Богдан Богданов: Служебната власт се готви да назначи икономически аташета без конкурс
Докато през 2023 година Европа регистрира сензитивен спад на задграничните вложения, в България - назад на общата наклонност, новите капиталови планове са повече спрямо миналата 2022-ра.
През това време министър на стопанската система и промишлеността е Богдан Богданов. Той е финансист с повече от 10 години опит в български и задгранични компании в секторите с висока добавена стойност. През 2022 година става изпълнителен шеф на Българската организация за вложения, а по-късно и министър в кабинета „ Денков “.
Докато е на поста, страната съумява да предотврати опита за скрита приватизация на Пловдивския панаир и цялостното му придобиване от съветския консул в Пловдив Георги Гергов. Връща си и предприятия, заложени като поръчителство за заеми преди този момент, ревизира и заплащания по съмнителни и неосъществени по времето на ГЕРБ държавни планове като този за градеж на нов държавен комплекс.
Сега за първи път Богдан Богданов е претендент за народен представител. Той е лидер на листата на „ Продължаваме промяната – Демократична България “ в Пловдив-област и в Плевен.
Казва, че каквато и роля да отредят на ПП-ДБ гласоподавателите в 50-то Народно заседание, ще продължат да работят за понижаване на административната тежест за бизнеса и възстановяване на икономическата среда.
Редовното държавно управление, в което участвахте, ръководи по-малко от година. Има ли решение, за което съжалявате в този интервал?
Няма нещо, за което да скърбя! Напълно наясно съм, че някои процеси в страната се случват по-бавно и че 10 месеца не стигат. Важното е, че имахме опция да стартираме и показахме, че има различен път, по който да се развива страната.
Има упования (от медиите и обществото), че министрите би трябвало да вадят нередности от ведомствата си, от държавните сдружения. Трудна работа ли се оказа?
В продължение на години огромна част от българските институции са били забулени от осведомителна мъгла. Това докара до колосални злоупотреби в някои от тях, които бяха систематично осветлявани пред обществото.
В Министерство на стопанската система и промишлеността (МИИ) приказваме за стотици милиони, които са разходвани за съмнителни планове и покупко-продажби, ощетили страната и всички нас. Това изкривява упованията на обществото, че работата на един министър е да „ вади “ нещо. Работата на един министър е да взема решение проблемите на хората и бизнеса в съответния сектор.
Трябва да имаме работещи проверяващи и правораздавателни институции, които да откриват злоупотребите и да глобяват виновните лица.
За кои значими съгласно вас тематики не стигна времето или нямаше консенсус?
Чувахме проблемите на бизнеса и предприехме съответни дейности - за понижаване на административната тежест, подготовка и достъп до българския пазар на фрагменти от трети страни и цифровизация на администрацията. По тези тематики, може би, не успяхме да стигнем до осезаеми резултати за тези 10 месеца, макар че се направи доста. Усилията ни ще продължат, без значение от позицията, която ще заемам в бъдеще.
Как би изглеждала картината на държавните предприятия, респ. промените в тях, в случай че бяхте министър в държавно управление, което има болшинство в Народното събрание?
Ефективното ръководство на държавните предприятия в МИИ зависи от волята на съответния министър.
Трансформацията на сдружения с държавно присъединяване в капитала в моя мандат като министър беше ориентирано към спиране на неефективно разходване на средства, възобновяване на десетки милиони платени за неосъществени планове, внедряване на система за мониторинг в действително време, транспарантни състезания за управителни длъжности и повишение на дивидентите, които се заплащат към страната.
В резултат на общите ни старания, предотвратихме скритата приватизация на Пловдивския панаир, възстановихме над 60 млн. лева раздадени суми за неосъществени планове, върнахме заем от над 126 млн. лева и освободихме държавни предприятия, заложени като поръчителство.
Изработихме бизнес стратегии и проект за промяна на сдруженията, които да подсигуряват бъдещето на тези значими за стопанската система ни предприятия и на над шест хиляди работещи в тях. Лично аз считам, че това е методът, по който би трябвало да се ръководи държавната благосъстоятелност, а не да се източват в интерес на избрани партийни структури или хора.
Вдигнахте тематиката за комерсиалните аташета, които са минали състезания, само че не са назначени? Защо някой би препятствал тяхното предопределение - с какво тази работа е толкоз привлекателна?
Това е един от последните образци по какъв начин честните състезания и назначенията, основани на експертиза, се изместват от кадруване и задкулисие.
13 нови стопански дипломати на България трябваше да заминат за своите местоположения при започване на юни, след близо четиримесечен конкурс, на който се явиха над 200 претенденти. За първи път осигурихме присъединяване в комисията по асортимент на представители на Министерство на външните работи, национално показаните работодателски организации, специалисти от научните среди и други
Дадохме опция на българи, живеещи в чужбина да аплайват и бяхме първата държавна институция, която се включи в редица интернационалните събития, с цел да притеглим интерес към свободните позиции.
Въпреки подписаната заповед и контракти за назначение, някои от претендентите получават позвъняване, че няма да заминат. Същевременно, по неофициални данни, служебният екип на МИИ готви вътрешни назначения без конкурсна процедура. Ето, това е един образец по какъв начин ерозията на доверието в институциите ще продължи да се задълбочава. Трябва да се борим експертизата да надвива над партийната и корпоративна обязаност.
Досега България беше атрактивна за задгранични вложения с 10% корпоративен налог, само че стои въпросът с корупция, политическа неустойчивост, инфраструктура, високи осигуровки, неприятно профил (възрастов и образователен) на популацията. Кое съгласно вас е проблем номер 1 пред вложителите?
Икономиката ни търпи промяна от достъп до евтини запаси и ниски заплати към производства и услуги с по-висока добавена стойност.
Нуждите на вложителите се променя, само че и конкуренцията за привличането им в Европа и района пораства. Въпреки това България регистрира над 7 милиарда лева директни задгранични вложения за 2023 година, което е най-високият растеж за последните 15 години.
Факторите за това бяха доста, само че най-много започнатите промени в правосъдната система, битката с корупцията, постоянно държавно управление с ясни евроатлантически цели, постоянна фискална и данъчна политика, нова методика за поощряване на вложители, присъединението ни към въздушен и морски Шенген и други
Остава да се оправим с проблеми като административната тежест, неналичието на готови фрагменти и нуждата от обособени индустриални зони. Най-големият проблем обаче остава корупцията и върховенството на закона.
Едно от достиженията, които Политическа партия акцентира за своето ръководство, е, че е посочило по какъв начин " можем да имаме европейски приходи и пенсии вместо постна пица " (по Асен Василев). ГЕРБ обаче твърди, че " хазната е празна " и че има риск за повдигане на налозите поради високите държавни разноски. Кое от двете е правилно?
Показахме, че в България е допустимо да имаме европейски приходи, само че би трябвало да се освободим от модела на „ постната пица “, който се постановяваше до 2021 година по времето на ГЕРБ. При този модел, малко хора стават доста богати, а останалите тънат в беднотия и им се оферират единствено еднократни помощи.
За последните 3 години заплатите и пенсиите скочиха двойно повече, в сравнение с за предходните 12 години от ръководствата на ГЕРБ, а 1 млн. души минаха над линията на бедността. В интервала от 2009 до 2012 година, междинната пенсия се усилваше с 10 лева на година и доближи 382 лева Само за три години ние увеличихме междинната пенсия с 500 лева, като от 1 юли т.г. тя ще доближи 883 лева
Средната работна заплата също се усили двойно. Само за последните три години от 1320 лева по времето на ГЕРБ до 2133 лева през миналата година. Погрижихме се приходите да набъбнат два пъти по-бързо от инфлацията и да понижим каузи на работещите небогати. И да, стремежът хората в България да получават едни естествени приходи е човешка политика, която понижава неравенството и ни приближава до европейските страни. За първи път от приемането ни в Европейски Съюз неравенството сред богати и небогати стартира да се стопява.
Започнахме и дейна демографска политика. Помощите за втората година майчинство - през 2020 бяха 380 лева, а в този момент са 780 лева Въведохме безвъзмездни учебници от 1 до 12 клас, страната пое таксите за детски градини, осигурихме безвъзмезден превоз за учениците.
Трябва да кажем на хората, че този растеж на приходите и демографската ни политика не е за сметка на държавния дълг. България е втора в Европейски Съюз по най-нисък държавен дълг към края на 2023 г, за което ни завиждат доста европейски страни.
За пръв път страната стартира да подкрепя финансово и бизнеса, с цел да се осъществят капиталови планове, тъй че да може той да пораства и да си разреши да заплаща по-високи заплати.
Аз всеки ден съм измежду хората и слушам, че даже тези приходи и ограничения не могат да им обезпечат спокоен метод на живот. Уверявам ги, че в случай че ние сме в ръководство и продължим този ритъм, ще достигнем средно-европейските приходи в идващите няколко години и всеки човек ще живее по-нормално, а освен доближените до разнообразни олигарси.
Номинациите на нови регулатори: кои комисии би трябвало да се сменят незабавно и какъв вид хора не би трябвало да попадат в тях?
Така наречените „ самостоятелни “ институции (службите за сигурност – ДАНС, ДАР; регулаторите – КЕВР, Комисия за защита на конкуренцията, КФН и правосъдната власт – основния прокурор, Върховен административен съд, ВКС), за които никой не гласоподава непосредствено, са едно от главните провокации, с цел да се подсигурява господство на закона, а оттова и просперитетът на България.
От десетки години за тези институции излизат данни за подвластни служители, които взимат решения под нечия команда или в частен интерес.
Кръговете на въздействие в прокуратурата се пренареждат, трансформират границите и някои от повелителите си, само че едно остава непроменено – там се крие действителната власт и контролът над процесите в България. Назначаването на експерти на база почтени състезания с експертиза, е от сериозно значение, с цел да се довърши започнатата промяна.
Какво се крие зад фразата регулатори-бухалки?
Дали регулатори, служби за сигурност или представители на правосъдната система, в „ бухалка “ може да бъде превърната всяка една институция, която стартира да обслужва избрани политически кръгове, персони или бизнеси, вместо да работи за хората. Виждали сме го неведнъж и ще продължим, в случай че не го спрем един път за постоянно, довършвайки промените.
Един от най-фрапиращите образци е отчетът на ДАНС (бел. р. за машинното гласуване), с помощта на който над 400 хиляди гласа на локалните избори през 2023 година бяха невалидни.
Друг образец, е КЗП, с която за жалост не успяхме да се оправим по време на нашия кабинет. Тогавашното управление бе трансформирало комисията в инструмент за напън над съответни бизнеси в опит да даде преимущество на определени. Примерите са доста, само че методът е еднакъв. Корумпирани служители употребяват целия разполагаем потенциал на дадена институция, с цел да управляват избрани процеси в обществото и стопанската система.
Ако Планът за възобновяване беше изпълнен в график, сега към 2,4 милиарда евро трябваше да са влезнали в българската стопанска система - а не са поради непрекъснатото закъснение в промените. Каква е реалистичната сума на парите по ПВУ, които България може да получи до крайния период през 2026? Кой би трябвало да носи отговорността за загубата на тези благоприятни условия?
След встъпване на кабинета „ Денков “ наваксахме с изоставането на всички планове по ПВУ. Четирите последни законопроекта, които трябваше да приемем, бяха готови, гласувани в Министерски съвет и изпратени в Народното събрание. За страдание, там останаха блокирани от ГЕРБ и до през днешния ден.
За да получим последващите траншове от ПВУ е належащо да осъществим наложителните условия, в това число законодателните промени. Видимо от дейностите на ГЕРБ досега, запазването на статуквото е по-важно от това над 12 милиарда лева да стигнат до българските бизнеси и жители.
Отговорност за тази обстановка носят напълно тези, които блокират промените, с цел да запазят икономическия модел на „ постната пица “ и задкулисието, което изсмуква институциите ни за персонални и бизнес цели.
Докога държавен регулатор ще дефинира цените на тока в България и докога ще се отсрочва промяната в енергийния бранш? Какво казвате на хората, които се тормозят от либерализацията и респ. на бизнеса?
Поредната предизборна дъвка и свръх популизъм, който ще отсрочи належащи промени, отлагани години наред.
Адекватен проект за либерализацията на пазара за потребителите беше направен и мина гласоподаване в Министерския съвет, само че бъдещето на тази промяна остава неразбираемо. Надявам се незабавно след старта на новия парламент това да е една от първите тематики, по която да работим.
Само по този начин ще се подсигурява равномерен преход на цените на тока и хората ще са готови и спокойни.
През това време министър на стопанската система и промишлеността е Богдан Богданов. Той е финансист с повече от 10 години опит в български и задгранични компании в секторите с висока добавена стойност. През 2022 година става изпълнителен шеф на Българската организация за вложения, а по-късно и министър в кабинета „ Денков “.
Докато е на поста, страната съумява да предотврати опита за скрита приватизация на Пловдивския панаир и цялостното му придобиване от съветския консул в Пловдив Георги Гергов. Връща си и предприятия, заложени като поръчителство за заеми преди този момент, ревизира и заплащания по съмнителни и неосъществени по времето на ГЕРБ държавни планове като този за градеж на нов държавен комплекс.
Сега за първи път Богдан Богданов е претендент за народен представител. Той е лидер на листата на „ Продължаваме промяната – Демократична България “ в Пловдив-област и в Плевен.
Казва, че каквато и роля да отредят на ПП-ДБ гласоподавателите в 50-то Народно заседание, ще продължат да работят за понижаване на административната тежест за бизнеса и възстановяване на икономическата среда.
Редовното държавно управление, в което участвахте, ръководи по-малко от година. Има ли решение, за което съжалявате в този интервал?
Няма нещо, за което да скърбя! Напълно наясно съм, че някои процеси в страната се случват по-бавно и че 10 месеца не стигат. Важното е, че имахме опция да стартираме и показахме, че има различен път, по който да се развива страната.
Има упования (от медиите и обществото), че министрите би трябвало да вадят нередности от ведомствата си, от държавните сдружения. Трудна работа ли се оказа?
В продължение на години огромна част от българските институции са били забулени от осведомителна мъгла. Това докара до колосални злоупотреби в някои от тях, които бяха систематично осветлявани пред обществото.
В Министерство на стопанската система и промишлеността (МИИ) приказваме за стотици милиони, които са разходвани за съмнителни планове и покупко-продажби, ощетили страната и всички нас. Това изкривява упованията на обществото, че работата на един министър е да „ вади “ нещо. Работата на един министър е да взема решение проблемите на хората и бизнеса в съответния сектор.
Трябва да имаме работещи проверяващи и правораздавателни институции, които да откриват злоупотребите и да глобяват виновните лица.
За кои значими съгласно вас тематики не стигна времето или нямаше консенсус?
Чувахме проблемите на бизнеса и предприехме съответни дейности - за понижаване на административната тежест, подготовка и достъп до българския пазар на фрагменти от трети страни и цифровизация на администрацията. По тези тематики, може би, не успяхме да стигнем до осезаеми резултати за тези 10 месеца, макар че се направи доста. Усилията ни ще продължат, без значение от позицията, която ще заемам в бъдеще.
Как би изглеждала картината на държавните предприятия, респ. промените в тях, в случай че бяхте министър в държавно управление, което има болшинство в Народното събрание?
Ефективното ръководство на държавните предприятия в МИИ зависи от волята на съответния министър.
Трансформацията на сдружения с държавно присъединяване в капитала в моя мандат като министър беше ориентирано към спиране на неефективно разходване на средства, възобновяване на десетки милиони платени за неосъществени планове, внедряване на система за мониторинг в действително време, транспарантни състезания за управителни длъжности и повишение на дивидентите, които се заплащат към страната.
В резултат на общите ни старания, предотвратихме скритата приватизация на Пловдивския панаир, възстановихме над 60 млн. лева раздадени суми за неосъществени планове, върнахме заем от над 126 млн. лева и освободихме държавни предприятия, заложени като поръчителство.
Изработихме бизнес стратегии и проект за промяна на сдруженията, които да подсигуряват бъдещето на тези значими за стопанската система ни предприятия и на над шест хиляди работещи в тях. Лично аз считам, че това е методът, по който би трябвало да се ръководи държавната благосъстоятелност, а не да се източват в интерес на избрани партийни структури или хора.
Вдигнахте тематиката за комерсиалните аташета, които са минали състезания, само че не са назначени? Защо някой би препятствал тяхното предопределение - с какво тази работа е толкоз привлекателна?
Това е един от последните образци по какъв начин честните състезания и назначенията, основани на експертиза, се изместват от кадруване и задкулисие.
13 нови стопански дипломати на България трябваше да заминат за своите местоположения при започване на юни, след близо четиримесечен конкурс, на който се явиха над 200 претенденти. За първи път осигурихме присъединяване в комисията по асортимент на представители на Министерство на външните работи, национално показаните работодателски организации, специалисти от научните среди и други
Дадохме опция на българи, живеещи в чужбина да аплайват и бяхме първата държавна институция, която се включи в редица интернационалните събития, с цел да притеглим интерес към свободните позиции.
Въпреки подписаната заповед и контракти за назначение, някои от претендентите получават позвъняване, че няма да заминат. Същевременно, по неофициални данни, служебният екип на МИИ готви вътрешни назначения без конкурсна процедура. Ето, това е един образец по какъв начин ерозията на доверието в институциите ще продължи да се задълбочава. Трябва да се борим експертизата да надвива над партийната и корпоративна обязаност.
Досега България беше атрактивна за задгранични вложения с 10% корпоративен налог, само че стои въпросът с корупция, политическа неустойчивост, инфраструктура, високи осигуровки, неприятно профил (възрастов и образователен) на популацията. Кое съгласно вас е проблем номер 1 пред вложителите?
Икономиката ни търпи промяна от достъп до евтини запаси и ниски заплати към производства и услуги с по-висока добавена стойност.
Нуждите на вложителите се променя, само че и конкуренцията за привличането им в Европа и района пораства. Въпреки това България регистрира над 7 милиарда лева директни задгранични вложения за 2023 година, което е най-високият растеж за последните 15 години.
Факторите за това бяха доста, само че най-много започнатите промени в правосъдната система, битката с корупцията, постоянно държавно управление с ясни евроатлантически цели, постоянна фискална и данъчна политика, нова методика за поощряване на вложители, присъединението ни към въздушен и морски Шенген и други
Остава да се оправим с проблеми като административната тежест, неналичието на готови фрагменти и нуждата от обособени индустриални зони. Най-големият проблем обаче остава корупцията и върховенството на закона.
Едно от достиженията, които Политическа партия акцентира за своето ръководство, е, че е посочило по какъв начин " можем да имаме европейски приходи и пенсии вместо постна пица " (по Асен Василев). ГЕРБ обаче твърди, че " хазната е празна " и че има риск за повдигане на налозите поради високите държавни разноски. Кое от двете е правилно?
Показахме, че в България е допустимо да имаме европейски приходи, само че би трябвало да се освободим от модела на „ постната пица “, който се постановяваше до 2021 година по времето на ГЕРБ. При този модел, малко хора стават доста богати, а останалите тънат в беднотия и им се оферират единствено еднократни помощи.
За последните 3 години заплатите и пенсиите скочиха двойно повече, в сравнение с за предходните 12 години от ръководствата на ГЕРБ, а 1 млн. души минаха над линията на бедността. В интервала от 2009 до 2012 година, междинната пенсия се усилваше с 10 лева на година и доближи 382 лева Само за три години ние увеличихме междинната пенсия с 500 лева, като от 1 юли т.г. тя ще доближи 883 лева
Средната работна заплата също се усили двойно. Само за последните три години от 1320 лева по времето на ГЕРБ до 2133 лева през миналата година. Погрижихме се приходите да набъбнат два пъти по-бързо от инфлацията и да понижим каузи на работещите небогати. И да, стремежът хората в България да получават едни естествени приходи е човешка политика, която понижава неравенството и ни приближава до европейските страни. За първи път от приемането ни в Европейски Съюз неравенството сред богати и небогати стартира да се стопява.
Започнахме и дейна демографска политика. Помощите за втората година майчинство - през 2020 бяха 380 лева, а в този момент са 780 лева Въведохме безвъзмездни учебници от 1 до 12 клас, страната пое таксите за детски градини, осигурихме безвъзмезден превоз за учениците.
Трябва да кажем на хората, че този растеж на приходите и демографската ни политика не е за сметка на държавния дълг. България е втора в Европейски Съюз по най-нисък държавен дълг към края на 2023 г, за което ни завиждат доста европейски страни.
За пръв път страната стартира да подкрепя финансово и бизнеса, с цел да се осъществят капиталови планове, тъй че да може той да пораства и да си разреши да заплаща по-високи заплати.
Аз всеки ден съм измежду хората и слушам, че даже тези приходи и ограничения не могат да им обезпечат спокоен метод на живот. Уверявам ги, че в случай че ние сме в ръководство и продължим този ритъм, ще достигнем средно-европейските приходи в идващите няколко години и всеки човек ще живее по-нормално, а освен доближените до разнообразни олигарси.
Номинациите на нови регулатори: кои комисии би трябвало да се сменят незабавно и какъв вид хора не би трябвало да попадат в тях?
Така наречените „ самостоятелни “ институции (службите за сигурност – ДАНС, ДАР; регулаторите – КЕВР, Комисия за защита на конкуренцията, КФН и правосъдната власт – основния прокурор, Върховен административен съд, ВКС), за които никой не гласоподава непосредствено, са едно от главните провокации, с цел да се подсигурява господство на закона, а оттова и просперитетът на България.
От десетки години за тези институции излизат данни за подвластни служители, които взимат решения под нечия команда или в частен интерес.
Кръговете на въздействие в прокуратурата се пренареждат, трансформират границите и някои от повелителите си, само че едно остава непроменено – там се крие действителната власт и контролът над процесите в България. Назначаването на експерти на база почтени състезания с експертиза, е от сериозно значение, с цел да се довърши започнатата промяна.
Какво се крие зад фразата регулатори-бухалки?
Дали регулатори, служби за сигурност или представители на правосъдната система, в „ бухалка “ може да бъде превърната всяка една институция, която стартира да обслужва избрани политически кръгове, персони или бизнеси, вместо да работи за хората. Виждали сме го неведнъж и ще продължим, в случай че не го спрем един път за постоянно, довършвайки промените.
Един от най-фрапиращите образци е отчетът на ДАНС (бел. р. за машинното гласуване), с помощта на който над 400 хиляди гласа на локалните избори през 2023 година бяха невалидни.
Друг образец, е КЗП, с която за жалост не успяхме да се оправим по време на нашия кабинет. Тогавашното управление бе трансформирало комисията в инструмент за напън над съответни бизнеси в опит да даде преимущество на определени. Примерите са доста, само че методът е еднакъв. Корумпирани служители употребяват целия разполагаем потенциал на дадена институция, с цел да управляват избрани процеси в обществото и стопанската система.
Ако Планът за възобновяване беше изпълнен в график, сега към 2,4 милиарда евро трябваше да са влезнали в българската стопанска система - а не са поради непрекъснатото закъснение в промените. Каква е реалистичната сума на парите по ПВУ, които България може да получи до крайния период през 2026? Кой би трябвало да носи отговорността за загубата на тези благоприятни условия?
След встъпване на кабинета „ Денков “ наваксахме с изоставането на всички планове по ПВУ. Четирите последни законопроекта, които трябваше да приемем, бяха готови, гласувани в Министерски съвет и изпратени в Народното събрание. За страдание, там останаха блокирани от ГЕРБ и до през днешния ден.
За да получим последващите траншове от ПВУ е належащо да осъществим наложителните условия, в това число законодателните промени. Видимо от дейностите на ГЕРБ досега, запазването на статуквото е по-важно от това над 12 милиарда лева да стигнат до българските бизнеси и жители.
Отговорност за тази обстановка носят напълно тези, които блокират промените, с цел да запазят икономическия модел на „ постната пица “ и задкулисието, което изсмуква институциите ни за персонални и бизнес цели.
Докога държавен регулатор ще дефинира цените на тока в България и докога ще се отсрочва промяната в енергийния бранш? Какво казвате на хората, които се тормозят от либерализацията и респ. на бизнеса?
Поредната предизборна дъвка и свръх популизъм, който ще отсрочи належащи промени, отлагани години наред.
Адекватен проект за либерализацията на пазара за потребителите беше направен и мина гласоподаване в Министерския съвет, само че бъдещето на тази промяна остава неразбираемо. Надявам се незабавно след старта на новия парламент това да е една от първите тематики, по която да работим.
Само по този начин ще се подсигурява равномерен преход на цените на тока и хората ще са готови и спокойни.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ