Докато стоеха сред виелиците и ветровете, тези пастири всъщност проветряваха

" Докато стоеха измежду виелиците и ветровете, тези пастири в действителност проветряваха себе си. Всяка една птица бе разтворила необятно всичките порти и прозорци на душата си, с цел да могат ветровете да минат оттова и да продухат всички ъгли!... Где да можеше и индивидът така да проветрява душата си!... Но по какъв начин да я проветри, като е затворил компактно вратите и прозорците на душата си, спуснал е резетата и капаците и единствено една дребна шпионка е оставил на вратата си, с цел да надниква през нея с едно око и да види като какво става на открито! А ни едно око извън не може да надникне през шпионката му и да види като какво става вътре! Па и самичък той рядко надниква в душата си, ами седи през по-голямата част от живота си с тил към нея. "