Коронавирусът вдигна глобалния дълг до нивата от Втората световна война
Докато страни от целия свят усилват разноските, с цел да се борят с последствията от новия ковид, държавният дълг нараства до невиждани равнища от Втората международна война насам, оповестява Wall Street Journal.
Сред развитите стопански системи дългът е повишен до 128% от световния БВП към юли, сочат данни на Международния валутен фонд (МВФ). През 1946 година той е бил на равнище от 124%.
Засега държавните управления не би трябвало да се тормозят от растящия дълг и вместо това да се съсредоточат върху преодоляването на вируса, разяснява Глен Хъбард, президент на Съвета на икономическите консултанти при президента Джордж У. Буш.Аналогията с войната е напълно точна. Ние бяхме и водим война. Това е вирус, а не задгранична мощ, само че равнището на разноските не е проблем ", споделя Хъбард, който е заслужил декан на Graduate School of Business към Колумбийския университет.
След Втората международна война развитите стопански системи бързо овладяват дълга посредством значително на ускорения стопански напредък. Съотношението сред дълг и Брутният вътрешен продукт понижава над два пъти до по-малко от 50% до 1959 година Този път евентуално ще е по-трудно поради демографски и софтуерни аргументи и по-бавен напредък.
В оптимистичната епоха след война раждаемостта отбелязва взрив, което води до растеж на създаваните семейства и растяща работна мощ. Назряват условия за добиване на изгода от електрификацията, субурбанизацията (формирането и развиването на крайградската зона към огромните градове - бел. ред.) и напредъка на медицината.
До края на 50-те години на предишния век стопанските системи реализират мощен растеж. Средният напредък доближава към 5% на година във Франция и Канада, близо 6% в Италия и над 8% в Германия и Япония. Американската стопанска система пораства с близо 4% на година.
„ Ще извадим шанс, в случай че се представим най-малко на половина толкоз добре през идните 10 години ", разяснява Натан Шийтс, някогашен заместник-министър на финансите, отговарящ за интернационалните въпроси, а в този момент основен икономист на PGIM Fixed Income, бизнеса за ръководство на вложенията на Prudential Financial.
През последните години Съединени американски щати, Англия и Германия реализираха напредък от към 2% на година. В Япония и Франция той беше покрай 1%, Италия едвам отчиташе някакъв напредък.
Изчезването на вируса може да донесе растеж на оптимизма, само че взривът след Втората международна война мъчно ще бъде още един. Ръстът на популацията в развитите стопански системи се забавя, чиновниците понижават, защото обществата застаряват, а продуктивността се забавя.
До началото на 60-те години на предишния век Групата на седемте най-развити стопански системи в света постигаше растеж на популацията от почти 1% на година или повече. Днес нито една страна от Г-7 няма растеж на популацията от 1%, а Япония и Италия се свиват.
Бързият стопански напредък и по-ниските военни разноски в годините след войната улесниха намаляването на дълга. В Съединени американски щати федералните разноски са намалели с повече от 50% сред 1945 и 1947 година, без да се вземат поради последствията от растежа или инфлацията.
Бейби взрив и срив
Краят на стратегиите поради пандемията като по-големи помощи при безработица и директни заплащания на семействата ще понижат разноските, само че не толкоз, колкото след края на Втората международна война.
Днешните високи равнища на дълг не започнаха с пандемията. От 80-те години на предишния век даже без рецесии дългът пораства в Съединени американски щати, Европа и Япония, тласкан значително от разноските за опазване на здравето и пенсии.
След войната, когато развитите стопански системи понижиха заплатите и контрола върху цените, растежът на инфлацията оказа помощ за понижаване на дълга. Днес не се вижда инфлация на хоризонта макар големите ограничения за стимулиране на стопанската система.
Ниските лихви са общи черти и за двата интервала. След Втората международна война Федералният запас резервира ниски лихвите, с цел да понижи лихвените разноски на държавното управление.
Днес няма публично съдействие сред финансовото министерство и Фед. Но на фона на ниския напредък, потърпевш трудов пазар и ниска инфлация множеството централни банкери считат за подходящ дълъг интервал на ултра ниски лихви.
По подразбиране, в случай че ли не и по устройство, развитите стопански системи може да одобряват свят на доста по-висок държавен дълг.
Централните банки купуват големи количества държавен дълг, с цел да понижат дълготрайните лихвени проценти и да поддържат растежа в интервали на уязвимост. Това понижава количествата държавни облигации, държани от обособени хора, а лихвата, която се заплаща за този дълг, се връща значително в страната.
Над 4 трлн. $ от 26-трилионния американски дълг е държан от Фед. Централната банка на Япония има над 4 трлн. $ държавни отговорности, което е още по-голям дял от дълга на страната на стойност към 11 трлн. $.
Примерът с Япония демонстрира, че дългът може да пораства дълго време и да доближи доста над 200% от Брутният вътрешен продукт, без да провокира фискална рецесия.
С притежаването на толкоз доста дълг от централните банки някои опасности и провокации пред ръководството на дълга се изместват от финансовото министерство към централните банки, споделят икономисти.
„ Очаквам централните банки да бъдат сполучливи, само че това основава провокации ", споделя Шийтс, който преди време оглавяваше отдела за интернационалните финанси във Фед. „ Всеки път, когато се озовем на такава непозната територия, постоянно има риск нещо да се обърка. Това е въпрос, с който ще се борят идващите няколко генерации ", добавя то
Сред развитите стопански системи дългът е повишен до 128% от световния БВП към юли, сочат данни на Международния валутен фонд (МВФ). През 1946 година той е бил на равнище от 124%.
Засега държавните управления не би трябвало да се тормозят от растящия дълг и вместо това да се съсредоточат върху преодоляването на вируса, разяснява Глен Хъбард, президент на Съвета на икономическите консултанти при президента Джордж У. Буш.Аналогията с войната е напълно точна. Ние бяхме и водим война. Това е вирус, а не задгранична мощ, само че равнището на разноските не е проблем ", споделя Хъбард, който е заслужил декан на Graduate School of Business към Колумбийския университет.
След Втората международна война развитите стопански системи бързо овладяват дълга посредством значително на ускорения стопански напредък. Съотношението сред дълг и Брутният вътрешен продукт понижава над два пъти до по-малко от 50% до 1959 година Този път евентуално ще е по-трудно поради демографски и софтуерни аргументи и по-бавен напредък.
В оптимистичната епоха след война раждаемостта отбелязва взрив, което води до растеж на създаваните семейства и растяща работна мощ. Назряват условия за добиване на изгода от електрификацията, субурбанизацията (формирането и развиването на крайградската зона към огромните градове - бел. ред.) и напредъка на медицината.
До края на 50-те години на предишния век стопанските системи реализират мощен растеж. Средният напредък доближава към 5% на година във Франция и Канада, близо 6% в Италия и над 8% в Германия и Япония. Американската стопанска система пораства с близо 4% на година.
„ Ще извадим шанс, в случай че се представим най-малко на половина толкоз добре през идните 10 години ", разяснява Натан Шийтс, някогашен заместник-министър на финансите, отговарящ за интернационалните въпроси, а в този момент основен икономист на PGIM Fixed Income, бизнеса за ръководство на вложенията на Prudential Financial.
През последните години Съединени американски щати, Англия и Германия реализираха напредък от към 2% на година. В Япония и Франция той беше покрай 1%, Италия едвам отчиташе някакъв напредък.
Изчезването на вируса може да донесе растеж на оптимизма, само че взривът след Втората международна война мъчно ще бъде още един. Ръстът на популацията в развитите стопански системи се забавя, чиновниците понижават, защото обществата застаряват, а продуктивността се забавя.
До началото на 60-те години на предишния век Групата на седемте най-развити стопански системи в света постигаше растеж на популацията от почти 1% на година или повече. Днес нито една страна от Г-7 няма растеж на популацията от 1%, а Япония и Италия се свиват.
Бързият стопански напредък и по-ниските военни разноски в годините след войната улесниха намаляването на дълга. В Съединени американски щати федералните разноски са намалели с повече от 50% сред 1945 и 1947 година, без да се вземат поради последствията от растежа или инфлацията.
Бейби взрив и срив
Краят на стратегиите поради пандемията като по-големи помощи при безработица и директни заплащания на семействата ще понижат разноските, само че не толкоз, колкото след края на Втората международна война.
Днешните високи равнища на дълг не започнаха с пандемията. От 80-те години на предишния век даже без рецесии дългът пораства в Съединени американски щати, Европа и Япония, тласкан значително от разноските за опазване на здравето и пенсии.
След войната, когато развитите стопански системи понижиха заплатите и контрола върху цените, растежът на инфлацията оказа помощ за понижаване на дълга. Днес не се вижда инфлация на хоризонта макар големите ограничения за стимулиране на стопанската система.
Ниските лихви са общи черти и за двата интервала. След Втората международна война Федералният запас резервира ниски лихвите, с цел да понижи лихвените разноски на държавното управление.
Днес няма публично съдействие сред финансовото министерство и Фед. Но на фона на ниския напредък, потърпевш трудов пазар и ниска инфлация множеството централни банкери считат за подходящ дълъг интервал на ултра ниски лихви.
По подразбиране, в случай че ли не и по устройство, развитите стопански системи може да одобряват свят на доста по-висок държавен дълг.
Централните банки купуват големи количества държавен дълг, с цел да понижат дълготрайните лихвени проценти и да поддържат растежа в интервали на уязвимост. Това понижава количествата държавни облигации, държани от обособени хора, а лихвата, която се заплаща за този дълг, се връща значително в страната.
Над 4 трлн. $ от 26-трилионния американски дълг е държан от Фед. Централната банка на Япония има над 4 трлн. $ държавни отговорности, което е още по-голям дял от дълга на страната на стойност към 11 трлн. $.
Примерът с Япония демонстрира, че дългът може да пораства дълго време и да доближи доста над 200% от Брутният вътрешен продукт, без да провокира фискална рецесия.
С притежаването на толкоз доста дълг от централните банки някои опасности и провокации пред ръководството на дълга се изместват от финансовото министерство към централните банки, споделят икономисти.
„ Очаквам централните банки да бъдат сполучливи, само че това основава провокации ", споделя Шийтс, който преди време оглавяваше отдела за интернационалните финанси във Фед. „ Всеки път, когато се озовем на такава непозната територия, постоянно има риск нещо да се обърка. Това е въпрос, с който ще се борят идващите няколко генерации ", добавя то
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ