеси е и корупцията, съпровождала всички години на арменска самостоятелност, само че избуяла с още по-голяма мощ след революцията през 2018 година
След четири войни посред им, Армения и Азербайджан скоро може да се изправят и пред пета – за сухопътен кулоар към Нахичеван Докато арменските въоръжени сили са оставени без пари и нови оръжия, азербайджанците се превъоръжават. Турция вижда в това опция също да изрази имперския си инстикт като с един патрон удари два заека. Хем ще може да накаже Армения, хем да постави по собствен си метод ръка и върху Азербайджан, който постоянно е разглеждала като втора турска страна, която в миналото – в по-далечното бъдеще, да причисли.
Така се стига до третата азеро-арменска война през 2020 година. Азербайджан е мощна и богата страна, която получава финанси, съветници и оръжия от Турция. Армения е тотално отслабена и объркана страна, в плен на либерал-глобализма, на практика без стопанска система, без войска и без съдружници. Русия отхвърля да се намесва. Същото прави и ръководената на практика от Москва ОДКС, която декларира, че това е вътрешноазербайджански спор, а не война против Армения.
Докато Армения се заема със зелени покупко-продажби и подготовка за участие в Европейски Съюз, Азербайджан укрепва армията си и печели войната Само за няколко дни Азербайджан смазва арменците, връща си окупираните територии и стига компактно до границите на Нагорни Карабах. В Москва Ереван и Баку подписват помирение, а по границите на Нагорни Карабах са настанени съветски миротворци.
Руската експанзия против Украйна, която отслаби до невиждани от епохи равнища съветската войска, дава нов късмет на Азербайджан напълно да възвърне контрола над интернационално приетите си граници. Останал без никакви благоприятни условия за деяние, министър-председателят на Армения Пашинян съобщи в края на август, че признава интернационалните граници на Азербайджан. След това изказване бе въпрос на дни да избухне четвъртата война.
Много присъща фотография – президентите на Азербайджан Илхам Алиев и на Армения Никол Пашинян преди да подпишат примирието в Москва през 2020 година. Докато победилият във войната е сериозен, победеният е щастлив и се смее Тя се случи във вторник тази седмица, само че даже не може да се назова „ война “. Достатъчно бе към столицата на Нагорни Карабах - Степанакерт, да се пратят няколко турски бойни дронове „ Байрактар “, които да взривят разнообразни обекти, с цел да бъдат принудени управляващите в непризнатата република да разгласят капитулация. И този път Русия още веднъж избра да стои настрана и да следи безучастно протичащото се.
Драмата на арменците от Нагорни Карабах, попаднали от сряда в азербайджански ръце, е доста по-голяма. Макар и непризната, до момента те живееха в страна, където общо взето се съблюдаваха демократичните порядки, организираха се постоянно избори, на които се съревноваваха разнообразни партии. Имаха си и медии, където релативно, само че се спазваше свободата на словото. Азербайджан е диктаторска страна, където властта, по сходство на Северна Корея, е в ръцете на наследствена фамилия - семейство Алиеви. Там изборите са проформа, а независимост на словото няма.
След капитулацията арменците от Нагорни Карабах ще би трябвало да избират – или да бягат от родните си домове, или да живеят под ислямската диктаторска власт на фамилната династия Алиеви и дългата ръка на Анкара Но това надали е краят на този спор. При по този начин смачканата арменска войска, и бездушно наблюдаващата в профил Русия, улисана да завладява Украйна, би било знамение, в случай че Азербайджан спре дотук. Напълно основателно е да се чака, че подтиквана от Турция, след няколко властващата фамилия Алиеви ще стартира нова война, към този момент във вътрешността в територията на Армения. Азербайджан от дълго време мечтае да прокара сухопътен кулоар до към намиращия се на арменска територия азерски ексклав Нахичеван.
Защо след тази голяма национална злополука арменците търпят водач като Пашинян, а митингите против него от няколко дни са хилави и не водят до нищо? Отговорът се крие в самата либерал-глобалистка идеология, която съумява да опитоми народите, че различен път, с изключение на нейния, и разнообразни други възможности, с изключение на нея самата, няма.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ